Решение № 180 от 02.03.2023, Районен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 180 гр. Видин, 02.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, I СЪСТАВ ГО, в публично заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Даниел Н. Димитров при участието на секретаря СЛАВИНА Ж. СЛАВЧЕВА като разгледа докладваното от Даниел Н. Димитров Гражданско дело № 20221320101997 по описа за 2022 година

Делото е образувано по исковата молба на А. В. А. с ЕГН ********** от гр. ******************, с която против Главна дирекция „Гранична полиция“ - МВР, с адрес: гр. София, бул. „Мария Луиза“ № 46 е предявила искове с правно основание по чл. 140 КТ, във вр. чл. 179, във вр. чл. 187, ал.

5, т. 2 ЗМВР и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Твърди се от ищеца, че за времето от 23.09.2019 г. до 31.12.2021 г. е работил като полицай в 01 ГОДГ на ГПУ- Брегово при РДГП- Драгоман. През целия исков период е осъществявал дейността си по служебното правоотношение с МВР на сменен режим на работа, по утвърдени протоколи и графици при работа със специфични условия при 12/24 часови смени и сумарно изчисляване на работното време на едномесечен период, съгласно приложимата редакция на чл. 187, ал.З ЗМВР. Дадените от него нощни дежурства на месец са средно 7 или 8. За положения нощен труд, ответникът му е заплащал единствено добавка от 0,25 лв. за всеки отработен час.

Излага се, че за времевия период от 22ч. на текущия ден до 06.00 ч. на следващия ден е полагал нощен труд, който не му е заплащан за такъв. Към основното му месечно възнаграждение, ответникът е следвало да му изплати и допълнително възнаграждение за извънреден труд, формиран чрез превръщане на нощните часови в дневни съобразно чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ и чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121 з-407 на МВР за реда за организацията и разпределението на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР, като се преизчисли положения нощен труд по коефициент 0,143.

Твърди се, че след отмяната на Наредба № 8121з-407 на МВР от 1

11.08.2014г., по силата на чл. 31, ал. 2, от която при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд от държавните служители в МВР между 22.00 часа и 06.00 часа се умножава по коефициент 0,143, е налице непълнота в специалната уредба. Субсидиарно следва да се приложи Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, обн.

ДВ от 26.01.2007г., в чл. 9, ал. 2 в която е предвидено при сумирано изчисляване на работното време нощните часове да се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място. Налице е и забава в плащането на този извънреден труд.

Излага, че положеният от него нощен труд по месеци приблизително е както следва: 7.2019 г. – 56 часа; 8.2019 г. – отпуск; 09.2019 г. – 56 часа;

10.2019 г. – 56 часа; 11.2019 г. - 56 часа; 12.2019 г. – 56 часа; 01.2020 г. – 56 часа; 2.2020 г. – 40 часа; 03.2020 г.– 56 часа; 4.2020 г. – отпуск; 5.2020 г. – 56 часа; 6.2020 г. – 56 часа; 7.2020 г. – 56 часа; 8.2020 г. – 56 часа; 9.2020 г. – 56 часа; 10.2020 г. – - 56 часа; 11.2020 г. – 56 часа; 12.2020 г. – 56 часа; 01.2021 г.

– - 56 часа; 02.2021 г. – 40 часа; 03.2021 г. – 56 часа; 4.2021 г. – отпуск; 5.2021 г. – 56 часа; 6.2021 г. – 56 часа; 7.2021 г. – 56 часа; 8.2021 г. – отпуск; 9.2021 г.

– 56 часа; 10.2021 г. – 56 часа; 11.2021 г. – 56 часа; 12.2021 г. – 54 часа.

Твърди се, че общо положеният от него нощен труд за целия исков период е в размер на 1512 часа. При коефициент 1,143 по НСОРЗ се равнява на 1728 часа, от които след приспадането на 1512 часа, се получава общо извънреден труд в размер на 216 часа, за който счита, че му се дължи общо 1 000,00 лева или по 6,95 лв. на час извънреден труд, формиран от дължимото му се трудово възнаграждение с получено допълнително възнаграждение с 50% повече за положен извънреден труд.

Сочи се, че по отношение на претенцията му за заплащане на обезщетение за забава, същото претендира, върху главниците по тримесечия, като началната дата за изчисляване е последния ден от месеца, следващ този за тримесечието за което се отнася, с оглед отчитането на труда, изчисляването и изплащането съобразно ЗМВР, като крайната дата за изчисляване е датата на входяване на исковата молба.

В първото по делото заседание ищецът е оттеглил частично исковите си претенции за главницата и лихвата, а именно за периода от 11.07.2020 г. до 31.12.2021 г. След допуснато изменение се иска от съда да бъде постановено решение, с което ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата в размер на 547.67 лева, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 23.09.2019 г. до 10.07.2020 г., получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд с коефициент 1.143 при сумирано изчисляване на работното време, при превръщане на нощните часове в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установено за подневно отчитане на работното време, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба /23.09.2022 г./ до окончателното изплащане на сумата, както и сумата в размер на 131.81 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата от настъпване на изискуемостта на задълженията до 23.09.2022 2 година.

