Решение № 73 от 18.01.2022, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 73 гр. Варна, 18.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Даниела Ил. Писарова

Членове:

Светлана Тодорова

Цветелина Г. Хекимова при участието на секретаря Христина Здр. Атанасова като разгледа докладваното от Даниела Ил. Писарова Въззивно гражданско дело № 20213100502493 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.259 от ГПК.

Образувано е по жалба на „МИ БИ ТРАНС“ ООД, ЕИК 204411780, Варна, подадена чрез адв.Т.Г., срещу решение № 262299/16.07.2021г., постановено по гр.дело № 1743/2021г. на ВРС, ГК, 25-ти състав, с което съдът е отхвърлил предявения от „МИ БИ ТРАНС“ООД иск с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.367, вр. чл.372 от ТЗ срещу „МАРТИНЕЛИ“ ООД, ЕИК 103805344, със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул.Дебър“ № 7, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 2 160 лева с ДДС, дължима по договор от 22.10.2020г. с №910/20 за международен транспорт, ведно със законна лихва, считано от датата на предявяване на иска на 04.01.2021г. до окончателното изплащане, като погасен чрез прихващане с насрещно вземане на „МАРТИНЕЛИ“ООД срещу „МИ БИ ТРАНС“ООД, предявено по реда на чл.298, ал.4 oт ГПК, в размер на 2 160 лева, която сума е платена на „Авалбо 1“ООД по заявка – договор №972/20г., представляваща обезщетение за претърпени от ответника загуби в резултат на неизпълнение задължението на ищеца по договор №910/20г., в размер на възнаграждението, което ответникът е заплатил на друг превозвач за превозване на стоката поради неизпълнението на превозвача.

В жалбата се твърди, че постановеното решение е недопустимо, неправилно и 1 необосновано, съответно се претендира неговото обезсилване, респ. отмяната му изцяло и уважаване на предявения иск както и присъждане на сторените от въззивника разноски, вкл. за първоинстанционното производство. Жалбоподателят излага, че приемайки за разглеждане неконкретизирани по основание и размер възражения за прихващане, съдът е постановил недопустимо решение, а в условията на евентуалност се претендира неговата неправилност като постановено в противоречие със събраните по делото доказателства. В тази връзка жалбоподателят оспорва изводите на първоинстанционния съд, основани на заключението по проведената по делото СТЕ, относно обема на процесната стока в размер на 5.422 куб.м. Сочи, че никъде в заключението не е посочено дали отбелязаните във фактурата обеми на стоките са със или без опаковка. По делото били представени освен товарителницата, относима към спорния превоз, също още две товарителници и съответно фактури, издадени от фабриката за изработени за ответника стоки, превозени от други превозвачи. Така в ЧМР за извършения превоз от страна на ищеца е посочена кубатура на стоката 13.533 куб. м., 17 кашона, съотв. 745.20 кг, а по заключението на вещото лице обемът на стоката по фактурата, относима към тази товарителница е 5.442 куб.м. В ЧМР за извършен превоз от „АВАЛБО – 1“ООД са записани 3 кашона, съотв. 11 куб. м. и 3945 кг., а съгласно експертизата обемът на стоката е 8.119 куб.м. По същия начин жалбоподателят твърди несъответствие и в обема на стоката по фактура от 16.07.2020г. съгласно заключението и този в ЧМР, който е по-голям. Поради изложеното оспорва данните от заключението по СТЕ, като несъответни на събраните по делото писмени доказателства, за които твърди, че се потвърждават и от показанията на свидетеля на ищцовото дружество.

Накрая сочи, че от мотивите на обжалвания акт не става ясно на база кои доказателства съдът е приел за установена вина на ищеца за извършените от ответника разходи, респ. за основателност на възражението за прихващане, въведено като първо такова.

В срока за отговор е постъпило становище на насрещната страна „МАРТИНЕЛИ“ООД, чрез адв.С.З.- А., за неоснователност на жалбата. Излага, че още с писмения отговор на исковата молба изрично е заявено в какъв размер е насрещната претенция на ответника, а също че произтича от две отделни основания – неизпълнение на договора от страна на ищеца и при условията на евентуалност – непозволено увреждане.

