Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 253 от 25.07.2022, Районен съд - Асеновград

Съд
Районен съд - Асеновград
Дело
Гражданско дело 1438/2021
Вид
Решение № 253
Подписан
25.07.2022
В сила
15.03.2023
Състав
Мария Атанасова Терзиева

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.161 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 38, ал.1 · Закон за адвокатурата
  • чл.38, ал.1,т.1 - т.3 · Закон за адвокатурата
  • чл.38, ал.1,т.1 - т.3 · Закон за адвокатурата
  • чл.38, ал.1,т.1 - т.3 · Закон за адвокатурата
  • чл. 133 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 26 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.26, ал. 4 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 55 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 92 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 145 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 11 , т.9 и 10 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 11 , т.9 и 10 · Закон за потребителския кредит
  • чл.19, ал.4 · Закон за потребителския кредит
  • чл.2 · Закон за потребителския кредит
  • чл.22 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 23 · Закон за потребителския кредит

РЕШЕНИЕ

№ 253 гр. Асеновград, 25.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – АСЕНОВГРАД, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мария Ат. Терзиева при участието на секретаря Йорданка Ст. Тянева като разгледа докладваното от Мария Ат. Терзиева Гражданско дело № 20215310101438 по описа за 2021 година

Обективно съединени искове с правно основание чл.22 от ЗПК, чл. 26 от ЗЗД, чл. 143 от ЗЗП и чл. 55 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.

СП. В. ИЛ. с адрес ***, в депозирана искова молба против „ИЗИ ФИНАНС“ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. София, ул.“Балша“ № 17, моли да бъде прогласена нищожността на клаузата на чл. 3, ал.2 от Договор за кредит от 30.03.2016 г., предвиждаща заплащане на неустойка, като противоречаща на принципа на добрите нрави, заобикаляща материално правните изисквания на чл.19, ал.4 от ЗПК, накърняващи договорното равноправие между страните и нарушаващи предпоставките на чл. 11 , т.9 и 10 от ЗПК, както и да бъде осъден ответникът да върне на ищцата сумата от 100 лева, платена без основание неустойка по договора за периода от 23.06.2016 г. до 22.11.2017 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба. Твърди, че на 30.03.2016 г. е сключила с ответното дружество договор за кредит, по силата на който са й предоставени заемни средства в размер на 1500 лева, при ГЛП от 40 ,15%, ГПР от 48,44%, със срок за погасяване 360 дни. Съгласно договора, заемната сума е следвало да бъде обезпечена с поне едно от следните обезпечения: две физически лица поръчители, всяко от които да отговаря на следните изисквания – нетния размер на осигурителния му доход да е в размер над 1000 лв., да работи по безсрочен трудов договор, да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем, да няма неплатени осигуровки за последните две години, да няма задължения към други банкови и финансови институции, или ако има – кредитната му история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статут не по лош от редовен или да представи банкова 1 гаранция с бенефициер - заемодателят, за заемната сума, със срок на валидност 30 дни след крайния срок на плащане на задължението по договора. В случай на неизпълнение, кредитополучателят дължи неустойка в размер на 990.60 лева, която се престира разсрочено, ведно с погасителните вноски. Ищцата е усвоила изцяло предоставения заемен ресурс.

Счита, че посоченият в договора фиксиран лихвен процент не отговаря на действително приложения, тъй като уговорената неустойка представлява добавък към договорната лихва, а по този начин нараства и стойността на ГПР, доколкото възнаградителната лихва е един от компонентите му. Тези параметри обаче не са обявени на потребителя и не са посочени в договора в действителния им размер в нарушение на чл.5 и на чл.11, т.10 ЗПК. Счита, че с договорения лихвен процент от 40,15% , към който се кумулира вземането, представляващо скрита печалба, кредиторът допълнително се обогатява и се нарушават добрите нрави и се внася неравноправие между правата и задълженията на потребителя и доставчика на финансова услуга. Възнаградителната лихва съставлявала цената на представеното ползване на заетата сума и когато е налице явна нееквивалентност между предоставената услуга и уговорена цена се нарушавал принципът на добросъвестност при участие в облигационните отношения. При формиране размера на възнаградителната лихва, обективен критерий за добросъвестното й определяне може да бъде размера на законната лихва, без тя да може да се приеме като максимален. Противоречаща на добрите нрави била уговорката, предвиждаща възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на законната, а за обезпечени кредити – двукратния размер на законната лихва. В настоящия случай договорената между страните лихва надхвърля повече от три пъти законната, което е нарушение на добрите нрави, като критерий за норми на поведение, тъй като към нея се кумулира уговорена в договора неустойка. Твърди, че договорения размер на възнаградителната лихва противоречи на добрите нрави, тъй като тя не отговаря на действителните параметри по договора, с която следва да се увеличи стойността на приложения годишен лихвен процент на разходите. Относно клаузата за неустойката и нейния размер твърди, че следва да бъде извършена с оглед претърпените вреди от неизпълнението, при спазване на критериите, заложени в т. 3 от ТР на ОСТК на ВКС по т.д.

