Решение № 248 от 22.10.2024, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 248 гр. Кюстендил, 17.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пенка Н. Братанова

Членове:

Ваня Др. Богоева

Евгения Хр. Стамова при участието на секретаря Галина Г. Кирилова като разгледа докладваното от Ваня Др. Богоева Въззивно гражданско дело № 20241500500311 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба с вх. № 1990/15.02.2024 г. от „***“ ЕАД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ******, чрез пълномощника адв. Л. Р. със съдебен адрес в гр. ******, насочена против Решение № 89 от 19.01.2024 г., постановено от РС – Кюстендил по гр.д. № 1110/2023 г. по описа на същия съд.

С обжалвания съдебен акт Кюстендилският районен съд е признал за установено между „***“ ЕАД и „***“ЕООД, че „***“ ЕООД дължи на „***“ ЕАД сума в общ размер на 247,60 лева, представляващи цена на месечни такси и потребление за използване на услуги по договор № ***, партида 109474579, ID на договора *** г. за периода от 23.01.2022 г. до 22.09.2022 г., ведно със законната лихва за забава от 26.01.2023 г. до окончателното изплащане на сумата, като за сумата от 164,77 лева,представляваща разликата между уважената част на иска до пълния му предявен размер за сумата от 412,37 лева, както и за сумата от 733,86 лева, представляваща неустойка за неизпълнение на договор ***, партида 109474579, ID на договора *** г. от 18.02.2020 г., ведно със законната лихва за забава върху същата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане, е отхвърлил исковете като неоснователни. Прекратил е производството по делото по предявените от „***“ ЕАД срещу *** ЕООД искове, в частта им да бъде признато за установено по отношение на ответника, че в полза на ищеца съществува вземане за сумата от 44,18 лева, представляваща мораторна лихва върху посочените вземания, изчислена от датата,представляваща първи ден на забавата за плащане по всеки отделен счетоводен документ до датата,предхождаща датата на депозиране на заявлението, от които 21,96 лева мораторна лихва върху вземането за месечни такси и потребление за периода от 28.03.2022 г. - 25.01.2023 г. и 2,22 лева мораторна лихва върху вземането за неустойка за периода от 08.10.2022 г. - 25.01.2023 г. Осъдил е „***“ ЕООД да заплати на „***“ ЕАД сумата от 88,25 лева, представляваща сторените от последното 1 разноски по ч.гр.д.№ 138/2023 г. по описа на РС-Кюстендил, съобразно уважената част от исковата претенция, както и сумата от 164,24 лева, разноски сторени в първоинстанционното производство, съобразно уважената част от исковата претенция.

Осъдил е „***“ ЕАД да заплати на и „***“ ЕООД сумата от 396,05 лева, представляваща сторените в производството разноски съобразно отхвърлената част от исковата претенция.

С въззивната жалба първоинстанционното решение се обжалва в частта, в която предявеният иск за сумата от 733,86 лева, представляваща неустойка за неизпълнение по процесния договор, ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на заявлението, е бил отхвърлен като неоснователен, с доводи за неговата неправилност поради незаконосъобразност и необоснованост.

Въззивното дружество възразява като неправилни и в противоречие с материалния закон и установената съдебна практика срещу изводите на решаващия състав, че мобилният оператор не бил упражнил надлежно правото си на разваляне на договора, тъй като не бил изпратил писмено волеизявление в такава насока, приемайки, че правилото на чл. 87, ал. 1 ЗЗД е императивно и не може да се заобиколи с уредено в договора съгласно ОУ автоматично разваляне на договора. Поддържа, че разпоредбата на чл. 87 ЗЗД не е императивна, а диспозитивна. Изтъква, че договорът е сключен при общи условия по смисъла на чл. 298 ТЗ, които са задължителни за страните предвид качеството им на търговци и неприложими в случая са разпоредбите на ЗЗД относно разваляне и прекратяване на договора. Подчертава, че рамковият договор, въз основа на който се претендира неустойка, не подлежи на разваляне по реда на чл. 87 ЗЗД, а на прекратяване на договорно основание, по силата на чл. 54.12. от ОУ. Обосновава се, че доколкото прекратителното условие, заложено в цитираната разпоредба, а именно забавено плащане на абоната над срок 124 дни, се е сбъднало, договорът се прекратявал автоматично, без това да зависи от волята на страните, като за мобилният оператор не било налице задължение да отправя писмено предизвестие или да уведомява абоната за прекратяването. Независимо от това твърди, че длъжникът е бил уведомен за прекратяването на договора чрез съобщения от софтуерната система на оператора, което се установявало с приетата СТЕ. Възразява като неправилни срещу изложените в съдебния акт мотиви за нищожност на неустоечната клауза, като счита цитираните от съда съдебни решения за неприложими по аналогия към договор за предоставяне на електронни съобщителни услуги. Поддържа, че нищожността на неустойката не следва да се свързва със забрана за неоснователно разместване на блага.

Позовава се на решение № 36/08.03.2017 г. по т.д. № 318/2016 г. на ВКС и твърди, че прекомерността на неустойката не я прави apriori нищожна поради накърняване на добрите нрави и уговарянето на неустойка вместо обезщетение при разваляне на двустранен договор е допустимо при договори с продължително и периодично изпълнение и служи за обезщетяване на всички вреди, включително и бъдещи вреди от предсрочното прекратяване на договора. Аргументира се с актове на ЕС – решение на СЕС от 22.11.2018 г. по дело С294/2017 г. и Директива /ЕС/ 2018/1972 на ЕП и на Съвета от 11.12.2018 г., както и сключената съдебна спогодба между КЗП и мобилния оператор, обективирана в протокол от 21.04.2016 г. по гр.д. № 12268/2014 г. на СГС, в подкрепа на становището си, че претендираната неустойка не е нищожна поради нарушаване на закона и добрите нрави.

