Решение № 962 от 10.07.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 962 гр. София, 10.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 16 -ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Величка Борилова

Зорница Гладилова при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова като разгледа докладваното от Зорница Гладилова Въззивно гражданско дело № 20251000501368 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.

С решение № 834/12.02.2025 г., постановено по гр.д.№ 112958/2023 г. по описа на Софийски градски съд, I г.о., 22 състав съдът: 1./ е отхвърлил предявения от П. А. Н. срещу „Агенция за събиране на вземания" ЕАД иск с правно основание чл.439 от ГПК да се признае по отношение на ответника, че ищецът не дължи сумата от 30 000 лева, произтичащи от Договор за банков кредит овърдрафт № 37/13.12.2007 г., във връзка с което е образувано изпълнително дело № 20118370400788 по описа на ЧСИ П. Г., peг. № *** на КЧСИ, с район на действие ОС-Сливен като неоснователен; 2./ е признал на основание чл.

439 от ГПК по иска предявен от П. А. Н. срещу „Общинска банка“ АД, че ищецът не дължи на ответника сумата от 40 000 лева, задължение, свързано със Запис на заповед от 28.06.2007 г., подписан от П. Н. в качеството му на авалист, във връзка с които е образувано изпълнително дело № 20118370401324 по описа на ЧСИ П. Г., peг. № *** на КЧСИ, с район на действие ОС-Сливен; 3./ е отхвърлен предявения от П. А. Н. срещу „Колект БГ“, че ищецът не дължи сумата от 40 000 лева, задължение, свързано със Запис на заповед от 28.06.2007 г., подписан от П. Н. в качеството му на авалист, във връзка с което е образувано изпълнително дело № 20118370401324 по описа на ЧСИ П. Г., peг. № *** на КЧСИ, с район на действие ОС-Сливен, като неоснователен. С решението П. А. Н. е осъден на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК да заплати на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД сумата от 350 лева, юрисконсултско възнаграждение. С решението „Общинска банка“ АД е осъдена, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК и чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, да заплати на адв. Е. Е., САК, ЛНА 1000210110, сумата от 500 лева, адвокатско възнаграждение и не основание чл. 77 от ГПК да заплати по сметка на Софийски градски съд, сумата от 1 600 лева, дължима държавна такса.

1

Срещу решението, в частта с която е уважен предявеният от П. А. Н. иск по чл.439 от ГПК срещу „Общинска банка“ АД и разноските са възложени в тежест на „Общинска банка“ АД е подадена въззивна жалба от „Общинска банка“ АД, която моли този иск да бъде отхвърлен и въззивният съд да възложи разноските по производството върху ищеца. Сочи, че съдът не е посочил защо счита, че иска срещу „Общинска банка“ АД е основателен. В случай, че основание за уважаването на иска е обстоятелството, че след уведомяването на длъжника по чл. 99 от ЗЗД, банката е продължила да бъде взискател по изпълнителното дело, то съдът изкривил смисъла на разпоредбата на чл. 439 от ГПК. Норма имала за цел да бъде установена материално-правна незаконосъобразност на изпълнението, а не процесуалната такава, доколкото въобще е налице процесуална незаконосъобразност.

Предмет на иска било материално правното отношение - дали процесните вземания са погасени по давност, към който обстоятелството, че банката е продължила да бъде взискател по изпълнителното дело, след уведомяването на длъжника по чл. 99 от ЗЗД, било неотносимо. Съдът счел, че искът по чл. 439 от ГПК срещу Банката е основателен, не защото е основателно твърдението на ищеца че процесното вземане /на Банката съответно на „Колект БГ“ АД/ е погасено по давност, а защото „Колект БГ“ АД не е конституирано, като взискател по изпълнителното дело. Съдът установил, че процесните вземания не са погасени по давност, като са цедирани - „Общинска банка“ АД в качеството си на цедент престанала да бъде кредитор на П. Н., а новият кредитор бил цесионера „Колект БГ“ АД.

Цесията не влияела по какъвто и да е начин на съществуването на процесните вземания.