Поради това, не е налице нередовност досежно възражението за прихващане, която да обуславя недопустимост на постановеното решение. Оспорва доводите на въззивника за необсъждане в цялост на събрания по делото доказателствен материал. Претендира отхвърляне на въззивната жалба като неоснователна и потвърждаване на съдебното решение.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция въззивникът МИ БИ ТРАНС ООД поддържа жалбата си чрез адв.Т.Г..

Въззиваемата страна МАРТИНЕЛИ ООД, не изпраща представител, но в писмена молба на адв.С.З. – А. поддържа оспорването на жалбата и отговора.

За да се произнесе по спора съдът съобрази, че производството е било образувано по искова молба на МИ БИ ТРАНС ООД чрез адв.Г. срещу МАРТИНЕЛИ ООД, за осъждане на 2 ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 2 160 лева с ДДС/, представляващи дължимо възнаграждение по договор №910/22.10.2020г. за международен транспорт, извършен от ищеца в полза на ответното дружество, ведно със законната лихва върху главницата, считано от завеждане на иска до изплащане на задължението. В исковата молба са изложени съществените за иска обстоятелства относно наличието на договор между страните за осъществяване на межд.превоз на товар /мебели/ с 13.50 куб.м. по заявка на товародателя /ответник/, от Словения до Франция с получател ответното дружество и разтоварен пункт M et Mme Collinet и срок на доставката до 29.10.2020г. при договорена цена от 1800 лева без ДДС. Твърди се, че срокът за плащане на задължението е пет дни от извършване на разтоварването, ЧМР и фактура. Твърди се, че ищецът е извършил превоза на зададеното количество стока на 29.10.2020г. като е изпълнил договора, поради което за него се поражда правото да претендира дължимото възнаграждение. Твърди се издадена на 02.11.20г. фактура до ответното дружество за заплащане на сумата от 2 160 лева с ДДС, която заедно с ЧМР е изпратена на ответника. Твърди се, че с писмо от 16.11.20г. ответникът отказал заплащането на договорената сума. Претендира се осъждането му съгласно чл.79 ЗЗД ведно със законните лихви от предявяване на иска на 05.02.2021г. и разноските по делото.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, чрез управителя Н.Несторов, за неоснователност на иска. Възразява се, че ищецът е извършил превоза съгласно уговореното в договора и че е изправна страна. Изрично се оспорва извършването на превоз на посочените в СМР куб.м. и килограми на товара като се твърди, че ищецът е извършил превоз на по-малко количество. Твърди се, че неизпълнението е било налице още при поемане на товара, тъй като превозът е извършен не с комплектен автомобил /предназначен само за заявката на възложителя/, а с групажен автомобил, с който се извършва превоз и на товар на други лица. Освен това се твърди, че автомобилът бил с по-малка вместимост от уговореното, поради което изпращачът не е могъл да натовари цялата стока. Твърди се, че превозени са 422.19 кг., съответно 3.507 куб.м. вместо уговорения обем. Оспорва се отразеното в товарителницата количество на превозените стоки. Твърди се, че поради неизпълнението на изпращача е наложена санкция от 80 евро, които са допълнителни разходи за ответника. Поради неуспешното натоварване, ответникът сключил друг договор за превод с друг превозвач Авалбо 1 ООД – договор №972/2020г. на 11 кулб.м. /500 кг./ стока. Тъй като е заплатил допълнително възнаграждение по този договор в размер на 2160 лева с ДДС, то е налице основание за прихващане с възнаграждението на ищеца до този размер. Твърди се възникнала вреда в този размер за ответника поради неизпълнението на договора от ищеца. Евентуално се твърди непозволено увреждане в размер на посочената сума, заплатена на Авалбо1 ООД. Твърди се, че ищецът е неизправна страна. Претендира се отхвърляне на иска ведно с присъждане на разноските.

