Решение № 882 от 20.06.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 882 гр. П., 20.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., XX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Поля П. Сакутова при участието на секретаря Ивета М. Димитрова като разгледа докладваното от Поля П. Сакутова Административно наказателно дело № 20245330200750 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба, подадена от М-М ЕООД против Електронен фиш № 8504395688, с който на дружеството жалбоподател за нарушение на чл.102, ал.2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ на основание чл.187а, ал.2 т.3 вр.чл.179, ал.3б от ЗДвП е наложена „имуществена санкция“ в размер на 2500 лв.

В жалбата се излагат оплаквания за незаконосъобразност и неправилност на издадения електронен фиш и се иска същият да бъде отменен.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адв.Я., който поддържа жалбата, който поддържа жалбата, излага допълнителни съображения във връзка с нейната основателност.

Претендира разноски.

Възиваемата страна, редовно призована, се представлява от юриск.

Вълев, който счита, че ел. фиш е правилно и законосъобразно издаден и следва да бъде потвърден. Претендира разноски.

Жалбата е допустима - подадена е от лице, което има право на обжалване, в законоустановения срок и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното :

На 22.12.2020 г. в 12:40 ч. на път А -1 км 130+588 посока намаляващ 1 километър, община М., включен в обхвата на платената пътна мрежа с устройство № 20072 било установено нарушение с ППС влекач Ивеко Стралис с рег.№ **** с технически допустима максимална маса 18000, брой оси 2, екологична категория Евро 5 в състав с ремарке с общ брой оси 5, с технически допустима маса на състава 44 000, за което изцяло не е заплатена дължимата пътна такса по чл.10 ал.1 т.2 от Закона за пътищата, тъй като за посоченото ППС няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването.

Към преписката са приложени писмени доказателства – справка за собственост на МПС с рег.№ ****, пътен лист серия ВА№ 066769 от 22.12.2020 г., превозни документи от 22.12.2020 г. във връзка с извършения превоз с ППС Ивеко Стралис с рег.№ ****, становище от отдел Управление на информационна система и инфраструктура Национално тол управление, договор с Интелигентни трафик системи АД от 27.05.2020 г., информация от Интелигентни трафик системи АД от 26.04.2024 г.,стационарна контролна точка, както и доклад по чл.167а ал.3 от ЗДвП ведно със статични изображения във вид на снимков материал

Съгласно чл.189 ж от ЗДвП /ДВ,бр.105 от 18.12.2018 г./, действаща към датата на нарушението/ при нарушение по чл.179, ал.3 установено и заснето от електронната система по чл.167а, ал.3 може да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение.

Електронният фиш, който се обжалва, е издаден на основание чл.179, ал.3б от Закона да движението по пътищата. Съгласно чл. 39, ал.4 от ЗДвП за случаи на административни нарушения, установени и заснети с техническо средство или система, в отсъствие на контролен орган и нарушител, когато това е предвидено в закон, овластените контролни органи могат да налагат глоби в размер над необжалваемия минимум по ал.2, за което се издава електронен фиш. В случая към датата на твърдяното нарушение в закон възможност за ангажиране на административнонаказателна отговорност чрез издаване на ел. фиш не е била предвидена. В противен случай би се обезсмислило изменението на чл.189 ж , чиято настояща редакция предвижда и за нарушения по 179, ал.3б от Закона да движението по пътищата да се издават ел. фишове. Следва да се посочи, че с ДВ, бр. 13 от 2024 г., в сила от 13.02.2024 г., разпоредбата на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП е изменена и законодателният пропуск е преодолян, като вече е предвидена възможност при нарушение по чл. 179, ал. 3б, установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3, да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение. По тези съображения не се възприема становището, че нормата на чл.189 ж, ал.7 от ЗДвП предвижда издаване на ел. фиш и за нарушение на чл.179, ал. 3б от ЗДвП.

Нарушението се твърди, че е извършено на 22.12.2020 г., т.е. преди настъпилата законодателна промяна и е невъзможно да се прилага разпоредбата на новата редакция, предвиждаща такава възможност, за нарушения преди изменението й. Законодателят не е придал изрично обратно 2 действие, поради което тя действа от датата на влизането й в сила занапред.

Приложими са нормите, действали към датата на извършване на деянието. В този смисъл е и Решение № 3302 от 25.04.2024 г. по к. адм. н. д. № 15 / 2024 г. на XIX състав на Административен съд - Б..

Що се отнася до описанието на твърдяното нарушение същото е с дадена от наказващия орган квалификация по чл.102, ал.2 от Закона за движение по пътищата, според която собственикът е длъжен да не допуска движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 Закона за пътищата според категорията на пътното превозно средство.

Словесното описание на нарушението в обжалвания ел. фиш е неясно.

В ел. фиш е посочено, че е установено нарушение с ППС, с дадени за ППС индивидуализиращи данни, като за ППС няма валидна маршрутна такса или валидна тол декларация за преминаването. Задължението за наличие на данни за заплатена такса е както на водача на ППС, така и на собственика, на водача - при управление на ППС, а на собственика - при допускане в движение на ППС. В случая от даденото описание не става ясно в какво се изразява нарушението, за да се направи връзка със собственика, на когото е вменена административнонаказателна отговорност.

Процедурата при ангажиране на административнонаказателната отговорност на нарушения с издаване на ел. фиш е опростена, но това обстоятелство не освобождава административнонаказващият орган да опише нарушението по ясен и недвусмислен начин, което задължение не е изпълнено в конкретния случай.

