Решение № 600 от 15.07.2025, Районен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 600 гр. Благоевград, 15.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател:

Катя Сукалинска при участието на секретаря Елица Яв. Педова като разгледа докладваното от Катя Сукалинска Гражданско дело № 20241210101459 по описа за 2024 година

Производството по настоящото гр.д.№1459/2024г. по описа на Районен съд-Благоевград е образувано по предявен иск с правно основание чл.439 от ГПК от М. С. Г., ЕГН **********, гр.Б против М. В. Т., ЕГН **********, гр.Благоевград, бул.“Васил Левски“ №37, ет.2, ап.3, за признаване за установено, че ищцата М. С. Г. не дължи на ответника М. В. Т. сумите по Изпълнителен лист от 30.03.2011г. въз основа на издадена заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д.№978/2011г. по описа на Районен съд-Благоевград.

В исковата молба се твърди, че по силата на издаден изпълнителен лист от 30.03.2011г. по ч.гр.д.№978/2011г. по описа на Районен съд-Благоевград ищцата М. С. Г. е осъдена да заплати на ответника М. В. Т. сумата от 7736 лв. – главница, ведно със законната лихва, считано от 08.11.2011г. до окончателното й изплащане, която изчислена към 16.05.2024г. е в размер на 9507 лв. Сочи се, че на основание така издадения изпълнителен лист, е образувано изпълнително дело №20237970400221 по описа на ЧСИ М с рег.№797 на КЧСИ.

По изпълнителното дело била изпратена покана за доброволно изпълнение, видно от която ищцата дължала горните суми по изпълнителния лист, както и такси по ЗЧСИ и присъединени на основание чл.458 от ГПК задължения към НАП. Сочи се, че при същия ЧСИ било образувано въз основа на същия изпълнителен лист и друго изпълнително дело №20117970400221/2011г., което било прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.

Твърди се, че вземанията за главница и лихва са погасени по давност.

Предвид изложеното, до съда е отправено искане да постанови решение, с което да признае за установено, че ищцата М. С. Г. не дължи на ответника М. В. Т. сумата от 7736 лв.

– главница, ведно със законната лихва, считано от 08.11.2011г. до окончателното й изплащане, която изчислена към 16.05.2024г. е в размер на 9507 лв., предмет на издаден Изпълнителен лист по ч.гр.д.№20111210100978 по описа на Районен съд-Благоевград.

В законоустановения срок по чл.131 от ГПК ответникът М. В. Т. не е подал в съда писмен отговор на исковата молба.

В съдебно заседание ищцата М. С. Г. се явява лично. Поддържа иска и моли за уважаването му като основателен и доказан.

Ответникът М. В. Т., редовно призован, не се явява в съдебно заседание и не изпраща представител.

Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

По молба вх.№2008/12.04.2011г. на „Ц като взискател, е образувано изпълнително дело №221/2011г. по описа на ЧСИ М срещу длъжника М. С. Г. и поръчителя М. В. Т., въз основа на Изпълнителен лист от 30.03.2011г. въз основа на издадена заповед за незабавно 1 изпълнение по ч.гр.д.№978/2011г. по описа на Районен съд-Благоевград, по силата на който длъжникът М. С. Г. и поръчителят М. В. Т. са осъдени да заплатят солидарно на кредитора „Централна кооперативна банка“ АД следните суми:

-сумата от 6 710.58 лв. – редовна главница по Договор за потребителски кредит №81700КР-АА-4705/24.02.2009г.;

-сумата от 1 026.17 лв. - просрочена главница по Договор за потребителски кредит №81700КР-АА-4705/24.02.2009г.;

-сумата от 790.24 лв. – просрочена лихва за периода от 02.09.2010г. до 29.03.2011г.;

-ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК – 29.03.2011г. до окончателното плащане на дължимото;

-сумата от 170.54 лв. – платена държавна такса;

-сумата от 240 лв. – адвокатско възнаграждение.

С молбата за образуване на изпълнителното дело взискателят е поискал да бъде наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника.

На 14.04.2011г. е изпратено запорно съобщение до работодателя „Бл“ за наложен запор върху трудовото възнаграждение на поръчителя М. Т., получено на 19.04.2011г. Въз основа на наложения запор работодателят „Благоевград-БТ“ е правил удръжки от трудовото възнаграждение на поръчителя М. Т., превеждайки ги по сметка на ЧСИ на дати:

17.05.2011г., 16.06.2011г., 15.07.2011г., 16.08.2011г., 16.09.2011г., 18.10.2011г. /изплащани на взискателя/.

На 14.04.2011г. е изпратено запорно съобщение до работодателя „Ю“ за наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника М. Г., получено на 19.04.2011г. Въз основа на наложения запор работодателят „Югозападен университет Неофит Рилски“ е правил удръжки от трудовото възнаграждение на длъжника М. Г., превеждайки ги по сметка на ЧСИ на дати: 27.04.2011г., 28.05.2011г., 27.06.2011г., 27.07.2011г., 26.08.2011г., 28.10.2011г.

/изплащани на взискателя/.

На 08.11.2011г. по делото е подадена молба от поръчителя М. Т. с искане за прекратяване на изпълнителното производство поради пълно погасяване от негова страна на задължението, за което е представено платежно нареждане за платена сума от 8 452.93 лв. по сметка на ЧСИ /изплатени на взискателя/.

С Постановление на ЧСИ от 08.11.2011г. е приключено производството по изп.дело №221/2011г. поради изцяло погасяване на задължението към взискателя по делото, като е вдигнат наложения запор върху трудовото възнаграждение на длъжника.

