Определение № 347 от 21.07.2025, Окръжен съд - Хасково

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 347 гр. ХАСКОВО, 21.07.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, IV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: АННА ВЛ. ПЕТКОВА при участието на секретаря Г. К. в присъствието на прокурора В. Р. Р. като разгледа докладваното от АННА ВЛ. ПЕТКОВА Частно наказателно дело № 20255600200594 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 65 ал. 1 от НПК и е образувано по внесено искане от адв. Н. М. като защитник на М. Х. А. и адв. З. Д. като защитник на Ш. Х. А. – обвиняеми по ДП № 48/2025 година по описа на ГПБОП- МВР Хасково.

Иска се изменение на взетите в досъдебното производство мерки за неотклонение „задържане под стража” в по-леки.

Защитата на обв. М. А. настоява, че от събрания по досъдебното производство доказателствен материал не може да се направи обосновано предположение за съпричастността му към извършеното престъпление.

Разследването се забавяло, а по делото не били събрани нови доказателства в подкрепа на обвинението.

Защитата на обвиняемия Ш. А. също счита, че липса на нови доказателства, които да установят участието на обвиняемия в процесното престъпление, разколебава първоначално направеното обосновано предположение. На второ място се въвежда оплакване за наличие на медицински причини, поради които обвиняемият не може да продължи да пребивава в условията на арест.

Окръжна прокуратура – Хасково оспорва искането. Счита, че не е 1 налице промяна в обстоятелствата, която да обуслови изменение на взетата мярка за неотклонение в по-лека.

След като анализира събраните до настоящия момент доказателства по наказателното производство, съдът намира следното:

С постановление от 13.05.2025 г. Ш. Х. А. е привлечен като обвиняем в извършване на престъпление по чл. 152, ал. 4, т. 4 вр. ал. 1, т. 2 вр. чл. 26, ал. 1 от НК - за това, че на 16.12.2024 г. в гр. Харманли от РПЦ - Харманли на ДАБ, заедно с М. Х. А., А. М. И. и други неустановени към настоящия момент лица, отвлякъл А. Б. и Г. У. - двамата граждани на ******, като деянието е извършено от две и повече лица по отношение на две лица с користна цел престъпление по чл. 142, ал. 2, т. 2, т. 5, т. 7, предл. 1 вр. ал. 1 от НК, и за това, че в периода от 16.12.2024 г. до 28.12.2024 г. в с. Българин, общ. Харманли при условията на продължавано престъпление се съвкупил с Г. У., гражданка на ******, лице от женски пол, като я принудил към това със сила и заплашване и представлява особено тежък случай.

С постановление от 13.05.2025 г. М. Х. А. е привлечен като обвиняем в извършване на престъпление от общ характер за това, че на 16.12.2024 г. в гр.

Харманли от РПЦ - Харманли на ДАБ, заедно с Ш. Х. А., А. М. И. и други неустановени към настоящия момент лица, отвлякъл А. Б. и Г. У. - двамата граждани на ******, като деянието е извършено от две и повече лица по отношение на две лица с користна цел - престъпление по чл. 142, ал. 2, т. 2, т.

5, т. 7, предл. 1 вр. ал. 1 от НК.

С постановление от 13.05.2025 г. на ОП-Хасково двамата обвиняеми са задържани за срок от 72 часа, считано от 20:50 ч. на 13.05.2025 г. А с протоколно определение № 324/16.05.2025 година, постановено по ЧНд № 402/2025 година на ХОС, потвърдено с протоколно определение № 253/22.05.2025 година, постановено по ВЧНд № 228/2025 година на ПАС, спрямо обвиняемите М. А. и Ш. А. са били взети мерки за неотклонение „задържане под стража“.

Съгласно чл. 56 ал. 1 от НПК спрямо обвиняем по дело от общ характер се взема мярка за неотклонение, когато от доказателствата по делото може да се направи обосновано предположение, че обвиняемият е извършил престъплението, в което е обвинен и е налице основание по чл. 57 от НПК. В настоящото производство съдът следва да провери законността на 2 задържането, основанията за налагане на мярката за неотклонение и нА.чието на нови обстоятелства, които да предполагат нейната промяна в по-лека.

Съдът счита, че в това отношение не е налице промяна в обстоятелствата. Задържането и на двамата обвиняеми е законно и продължават да бъдат налице основанията за налагане на мерките за неотклонение „задържане под стража“. От първоначалното вземане на МНО до настоящия момент не са събрани такива доказателства, които биха опровергали или поне разколебали извода за наличието на обосновано предположение, че М. А. и Ш. А. са извършители на процесните престъпления. Въведените в тази насока доводи от защитата на обвиняемите не намират опора в доказателствата, събрани след първоначалното произнасяне от съдебните инстанции за вземане на МНО „задържане под стража“. Всички „факти“, несъответствия, нелогични действия и явления, сочени от защитата, спадат към областта на предположения, а не са установени с допустими по НПК доказателствени средства.

Видно от материалите на наказателното производство, то върви ритмично и са събрани гласни и писмени доказателства, извършвани са разпознавания, справки, назначени са експертизи. Правната квалификация на деянието може да бъде прецизирана в хода на цялото досъдебно производство и това е дейност от правомощията на прокуратурата. На този етап съдът, разглеждащ мярката за неотклонение е обвързан от така извършеното привличане на обвиняеми и не се произнася по съществото на обвинението и правната квалификация на престъплението. Ето защо доводите на защитата, а и заявлението на прокуратурата, че ще последва прецизиране на правната квалификация на престъплението, не дават отражение върху изводите на съда.

