Решение № 125 от 06.02.2026, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 125 гр. Варна, 06.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ТО, в публично заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мила Й. К.

Членове:

Тони Кръстев

Десислава Г. Жекова при участието на секретаря Мария Д. Манолова като разгледа докладваното от Десислава Г. Жекова Въззивно гражданско дело № 20253100501608 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по въззивна жалба вх. №4971/06.06.2025г. от Кооперация „Земеделска кооперация Градина”- в ликвидация, ЕИК 813156103, със седалище и адрес на управление: с. Градинарово, чрез адв. П. Н., срещу Решение № 135/06.05.2025 г., постановено по гр. д. № 611/2024 г. по описа на Районен съд – Провадия, с което са отхвърлени исковете на въззивника за осъждане на „ДИВЕС АГРО“ ЕООД, ЕИК 148127745, със седалище и адрес на управление в с. Блъсково, да заплати на ищеца сумата от 20881,20лева с ДДС, частично вземане от цялото в размер на 59484,24лева, представляваща дължим остатък от продажна цена по сключен между страните на 15.04.2020г. договор за продажба на бъдеща продукция- реколта 2019/2020г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба- 05.05.2022г. до окончателното погасяване на задължението и съединения в евентуалност иск за осъждане ответника да заплати на ищеца сумата от 20881,20лева с ДДС, частично вземане от цялото в размер на 59484,24лева, представляваща подлежаща на връщане сума, като получена на отпаднало, евентуално без основание - поради извършено погасяване с протокол за прихващане от 16.04.2020г. на насрещно задължение на ищеца в по- голям размер от действително дължимото след сключване между страните на анекс № 2/02.12.2020г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба 05.05.2022г. до окончателното погасяване на задължението, на основание чл. 79, ал.1 ЗЗД, чл. 55, ал. 1 ЗЗД..

Във въззивната жалба са изложени съображения за неправилност и 1 необоснованост на обжалваното решение като постановено при допуснати нарушения на материалния закон и на процесуалните правила. Сочи се, че по сключения между страните договор от 15.04.2020г. въззивникът поел задължение да прехвърли на насрещното дружество цялата бъдеща продукция реколта 2019/2020г. за култури ечемик, пшеница, слънчоглед и царевица, която следвало да бъде произведена от заявени от него за обработване площи в с.

Градинарово, с. Славейково, с. Блъсково, с. Овчага и с. Черноок, приложение № 1. За тази продукция е уговорена обща продажна цена от 493667.00 лева без ДДС, която следвало да бъде платена по следния начин - сумата от 210197.00 лева без ДДС и 31000.00 лева /дължим ДДС/ да бъде прихваната от цената по втория договор, а сумата от 283470.00 лева, представляваща дължима от ищеца наемна цена за земеделската земя за стопанската 2019/2020 г. да бъде платена авансово до 01.10.2020 г. от името на ищеца на лицата, в полза на който тя била дължима /чл. 5/.

На следващо място, по силата на договор за доставка на семена, торове, препарати и извършване на услуги, въззивникът възложил на въззиваемия извършването на доставка на горепосочените продукти, както и изпълнението на услуги, свързани с подлежащите на изпълнение агротехнически мероприятия за цялото незавършено производство на земеделска продукция за стопанската 2019/2020 г. за културите ечемик, пшеница, слънчоглед и царевица, която следвало да бъде отглеждана на заявените от въззивника площи. Счита, че всички площи по Приложение № 1 на двата договора съвпадали напълно. По първия договор за продажба на бъдеща земеделска продукция – реколта 2019-2020 г. била издадена фактура № 0000003066/16.04.2020 г. за сумата от 494996.79 лева. По втория договор за доставка на семена били издадени две фактури № 0000000876/16.04.2020 г. на стойност 155146.00 лева без ДДС (186175.20 лева с ДДС) и № 0000000877/16.04.2020 г. за сумата от 55051.00 лева (с нулева ставка на ДДС).

На 16.04.2020 г. двете страни подписали и протокол за прихващане на вземанията и задълженията по процесните фактури, като сочи, че получената разлика от 284799.79 лева била дължима от насрещната страна. На 16.04.2020 г. страните подписали 3 броя приемо-предавателни протоколи към съответните договори, като впоследствие били подписани още 3 протокола.

По отношение на договора за доставка на семена, торове и препарати счита, че извършените услуги били на стойност от 137745.00 лева без ДДС при издадена фактура за различна стойност, а именно – 155146.00 лева без ДДС, с което обуславя извод за разминаване между първоначално фактурираните количества и реално доставените. Оспорва извода на районния съд за нередовно водено счетоводство на жалбоподателя. В тази връзка излага, че неправилно първоинстанционният съд игнорирал заключението по ССчЕ, от което се установило, че исковата претенция била дължима дори в по-голям размер от първоначално заявения.

В допълнение, твърди, че на 02.12.2020 г. двете страни подписали анекс към първия договор за продажба на земеделска продукция, който бил неправилно тълкуван от решаващия състав, като не били кредитирани и показанията на разпитаните свидетели досежно установяване на действителните земеделски площи, върху които били извършвани обработки.

Съгласно анекса, дължимите суми следвало да се изчислят върху площ от 2

3853.81 дка, а не, както били изчислявани преди подписването му, върху площ от 5043.49 дка.

Поддържа позиция и за допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения, изразяващи се в неправилна квалификация на предявените искове, което довело до ограничаване правото на защита на страната, както и неправилно разпределена доказателствена тежест. Оспорва извода на съда за недопустимост на предявения иск по чл. 55 ЗЗД. Твърди липса на мотиви в решението досежно основанията, на които бил отхвърлен искът с правно основание чл. 79 ЗЗД. Моли за отмяна на решението в цялост и постановяване на ново, с което предявените искове да бъдат уважени.

