Решение № 133 от 23.09.2025, Районен съд - Никопол

РЕШЕНИЕ

№ 133 гр. Никопол, 23.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НИКОПОЛ, I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Тодор Ил. Тихолов при участието на секретаря Десислава Г. Бунева като разгледа докладваното от Тодор Ил. Тихолов Гражданско дело № 20244420100357 по описа за 2024 година

По искова молба вх.№1916/28.06.2024г. пред НРС е образувано настоящото дело, в което като ищец е посочена М. И. Д. ЕГН********** от с.М.ВИЦА, общ.Гулянци, ул.„***“№7 чрез адв. Д. Н. от АК-Плевен със съдебен адрес в гр.ПЛЕВЕН, ул.„Д.Константинов“№23А, ет.5, офис №17 срещу „В.О 20”ООД, ЕИК*** с управител В. В. З. с адрес в с.М.ВИЦА, общ.Гулянци, ул. „***“№7, чрез адв.В.К. от ПлАК.

В исковата молба ищцата чрез процесуалния си представител твърди, че като дете била осиновена и живяла в с.М.ВИЦА, общ.Гулянци ул.„***“№7 при родители (осиновители) си семейство Г.Ф.Ч. и И.И.Ч. в тяхната къща, дори и след като се омъжила за съпруга си Й.М. Д., като след сключване на брака в същата къща ищцата продължила да живее освен със съпруга си и с родените деца.

Допълва, че през този период в къщата били направени подобрения, които всички ползвали, а именно била изградена баня, сменена била изцяло настилката с дървен под, затворено било входното антре с остъкление и други подобрения. Сочи се, че няколко години след брака, ищцата и съпруга й имали вече две деца и решили да си построят къща.

Твърди се, че Г.Ф.Ч. и съпругата му И. настоявали, че като тяхна наследница и единствено дете не било редно да търси дворно място за закупуване, а да си построи къща в същия двор, в който ищцата живеела със семейството си и семейство Ч..

Ищцата навежда доводи, че със съпруга си построили къща през 1977г. в УПИ XIII-652, в кв. 57, с площ 1290 кв.м. с адрес в с.М.ВИЦА , ул.”***” №7, при граници 1 на имота: УПИ I, УПИ II - 661 , УПИ V-660 , УПИ XII-653, като твърди, че имотът бил собственост на Г.Ф.Ч., б.ж. на на с.М.вица, баща на ищцата. Сочи, че това било видно и от нотариален акт за учредено право на строеж върху чужда земя суперфиция №72, том I, дело №146/1977г. Като наследница на осиновителите си, ищцата твърди, че се грижила за двора, засаждала, плевяла и поливала, обработвала земята в поради това, че го счита за своя наследствена собственост.

След като ищцата и съпругът й построили къщата ищцата сочи, че осиновители решили да я разсиновят. Дори и след това според нея отношения с тях останали непроменени, като те обичали децата на ищцата, заедно с тях се грижили за двора.

Допълва се, че с течение на годините първо починал Г.Ф.Ч., а жена му И. Ч. се сочи, че имала желание много пъти и заявявала на сина на ищцата, че желае да му прехвърли имота (двора и тяхната къща), но до това не се стигнало.

Твърди се, че приживе И. Ч. прехвърлила двора си, за който факт ищцата сочи, че не знае нищо, след това дворът през 2003г. бил продаден на В. С. З., като по силата на сделката в закупено дворно място се оказала ищцата с построена къща и стопанска сграда.

Твърди, че за всичко това не била информирана, а новият собственик на имота не се легитимирал пред нея, поради което твърди, че за нея нямало пречки да си владее имота като свой от тогава до подаване на исковата молба. Навежда доводи и за това, че не допускала никой в имота и се грижила за него като собственик.

По отношение на имота предмет на иска се сочи, че е идентичен с парцел I-498, кв.57 по плана на с. М.ВИЦА от 1977г., целият от 1000 кв.м., собственост на Г.Ф.Ч., б.ж. на с.М.ВИЦА, което според ищцата било видно от нотариален акт за право на собственост на недвижим №73, том I, н.д. №147/1977г. на Никополски районен съдия П.В.Я.. По отношение построената къща и стопанска сграда от ищцата се сочи, че през 2013г. с нотариален акт за дарение на недвижим имот №170, том 1, peг. №327, дело 107 от 04.02.2013г. тя и съпруга й Й. Д. прехвърлили жилищната сграда със застроена площ от 240кв.м. и второстепенна постройка със застроена площ от 45кв.м. на внучката си А.Л. Д..