№ 1/09, с което е дадено разяснение, че условията и предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка произтичат от нейните функции, както и от принципа за справедливост в гражданските и търговски правоотношения. По силата на чл. 92 от ЗЗД неустойката представлявала предварително определено обезщетение за вредите от неизпълнението и обезпечавала изпълнението на договора, а в съдебната практика и в правната доктрина се приема безпротиворечиво, че тя може да има и санкционна функция.

Неустойката за неизпълнението на задължението за осигуряване на поръчители или представяне на банкова гаранция е загубила присъщата на неустойката обезщетителна функция, защото чрез нея не се обезщетяват вреди от самостоятелни и сигурни неблагоприятни последици за кредитора, тъй като щети за кредитора биха настъпили единствено при настъпила неплатежоспособност на главния длъжник и при невъзможност вземанията по договора да бъдат събрани принудително от неговото имущество, като в този случай няма да съществува възможност те да бъдат събрани и от имуществото на лицата, 2 които биха учредили лично обезпечение. Неустойка в размер на 990.60 лева е загубила присъщите за неустойката обезщетителна функция, без да зависи от вредите от неизпълнението на договорното задължение. Твърди, че заемодателят не е търсил обезпечение на вземанията си по договора за кредит, тъй като обезщетението не служи за обезпечаване на изпълнение на задължението за погасяване на главницата и договорната лихва по дълга, а за неизпълнено условие за отпускане на кредита. Предвидено е да се кумулира към погасителните вноски като по този начин води до скрито оскъпяване на кредита и създава единствено предпоставки за неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на потребителят, което е в противоречие със задължението за договаряне съобразно принципа за спазване на добрите нрави. За кредит от 1500.00 лева, заемателят се е задължил да осигури поръчителство на физическо лице с трудово възнаграждение, които месечно получават доходи всеки от тях в пъти повече на предоставената в заем сума. Ограничение в процесния договор за заем е налице и по отношение на изискванията относно лицата, които да бъдат само физически, не и юридически лица. Гарантите трябва да получават минимален осигурителен доход поне 1000.00 лева, която трябва да произтича само от сключен безсрочен трудов договор. Ограничението относно получавания трудов доход е необосновано, тъй като физическо лице може да получава доходи от граждански правоотношения, например като управител или изпълнителен директор на търговски дружества, а освен това да разполага със движимо и недвижимо имущество, с което ще отговаря съгласно чл. 133 от ЗЗД. Счита, че по този начин ответникът е поставил към ищцата неизпълними изисквания, за да обоснове получаването на допълнителна печалба в нарушение на ограниченията по чл. 19 ал.4 ЗПК, още повече че преди сключването на договор за кредит кредиторът е длъжен да направи оценка на кредитоспособността на потребителя, а и предвидените изисквания по отношения на поръчителите са предварително създаващи значителни за изпълнението им препятствия, и целят създаване предпоставки за начисляването на неустойката. Кредитодателя не е търсил обезпечение, тъй като е поставил ограничения и е дал и неизпълнимо кратък срок за осигуряване на поръчители - едва три дни след сключване на договора. Счита, че неустойката за неизпълнението на задължението за осигуряване на поръчители или представяне на банкова гаранция е загубила присъщата на неустойката обезщетителна функция, тъй като чрез нея не се обезщетяват вреди от самостоятелни и сигурни неблагоприятни последици за кредитора. Освен това не е включена като обща сума дължима за погасяване на кредита. Ето защо счита, че договорът за кредит е недействителен по смисъла на чл.22 ЗПК и в този случай разпоредбата на чл. 23 ЗПК предвижда връщане на чистата сума предоставена по договора. Твърди, че договорът за потребителски кредит не би могъл да бъде сключен без клаузата визираща неустойка.

