Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2780 от 17.04.2019, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Гражданско дело 15594/2017
Вид
Решение № 2780
Подписан
17.04.2019
В сила
24.08.2020
Състав
ГЕРГАНА ХРИСТОВА ХРИСТОВА-КОЮМДЖИЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл.146 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.154 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 280, ал. 1, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 300 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 367 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.16, ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.25, ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.8, ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 45, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 45, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 51, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 380 · Кодекс за застраховането
  • чл. 429 · Кодекс за застраховането
  • чл.432, ал.1 · Кодекс за застраховането
  • чл. 432, ал. 1 · Кодекс за застраховането
  • чл. 496 · Кодекс за застраховането
  • чл. 498 · Кодекс за застраховането
  • чл.343г · Наказателен кодекс
  • чл.58а ал.1 · Наказателен кодекс
  • чл.66 ал.1 · Наказателен кодекс

Р

Е Ш Е Н И Е гр.София, 17.04.2019г.

В

И М Е

Т О Н А

Н А Р

О Д А

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ

СЪД, І ГО 7-ми състав на деветнадесети март година 2019

В открито съдебно заседание в следния състав:

СЪДИЯ: Гергана

Христова - Коюмджиева секретар:

Маргарита Димитрова като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 15594 по описа за 2017 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предмет на делото са субективно съединени осъдителни преки иска с правно основание чл.432, ал.1 от Кодекса за застраховането и искове с правно основание чл.86 ЗЗД.

Производството е образувано по искова молба на М.Й.К., ЕГН **********, с адрес: *** и С.Й.С., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адв. И.Й., с която са предявени субективно съединени искове с правна квалификация чл. 432, ал. 1 от КЗ вр. чл.

45, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на „Застрахователно дружество Е.“ АД, ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на всяка от ищците сумата от по 101 000 лв., представляваща разликата между доброволно заплатеното от ответника обезщетение в размер от по 49 000 лева до пълния размер на дължимото обезщетение за неимуществени вреди от по 150 000 лева за всяка ищца, заедно със законната лихва от датата на ПТП - 12.08.2016г., при което е починал Й.Й.– баща на ищците, до окончателното плащане. Претендира разноски, в това число и платен адвокатски хонорар.

Излагат се съображения, че на

12.08.2016г., около 06:20 часа, в с. Ветрен, общ. Мъглиж, на ул. „Българско опълчение”, водачът Ж.И.И., управлявайки лек автомобил марка „Ауди“, модел А6, с рег. № *******в посока изток-запад, виновно нарушил правилата за движение по пътищата, като извършил неправилна маневра за завой наляво, при което навлязъл в насрещната лента за движение и блъснал Й.С.Й.- водач на мотопед „Балкан" с per. № ХС1649. В резултат на получените трамви при процесното

ПТП Й.Й.починал. Посочва се, че ищците са дъщери на починалия.

Сочи, че вината на водача Ж.И.била установена с влязла в сила присъда № 32 от 28.04.2017г. по НОХД № 109/2017г. по описа на Окръжен съд - Стара Загора. Навеждат се доводи, че гражданска отговорност на водача на лекия автомобил е застрахована при ответното дружество. Посочва, че са предявили пред ответното дружество писмени претенции за изплащане на обезщетение за причинените им от процесното ПТП неимуществени вреди, като ответното дружество определил и заплатил на всяка ищца по 49 000 лева. Заявяват, че определеното им обезщетение не ги удоволетворява.

Съобразно изложеното молят исковата претенция да бъде уважена.

В указания законоустановен срок по реда на чл.

367 от ГПК е постъпил отговор от ответната страна, в който е изложено становище за неоснователност на исковата претенция. Оспорва иска по основание и размер.

Твърди, че изплатените обезщетения са справедливи. Наведено е възражение за съпричиняване от страна на починалото лице. Прави възражение за прекомерност на исковата претенция за неимуществени вреди. Не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение. Представя списък на разноските.

В открито заседание ищците чрез адв. Й.поддържат предявените искове.

В о.с.з. ответникът

ЗД „Е.” АД, чрез процесуалния представител юрк. Маринова оспорва исковете.