Иска се отмяна на решението в обжалваната му част и постановяване на ново решение, с което предявеният иск за неустойка бъде уважен. Претендират се разноските за двете съдебни инстанции, както и направените в заповедното производство в пълен размер.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК писмен отговор на въззивната жалба от насрещната страна „***“ ЕООД, с ЕИК ***0, със седалище и адрес на управление: **** не е депозиран.

Подадена е насрещна въззивна жалба вх. № 5463/08.05.2024 г. от „***“ ЕООД, с ЕИК ***0, със седалище и адрес на управление: ****, чрез пълномощника му адв. В. П. от АК – Кюстендил, със съдебен адрес: гр. К.л, ул. ***, насочена срещу Решение № 89 от 19.04.2024 г., постановено от РС – Кюстендил по гр.д. № 1110/2023 г. по описа на същия съд, в частта, в която съдът е признал за установено, че ответното дружество дължи на ищеца сума над 75.88 лева /дължима такса за 2 месеца и 14 дни/ до приетия от съда за установен размер 2

247,60 лева, ведно със законната лихва за забава от 26.01.2023 г. до окончателно изплащане върху посочената разлика от 171.72 лева. Навеждат се доводи за неправилност на първоинстанционния съдебен акт в обжалваната му част, поради противоречие със събраните доказателства и материалния закон и необоснованост. Възразява като погрешен срещу извода на първоинстанционния съд, че безспорно ищецът е изпълнявал задълженията си по договора, при което е изправна страна в правоотношението. Уточнява, че начислените след 23.01.2022 г. суми не са заплащани поради несъответствие с дължимите по договора.

Позовава се на съдебно - техническата експертиза, като сочи, че на 06.04.2022 г. услугите по договора били спрени, респективно ищецът е преустановил да изпълнява задълженията си по договора, и за периода от 06.04.2022 г. до 22.09.2022 г. услуги не са предоставяни.

Подчертава, че дължимата сума, съобразно периода, през който са предоставяни услугите – 2 месеца и 14 дни, възлиза на 75.88 лева, изчислена на база дължима месечна такса по договора от 30.95 лева, а за периода, през който услуги не са предоставяни по вина и поради недобросъвестно поведение на мобилния оператор, не се дължи заплащане на начислените такси. Иска се изменение на решението в обжалваната му част и постановяване на ново решение, с което бъде признато, че ответното дружество дължи на ищеца сума от 75.88 лева, ведно със законната лихва за забава от 26.01.2023 г. до окончателното изплащане, както и последващо ревизиране на решението в частта за разноските с оглед изхода на спора.

В законоустановения срок по чл. 263 от ГПК е подаден писмен отговор на насрещната въззивна жалба от „***“ ЕАД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ****** чрез пълномощника адв. Л. Р., с който се изразява становище за нейната неоснователност и се иска оставянето й без уважение, и потвърждаване на първоинстанционния акт в частта, уважаваща предявените искове. Поддържа се, че месечните такси представляват абонамент и се дължат независимо от ползване /обем, интензитет/ или неползване на услугите. Аргументира се със заключението на вещото лице и сочи, че услугата е била активна, макар и с ограничения поради вина на абоната до 07.10.2022 г., когато договорът е прекратен, до която дата страните са се намирали във валидно облигационно правоотношение със съществуващо задължение за ответника да заплаща сумите по процесните фактури. Уточнява, че след 06.04.2022 г. и 22.09.2022 г. услугите не били предоставяни в пълен обем поради неизпълнение на това задължение от ответника, а не поради прекратяване на договора или по вина на ищеца.

Въззивният съд, след преценка на твърденията и възраженията на страните, както и на събраните доказателства, касаещи предмета на спора, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбата, намира за установено от фактическа страна следното:

Съдът е приел въззивната жалба за допустима като изхождаща от страна в първоинстанционното производство, подадена в срок и насочена срещу съдебен акт, подлежащ на въззивна проверка.

В съответствие с правомощията си по чл. 269 от ГПК съдът извърши служебно проверка на валидността на решението и прецени допустимостта му в абжалваната част, в резултат на която проверка намира, че то е валидно - постановено е от надлежен съдебен орган, функциониращ в надлежен състав в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е подписано от съдебния състав, който го е постановил.

Решението е и допустимо.

По правилността:

Съгласно чл. 269, изр. 2 от ГПК по отношение на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан от посоченото във въззивната жалба, като служебно правомощие има да провери спазването на императивните материалноправни разпоредби, приложими към процесното правоотношение. В този смисъл са и дадените указания по тълкуването и прилагането на закона в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Задължение на въззивния съд е да се произнесе по спорния предмет на делото, като извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства и формира свои фактически и правни изводи, като 3 обсъди и своевременно заявените доводи и възражения на страните.

Съдът, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбите, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството пред Районен съд – Кюстендил е образувано по предявени от *** ЕАД срещу „***“ ЕООД искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 415, ал. 1, т.

1 ГПК, вр. чл. 79 и чл. 92 ЗЗД за установяване дължимостта на вземанията по заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 138/2023 г. по описа на Районен съд – Кюстендил, а именно: сума в общ размер на 1190,41 лева, от която 412,37 лева, представляващи цена на месечни такси и потребление за използване на услуги по договор № ***, партида 109474579,ID на договора *** г. за периода от 23.01.2022 г. до 22.09.2022 г., ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане, сумата от 733,86 лева, представляваща неустойка за неизпълнение на договор ***, партида 109474579,ID на договора *** г. от 18.02.2020 г., ведно със законната лихва за забава върху същата, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане.

Разпечатката съдържа 31 от 78 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/40e07ef5-71c9-430e-a04c-1f706ed32710