Претендират се направените по делото разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от ответника, в който изразява становище за неоснователност и недоказаност на исковите претенции. Не оспорва, че през исковия период ищецът се е намирал в служебно правоотношение с ответника. Твърди, че на ищеца е било изплатено възнаграждение за всичкия положен от него извънреден труд и нощен труд през процесния период. Подържа, че ищецът е служител на МВР и в тази връзка е приложим единствено ЗМВР, а не Закона за държавния служител и Наредбата за структурата и организацията на работната заплата.

По делото са събрани писмени доказателства, назначена и изслушана е съдебно- счетоводна експертиза.

Съдът, като съобрази доводите на страните и ангажираните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

Между страните не е налице спор, че през исковия период от 23.09.2019 г. до 10.07.2020 г. ищецът е полагал труд по служебно правоотношение при ответника, като се представени справки за трудовото възнаграждение на ищеца.

От заключението на назначената съдебно-счетоводна експертиза, което съдът намира за обективно и компетентно изготвено, се изяснява, че размерът на отработените часове нощен труд от ищеца през периода от 23.09.2019 г. до 10.07.2020 г. съобразно общия брой на отработените от него дежурства в този период е 450 ч/ч нощен труд, а размерът на действително положения „извънреден труд от нощен труд“ за горецитирания период, съобразно общия брой дежурства, положени от ищеца и преизчислени с коефициент 1.143 е 64 ч/ч. В заключението е отразено, че допълнителното възнаграждение, представляващо възнаграждение за действително положен извънреден труд от нощен, възлизало на 547.67 лв., а размерът на обезщетението за забава за исковия период от 23.09.2019 г. до 10.07.2020 г., считано от момента на възникване на всяко едно от вземанията до датата на предявяване на иска възлиза на 131.82 лв.

Съдът кредитира заключението на вещото лице като обективно и компетентно изготвено.

3

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

В разглеждания случай отношенията между страните се уреждат от ЗМВР, който се явява специален по отношение на ЗДСл по аргумент от чл.

142, ал. 2 ЗМВР. Разпоредбата на чл. 187, ал. 3 ЗМВР регламентира, че работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24 - часови смени – сумирано за тримесечен период.

Според чл. 187, ал. 5 ЗМВР работата извън редовното работно време се компенсира с допълнителен платен годишен отпуск за работата в работни дни и с възнаграждение за извънреден труд за работата в почивни и празнични дни – за служителите на ненормиран работен ден; и с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период – за служителите, работещи на смени.

С оглед характера на заеманата длъжност през процесния период ищецът е полагал труд през нощта (22:00 – 06:00 часа), а отработеното работно време се е изчислявало сумарно, за което обстоятелство също липсва спор между страните. От това следва, че в настоящия случай отношенията между страните се уреждат съобразно разпоредбите на чл. 187, ал. 5-6 ЗМВР, предвиждащи компенсиране на работата извън редовното работно време с възнаграждение за извънреден труд за служителите на смени.

Предвид всичко изложено, от значение за разрешаване на възникналия между страните правен спор е обстоятелството дали намира приложение нормата на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, предвиждаща преизчисление на положения нощен труд.

В тази връзка според чл. 187, ал. 9 ЗМВР редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.

За периода от 19.08.2014 г. до 01.04.2015 г. е действала Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. (ДВ, бр. 69 от 19.08.2014 г., в сила от 19.08.2014г, отм., бр. 40 от 02.06.2015 г., в сила от 01.04.2015 г.). От 01.04.2015 г. до 29.07.2016 г. е действала Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г., която е била отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5450/2016 г., обн. в ДВ бр. 59 от 29.07.2016 г. От 02.08.2016 г. понастоящем действа Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. (обн., ДВ, бр. 60 от 02.08.2016 г., в сила от 02.08.2016 г.). Текстовете на чл. 3, ал. 3 и в трите наредби са идентични, като гласят, че при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22:00 и 6:00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период.

Съобразно чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. (ДВ, бр. 69 4 от 19.08.2014 г., отм. ДВ, бр. 40 от 02.06.2015 г., в сила от 01.04.2015 г.) при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22:00 и 6:00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143. В следващите Наредба № 8121з-592/25.05.2015г и № 8121з-776/29.07.2016 г. и Наредба № 8121з-36/07.01.2020 г., приложими към процесния период, липсва изрична регламентация за преизчисляване на нощния труд в дневен.

Липсата на изрична норма обаче не следва да се тълкува като законово въведена забрана за преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен, а представлява празнота в уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи.

При наличие на такава непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР, следва субсидиарно да се приложи чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, която гласи, че при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, или в случая коефициент 1,143. В противен случай би се поставил държавният служител в МВР в неравностойно положение спрямо работниците по трудови правоотношения, чиито правоотношения се регулират от КТ. Освен това, действително в чл. 187, ал. 3, изр. 4 от ЗМВР е предвидена възможност полагането на труд и през нощта между 22.00 и 6.00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период.

Разпоредбата определя допустима продължителност на полагания нощен труд, но не изключва възможността за преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд.