Решение № 241 от 19.08.2024, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 241 гр. Варна, 19.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Магдалена Кр. Недева

Членове:

Диана Д. Митева

Даниела Д. Томова при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева като разгледа докладваното от Магдалена Кр. Недева Въззивно търговско дело № 20233001000571 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК.

Образувано е по подадени въззивни жалби от Г. Д. Г. от *****, чрез процесуалния си представител адв. Д., и от ЗД «БУЛ ИНС» АД, чрез адв. Т., срещу решение № 9/09.03.2023г. постановено по т.д. № 92/2020г. по описа на ШОС, с което съдът е осъдил застрахователното дружество да заплати на Г. Д.

Г. сумата от 105 966 лв., от които 100 000 лв., представляващи уважената част от претенция за обезщетение на неимуществени вреди - болки и страдания вследствие ПТП, настъпило на 02.08.2019 г., както и сумата от 5 966 лв., представляващи имуществени вреди, вследствие на описаното ПТП, на осн. чл. 432, ал. 1 ГПК, ведно със законната лихва върху сумите за главница от 20.08.2020 г. до окончателното им изплащане, като е отхвърлил предявения иск за неимуществени вреди за разликата над присъдените 100 000 лв. до претендираните 150 000 лв., както и в частта за мораторната лихва върху главниците по исковете за имуществени и неимуществени вреди, както е посочена от ищеца съгласно чл. 429, ал. 1 КЗ, считано от датата на уведомяване с извънсъдебната претенция - 29.07.2020 г., като неоснователна, както и претенцията за лихви за периода преди 20.08.2020 година, като неоснователни и недоказани.

Въззивникът Г. Д. Г. обжалва решението в частта, в която съдът е отхвърлил исковата му претенция за обезщетение на неимуществени вреди за 1 разликата над 100 000 лв. до претендираните 150 000лв. или за сумата от 50 000 лв., както и в частта, с която е отхвърлена акцесорната претенция за законна лихва върху обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди, на осн. чл. 429, ал. 3 КЗ, начиная от 29.07.2020 г. до окончателното им изплащане. Счита решението в обжалваните му части за неправилно и необосновано, постановено при нарушение на материалния и процесуалния закон и в противоречие със съдебната практика по сходни казуси. Излага доводи за неправилно приложение нормата на чл. 52 ЗЗД, довело до определяне на обезщетение за неимуществени вреди в занижен размер и в отклонение с обичайно присъжданите от съда обезщетения в аналогични на процесния случаи. Прави оплакване за нарушение принципа за справедливост, залегнал в чл. 12 ГПК и неотчитане реалната степен, при нужната задълбоченост, на претърпените болки и страдания за продължителен период – 2 години след инцидента, както и настъпилите множество усложнения в следствие процесното ПТП, а също и конкретните обстоятелства около личността на пострадалото лице, неговите индивидуалност и социална ангажираност, материалното положение, професионалните и лични постижения. Прави оплакване за противоречие на решението със събраните по делото гласни доказателства, както и с прогнозата на вещото лице касателно възможността за пълно възстановяване. Цитира относима за случая съдебна практика. Намира решението за неправилно и поради несъобразяване със съществуващата икономическа конюнктура в страната и нивата на застрахователно покритие, а също и с нарастващата инфлация. Счита, че законната лихва следва да се приеме за дължима на осн. 429, ал. 3 КЗ от датата на депозиране на извънсъдебната претенция за неимуществени и имуществени вреди, а именно 29.07.2020 г. до окончателното изплащане на главниците. Моли съда да отмени първоинстанционното решение в атакуваните му части, като уважи претенцията за неимуствени вреди до пълния й предявен размера от 150 000 лв., ведно със законната лихва по чл.

429, ал. 3 ГПК начиная от 29.07.2020 г. до окончателното й изплащане, дължима както върху главницата за обезщетение за неумуществени вреди, така и върху главницата присъдена като обезщетение за имуществени веди.

Претендира присъждане на адвокатско възнагражение.

Въззиваемата страна счита жалбата за неоснователна и моли съда да я остави без уважение, като потвърди решението в обжалваните части като правилно и законосъобразно.

