Решение № 226 от 28.06.2021, Окръжен съд - Велико Търново

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 226 гр. Велико Търново , 07.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на десети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Теодорина Димитрова

Ивелина Солакова

Лилия Ненова при участието на секретаря Красимира П. Борисова като разгледа докладваното от Лилия Ненова Въззивно гражданско дело № 20214100500060 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 448 от 23.12.2020 г. по гр.дело № 1065/2020 г. Горнооряховският районен съд е отхвърлил иска на Р. СТ. ИЛ. срещу "Е.П"АД за заплащане на сумата от 19 лв., платена от М.Б.А без основание на 10.02.2020 г. по фактура № 3301501620 от 07.01.2020 г., начислена за възстановяване преноса на електрическа енергия до обект с клиентски № 1500198716, абонатен № 0511201233, на адрес: гр.В.Т, ул."С", което вземане е придобито от ищеца по силата на договор за цесия от 02.06.2020 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното плащане. С решението съдът е осъдил ищеца да плати на ответника разноски по делото за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 360 лв.

Срещу решението е постъпила въззивна жалба от Р. СТ. ИЛ., чрез адвокат Л.И. от ВТАК, в която се развиват съображение за неправилност на съдебния акт. Оспорват се изводите на първостепенния съд, че вземането за връщане на дадено без основание е лично и в този смисъл непрехвърлимо чрез договор за цесия, както и че ищецът като адвокат няма право да закупува спорни права, които са подсъдни на съдилищата от съдебния район на ВТОС. Развиват се доводи, че предмет на прехвърляне могат да бъдат всички видове вземания, респ. облигационни права.

Сочи се разпоредбата на чл. 99 от ЗЗД, като се заема становище, че процесното вземане не е от категорията на вземанията, които по закон не могат да бъдат предмет на договор за цесия. Изтъква се, че съгласно Законът за адвокатурата адвокатът може да упражнява дейност като такъв на територията на цялата страна, както и че ищецът не е действал в качеството си на адвокат, а на физическо лице. Сочи се още, че договорът за цесия е сключен преди сезиране на съда с исковата претенция, а не в хода на вече развито производство, за да се приеме, че става въпрос за придобиване на спорно право. С тези доводи и съображения се моли за отмяна на атакуваното решение и решаване на спора по същество. Претендира се присъждане на разноски за две 1 инстанции.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на жалбата от насрещната страна "Е.П"АД, чрез адвокат А.М. от ВТАК, в който се изразява становище за неоснователност на жалбата. Страната счита атакуваното първоинстанционно решение за правилно и законосъобразно и моли за потвърждаването му, като претендира и присъждане на разноски. Релевира доводи, че парично вземане, произтичащо от неоснователно обогатяване, не може да бъде прехвърлено, в това число и с договор за цесия, тъй като институтът на неоснователното обогатяване изисква връщане на получено без основание от обогатилия се на обеднилия се, а не на трето лице, какъвто се явява цесионерът. Позовава се на нормата на чл. 185, б. „б“ от ЗЗД и счита за правилен извода на първостепенния съд, че прехвърлянето на процесното вземане не се допуска от закона.

Поддържа оспорването си, че в договора за цесия вземането не е индивидуализирано по основание и че страната не е надлежно уведомена за цесията, тъй като уведомлението изхожда от ищеца в лично качество, а не като пълномощник на цедента, както и че от съдържанието на представеното по делото пълномощно не става ясно за кое вземане и по кой договор цесионерът се упълномощава да уведоми длъжника. Поддържа и становището си, че договорът за цесия е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД поради противоречие на чл. 57, ал. 2 от КРБ и чл.

8, ал. 2 от ЗЗД, поради което не е годен да породи правни последици – ищецът не е придобил валидно съдебно заявеното от него вземане, а на това основание исковата претенция е изцяло неоснователна. Счита, че фактите, установени по делото /заплащането на таксата за възстановяване на електрозахранването, липсата на оспорване на дължимостта на тази сума до датата на получаване на уведомлението от 04.08.2020 г.; депозирането на уведомление за извършената цесия и на исковата претенция в един и същи ден, с което страната е лишена от възможност да погаси дълга си преди завеждане на исковото производство; заведено исково производство, за което се претендира адвокатски хонорар в размер на 300 лв. за процесуалното представителство на цесионера, който иначе е практикуващ адвокат/ са достатъчно показателни, че е налице явна злоупотреба с право, като счита за очевидно намерението на цесионера да придобие вземане срещу минимална цена, което да бъде съдебно предявено с единствена цел присъждане в полза на цесионера на адвокатско възнаграждение в размер, многократно превишаващ исковата сума.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция жалбоподателят не се явява и не се представлява. С писмено становище чрез процесуалния си представител заявява, че поддържа подадената въззивна жалба и моли обжалваното решение да бъде отменено и постановено ново, с което предявеният иск да бъде уважен. Излага подробни съображения, припокриващи се с тези в жалбата. Подновява претенцията за присъждане на разноски за две инстанции и представя списък по чл. 80 от ГПК.

В съдебно заседание ответникът по жалба се представлява от пълномощника си адв. М., която оспорва въззивната жалба и поддържа подадения по реда на чл. 263, ал. 1 от ГПК отговор.

Моли за потвърждаване на обжалваното решение и представя писмена защита с доводи и съображения, идентични с тези по подадения отговор. Подновява искането за присъждане на разноски и представя списък на същите.

Великотърновският окръжен съд, като съобрази доводите и възраженията на страните и събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и в съответствие с правомощията си, регламентирани в чл. 269 от ГПК, намира следното:

Въззивната жалбата е подадена в законоустановения срок и изхожда от страна, имаща право и интерес от обжалване, като се атакува подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което жалбата е процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

2

При извършената по реда на чл. 269 от ГПК служебна проверка съдът намира обжалваното първоинстанционно решение за валидно и допустимо.