В ел. фиш не е отразено и какъв е размерът на дължимата пътна такса, за която е наложена санкция в размер на 2500 лв. След като наказващият орган е намерил за необходимо да посочи , че дължимата тол такса не е заплатена и това е било основание за издаване на ел. фиш, е следвало да посочи и какъв е размерът на дължимата такса, което е част от индивидуализацията на нарушението. Не се споделя разбирането в становището от въззиваемата страна, че размерът на тол таксата не бил задължителен реквизит от съдържанието на ел. фиш, тъй като описанието на нарушението е един от задължителните реквизити на ел. фиш, а и описанието на нарушението гарантира в пълна степен правото на защита на санкционираното лице да научи в какво се изразява нарушението.

Посочването на размера на дължимата такса би било основание да се прецени съразмерността на наложената санкция с неплатения размер.

Неоснователно е оплакването в жалба, че не е посечан категроия на ППС, тъй като ППС е в достатъчна степен индивидуализирано . От справката за собственост, приложена към преписката, се установява видът на ППС и индивидуализиращите го белези – рег. номер, собственик, допустима максимална маса на състав от превозни средства 44 000, технически допустима максимална маса 18000, брой оси 2.

3

Докладът по чл.167а ал.3 от ЗДвП ведно със статични изображения, приложени към преписката, представляват доказателства за отразените в тях обстоятелства относно пътното превозно средство, неговата табела с регистрационен номер, датата, часа и мястото на движение по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, и местонахождението на техническото средство - част от системата, за датата и часа, във връзка с които е установено нарушение .

Становището от отдел Управление на информационна система и инфраструктура Национално тол управление представлява доказателство, че на посочените дата и час в ел. фиш за сегмент 1111910734 не е получена тол декларация за сегмента.

От постъпилата по делото информация от Интелигентни трафик системи АД бордовото устройство, асоциирано към ППС с рег.№ ***** е било изключено или неправилно включено в електрическото захранване в периода от 22.12.2020 г. 11:59 ч. до 22.12.2020 г. 12 :13 ч. като не са налице данни да е налице загубване на GPS сигнал поради преминаване през местност със слаб сигнал.

Според чл. 10б, ал. 7 от ЗП ( нова, ДВ, бр. 14 от 2023 г., в сила от 1.01.2024 г., изм., бр. 13 от 2024 г. в сила от 13.02.2024 г.), в случай че е налице частично или пълно недеклариране на тол данни в рамките на един календарен ден за пътно превозно средство от категорията по ал. 3, за което има действащ договор с доставчик на услуга за пътно таксуване, на собственика или ползвателя се предоставя възможност да заплати таксата за преминаване през съответните участъци в срок до 14 дни, считано от получаването на уведомление по ал. 8. При заплащане на таксата в срока по изречение първо не се образува административнонаказателно производство, тоест въобще не са ангажира отговорност на нарушителя. Друг е въпросът, че с жалбата се твърди, че тол таксата за сегмента, за който е издаден фишът, е платена. При изпращане на такова уведомление биха могли да се проверят и причините, поради които се счита, че за сегмента няма платена такса.

Предвид настъпилата законодателна промяна е налице по-благоприятен за нарушителя закон по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН, тъй като ако е бил надлежно уведомен от „Интелигентни трафик системи“ АД относно отстраняване на техническата нередовност в бордовото устройство за него въобще е могло да не възникне носенето на административнонаказателна отговорност. В този смисъл е и Решение № 1285 от 01.04.2024 г. по к. адм. н. д. № 222 / 2024 г. на XII състав на Административен съд – П..

С оглед изложеното следва ел. фиш акт като незаконосъобразно и неправилно издаден да се отмени.

С оглед изхода на делото и при направено искане от страна на жалбоподателя следва в негова полза да се присъдят и сторените по делото разноски. По делото е представен договор за правна защита и съдействие в уговорено възнаграждение 900 лв., платени в брой. Представеният договор има характер на разписка и е доказателство, че тези разноски са сторени. С договора се претендират 500 лв. адвокатско възнаграждение за наложена 4 глоба, в размер на 500 лв. и 400 лв. за наложена санкция в размер на 133 лв. на основание чл.189е, ал.7 от ЗДвП. СЕС вече е постановил, че определянето на минимални размери на адвокатските възнаграждения и установяването им като задължителни с национална правна уредба, е равнозначно на хоризонтално определяне на задължителни минимални тарифи, забранено от член 101, параграф 1 ДФЕС. С други думи възнаграждението за адвокат по едно административнонаказателно производство следва да е едно, когато защитата е насочена срещу един санкционен акт. В този смисъл е и Определение № 1511 от 23.04.2024 г. по к. ч. адм. н. д. № 364 / 2024 г. на I касационен състав на Административен съд – П..

С оглед по становеното междувременно решение на СЕС, ІІ с., от 25.01.24 по дело C-438/22, съгласно което Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е нищожна като нарушаваща забраната по чл.101 §1 ДФЕС, „националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение“, включително и в случаите, когато „предвиденото в тази наредба за минималните размери отразява реалните пазарни цени на адвокатските услуги“. Поради това и с оглед насоките, дадени в цитираното решение, подходът следва да е конкретен, съдът трябва да определи дължимото адвокатско възнаграждение въз основа на цялостна преценка на релевантните за съответния случай обстоятелства. Съдът прие, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност, поради което и според съда присъждане на адвокатско възнаграждение в размер от 300 лв. отговаря на обема на извършената работа и оказаната правна помощ