Решение № 54 от 13.02.2024, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 54 гр. С.З., 13.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С.З. в публично заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Трифон Ив. Минчев при участието на секретаря Стойка Ив. Нанева като разгледа докладваното от Трифон Ив. Минчев Търговско дело № 20235500900264 по описа за 2023 година

Предявени са искове по чл. 432 от КЗ, във вр. с чл. 45 от ЗЗД.

Образувано е по искова молба от М. К. П. от с.Х., общ. К., обл.С.З. срещу ЗК „Л.И.“ АД с ЕИК: ** - гр. С. с цена на иска: 26 428 лева.

Изложено е в исковата молба, че при пътнотранспортно произшествие, настъпило на 28.12.2022г., реализирано от застрахован при ответника водач по полица „ГО”, е причинена смъртта на С.Е.С., ЕГН**********, вследствие на което ищцата търпи неимуществени и имуществени вреди.

Посочено е, че на 28.12.2022г. И. П. К. управлявал лек автомобил марка „Ауди“, модел ,,А6“ с рег.№ ***, на път I-6 -ж.п.Надлез, км.330+300, водачът нарушил правилата за движение по пътищата, като поради движение с несъобразена скорост със законовите ограничения, с атмосферните условия, с релефа на местността, със съС.ието на пътя и на превозното средство, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, и поради непроявено внимание към уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците, водачът К. реализирал ПТП. Твърди се, че вследствие настъпилия удар са причинени телесни увреждания на С.Е.С., ЕГН**********, които са довели до неговата смърт.

Заявено е, че във връзка с ПТП са образувани д.п.№1992/2022г. по 1 описа на РПУ - К. и пр.пр.№5771/2022г. по описа на ОП - С.З.. Водачът К. е нарушил правилата за движение по пътищата подробно посочени в исковата молба.

Сочи се, че водачът е имал възможност да предотврати настъпването на ПТП, ако не е нарушил посочените правила за движение по пътищата.

Отбелязано е, че вследствие настъпилото ПТП и в непосредствена причинна връзка с последното, на С.Е.С. са причинени несъвместими с живота увреждания, довели до настъпването на неговата смърт.

Изложено е, че прекият делинквент е извършил деянието виновно при форма на вината непредпазливост. Сочи се, че водачът К. не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, а именно, че ще причини ПТП, в резултат на което ще настъпи смъртта на С.Е.С., ЕГН**********, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди и предотврати, ако не бе допуснал нарушения на правилата за движение по пътищата.

Твърди се, че ищцата преживява изключително тежко смъртта на С..

Чувства се отчаяна, не спира да плаче, изгубила е моралната и материална опора в живота си, надежда за сигурност на бъдещето й. След като научила за случилото се М. изпаднала в шок. Тя не можела да повярва, че С. вече не е сред живите. Първите няколко дни след смъртта на внука й били най-тежките в живота на опечалената баба. Семейството на С. вече е разбито. Мъката й е неописуема. Мисълта, че внука й го няма вече не й дава и миг покой. Чувства се обезверена, обезнадеждена, сломена духом. Очите й са поС.но насълзени, изпълнени с безсилие, отчаяние и страдание. Изпаднала е в депресия. Не минава и ден, в който ищцата да не отиде на гробищата и да не запали свещичка на гроба на своя внук, но дори и там не намира покой.

Сочи се, че почернената баба преживява изключително тежко смъртта на своя обичен внук, който е починал в разцвета на силите си, в началото на най-хубавите моменти от своя живот, в отлично здравословно съС.ие животът пред него предстоял. М. виждала в очите на С. своето бъдеще, той бил до нея в най-трудните й моменти, винаги й помагал и на тази преклонна възраст тя непрекъснато разчитала на неговата помощ. Заявява се, че М. не спира да гледа снимки на внука си и да се надява, че отново ще го види, че отново ще премине прага на дома им, ще й се усмихне, ще си поговорят как е минал денят им, какво ще правят по-късно, да и помогне за къщната работа.

2

Те са живеели в едно домакинство, М. на тази възраст е разчитала изцяло на грижите на своя внук. Но С. го няма, останала е само болка и празнотата и и чувството за безизходица. Сочи се, че тази болка и празнота, която М. изпитва, ще продължи докато е жИ.. Отчаянието ще съпътства винаги нейния житейски път и само споменът за С. ще остане жив в съзнанието й.

Празнотата в сърцето и липсата от загиналото й най-скъпо същество, ще остане завинаги и това се отразява изключително тежко на нейното емоционално и здравословно съС.ие. Променен е смисълът на живота й, а травмата от преживяното, болките и страданията от загубата на най-свидното ще останат за цял живот, като с времето те не намаляват. М. и С. са имали силна връзка по между си, споделяли са както добри, така и трудни моменти, разчитали са един на друг както финансово, така и морално. Тази силна емоционална връзка е прекъсната със смъртта на С., и М. се чувства обезверена за своето бъдеще в което основно място е заемал нейния внук.

Посочено е, че смъртта поставя край на живота като най-ценно човешко благо, което прави вредите от настъпването й, от една страна, невъзвратими, а от друга - най-големи. Заявено е, че в конкретния случай се касае до смъртта на млад мъж, при изключително тясна поддържана емоционална връзка между ищцата и внука й, както и при взаимно разбирателство и ежедневна подкрепа помежду им, така че за М. загубата на С. е била внезапна и неочаквана, а като такава съпроводена и с изживяване, различно от посрещане на смъртта на близък след негово продължително боледуване.