Въззивникът ЗД «Бул Инс» АД обжалва решението в частта, в която застрахователното дружество е осъдено да заплати на пострадалото лице застрахователно обезщетение за горницата над 70 000 лв. до присъдените 100 000лв., ведно със законната лихва. Намира решението за неправилно, незаконосъобразно, необосновано и постановено при противоречие със събраните по дело доказателства. Подробно излага съображенията за неоснователността на исковата претенция в съответната част, поддържайки изложеното в отговора на исковата молба и депозираната пред първа 2 инстанция писмена защита, в т.ч. и касателно възражението за съпричиняване.

Навежда доводи, че обезщетението за неимуществени вреди следва да има обезщетителен, а не санкциониращ характер, визирайки бъдещи евентуални интервенции и неудобства за пострадалото лице, за които е възможно предявяването на допълнителна претенция за нововъзникнали неимуществени вреди. Излага съображения, че обезщетение в размер на 70 000 лв. се явява справедливо и обосновано за установените към момента претърпени от пострадалото лице болки и страдания. Моли съда да отмени решението в обжалваната част и исковата претенция да бъде отхвърлена за сумата над 70 000лв. до присъдените 100 000лв., ведно със законната лихва.

Въззиваемата страна счита жалбата за неоснователна и моли съда да я остави без уважение, като потвърди решението в обжалваните части като правилно и законосъобразно.

Постъпила е и частна жалба от Г. Д. Г. срещу постановеното по т.д. № 92/2020г. по описа на ШОС определение № 88/31.07.2023г., с което съдът на осн. чл. 248 ГПК е изменил постановеното по делото решение в частта за разноските, като частично е оставил без уважение отправеното от Г. Д. Г. искане за приложение разпоредбата на чл.2, ал. 5 от Наредба № 1/2004г. ВАС.

Счита, че дължимото адвокатско възнаграждение на адв. Д. по процесуалното представителство по делото следва да бъде изчислено за всеки от уважените искове поотделно. Намирайки обжалваното определение за неправилно, незаконосъобразно и необосновано, моли съда да уважи искането за разноски на страната в размера им от 11 455,92 лв. с включено ДДС. Претендира присъждане на отделни разноски в производството по настоящата частна жалба, изразяващи се в заплатена държавна такса от 15 лв. и адвокатско възнаграждение на осн. чл. 38, аал. 2, вр. Ал. 1, т. 2 и т. 3 ЗАдв. с включено ДДС.

Застрахователното дружество изразява становище за неоснователност на частната жалба.

Съдът, за да се произнесе по съществото на въззива в предметни предели, очертани с жалбата, прие за установено следното :

Предявеният иск е с правно основание чл.432 КЗ.

От събраните по делото доказателства безспорно се установява от фактическа страна, че процесното ПТП е осъществено на 02.08.2019 г. около 12:30 часа в ***** на ул. „Цар Освободител“ , при което водачът на л.а.

„БМВ“, модел „530Д“, рег. № *****, управляван от А.А.Р., при неправилно изпълнение на маневра „обратен завой наляво“ не осигурил предимство на движещия се правомерно мотоциклет „Ямаха“, модел „Ф31С“ рег. №*****, управляван от ищеца Г. Д. Г., който се опитвал да осъществи маневра за изпреварване на лекия автомобил. Вследствие на последвалия удар мотоциклетистът прелетял над автомобила и се приземил от другата му страна, като получил следните телесни увреждания: открита фрактура на дясно бедро, разкъсно-контузна рана на долната трета на бедрото, фрактура на 3 капачката на дясното коляно – открита, охлузна рана на лявата подбедрица, пертрохантерно счупване на дясната тазобедрена става. Пострадалият Г. Д. бил транспортиран по спешност до ЦСМП Нови пазар, а впоследствие и до „МБАЛ – Шумен“ АД, където престоял в ортопедично отделение от 02 до 13 август 2019 г. Последвало продължително лечение с няколко хирургични интервенции, рехабилитация и настъпили усложнения в периода на възстановяване.