Въззивният съд, въз основа твърденията и възраженията на страните, събраните доказателства, обсъдени в пределите на въззивното производство, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

3

Съдът, при проверка редовността на жалбата, установи, че същата е подадена в преклузивния срок, от надлежна страна, чрез редовно упълномощен проц.представител, съгласно изискванията на чл. 260 и сл. от ГПК. Редовен се явява и постъпилият отговор по жалбата. Страните не са направили доказателствени искания.

Съгласно чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на акта, а по допустимостта в обжалваната част; по отношение на правилността на решението съдът е обвързан от оплакванията в жалбата. Решението на първоинстанционния съд съдържа реквизитите по чл.236 ГПК и е действително, произнасянето съответства на предявените искания и правото на иск е надлежно упражнено, поради което производството и решението са допустими.

Основният, поставен с жалбата въпрос, касае изводите на съда, направени с оглед възраженията на ответника за неизпълнение задължения на превозвача по договора и уваженото от първостепенния съд възражение за прихващане.

Не се спори относно наличието на валидно договорно правоотношение, възникнало по силата на Заявка -договор №910/22.10.2020г., съгласно което ищецът е следвало да извърши международен превоз на товар по възлагане на ответното дружество по релацията Словения –Франция, в срок до 29.10.2020г. срещу договорена цена от 1800 лева без ДДС.

Уговорено е заплащане на сумата до пет дни след разтоварване при чисто ЧМР и фактура.

Уговорено е извършването на превоза с 1 бр. комплектен автомобил. Съгласно заявката е възложено превозването на стока до 1000 кг./13.50 куб.м. По делото е представена товарителница рег.№0282359/28.10.2022г., подписана от изпращача, превозвача и получателя на стоката. В същата няма отразени възражения на получателя по доставената стока – както по качеството, така и по количеството на доставката. В товарителницата също е посочен превоз на 17 кашона, с тегло 745.20 кг. и обем от 13.533 куб.м.

Не се спори, че превозът е извършен в рамките на посочения срок до 29.10.2020г. както че е получена от ответника фактура, издадена от Ми Би Транс с рег.

№473/02.11.2020г., за сумата от 2160 лева с ДДС с посочено основание – за транспортна услуга по договор №910/20 от 22.10.20г. Ответникът не спори, че не е заплатил сумата, а съгласно писмо на последния от 16.11.20г., е отказано осчетоводяването на фактурата поради неизпълнение на договора за превоз, а именно липса на достатъчно място за натоварване на заявената кубатура стока.

В частта, в която съдът е приел, че договорът за превоз е бил изпълнен не е налице обжалване на постановеното решение. Въззивният състав споделя този извод с оглед редовно оформената товарителница и липсата на възражения по нея за неизпълнение съгласно чл.17 от Конвенцията за договора за международен автомобилен транспорт ЧМР и чл.373 от ТЗ. Поради изпълнението на договора се е породило основното задължение на товародателя да заплати цената на превоза/навлото/.

Искът е бил отхвърлен поради констатация на съда, че превозвачът /ищец/ е бил неизправна страна по договора, поради което като основателно е уважено възражение за 4 прихващане за заплащане обезщетение за понесените от товародателя вреди от неизпълнението, упражнено своевременно от ответника с отговора на исковата молба.

Въззивният съд намира на първо място възражението в жалбата за нередовност на заявеното възражение по чл.298, ал.4 ГПК, за неоснователно. Напротив, видно от отговора на исковата молба, същото е ясно и точно заявено като искане за съдебно компенсиране на две насрещни вземания до размера на по-малкото съгласно чл.103 ЗЗД като предявеното по този ред главно насрещно вземане е с правно основание чл.82 ЗЗД - за вреди от неизпълнение на договора за превоз. Посочен е размер на насрещното вземане, основанието му както се сочат и доказателства за възникването му. Поради изложеното, първата инстанция не е допуснала процесуално нарушение като е разгледала възражението, което разрешение по същество е намерило израз и в диспозитива на съдебния акт с отхвърляне на иска.