На 13.09.2012г. по изпълнителното дело е постъпила молба от поръчителя М. Т. с правно основание чл.429, ал.1 от ГПК, с искане да бъде суброгиран в правата на удовлетворения взискател въз основа на издадения в негова полза изпълнителен лист, като бъде продължено изпълнението срещу длъжника за реализиране на правата на новия взискател. С молбата е поискано да бъде наложен запор върху банковите сметки и възбрана върху недвижимите имоти на длъжника.

С Постановление на ЧСИ от 19.09.2012г. на основание чл.429, ал.1 от ГПК във вр. с чл.146, ал.1 от ЗЗД е конституиран съброгиралият се в правата на взискателя М. В. Т. до размера на изплатеното от него задължение по изп.дело №221/2011г.

На 24.10.2012г. е изпратено запорно съобщение до работодателя „Юи“ за наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника М. Г.. Въз основа на наложения запор работодателят „Юго“ е правил удръжки от трудовото възнаграждение на длъжника М. Г., превеждайки ги по сметка на ЧСИ на дати: 29.11.2012г., 21.12.2012г., 28.01.2013г., 27.02.2013г., 26.03.2013г., 27.05.2013г., 29.04.2013г., 26.06.2013г., 24.07.2013г., 27.08.2013., 25.09.2013г., 25.10.2013г., 26.11.2013г., 20.11.2013г., 28.01.2014г., 26.02.2014г., 26.03.2014г., 28.04.2014г., 23.05.2014г., 26.06.2014г., 27.06.2014г., 25.08.2014г., 24.09.2014г., 28.10.2014г., 26.11.2014г., 19.12.2014г., 26.01.2015г., 26.02.2015г., 25.03.2015г., 27.04.2015г., 27.05.2015г., 26.06.2015г. /изплащани на взискателя – последно плащане на 06.07.2015г./. Трудовото правоотношение е прекратено на 06.06.2015г.

На 10.05.2013г. суброгиралият се взискател М. Т. е поискал да бъде извършен опис и продан на движими вещи на длъжника, насрочен за 28.06.2013г. /описът е отложен/.

На 28.06.2013г. е изпратено запорно съобщение до Районен съд-Благоевград за наложен запор върху възнаграждението, което М. Г. получава като съдебен заседател при Районен 2 съд-Благоевград, като е потвърдено получаването на запорното съобщение.

На 29.09.2016г. по изпълнителното дело е подадена молба от суброгиралия се взискател М. Т. с искане за налагане на запор на собствени на длъжника МПС. От сектор ПП към ОДВМР са уведомили ЧСИ, че на името на длъжника няма регистрирани МПС.

На 17.04.2019г. суброгиралият се взискател М. Т. е поискал да бъде наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника. От справката за трудови договори към 02.05.2019г. е видно, че длъжникът има действащ трудов договор с „И

На 21.05.2019г. е изпратено запорно съобщение до работодателя „Имза наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника М. Г., връчено на 21.06.2019г. От справка към 22.04.2021г. е видно, че трудовият договор с „Имотинвест“ ЕООД е бил прекратен на 01.05.2019г. /преди изпращане на запорното съобщение/.

На 29.11.2021г. суброгиралият се взискател М. Т. е поискал да бъде наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника и налични банкови сметки.

На 21.10.2023г. суброгиралият се взискател М. Т. е поискал да бъде наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника.

На 01.11.2023г. е изпратено запорно съобщение до работодателя Регионална дирекция Соза наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника М. Г., като получаването му е потвърдено от работодателя на 13.11.2023г.

На 20.11.2023г. по молба на длъжника М. Г., с Постановление на ЧСИ е прекратено производството по изп.дело №221/2011г. на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК поради непостъпила в продължение на две години писмена молба от взискателя за извършване на изпълнителни действия.

По молба вх.№4043/06.12.2023г. на суброгиралия се взискател М. Т., е образувано изпълнително дело №221/2023г. по описа на ЧСИ Милица Велева, срещу длъжника М. С. Г. въз основа на Изпълнителен лист от 30.03.2011г. въз основа на издадена заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д.№978/2011г. по описа на Районен съд-Благоевград.

С молбата е поискано да бъде наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника.

На 16.05.2024г. е изпратено запорно съобщение до работодателя Регионална дирекция Социално подпомагане – Благоевград за наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника М. Г., получено на 28.05.2024г.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Съгласно чл.116, б.„в” от ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането. Същинско действие за принудително изпълнение обаче може да предприеме само съдебният изпълнител /или друг орган на принудително изпълнение – публичен изпълнител, синидик, съд по несъстоятелността/ и то прекъсва давността; но давността е свързана с поведението на кредитора – тя не се влияе от поведението на други лица. Затова ако искането от кредитора е направено своевременно, но изпълнителното действие не е предприето от надлежния орган преди изтичането на давностния срок, по причина, която не зависи от волята на кредитора, давността се счита прекъсната с искането, дори то да е било нередовно, ако нередовността е изправена надлежно по указание на органа на изпълнителното производство. Давността не се прекъсва веднъж с искането и още веднъж с предприемането на действието. Прекъсването е едно – с предприемането на действието, но се счита да е настъпило с обратна сила, ако след поискването давността е изтекла. След това тя се прекъсва последователно във времето, когато осъществяването на способа става чрез отделни процесуални действия: запор или възбрана, опис, оценка, насрочване на проданта, разгласяване, приемане на наддавателни предложения, провеждане на наддаване и т.н. до влизането в сила на постановлението за възлагане.

В Тълкувателно решение №2/26.06.2015г. по тълк.д.№2/2013г. на ОСГТК на ВКС е прието, че давността се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ /независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и/или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл.18, ал.1 от ЗЧСИ/: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от 3 проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.