Към момента „Общинска банка“ АД наистина не била кредитор на П. Н., но не защото вземането е погасено по давност, а защото вземането е цедирано на „Колект БГ“ АД. В случай, че цедираното вземане е погасено по давност по отношение на цедента, то би било погасено по давност и по отношение на цесионера. Щом съдът е приел, че иска спрямо „Колект БГ“ АД е неоснователен /че процесните вземания не са погасени по давност по отношение на цесионера/, нямало как вземането да е погасено по давност и по отношение на цедента - „Общинска банка“ АД. Съдът неправилно присъдил разноските в тежест на „Общинска банка“ АД, тъй като причина за водене на производството било убеждението на ищеца, че процесните вземания са погасени по давност.

Въззивникът счита, че обстоятелството, че след уведомяването на длъжника по чл. 99 от ЗЗД, „Колект БГ“ АД не се е конституирал, като взискател по изпълнителното дело, респективно „Общинска банка“ АД не е поискала процесуалното производство по отношение на нея да бъде прекратено, не водело до отрицателни правни последици нито за „Колект БГ“ АД, нито за „Общинска банка“ АД, нито за длъжника. Действията на „Общинска банка“ АД, изразяващи се в искане за налагане на запор върху секвестируемата част от пенсията на ищеца, в периода между сключването на договора за цесия с „Колект БГ“ АД и момента на уведомяването на длъжника, били насочени към охраняването на интереса на цесионера, тъй като в този период кредитор по процесното вземане за длъжника и всички трети лица, както в материалното, така и в процесуалното правоотношение била Банката. Действията, предприети от Банката, били в интерес и на длъжника, тъй като водели до погасяването на задълженията му, установени със влязла в сила заповед за изпълнение, в следствие на успешно проведен иск по чл. 422 от ГПК /приложеното с отговора на исковата молба Решение № 43 от 14.06.2012 г. постановено по гражданско дело № 3 6 от 2012 г. по описа на окръжен съд – Сливен/. Всички плащания, които са направени по процесното изпълнително дело, след сключването на договора за цесия с „Колект БГ“ АД, имат погасителен ефект за новия кредитор. Плащанията направени на първоначалния взискател /цедент/, след като длъжника е бил уведомен по реда на чл. 99, ал. 4 от ЗЗД, но без да е налице искане от него към ЧСИ, тези плащания да имат ефект за новия кредитор (цесионера) и без да има искане от страна на новия кредитор (цесионера) за конституиране по изпълнителното дело, били валидно изпълнени към „Общинска банка“ АД.

Въззивникът счита, че по делото било установено, че процесната заповед за изпълнение издадена в полза на „Общинска банка“ АД е влязла в сила вследствие на успешно проведен установителен иск, като давността на вземанията установени с влязлата в сила заповед за изпълнение всякога е петгодишна, без значение дали влизането й в сила е в 2 следствие на успешно проведен установителен иск или защото длъжника не е възразил.

Съгласно т. 3 от Тълкувателно решение № 2 от 04.07.2024 г. по тълкувателно дело № 2 от 2023 г. по описа на ОСГТК на ВКС: „Погасителната давност се прекъсва от изпълнително действие, извършено по изпълнително дело, по което е настъпила перемпция.“, което означавало, че дори и да бъде установено, че е налице перемпция по изпълнително дело № 20118370401324 по описа на ЧСИ П. Г., per. № *** на КЧСИ, от значение за отговора на въпроса, дали процесното вземане е погасено по давност, е дали петгодишната давност е прекъсната с искане за предприемане на изпълнителни действия по изпълнителното дело, а не дали по делото е настъпила перемпция.

Ответникът по жалбата П. А. Н. моли същата да бъде оставена без уважение.