Налице са всички изискуеми от закона предпоставки по чл. 63 ал. 1 от НПК за вземане на мярка за неотклонение „задържане под стража“ по отношение на обвиняемите: И двете престъпления са тежки умишлени престъпления по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК. За престъплението по чл. 142, ал. 2, т. 2, т. 5, т. 7, предл. 1 вр. ал. 1 от НК се предвижда наказание от 7 до 15 години „лишаване от свобода“, а престъплението по чл. чл. 152, ал. 4, т. 4 вр. ал. 1, т. 2 вр. чл. 26, ал. 1 от НК се наказва с „лишаване от свобода“ от 10 до 20 години. От тук – налице е презумпцията по чл. 63 ал. 2 т. 3 от НПК по отношение на обвиняемия Ш. А. и на обвиняемия М. А., която не е оборена.

3

В тази насока съдът приема, че двамата обвиняеми са лица със значителна степен на обществена опасност. Обвиняемият М. А. е осъждан, което от своя страна също обосновава опасността от укриване или извършване на друго престъпление. От материалите по делото, а и от представения и приет като доказателство по делото обвинителен акт по ДП № 725/2022 година по описа на РУП – Харманли се установява, че сега разследваното престъпление не е инцидент в живота на двамата обвиняеми. Те са били привлечени към наказателна отговорност за трафик на хора през държавните граници на Република България, с цел набавяне за себе си на материална облага, при това свързани с принуда с употреба на насилие. Това дава основание на съда да счита, че обвиняемите притежават немалък опит в преминаването на границите по незаконен начин и като цяло, нямат нагласи към спазване на установения в страната ни правов ред. При досега демонстрираното от тях поведение, не може да се очаква законопослушно такова занапред.

Не е превишен срокът, установен с разпоредбата на чл. 234, ал. 8 от НПК. А предвид престъпленията, в които двамата са обвинени, тяхната изключително висока обществена опасност и укоримост, следва да се приеме, че изискванията на чл. 5 от ЕКЗПЧОС са спазени от наблюдаващия прокурор, а разследването и задържането са в разумните срокове за това, с оглед фактическата и правна сложност на делото. Преценката за разумна продължителност на задържането във всеки отделен случай е обвързана с конкретните данни за характера и сложността на делото, причините за забавянето му, както и със съотносимостта на срока на задържане към наказанието, което евентуално може да бъде наложено. Основателно може да се заключи, че в настоящия случай задържането на обвиняемите не попада в хипотезата на прекомерност и необоснованост.

ХОС не приема доводите на защитата за това, че обвиняемите имат трайна свързаност с Република България. Те са чужди граждани, на които им е предоставен хуманитарен статут, не може да се приеме, че пребиваването в една селска ферма, дори те и да работят там (за това няма убедителни доказателства), обосновава извода за трайната им свързаност с Република България. Т.е. дори и да бъдат приложени спрямо обвиняемите ограничения по чл. 68 ал. 1 от НПК, ефект от тях не ще има.

4

По изложените по-горе съображения за лична висока обществена опасност на обвиняемите, налице е реална опасност те да извършат и друго престъпление, в това число и престъпление срещу правосъдието: самите обвиняеми настояват, че към престъплението са съпричастни и други лица. На органите на досъдебното производство следва да бъде дадена възможност да проверят тази теза и ако такива има – да се разкрият престъпните връзки и конкретния принос на всеки от тях, без обвиняемите да имат възможността да повлияят върху доказателствата.

Поради това съдът приема, че са налице всички основания по чл. 63 ал. 1 от НПК за вземане на мерки за неотклонение „задържане под стража” по отношение на обвиняемите М. А. и Ш. А., като единствено чрез прилагане на тази мярка ще бъдат изпълнени целите по чл. 57 НПК.

Оплакванията на адв. З. Д. за наличие на медицински причини, поради които обвиняемият Ш. А. не може да се намира в условията на арест, се явяват неоснователни. В тази насока съдът събра информация за заявените от лицето здравни оплаквания и проявени клинични признаци на заболявания, констатирани от медицински лица. Касае се за алергия и смущения в съня, които здравословни страдания са били коригирани с помощта на лекарствените средства. След втория и последен преглед на датата 10.06.2025 година лицето не е депозирало нови оплаквания, в тази връзка не е било преглеждано или лекувано. От справката на медицинското лице към САХасково става ясно, че не се е налагало извеждането му за преглед и лечение във външни болнични заведения. Ето защо няма основание да се счита, че по здравословни причини срещу обвиняемия Ш. А. не може да се приложи мярка за неотклонение „задържане под стража“.

Мотивиран така, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искане от адв. Н. М. от АК-Хасково – защитник на обвиняемия М. Х. А. по ДП № 48/2025 година по описа на ГД БОП МВР, за изменение на взета в досъдебното производство мярка за неотклонение „задържане под стража” в по-лека.

5

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искане от адв. З. Д. от АК-Варна – защитник на обвиняемия Ш. Х. А. по ДП № 48/2025 година по описа на ГД БОП МВР, за изменение на взета в досъдебното производство мярка за неотклонение „задържане под стража” в по-лека.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба и частен протест пред АС-Пловдив в тридневен срок от днес.

В случай на жалба или протест, насрочва делото пред ПАС за 29.07.2025 година, 10.15 ч.

Съдия при Окръжен съд – Хасково: _______________________ 6