Решение № 436 от 10.06.2026, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 436 гр. П., 10.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: НЕДА Н. ТАБАНДЖОВА

ЗАРКОВА при участието на секретаря Кристина Ант. И. като разгледа докладваното от НЕДА Н. ТАБАНДЖОВА ЗАРКОВА

Гражданско дело № 20251720103899 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от Д. Н. Т., чрез адв.

Б. Б., против З. Н. И., за заплащане на сумата от 1022.58 евро, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания вследствие причинена на ищцата лека телесна повреда, изразяваща се в лек оток в лявата теменна област на главата, причинил страдание без разстройство на здравето, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането 18.10.2023 г., до окончателното изплащане на сумата.

Ищцата излага в исковата молба, че с ответницата са сестри и живеят в една и съща жилищна сграда, находяща се в гр. П., ул. „***, като отношенията между тях са трайно влошени. Твърди, че на 18.10.2023 г. в жилищната сграда между страните възникнал пореден конфликт, при който ответницата упражнила физическа агресия спрямо нея, като я хванала за косата, дърпала я и я блъснала, вследствие на което ищцата паднала и си ударила главата. Посочва, че непосредствено след инцидента изпитвала болки в областта на главата и тялото, била силно изплашена, притеснена и унизена от случилото се.

Излага, че след инцидента потърсила медицинска помощ, като й било издадено съдебномедицинско удостоверение, а впоследствие извършила и допълнителни прегледи при специалисти. Твърди, че вследствие на противоправното поведение на ответницата е претърпяла не само физически болки, но и значителни психически страдания, изразяващи се в страх, тревожност, безпокойство, чувство за несигурност, притеснение и невъзможност да се чувства спокойна в собствения си дом.

Ищцата сочи още, че по повод на процесното деяние срещу ответницата е било образувано НЧХД № 1758/2023 г. по описа на Районен съд - П., приключило с влязла в сила присъда, с която ответницата е призната за виновна за причиняване на лека телесна повреда. В тази връзка моли съда да уважи изцяло предявения иск и да й присъди направените по делото разноски.

1

В срока по чл. 131 ГПК ответницата З. Н. И., чрез процесуалния си представител, оспорва предявения иск по основание и размер. Не оспорва наличието на постановена присъда по НЧХД № 1758/2023 г. по описа на Районен съд - П., но счита, че претендираното обезщетение е завишено и несъответстващо на характера на установеното увреждане. Твърди, че причинената телесна повреда е лека, без трайни последици и без данни за продължително лечение или трайно влошаване на здравословното състояние на ищцата. Поддържа, че твърдените от ищцата психически страдания са преувеличени и недоказани. Моли съда да отхвърли предявения иск, евентуално да го уважи в значително по-нисък размер. Претендира разноски.

Съдът, след като се запозна с твърденията на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, и на основание чл. 12 вр. с чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От приетата по делото Присъда № 14/23.04.2025 г., постановена по НЧХД № 1758/2023 г. по описа на Районен съд - П., се установява, че ответницата З. Н. И. е призната за виновна в това, че на 18.10.2023 г. в гр. П. е причинила на Д. Н. Т. лека телесна повреда, изразяваща се в лек оток в лявата теменна област на главата, причинил страдание без разстройство на здравето. Със същата присъда ответницата е освободена от наказателна отговорност с налагане на административно наказание глоба.

Съгласно чл. 300 ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Поради това в настоящото производство съдът е обвързан от установеното с присъдата относно извършването на деянието от ответницата, неговата противоправност и виновността й, като предмет на доказване остават настъпилите вреди, техният интензитет и размерът на дължимото обезщетение.

От представеното по делото съдебномедицинско удостоверение № 243/18.10.2023 г. се установява, че при извършения преглед на ищцата е констатиран лек оток в областта на лявата теменна област на главата, както и оплаквания от болка.

Отразени са данни за получена травма в резултат на описания от ищцата инцидент.

Посоченият медицински документ кореспондира с установеното в наказателното производство и с приетото по настоящото дело заключение на съдебномедицинската експертиза.

От представения амбулаторен лист от 24.10.2023 г. се установява, че ищцата е извършила преглед при специалист невролог във връзка с оплаквания след процесната травма. От амбулаторен лист от 25.10.2023 г. се установява, че ищцата е потърсила и специализирана медицинска помощ от УНГ специалист по повод субективни оплаквания, включително шум в ушите. Посочените медицински документи установяват, че след инцидента ищцата е продължила да има оплаквания и е потърсила медицинска помощ и след първоначалния преглед.

От заключението на приетата по делото съдебномедицинска експертиза, изготвена от вещото лице д-р К. С., което съдът кредитира като компетентно, обективно и съответстващо на останалия доказателствен материал, се установява, че при процесния инцидент ищцата е получила повърхностна травма в окосмената част на главата, изразяваща се в мекотъканен оток в лявата теменна област. Вещото лице посочва, че травматичното увреждане е причинило болка и страдание без разстройство на здравето, като при обичайно протичане възстановителният период е кратък.

Експертът сочи още, че подобен инцидент, предвид механизма на увреждането и обстоятелствата около него, е възможно да предизвика стресова реакция, тревожност, напрегнатост и страх у пострадалото лице.

2

От показанията на свидетелката Ц.Б.С., дъщеря на ищцата, се установява, че непосредствено след процесния инцидент ищцата е била във видимо увредено физическо и емоционално състояние. Свидетелката сочи, че майка й е имала оток в лявата част на главата, както и оплаквания от болки в областта на лявата лопатка.