Срещу решението, в частта, с която е отхвърлен иска срещу „Агенция за събиране на вземания" ЕАД за признаване за установено, че този ответник не притежава право на принудително изпълнение за сумата от 30 000 лева, произтичащо от Договор за банков кредит-овърдрафт № 37/13.12.2007 г., като погасена по давност и иска срещу „Колект БГ“ АД за признаване за установено, че този ответник не притежава право на принудително изпълнение за сумата от 40 000 лева, произтичаща от Запис на заповед от 28.06.2007 г.. като погасена по давност, е подадена въззивна жалба от П. А. Н.. Въззивникът поддържа, че съдът не разгледал доводите на ищеца, че давността срещу солидарните длъжници се прекъсва за всеки един от тях поотделно, както и този, че след като взискателят е престанал да бъде носител на материалното право, то предприетите от него действия не са прекъсвали давността спрямо титуляра на субективното право /т. 4.2.. б. „Б" от писмената защита/.

Първоинстанционният съд допуснал грешка при преценка на доказателствения материал, което довело до неправилност на правните му изводи. Въззивникът счита, че съдът е допуснал нарушения на материалния закон по отношение на продължителността на погасителната давност по влязла в сила заповед за изпълнение, по отношение на действията, с които се прекъсва погасителната давност, както и по отношение на наличието на фикция за връчване. Липсвала процесуална норма, която да приравнява влязлата в сила заповед за изпълнение на влязло в сила съдебно решение или да препраща към уредбата на съдебните решения. Липсвало конкретно препращане към сила на пресъдено нещо /какъвто ефект заповедта за изпълнение не поражда/, поради което липсвало основание за прилагане на чл.

117, ал. 2 ЗЗД. Съдът пропуснал да съобрази, че перемпцията прекратява процесуалното правоотношение и към момента на поискване на новото изпълнително действие /запор върху пенсията на ищеца/ процесуалната легитимация на цедента вече е била загубена. С отпадането на процесуалното правоотношение цедентът е загубил качеството си процесуален субституент на цесионера. Цедентът прехвърлил притезанието си и съответно правото да поиска принудителни действия, заедно със вземането. След като той не бил представител на новия носител на вземането, неговите действия не можели да прекъснат давността по отношение на носителя на вземането. Съдът не съобразил, че след прехвърляне на вземането, по отношение на стария кредитор не тече давност, понеже той престава да е материалноправен носител на вземането. Давността пораждала действието си само в отношенията между новия кредитор и длъжника, поради което само действията на новия кредитор са от естество да прекъснат давността и ако той бездейства, то и давността по отношение на вземането ще продължи да тече. Предприетите действия по изпълнителните дела не били прекъснали давността по вземанията, тъй като не сбили предприети от материално и процесуално легитимирана страна. Въззивникът счита, че съдът неправилно извел фикция за надлежно връчване на уведомително съобщение по чл. 99, ал. 4 ЗЗД.

Въззивникът счита, че изпълнителните действия, предприети от „Агенция за събиране на вземания" ЕАД са ненадлежни, тъй като към момента на молбата за конституиране от 22.03.2019 г. /л. 243/ „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД не 3 разполагала с надлежна легитимация и не е имала право да иска предприемането на изпълнителни действия спрямо него. Жалбоподателят се позовава на Решение № 50069 от 03.07.2024 г. по т.д. № 1470/2022 г. на ВКС, I I т.о., съгласно което, за да има действие изпълнителният запор, следва да има длъжник, който да е обвързан от правоотношение с взискателя. На основание чл. 429 от ГПК. правоприемството при цесия, с оглед издаден изпълнителен лист в полза на цедента, се осъществява при предвидените основания. При цесията, съдия-изпълнител следва да провери наличието на цесия и съобщаването й на длъжника, за да може да приеме, че е налице легитимация на цесионера като взискател, който има право на принудително изпълнение за вземането, удостоверено в издадения изпълнителен лист. Съдия-изпълнител е длъжен да установи наличието на съобщаване на цесията, освен сключения договор за цесия. С оглед на това задължение на съдияизпълнител, произтичащо от нормата на чл. 429 от ГПК, следва и изводът, че запор срещу длъжник в изпълнително дело, образувано от взискател - цесионер, ще бъде надлежно процесуално действие, само след съобщаване на цесията на длъжника“.