Съдът, след като обсъди направените от страните доводи и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

От представените по делото писмени доказателства се установява, че на 12.08.2016 год. в с.Ветрен, Общ.Мъглиж, по ул."Българско опълчение" в посока изток- запад Ж.И.И. при управление на моторно превозно средство-лек автомобил марка „Ауди А6" с рег.№******** е нарушил правилата за движение по Закона за движение по пътищата, а именно: чл.8, ал.1 от ЗДвП, чл.16, ал.1 от ЗДвП и чл.25, ал.1 от ЗДвП, поради което по непредпазливост причинил смъртта на Й.С.Й.с ЕГН ********** ***, като след деянието подсъдимият Иванов е направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалия, поради което и на основание чл.343а, ал.1, б."б", вр. с чл.343 ал.1 б."в", вр. с чл.342 ал.1, вр. чл.58а ал.1 от НК е осъден на "лишаване от свобода" за срок от една година и четири месеца. На основание чл.66 ал.1 от НК е отложено изтърпяването на така определеното наказание за срок от три години, а на основание чл.343г от НК подсъдимия Ж.И.И., е лишен, от право да управлява МПС, за срок от една година и четири месеца. Съдът приема тези факти за доказани, като съобрази обвързващата сила на влязлата в сила на 16.05.2017 г. присъда № 32 от 28.04.2017г. постановена по НОХД №109/2017г. на ОС Стара Загора.

На основание чл. 300 ГПК, влязлата в сила присъда № 32 от 28.04.2017г. постановена по НОХД №109/2017г. на ОС Стара Загора, установява по задължителен за гражданския съд начин вината на деликвента и механизма на извършеното деяние, вкл. причинната връзка между пътно – транспортното произшествие и смъртта на Й.С.Й.– баща на ищците. /препис от присъда по НОХД №162/2015г. на ОСВТ на л.17 – л.22 от делото/ От приетото Удостоверение за наследници изх.№0213 от 28.09.2016г. издадено от Община Стара Загора се установява, че ищците М.Й.К.,

ЕГН ********** и С.Й.С., ЕГН **********, са законни наследници на Й.С.Й., починал на 12.08.2016г., като и двете са негови дъщери. /л.25 от делото/ Като низходящи на починалия, ищците попадат в кръга посочен в ППВС № 4 от 1961 г. – раздел ІІІ, т.2 – низходящи и възходящи роднини, които имат право да претендират обезщетение за неимуществени вреди от ответника.

Представена е и претенция, изпратена до ответното застрахователно дружество по пощата видно от пощенското клеймо, съгласно която ищците М.К. и С.С. са предявили пред ответната страна искане за изплащане на обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди, вследствие процесното ПТП. /л.26-28 от делото/

С писмо изх. № 6201 от 21.06.2017г. ответното застрахователно дружество е определило обезщетение в размер на по 49 000 лева за всяка ищца за претърпените неимуществени вреди и 1 686 лева за претърпените от тях имуществени вреди. /л.29 от делото/

Свидетелят В.Т.С., сочи в показанията си в о.с.з. на 13.11.2018г., че живее с ищцата С.С. на семейни начала. Сочи, че познава семейството й още от дете, като отношенията между починалия Й., С. и М. били отлични. Свидетелят посочва, че не му е известно бащата и дъщерите да са имали конфликти. Бащата Й. живеел във Ветрен, дъщеря му С. също.

Първоначално С. живеела при баща си, а после отишла да живее при свидетеля. Сочи, ищцата М. живее в гр. Казанлък, но почти всяка събота и неделя идвала при баща си. Св. С.сочи още, че за инцидента научили много бързо. Отишли на мястото, което е на 200-300 м от мястото, където живеят и там намерили моторчето. Когато разбрали, че това е баща й, С. се разплакала. На М. свидетелят се обадил лично, тя също се разплакала. Насочили се в бърза помощ в гр.Стара Загора и го заварили на носилка, бил още жив. Казали им, че трябва да се оперира, защото кракът бил доста натрошен, но Й. починал същия ден следобед.

Майка на ищците починала преди баща им Й., като грижите на С. и на М. се насочили изцяло към баща им, помагали му в домакинството. Свид.

С.сочи, че Й. се ползвал с добро име, знаели го като бивш старшина на рота в с.Ковачево. До смъртта на бащата семейството си ходели на гости и се събирали, а сега се събирали, за да ходят на гробища.

Съдът дава вяра на показанията на свидетеля В.Т.С., включително и след преценката им по реда на чл. 172 ГПК, тъй като възприятията на свидетеля са лични, вътрешно непротиворечиви и не се опровергават от събраните по делото доказателства.