Представя писмени доказателства, моли да бъде допусната ССчЕ, вещото лице по която да отговори на поставените в исковата молба въпроси. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника. Твърди, че исковата молба е редовна, но недопустима, поради липса на правен интерес. Твърдят, че договорът за 3 кредит е погасен. След него ищцата е теглила друг кредит, поради което считат, че не е налице интерес на ищцата да се стреми да прогласи за нищожен договор, при положение, че отново е ползвала услугата. Считат исковата молба за недопустима, поради липса на правен интерес. Ищцата е следвало да защитава правата си по действащ договор, а не да компроментира сигурността в гражданския оборот години след като доброволно е погасила задължението си и е сключила още договори при същите условия. Освен това твърдят, че молбата е неоснователна, тъй като ищцата не е приложила договор за кредит, кореспондиращ на твърденията й. Кредитът бил с дата 30.03.2016 г., а последната вноска по него е платена на дата 25.03.2017 г., поради което периодът на договора, въз основа на който претендира и тези на предоставения договор, не съвпадат. При липса на договор за кредит било невъзможно да се прогласи нищожност на неговата клауза. Недоказано било и наличието на валидно правоотношение. Ищцата не е доказала, че договора за кредит е надлежно сключен, което е предпоставка за прогласяване на нищожността. Заявяват изрично, че по никакъв начин от волеизявленията и действията ответното дружество не може и не трябва да се прави извод, че признават факта на сключване на твърдения от ищеца договор за кредит. Ищцата доброволно е внасяла вноски в полза на ответника и в случай, че се допусне, че те са по повод договора за кредит, не е конкретизирала срещу какво да се погаси с вноската й кредита. Ищцата е признала вземането. Твърдят, че не отговаря на истината обстоятелството, че към договорната лихва следва да се включи сумата за неустойка. Неустойката не е вземане, които има общо с договорната лихва. Неустойката не е вземане, което има общо с договорната лихва. Въпросната клауза е самостоятелна и не цели възнаграждение, за разлика от договорната лихва. Тя може да бъде уважена или не, но по никакъв начин не може да се сумира с друго вземане по договора за кредит. Подобно нещо е абсурдно. На практика липсва пречка и главницата да се добави към лихвата. Молят да не се приемат подобни аргументация за повишаване размера на ГПР. Ищцата е била потребител на договори за кредит с аналогично съдържание на процесния, преди и след датата на неговото сключване. Поради това тя подробно е познавала изискването кога и как следва да представи съответните обезпечения. Също така договора й е предоставен за запознаване, вследствие на което тя е видяла срока на изискването. Неустойката по договора за кредит изпълнява и трите си законни функции: санкционна, обезщетителна и обезпечителна. В случая санкционната функция е застъпена по-силно и се изразява в размера й. Това е определяната в теорията „наказателна неустойка“. Независимо от това са налице и другите две функции: обезщетителна и обезпечителна. Обезщетителната се изразява с начислената сума и се покриват вредите от забавата от плащането, както и разходите, които се извършват за принудително събиране на сумата. По повод твърдението, че липсата на еквивалентност води до нарушаване на добрите нрави, това не отговаря на истината. Понятието „добри нрави“ се отнася към предмета на договора и държи сметка за това дали той отговаря на закона и добрите нрави. В случая предмета на договора е договора за кредит в цялост, а не компонент от него. Видно е, че размера на ГПР е законосъобразен. Съгласно формулата в 3П K единственият компонент в договора, който отговаря на условията да се включи при изчислението на ГПР е договорната лихва. Друго 4 вземане подходящо за включване във формулата няма. Неустойката е санкция за договорно неизпълнение. Тя няма правната природа на договорна лихва, за да е разход по кредита.