За деянието било образувано ДП №400/2019 г. по описа на РУ Нови пазар. По силата на Решение №54/13.09.2022 г. по АНД №169/2022 г. по описа на НпРС А.А.Р. бил признат за виновен в причиняването на процесното ПТП, като на основание чл.78а НК същият е освободен от наказателна отговорност и му е наложено съответното наказание. На осн.чл.300 ГПК задължителни за настоящия съд са въпросите, свързани с това извършено ли е деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.

Безспорно е още, че гражданската отговорност на водача на автомобила, предизвикал процесното ПТП, е застрахована при ответното застрахователно дружество по застраховка „Гражданска отговорност“ (ГО) по полица с начална дата на покритие – 31.05.2019 г. и крайна дата – 30.05.2020 г.

Извънсъдебната застрахователна претенция е отправена до ответника на 27.07.2020г. и получена от него на 29.07.2020г.

Горната фактическа установеност налага извода за наличието на всички елементи от фактическия състав за ангажиране отговорността на застрахователя за възстановяване на претърпените от ищеца имуществени и неимуществени вреди – болки и страдания от преживените травматични увреждания – виновно и противоправно поведение на застрахования водач, вреди под формата на причинени болки и страдания и разходи във връзка с лечението, както и причинно следствена връзка между деликта и понесените вреди.

Основният спорен между страните въпрос касае размера на дължимото застрахователно обезщетение, който следва да бъде определен съобразно критерият за справедливост, установен в нормата на чл.52 ЗЗД и задължителната и актуалната застрахователна съдебна практика. Страните спорят и относно началния момент на дължимостта на лихвата за забава върху вземането за обезщетение за имуществени и неимуществени вреди. В сочените предметни предели следва да се произнесе въззивната инстанция /чл.269 ГПК/.

Съдът следва да съобрази т.2-ра на ППВС No 4/68г., в която са дадени задължителни указания по приложението на чл.52 ЗЗД за изясняване на понятието "справедливост" по вложения от законодателя смисъл в посочената норма, които не са загубили актуалност и до днес и съгласно които това понятие не е абстрактно, а всякога обусловено от редица конкретни и обективно съществуващи обстоятелства - начинът на извършване на деликта, характерът на увреждането, произтичащите от него физически и 4 психологически последици за увредените лица, възраст на пострадалия, социално положение, които решаващият съд е длъжен не само да посочи, но и да ги прецени в тяхната съвкупност. /Така решение No 93 от 23.06.2011 г. на ВКС по т. д. No 566/2010 г., II т. о., ТК и решение No 111 от 1.07.2011 г. на ВКС по т. д. No 676/2010 г., II т. о., ТК/.

За да приложи тези критерии в процесния случай съдът следва да съобрази установените от събрания по делото доказателствен материал обстоятелства, свързани с понесените от ищеца физически и морални болки и страдания, вида на самите увреждания и степента на възстановяване на ищеца към настоящия момент, психическото въздействие на претърпянато ПТП върху пострадалия икономическата конюнктура в страната, както и практиката на ВКС по присъждане на обезщетения в подобни случаи. В тази връзка съдът съобрази следното :

Непосредствено след инцидента пострадалият Г. Д. бил транспортиран по спешност до ЦСМП Нови пазар, а впоследствие и до „МБАЛ – Шумен“ АД, където престоял в ортопедично отделение от 02 до 13 август 2019 г. На 09.08.2019 г. му била извършена операция, изразяваща се в открито наместване на фрактурата с вътрешна фиксация на бедрото с анатомично преконтурирана бедрена плака. Счупването на пателата /капачето/ е лекувано неоперативно. На 24.03.2020 г. поради счупване на поставената в бедрото плака му е извършена операция в МБАЛ „Света Анна – Варна“ АД, при която е премахната счупената плака, опреснени са костните ръбове и е направена остеопластика с DHS плака. На 24.06.22г. ищецът е опериран в УМБАЛ „Св.Марина“ , при което е извадена плаката и е подменен бедрен пирон. На 18.10.22г. е реопериран поради счупване на два от винтовете на пирона.