Към днешна дата ищцата твърди, че дворното място е собственост на „В.О 20” ООД с управител В. В. З. (скицата №155 от 2024 г. на Община – Гулянци), като в нея било записано, че имота е на фирма „В.О 20” ООД, ЕИК***, представлявано от управителите В. В. З., а двуетажна жилищна сграда с разгъната застроена площ 240кв.м. и второстепенна постройка с площ от 45кв.м. застроени в УПИ I - 651, 652 по кадастралния и регулационния план на с.М.вица били записани на А.Л. Д..

Ищцата изтъква, че през изминалите години тя изцяло се грижела за имот с площ 1290 кв.м., за който сочи, че е същият имот в с.М.вица и твърди, че продължавам да се грижа за имота, като упражнява фактическа власт върху двора със съзнанието, че 2 този имот е неин и твърди, че показва това свое явно владение от над 20 години, както на В. В. З., така и на В. С. З. от 2003г. до днес. Твърди, че владее, стопанисва, ползвам имота и сградите в него спокойно и необезпокоявано повече от 20 години, като се грижи за него като собствен. Твърди, че никой не оспорил владението й върху него, като допълва, че засадила лозе, посадила над 10 броя плодни дръвчета, които плододавали, имала посадена зелена трева/ райграс/, която коси и поддържам, а в случаите, в които е възпрепятствана плащала на човек да я коси.

Твърди, че наела хора, които изградили ограда и платила за нея със собствени средства, който факт станал достояние на ответника по делото. Твърди, че през 2023г. ответникът чрез В. В. З. дошъл с друг човек с багер и изкоренил лозето на ищцата твърдейки, че е собственик на УПИ-то, изкоренил също плодните дръвчета, разорал целия двор, премахнал оградата, като по този начин всеки можело да премине през двора и дори да влезе необезпокояван, което създало у ищцата опасения от посегателства и кражби при така разградения двор.

В заключение от ищцата се сочи, че дори и сега тя продължава да се грижи за имота и да полага грижи за него, тъй като сочи, че придобила собствеността върху целия имот по силата на давност, като твърди, че отблъснала владението на собственика и довела това до знанието му с намерението си да свои имота изцяло само за себе си. Твърди, че е уведомила ответника, че отказва да признае правата му от 20 години, който факт сочи, че станал достояние освен на ответника и на други хора. По този начин ищцата сочи, че у него не останало съмнение за новото субективно отношение към вещта.

Моли съда да постановите решение, с което бъде признато за установено по отношение на ответника на основание чл.124 от ГПК във връзка с чл.79 от ЗС, че ищцата придобила по давност УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ №I-651,652 в кв.57 по регулационния план на с.М.ВИЦА, общ.Гулянци, утвърден със заповед №3081 от 02.09.1986г. с реална площ от 1290 кв.м. от общо 2136кв.м. с адрес на имота в с.М.ВИЦА, общ.Гулянци, ул.„***“№7.

Прави се искане за присъждане на разноските по делото.

Цената на иска е съгласно удостоверение за данъчната оценка на имота.

Представят се писмени доказателства.

Направени са доказателствени искания.

С разпореждане №755/03.09.2024г. на основание чл.131, ал.1 от ГПК е изпратен препис от исковата молба с приложенията за връчване на ответника.

На 11.09.2024г. ответникът „В.О 20” ООД, ЕИК*** е бил уведомен за разпореждането на съда, като от него с вх.№2832/09.10.2024г. е постъпил писмен 3 отговор чрез процесуалния представител адв.В.К. от ПлАК.

В отговора процесуалния представител на ответника сочи, че така депозираният иск е допустим, но неоснователен.

Твърди, че към датата на завеждане на делото имотът, за който ищеца твърди, че го е придобил по давност не съществува в посочените параметри от ищеца в кадастралния план на с.М.ВИЦА. Коментира се твърдението на ищеца, че е придобил по давност имот представляващ УПИ ХШ-652 в кв.57 с площ 1290 кв.м. по плана на с.М.вица, за който от ответника се сочи, че същият имот е закупен от неговия баща В.

С. З. при условията на СИО с неговата майка Д.Р.З. (не посочена в нотариалния акт), която сделка извършена с н.а. №174, том VI, рег.№ 2178, дело №741 от 17.10.2003г. на Нотариус Борис Кожухаров с peг.№337 при РС- Никопол представляващ УПИ XIII 652 в кв. 57 с площ от 1290 кв.м., ведно с построените в това дворно място МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА и ТРИ СТОПАНСКИ ПОСТРОЙКИ.