Претендира разноски.

В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба вх. № 6179/14.07.2025г., в който е застъпено становище за неоснователност на въззивната жалба. Не оспорва изложената от въззивника фактическа обстановка. Сочи, че за извършените дейности и услуги били издавани съответни фактури, общата стойност на които била в размер на 210197.00 лева, както и приемо-предавателни протоколи, по които не били отразени възражения от насрещната страна. Поддържа изготвената по делото ССчЕ, с която било установено, че нямало разлика между отразената стойност по издадените фактури от въззиваемия към насрещната страна и отразените суми в приемо-предавателните протоколи за периода 15.04.2020 г. до 30.09.2020 г.

Оспорва твърдението на въззивника досежно наличното в счетоводството на въззиваемия салдо в размер на 68631.73 лева, с аргумент, че насрещното дружество не издало кредитно известие, поради което салдото останало открито и не представлявало задължение. Изразява несъгласие с наведените от въззивника твърдения за наличие на съществени процесуални нарушения, изразяващи се в погрешно определена правна квалификация на исковете.

Счита, че сключеният между страните анекс към договор за продажба на бъдеща земеделска продукция – реколта 2019/2020 г. от 15.04.2020 г., представлявал спогодба по смисъла на чл. 365 ЗЗД, с която страните уредили отношенията си. Моли жалбата да бъде оставена без уважение. Претендира разноски.

В открито съдебно заседание въззивникът, редовно призован, не се явява и не се представлява.

В проведеното публично заседание въззиваемата страна се представлява от адв. Б. К., която отправя искане за постановяване на решение, с което да бъде потвърден първоинстанционният акт. Представя списък по чл. 80 ГПК и претендира разноски.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съобразявайки становището на страните, приложимия материален закон и по вътрешно убеждение, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Въззивната жалба е редовна по смисъла на чл. 267, ал. 1 ГПК, подадена е в срок от надлежна страна, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Правомощията на въззивния съд, съобразно разпоредбата на чл. 269 ГПК, са да се произнесе служебно по валидността и допустимостта на 3 обжалваното в цялост първоинстанционно решение, а по останалите въпроси – ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи до неправилност на решението.

Първоинстанционното решение е постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна компетентност, поради което е валидно.

Наличието на всички положителни и липсата на отрицателните процесуални предпоставки във връзка със съществуването и упражняването на правото на иск при постановяване на съдебното решение, обуславя неговата допустимост, поради което въззивният съд дължи произнасяне по съществото на спора.

Въззивният съдебен състав намира, че в първоинстанционното решение правилно са отразени твърденията и възраженията на страните, както и установената по делото фактическа обстановка. Въззивният съд напълно споделя и правните изводи на първоинстанционния съдебен състав, поради което на осн. чл.272 ГПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд в цялост.

Неоснователно е оплакването във въззивната жалба, че РС - Провадия е отчел основно, че въззивникът е нямал редовно водено счетоводство.

Първоинстанционният съд е анализирал и коментирал подробно и коректно всички ангажирани доказателства по делото в съвкупност. Основните му заключителни доводи да отхвърли предявените искове се базират на сключения анекс от 02.12.2020г., имащ характер на спогодба по чл. 365 ЗЗД, с която е преценил, че отношенията между страните са окончателно уредени, липсва неизпълнение на ответника, обосноваващо парично уравнение за ищеца и изплащане на остатък от продажна цена. В заключителната част на правните изводи на първоинстанционния съд по счетоводната експертиза е коментирано само относимото обстоятелство, че с четири превода след подписване на анекса, ответникът е погасил дължимото.

Като неоснователно се преценява и оплакването досежно квалификацията на предявените искове.

След указания на първоинстанционния съд при второто разглеждане на делото по реда на чл.

129 ГПК, ищецът е уточнил, че претендира исковата сума първо предвид взаимното съгласие на страните да редуцират установените площи, в евентуалност поради това, че сумата е прихваната без основание. При изложените в уточняващата молба от ищеца твърдения и петитум, квалификацията на исковете е правилна.

Въз основа на всичко гореизложено, съдът намира, че въззивната жалба е неоснователна. Поради пълното съвпадане на правните изводи на двете инстанции, първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.

По правилата на чл. 78 ГПК разноски в полза на въззивника не се дължат. Съдът констатира своевременно отправено искане от въззиваемата страна за присъждане на разноски, съгласно представен списък по чл. 80 ГПК.

Следователно, в полза на въззиваемия се дължат разноски в размер на 874.31 евро, представляващо адвокатско възнаграждение за въззивното производство.

Направеното възражение за прекомерност от въззивника е неоснователно, тъй като претендираното от въззиваемия адвокатско възнаграждение е под 4 минималния размер по Наредба 1/2004г., която се ползва като ориентир от съда.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 135/06.05.2025 г., постановено по гр. д.

№ 611/2024 г. по описа на Районен съд – Провадия.

ОСЪЖДА Кооперация „Земеделска кооперация Градина” - в ликвидация, ЕИК 813156103, със седалище и адрес на управление: с.

Градинарово, да заплати на „ДИВЕС АГРО“ ЕООД, ЕИК 148127745, със седалище и адрес на управление в с. Блъсково, сумата от 874.31 /осемстотин седемдесет и четири евро и тридесет и един цента/, направени във въззивното производство разноски за адвокатско възнаграждение, на основание чл.78, ал.3 ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в едномесечен срок от съобщаването му на страните при условията на чл. 280 ГПК.