В приетото заключение на АТЕ с вещо лице инж. А.А. се сочи, следния механизъм на процесното ПТП: на 12.08.2016г., около 06:20 часа, в с. Ветрен, общ. Мъглиж, на ул. „Българско опълчение", в дясната част на платното за движение в посока от запад на изток се е движил мотопед „Балкан" с per. № ХС 1649, управляван от Й.С.Й.със скорост около 35 км/ч. Когато се е приближавал кръстовището с ул. «Трети март» от север и ул. «Детелена» от юг, движещият се срещу него л.а. „Ауди", модел „А 6" с per. № *******, управляван от Ж.И.И., също се е приближавал към кръстовището. Водачът на автомобила Иванов при навлизане в процесното кръстовище е предприел ляв завой, при опасна близост на мотопеда, поради което е настъпил удар на предната лява част на мотопеда в предната лява част на л.а. Ауди, в областта на левия фар. От удара мотоциклетистът Й.Й.е излетял напред, прелетял е над предния ляв ъгъл на автомобила, паднал е върху пътната настилка и след плъзгане, търкаляне и премятане се е спрял в мястото където са двете петна от кръв. Най- вероятно след удара л.а. Ауди е бил спрян на неустановено място. Експертът сочи, че няма данни за поведението и действията на водача на автомобила по врем на произшествието, известно е само, че е завил наляво. Тъй като л.а. Ауди е намерен в източния край на кръстовището, в северната част на платното, той е бил върнат назад, за да не пречи на движението. От удара и падането мотоциклетистът е получил несъвместими с живота тежки травми, от които същия ден е починал. Инж. А. заявява, че скоростта на мотопед Балкан при удар е била не по-малка от 35 км/ч. При завиване на л.а. “Ауди А6” най-вероятната му скорост на движение е била около 19 км/ч. Улица „Български опълченци“ е праволинейна, затова и двамата участници са имали оптична възможност да си виждат и наблюдават от далечно разстояние. Вещото лице посочва още, че платното за движение е било мокро, като е прието, че участниците са се движили съобразно ЗДвП. Мотопедът се е движил на около 1 м северно от левия бордюр на ул. „Българско опълчение“. Водачът на мотопеда е имал възможност да вижда и наблюдава насрещно движещия се л.а. Ауди. В заключението е прието още, че водачът на л.а. Ауди е предприел ляв завой в движение без да спира преди да навлезе в кръстовището. В този случай времето му за движение при завиване до удара е малко и затова ударът за мотоциклетиста е бил непредотвратим чрез спиране.

Ако водачът на л.а. Ауди е бил спрял преди кръстовището или ако той е успял да спре автомобила си преди да настъпи удара, тогава времето, с което е разполагал мотоциклетистът е значително по-голяма особено, ако автомобилът е престоял спрян 1-2 сек. Вещото лице инж. А. обобщава, че мястото на удара между мотопед Балкан и л.а. Ауди А6 по дължина на ул. „Българско опълчение“ е на около 3,2 м източно от западния бордюр на ул. ,Детелина“, а по широчина на около 1,0 м северно от южния бордюр на ул. „Блгарско опълчение“.

Скоростта на мотопед Балкан при удара е била не по-малка от 35 км/ч. При завиване на л.а. „Ауди А6” най-вероятната скорост на движение е била около 19 км/ч. Опасната зона за спиране на мотопед Балкан при движение със скорост 35 км/ч е 22 метра. Тъй като отстоянието на мотопед

Балкан от мястото на удара 14,74 метра, към момента, в който л.а. Ауди А6 започва да завива на ляво е по-малко от опасната му зона за спиране 21,60 м, се определя, че мотоциклетистът не е имал възможност да спре преди мястото на удара и не е имал възможност да предотврати удара и ПТП.

Заключението на приетата САТЕ, с вещо лице инж. А.А., съдът възприема, като обективно и компетентно дадено.

Страните не спорят, че към датата на ПТП – 12.08.2016г. процесният л.а. „Ауди А6” рег.№********, е имал валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите в ЗД "Е." АД с полица № 116000560599. Отделно от това по делото е приета Справка от базата данни на Информационен регистър към Гаранционен фонд, установяваща наличието на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за посочения период и лек автомобил с ответното застрахователно дружество. По делото с доклада по чл.146 ГПК е приет за безспорен факта на плащане на обезщетение за смъртта на наследодателя на ищците по извънсъдебен ред от ответното ЗД „Е.“ АД на ищците М.К. и С.С., в размер на по 49 000 лв. за всяка ищца.

При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи:

По допустимостта:

Предявените субективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ/ в сила от 01.01.2016 г./ и чл.