Решение № 1830 от 04.05.2026, Административен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 1830

Хасково, 04.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Хасково - X състав, в съдебно заседание на двадесет и седми април две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия:

ГРОЗДАН ГРОЗЕВ

При секретар ИВЕЛИНА ВЪЖАРСКА като разгледа докладваното от съдия ГРОЗДАН ГРОЗЕВ административно дело № 20267260700397 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 84 и следващите от Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/.

Образувано е по жалба на М. А. М. Х., против Решение № 527/16.03.2026г. на председателя на Държавната агенция за бежанците /ДАБ/ при Министерски съвет /МС/.

В жалбата са развити доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на административнопроизводствените правила при издаването му. Административният орган цитирал формално информация за ситуацията в [държава], но пропуснал да обсъди приложимостта по отношение на молителя на хипотезата на чл.8, ал.6 ЗУБ. Не било обсъдено също и дали тези събития нямало да обосновават основателното предположението, че спрямо него нямало да бъде осъществено преследване по смисъла на чл.8, ал.4 ЗУБ, при развитието на събитията в страната. Ноторно известна била влошената обстановка в [държава], настъпила през последните месеци. Светкавичното настъпление на бунтовниците начело с движението „Хаят Тахрир аш-Шам“, бивше подразделение на „Ал Каида“, превземането на редица ключови градове в цяла [държава] и свалянето на президента Б. А., довели до хиляди жертви от цивилното население. Несигурността и размириците продължавали и никой не можел да предвиди как щели да се развият събитията. Според медийни публикации, по данни на правозащитни организации в [държава] загинали над 1000 души в сражения между сирийските сили за сигурност и привърженици на диктатора А. – повечето цивилни граждани, сред тях били и над 750 цивилни. Поради актуалната обстановка в [държава] и ескалацията на насилието, евентуалното връщане там щяло да застраши пряко основни неотменими права на жалбоподателя като правото на живот и свобода, щял да бъде изложен на риск от тежки посегателства. Не било отчетено от органа, че срещу жалбоподателя била издадена смъртна присъда в [държава] от официалните власти заради бягство от задължителната военна служба. Поради тази причина съществувала реална и непосредствена опасност за живота му при евентуално завръщане. Не съществувала възможност да получи защита от държавните органи, тъй като новите власти не са го амнистирали. В случай на връщане съществувал сериозен риск да бъде задържан и подложен на нечовешко отношение или екзекуция. През 2013 г. бил осъден на смърт от групировката „А. Нусра“, защото отказал да се присъединя към нея. През 2021 г. бил обвинен от хората на Джолани, които управлявали страната, че бил доносник на Франция и го заплашили с убийство. Поради всички тези обстоятелства се страхували за живота си и не искал да се връщам в родната си страна.

Неоснователни били доводите на административния орган по приложението на чл.8, ал.8 и чл.9, ал.5 ЗУБ. В тази част решението не съдържало позоваване на относима информация относно държавата на произход, въз основа на която да били преценявани част от кумулативните изисквания, транспонирани от член 8, параграф 1 от Директива 2011/95/ЕС. Актуалната информация относно [държава] след 27 ноември 2024г. и падането на режима на президента Б. А. опровергавали приложението на чл.8, ал.8 и чл.9, ал.5 ЗУБ. На 16 декември 2024г. върховен комисар на ООН за бежанците публикувал позиция по връщането в [държава], която с оглед положението с насилието, икономическата и хуманитарна криза, разрешенията и щетите на домове, критичната инфраструктура и земеделски земи, призовал държавите да не връщат насилствено сирийски граждани и бивши обичайни жители на тази страна. Следвало да се вземе предвид и най-новата практика на СЕС, съгласно решение по дело С-406/22 относно тълкуването на член 37 от Директива 2013/32, съгласно което нормата не допускала възможност трета страна да бъде определена като сигурна страна на произход, когато някои части от територията й не отговаряли на материалноправните условия за такова определяне, посочени в приложение I към тази директива. В този смисъл, дори някои части на [държава] да били определяни като сигурни, връщането на търсещи закрила в тях не можело да бъде осъществено, защото в други части на страната съществували заплахи за живота на цивилното население поради продължаващите въоръжени конфликти. Счита се, че административният орган не спазил чл.75, ал.2 ЗУБ, във връзка с чл.7, ал.2 от АПК –да обсъди всички относими факти, декларации или документи, свързани с личното положение на молителя или с държавата му по произход или с възможността му да се ползва от закрилата на друга държава, чието гражданство могъл да придобие, вкл. и дали упражнявал дейности, чиято единствена цел била да получи международна закрила. Като не обсъдил всички гореизложени факти и обстоятелства и не съобразил връзката между конкретното местоживеене на лицето с общата обстановка в [държава], произнесъл своето решение при липса на мотиви и при съществено нарушение на административнопроизводствените правила. В него бил изложен преразказ на известни факти, но изведените въз основа на тях изводи били напълно формални.

Предвид изложеното се иска да се отмени оспореното решение, ведно със законните последици от това.

В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и се представлява от процесуалния си представител адв.Д. Ф. от ХАК.

Адвокат Д. Ф. поддържа жалбата и моли съда да отмени оспорения административен акт. Не прави искания за събиране на нови доказателства по делото.

Жалбоподателя също поддържа жалбата и моли съда да отмени оспорения административен акт. Не прави искания за събиране на нови доказателства по делото.

Ответникът – Председател на ДАБ при МС, редовно призован, не се явява и не се представлява. От пълномощника му по делото – юрк. Ю. Д., е постъпил писмен отговор, като се моли съда, след преценка на фактите и доказателствата по делото, да остави в сила решението и да отхвърли жалбата като неоснователна и недоказана. С отговора е представена и Справка от дирекция „Международна дейност и проекти“ отдел „Международна дейност“ към ДАБ при Министерски съвет, за актуалното положение в [държава] и сигурността в провинция Д..