Твърди още, че в продажбата не влизала ЖИЛИЩНА СГРАДА със застроена площ 120 кв.м., построена с право на строеж в дворното място, което тогава било купено и на която сграда бивши собственици били ищцата и нейния съпруг Й.М. Д. до 04.02.2013г. Допълва, че описания имот бил закупен от продавачи, на които преди това бил продаден от осиновителите на ищеца.

По отношение последващите продажби касаещи спорния имот от ответника се сочи, че дворното място на същия имот било продадено от родителите на В. В.З. с нотариален акт №148, том №8, peг.№6166, дело №1204 от 25.11.2022г. на нотариус ИСКРА СЛАВКОВА АТАНАСОВА - ДАВИДОВА с peг.№760 на собствената на В. В.З. фирма „В.О 20“ ООД и в деня на сделката, В. В.З. сочи, че влязъл в имота, без някой да му ограничава владението, като допълва, че владее същия и към днешна дата.

Навеждат се доводи и за това, че с нотариален акт №149, том № 81, peг. №6167, дело № 1205 от 2022г на нотариус ИСКРА СЛАВКОВА АТАНАСОВА - ДАВИДОВА с peг. № 760, В. В.З. в качеството му на физическо лице, продал на собствената си фирма „В.О 20“ ООД , на която е и управител съседния на спорния имот, друг имот представляващ УПИ №1-651 в кв.51 с площ от 800 кв.м. Допълва, че след двете продажби провел процедура по обединяване на двата закупени с изменение на градоустройствения план имоти и бил НОВООБАЗУВАН ИМОТ, представляващ УПИ 1-651, 652 с площ 2136кв.м., одобрен със заповед №СБР-02-01-19 от 27.02.2023г. на кмета на Община Гулянци. Сочи, че представя обяснителна записка, изменение на подробен устройствен план (ИПУП), с която били обединени двата имота.

Освен това ответника сочи, че към датата на завеждане на гр.д.№ 357/2024г. по описа на Районен съд-гр.Никопол, твърдения от ищеца имот, придобит според ищеца по давностно владение не съществувал съгласно регулационния план и имало нов имот с нови кадастрални номера по плана на селото, собственост на ответника, който имот 4 последния твърди, че владее и ползва безспорно.

Относно собствеността на спорния имот се навеждат доводи, че след 04.02.2013г. ищцата не била собственик на ЖИЛИЩНА СГРАДА със застроена площ 120 кв.м., построена с отстъпено право на строеж в собственото на ответника дворно място, като в тази връзка се излагат доводи, че с нотариален акт №170, том №1 peг. № 327, дело №107 от 04.02. 2013г. на нотариус ДИМИТЪР ДЖОНОВ с peг. № 232 при PC, ищцата и нейния съпруг прехвърлили собствената им ЖИЛИЩНА СГРАДА със застроена площ 120 кв.м., построена с право на строеж в собственото на ответника дворно място и стопанска сграда, на която същите не са собственици, а собственик е лицето А.Л. Д. без прехвърлителите да си запазят правото на ползване върху същата. Допълва се, че от 04.02.2013г., ищцата по делото нямала законно основание да владее и ползва ЖИЛИЩНАТА СГРАДА, тъй като същата вече нямала собственост върху същата.

От тези факти, процесуалният представител на ответника прави изводи, че след като ищцата е загубила правото на владеене и ползване на сградата същата не можела да владее чуждото дворното място, в което била построена сградата, като посочените две основания доказвали, че ищцата не можела да владее собствения на фирмата имот, както и когато имота бил собственост на родителите на представляващия дружеството В. В.З..

Допълва се, че били неверни твърденията на ищцата, че била в добри отношения с осиновителите си след разваляне на осиновяването. В тази връзка се сочи решението за разваляне на осиновяването и изложени в него факти, че осиновителите били подложени на системен тормоз и побоища от ищцата по делото, което ги е принудило да развалят осиновяването. Допълва се, че след разваляне на осиновяването, тормозът спрямо тях продължил и не отговаряло на истината твърдението на ищцата, че били в добри отношения. Твърди се, че ищцата продължила да тормози осиновителите си с действия, представляващи заплахи за живота и здравето им, като постоянно ги заплашвала че „Ще ги убие!“, „Ще ги запали!“, както и многократно да казва, че има жълта книжка и няма страх от закона.