Установява се още, че ищцата е изпитвала болки в главата, поради което е потърсила повторно медицинска помощ, като са й били дадени указания за провеждане на лечение и поставяне на студени компреси. Свидетелката възпроизвежда също, че вследствие на случилото се ищцата е била силно уплашена, притеснена и психически разстроена, като не е очаквала подобно поведение от своята сестра.

От показанията на същата свидетелка се установява още, че след инцидента ищцата е изпитвала траен страх от ответницата, поради което за продължителен период от време е пребивавала в дома на свидетелката, вместо в собственото си жилище. Свидетелката сочи, че ищцата се е чувствала несигурна и неспокойна, ежедневно е проявявала тревожност относно евентуални нови конфликти и е избягвала срещи с ответницата. Тези показания обосновават извод, че освен претърпените физически болки, ищцата е понесла и значителни негативни психически преживявания, изразяващи се в страх, тревожност, чувство на несигурност и емоционален дискомфорт.

Съдът кредитира показанията на свидетелката С. относно възприетото от нея състояние на ищцата след инцидента, доколкото същите са непосредствени, последователни, логични и кореспондират с останалия доказателствен материал по делото, включително със съдебномедицинското удостоверение, представената медицинска документация и заключението на съдебномедицинската експертиза.

Обстоятелството, че свидетелката е дъщеря на ищцата, не обуславя автоматично недостоверност на показанията й, като същите следва да бъдат преценени при условията на чл. 172 ГПК в съвкупност с останалите доказателства по делото.

По делото е разпитана и свидетелката В.А.С., дъщеря на ответницата. От показанията й се установяват данни относно влошените отношения между страните и продължителния конфликт помежду им. Същевременно свидетелката изрично заявява, че не е присъствала на процесния инцидент и възпроизвежда единствено сведения, получени от ответницата. Поради това съдът приема, че показанията й не съдържат преки възприятия относно самото деяние и неговите последици. В тази им част те не са годни да оборят установените с влязлата в сила присъда факти относно извършването на деянието, неговата противоправност и вината на ответницата, нито да разколебаят изводите, произтичащи от медицинската документация и заключението на съдебномедицинската експертиза относно характера на увреждането и претърпените от ищцата болки и страдания.

Предявен е иск с правно основание чл. 45 ЗЗД.

За да бъде ангажирана деликтната отговорност по чл. 45 ЗЗД, следва да бъде установено противоправно поведение, вина, вреда и причинна връзка между противоправното поведение и настъпилия вредоносен резултат.

В настоящия случай, с оглед задължителната сила на влязлата в сила присъда по чл. 300 ГПК, съдът приема за установени извършването на деянието, неговата противоправност и виновността на ответницата. Установено е, че на 18.10.2023 г. ответницата е причинила на ищцата лека телесна повреда, изразяваща се в лек оток в лявата теменна област на главата, причинил страдание без разстройство на здравето.

От събраните по делото доказателства се установява и наличието на вреди. Те се изразяват както във физически болки от получената травма, така и в психоемоционални страдания, причинени от начина на извършване на деянието, от 3 обстоятелството, че то е осъществено от сестрата на ищцата, в общата жилищна среда, както и от последвалото чувство на страх, несигурност и тревожност.

При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът съобразява разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, съгласно която обезщетението се определя от съда по справедливост. Справедливостта по смисъла на закона не е абстрактно понятие, а изисква преценка на всички конкретно установени обстоятелства характера и тежестта на увреждането, интензитета и продължителността на болките, възрастта на пострадалата, начина на причиняване на увреждането, отношенията между страните, отражението на инцидента върху ежедневието и психическото състояние на пострадалото лице.

В случая причинената телесна повреда е лека по своя медикобиологичен характер и не е довела до трайно разстройство на здравето. Това обстоятелство обаче не изключва настъпването на неимуществени вреди, нито обуславя присъждането на символично обезщетение. Следва да се отчете, че увреждането е причинено чрез физическа агресия между близки родственици - сестри, при трайно влошени отношения, в жилищна среда, в която ищцата следва да се чувства защитена и спокойна. Именно този контекст е обусловил по-силен психо-емоционален ефект от деянието, изразяващ се в страх, тревожност и чувство на несигурност.

Съдът отчита и показанията на свидетелката С., от които се установява, че ищцата е продължила да преживява случилото се и след физическото отшумяване на травмата, като е изпитвала страх от нов конфликт с ответницата и е избягвала да пребивава в дома си. Тези страдания са пряка и непосредствена последица от противоправното поведение на ответницата и следва да бъдат обезщетени.

С оглед на изложеното съдът намира, че претендираният размер на обезщетението от 1022.58 евро, представляващ левовата равностойност на първоначално заявената сума от 2000 лева, не е завишен, а съответства на критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД. Този размер отчита както сравнително лекия характер на телесното увреждане, така и конкретните обстоятелства по делото - начина на извършване на деянието, родствената връзка между страните, преживения страх и последвалия психически дискомфорт.

Поради това предявеният иск се явява основателен и доказан в пълния му размер и следва да бъде уважен изцяло.

Основателно е и искането за присъждане на законна лихва върху присъдената сума, считано от датата на увреждането - 18.10.2023 г., до окончателното изплащане, съгласно чл. 84, ал. 3 ЗЗД, доколкото при непозволено увреждане длъжникът изпада в забава без покана от деня на увреждането.