Преценявайки обжалваното решение по реда на чл. 271, ал. 1, изречение първо от ГПК и съобразявайки се с правомощията си, визирани в чл. 269, ал. 1, изречение второ от ГПК, въззивният съд счита решението за правилно като краен резултат, по следните съображения:

Първоинстанционното производство е образувано въз основа на искова молба, подадена от ищеца Р. СТ. ИЛ. чрез процесуален представител адв. Л.И.. В нея се излагат твърдения, че М.Б.А е потребител на продаваната от ответното дружество "Е.П"АД електрическа енергия за битови нужди за имот с административен адрес: гр.В.Т, ул."С", обект с номер *** и клиентски номер 1500198716. Твърди се, че поради неплащане в срок на издадена от ответника фактура с № 0289948856 за консумирана за периода 03.12.2019 г. – 02.01.2020 г. ел.енергия, подаването на електричество било преустановено от "Е.С" АД по искане на ответника, без последният да предупреди абоната за предстоящото спиране. Твърди се, че на 10.02.2020 г. А е заплатил на ответното дружество сума в размер на 19 лв. за възстановяване на захранването на горепосочения обект, за което е издадена фактура № 3301501620 от 07.01.2020 г. Излагат се твърди, че с договор за прехвърляне на вземане от 02.06.2020 г. М.Б.А е продал на ищеца вземането си, за което ответното дружество било уведомено на 04.08.2020 г. Заявява се, че ответното дружество дължи на ищеца сумата от 19 лв. като заплатена по несъществуващо основание поради следните съображения: ответникът не е извършвал разходи за възстановяване на електрическото захранване; определената такса е в противоречие с чл. 122-124 от Закона за енергетиката (ЗЕ); с така начислената такса се въвежда неравнопоставеност между потребител и доставчик на ел. енергия, противоречащо на Закона за защита на потребителите (ЗЗП), като предвид липсата на индивидуално договаряне на условията с потребителя, клаузата от Общите условия на дружеството за вреди, въз основа на която е начислена сумата, е нищожна. Излага подробни съображения в тази насока, като счита, че ответното дружество се е обогатило неоснователно, като е получило сумата от 19 лв. без основание. Позовава се на задължението на съда служебно да следи за неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител. Заема се становище, че плащането е направено по силата на договорна клауза, която е нищожна, поради което се явява направено без основание и се претендира осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 19 лв., представляваща недължимо изискана и заплатена такса на 10.02.2020 г. за възстановяване на ел. енергия на гореописания имот, за което е издадена фактура с № 3301501620 от 07.01.2020 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на образуване на делото до окончателното ú изплащане.

В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран отговор от ответното дружество "Е.П" АД, в който се изразява становище за допустимост, но неоснователност на предявения иск. Излагат се твърдения, че ищецът не е придобил вземането, чието присъждане претендира, както и че договорът за цесия е недействителен и не е произвел действие, тъй като прехвърляното вземане не е индивидуализирано, поради което същият се явява недействителен. Заема се становище, че описаното в договора не представлява вземане на А към "Е.П"АД, а негово задължение за заплащане на такса, а паричните задължения не могат да бъдат предмет на прехвърляне по реда на чл. 99 от ЗЗД. Твърди, че в предмета на договора не е посочено, че сумата от 19 лв. е недължимо платена, т.е. че основанието на прехвърленото вземане е с извъндоговорен характер /неоснователно обогатяване/. Счита, че не е надлежно уведомен за прехвърленото вземане, като възразява от съдържанието на приложеното пълномощно, с което ищецът е бил упълномощен от стария кредитор да уведоми длъжника за извършената цесия, да става ясно за прехвърлянето на кое вземане цесионерът се упълномощава. Изтъква, че уведомлението е отправено от ищеца в личното му качество, без да се посочва, че действа като пълномощник на цедента. Изразява становище, че не може да се счита за валидно уведомление депозирането от цесионера на исковата молба пред съда, тъй като противоречи на изричната разпоредба на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД. На следващо място, счита договорът за цесия за нищожен на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД.

Изтъква, че праводателят на ищеца доброволно е заплатил таксата за възстановяване на електрозахранването и по никакъв начин не е оспорил дължимостта ú. Твърди, че е бил лишен от 3 възможността да изпълни доброволно задължението и да предотврати съдебното производство, тъй като в уведомлението не е посочена банкова сметка на цесионера, като същото е подписано и изпратено в деня на подаването на исковата молба. Намира, че макар сключването на договор за цесия само по себе си да е правомерно, в случая то е сторено с единствена цел да се придобие вземане срещу минимална цена /20 лв./, което да бъде съдебно предявено, за да се присъдят на приобретателя на вземането съдебни разноски на многократно по-висока стойността, което сочи на злоупотреба с право. На следващо място, страната се позовава на разпоредбите на ЗЕ, както и на норми от общите си условия, като заема становище за дължимост на таксата от 19 лв., която не била произволно определена, а се явявала цената, която доставчикът на ел. енергия е заплатил на разпределителното дружество да възстанови експресно прекъснатото ел. захранване на потребителя. Счита, че поради липса на оспорване по съдебен ред на съдържащите се в общите условия на дружеството клаузи, касаещи заплащането на такса за възстановяване на прекъснато по вина на потребителя, същите са приложими и възразява да са недействителни поради неравноправност по смисъла на чл. 143 от ЗЗП. Твърди, че е било изпратено предупреждение до абоната за прекъсване на захранването на обекта, както и че прекъсването не е заради неплащане в срок на посочената в исковата молба фактура.

Разпечатката съдържа 27 от 57 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/40e173e7-1199-4b10-a2d5-707411d906c8