Административен съд – Хасково, като обсъди твърденията на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

На 11.09.2025г. и на 157.09.2025г., М. А. М. Х. от [държава] /с посочени имена в първата молба А. М./ е поискал международна закрила в Република България. Кандидатът е регистриран като М. /собствено/ М. Х. /бащино/ А. /фамилно/ от мъжки пол, роден на [дата]. в [държава], гражданин на С., адрес – [населено място], обл.Д., [ЛНЧ], етническа принадлежност –***, религия: *** – ***, семейно положение – ***, с ***образование, ****, владее арабски език.

На 15.09.202г. на жалбоподателя са били предоставени и той е запознат с Указания относно реда за подаване на молба за международна закрила, за процедурата която ще се следва и за правата и задълженията на чужденеца, подал молба за закрила в Република България. Указанията са му били преведени и той се е подписал в присъствието на преводач, заявявайки, че е запознат с правилата. На последната дата е информиран и за задълженията на чужденците, настанени в центрове на ДАБ, като отново това е станало в присъствие на преводач и текста е бил преведен на жалбоподателя, като той се е подписал, че е запознат с него.

На 15.09.2025г. жалбоподателят е бил писмено поканен за провеждане на интервю на 15.09.2025г.

На 15.09.2025г. е било проведено интервю с М. А. М. Х. в присъствието на преводач от арабски език. Той потвърждава казаното от него при попълване на регистрационния лист. Твърди, че не е използвал други имена. Баща му бил в Германия от 3-4 години и имал статут там. Напуснал [държава] за пръв път през 2013г., нелегално за Турция. В Турция останал легално около година и след това отишъл във Франция. Там подал молба за закрила, но след две години получил отказ и заминал за Германия. В германия подал молба за закрила, но му казали да се върне във Франция, защото можело насила да го върнат там. След това отишъл в Нидерландия и там също подал молба за закрила. Още същия ден отишъл в Швеция. Ходил и в Дания но там не е подавал молба за закрила. След това отишъл и в Норвегия, там също подал молба. Там видели, че той има отпечатъци във Франция и го върнали във Франция. Тогава той решил да се върне в [държава]. Преминал нелегално в Италия, след това в Гърция и от там в Турция. В Турция подал молба за депортиране и го върнали в [държава], в края на 2018г. за втори път напуснал [държава] през 2021г. Тогава преминал нелегално в Турция и останал там четири години. На 01.09.2025г. преминал в България. Преминал скрит в камион. На паркинг слезнал от камиона, но го видели и извикали полиция и го арестували. Искал да отиде във Франция. Страната си напуснал от [населено място], област Д... Не бил [семейно положение]. Нямал документи за самоличност. През 2010г. когато служил в армията му били взели личната карта и му дали военна книжка. Бил [държава] и нямал друго гражданство. Не бил арестуван. Твърди, че бил осъден в [държава] през март 2011 или 2013г., защото бил избягал от казармата на редовната армия. После го търсили. Участвал в протести срещу Б. А.. От групировката Ал-Нусра, през 2013г. го осъдили на смърт, защото отказал да работи за тях. Бил арабин и нямал проблеми заради етноса или религията си. Официалната власт в [държава] и по-точно хората на Джолани му казали като се върнал през 2021г., че бил доносник на Франция и ще го убият, той затова отново избягал от [държава]. Не бил членувал в политическа партия или организация, както и в религиозна такава. Лично при него никой не бил идвал да го заплашва, че ще го убие. Твърди, че на един от протестите, някакви хора били стреляли по него. Бил виждал и участвал в сражения през 2011-2013г. бил се срещу армията на Б. А., той бил от опозицията. В [държава] само брат му бил убит. Неговият град се контролирал от Джолани. В момента в района в който живеел преди в [държава] имало израелски войници. Не искал да се връща в [държава], но ако се наложело щял да се върне. В [държава] имал близки. Сестрите му и майка му били в [държава], а баща му в Германия. В България подал молба за закрила, защото тук го задържали.

На 21.11.2025г. в ДАБ е постъпило становище от директора на Специализирана дирекция „Миграция“ – Държавна агенция „Национална сигурност“ /л.38/, че не възразява да бъде предоставена закрила в Република България на лицето, регистрирано като М. А. М. Х., в случай че отговаря на условията по ЗУБ.

Постъпило е и становище до председателят на ДАБ при МС с предложение на чужденеца да се откаже предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут.

По подробно изложени съображения и предвид изложеното в справки от 23.01.2026г. на Дирекция „Международна дейност“ към ДАБ при МС относно актуалната политическа и икономическа обстановка, и относно кордите и начините, по които набират хода за своите редици, с процесното Решение №527/16.03.2026г. председателят на ДАБ при МС отказва да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на М. А. М. Х.. Решението е връчено на адресата му на 24.03.2026г.

При така установеното от фактическа страна Административен съд - Хасково обуславя следните правни изводи:

Жалбата е допустима. Подадена е срещу индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, подлежащ на съдебен контрол, от активно легитимирано лице – адресат на акта и засегнат неблагоприятно от него, в указания 14-дневен срок съгласно чл. 84, ал. 3 ЗУБ.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

На първо място, оспореното решение е издадено от компетентен административен орган – председателят на ДАБ при МС на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 ЗУБ, в установената писмена форма, поради което не са налице основания за прогласяване на неговата нищожност по смисъла на чл. 168, ал. 1 и ал. 2 във връзка с чл. 146, т. 1 АПК, съответно – за отмяна по смисъла на чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146, т. 2 АПК.