Внезапната му смърт причинила неописуема мъка, душевни болки и страдания, които продължават и ще продължават, тъй като загубата на найблизкия човек е непрежалима. Твърди се, че вследствие на настъпилата смърт на своя внук, ищцата е развила остра стресова реакция и душевно разстройство.

Имайки предвид степента и интензитета на причинените неимуществени вреди, както и обстоятелството, че същите ще бъдат търпени продължително време, се счита, че с оглед изискванията на закона обезщетение в размер на 200 000 лв. (двеста хиляди) за ищцата би било справедливо.

Твърди се, че освен неимуществени вреди, търпени вследствие ПТП то, М. търпи и имуществени вреди в размер на 428 лева /четиристотин 3 двадесет и осем лева/, необходими за организирането на погребението на С.Е.С..

Посочено е, че лек автомобил марка „Ауди”, модел „А6” с д. к. № ***, при управлението на който виновно е причинено ПТП-то, има сключена застраховка „ГО” в ЗК „Л.И.“ АД, полица №BG/22/1122001007428, валидна от 26.04.2022г. до 25.04.2023г., което ангажира отговорността за обезщетяване на причинените при ПТП имуществени и неимуществени вреди.

Посочено е, че пред застрахователя е предявена извънсъдебна претенция за заплащане на обезщетение с вх. №2366/07.03.2023г., но ответникът е информирал, че няма основание да изплати обезщетение на пострадалата преди да представи писмени доказателства за наличието на силна емоционална връзка между ищцата и починалия.

Сочи се, че на ответника са представени доказателства, но към настоящият момент застрахователят все още не е определил и изплатил обезщетение на пострадалата, което поражда за ищцата правен интерес от предявяването на настоящите искове.

Счита, че тъй като застрахователят не е изпълнил законовото си задължение да определи и изплати обезщетение по доброволен ред, същият следва да понесе отговорността за забавеното плащане. Ищцата е предявила своевременно претенцията си пред застрахователното дружество.

Твърди се, че застрахователното дружество е проявило пасивност, не е изпълнило задълженията си по чл.496, ал.3 от КЗ и не е предприело никакви действия по приключването на щетата в законоустановения срок.

Моли, да се осъди ответника ЗК „Л.И.” АД:

- да заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 26000 лв.

(двадесет и шест хиляди лева), частично от общо дължимите 200 000 лв. за претърпените от ищцата неимуществени вреди, вследствие причиняването на смъртта на нейния внук С.Е.С. при ПТП от 28.12.2022г., реализирано виновно от застрахован при ответника по застраховка „ГО“ водач.

- да заплати обезщетение за имуществени вреди в размер на 428 лв.

(четиристотин двадесет и осем лева), за сторените разноски за извършване на погребение от ищцата, вследствие причиняването на смъртта на нейния внук 4

С.Е.С. при ПТП от 28.12.2022г., реализирано виновно от застрахован при ответника по застраховка „ГО“ водач.

Във връзка с изискванията на чл. 127, ал.4 от ГПК е посочена банкова сметка.

Моли, върху така определената като обезщетение сума да се присъди и законната лихва, считано от деня на увреждането - 28.12.2022г. - до окончателното изплащане на обезщетението.

Претендира присъждане и на направените разноски по делото, включително адвокатско възнаграждение.

В законния срок ответникът е депозирал по делото отговор на исковата молба, с който оспорва така предявените обективно съединени искове и счита, че са допустими, но едновременно с това неоснователни и ги оспорва, както по основание и по размер.

Намира, че исковата молба е нередовна по следните съображения:

Счита, че исковата молба е нередовна - не отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 ГПК, поради което моли, съдът да остави производството по делото без движение, по следните съображения:

Заявява, че исковата молба не отговаря на изискването на чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК - да съдържа изложение на обстоятелствата, на които се основава искът. Излага съображения и посочва съдебна практика.

Считаме, че в исковата молба по никакъв начин не е описан механизма на настъпилото ПТП, липсват подробности за това, каква е била пътната обстановка преди и към момента на осъществяване на ПТП, на кое място на настъпил удара между ППС и пострадалия, за който впрочем липсва конкретно посочва дали е бил пешеходец, не се уточнява какви маневри са предприети от МПС, участвало в инцидента, къде се е намирал пострадалия към момента на инцидента (върху пътното платно и/или на какво разС.ие от тротоара, пътния банкет) и в какво е било съС.ието непосредствено след пътния инцидент, скорост и посока на движение на автомобила и пешеходеца.

Заявява, че няма представени и никакви доказателства, на база които тези обстоятелства да бъдат установени, нито документи въз основа, на които да бъдат изготвени исканите експертизи от ответната страна.

Счита, че с това е нарушено правото на защита на ответното дружество 5 в процеса.

Счита, че е налице ясно изразено нарушение на разпоредбата на чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 ГПК и посочва практика на ВКС.

Намира подадените искове за неоснователни, като излага следните съображения:

Счита, че ответното дружество не дължи претендираните от ищцата суми, подробно описани в исковата молба, предвид следното:

По отношение на претендираните от ищеца неимуществени вреди взема следното становище:

Оспорва предявените (главен и акцесорен) искове по основание и по размер и счита, че същите са неоснователни, недоказани и изключително завишени по размер, поради което следва да бъдат отхвърлени.

Оспорва механизма на ПТП, не е изяснена изцяло фактическата обстановка, механизма на ПТП и причините за настъпването му. Намира представените по делото документи за крайно недостатъчни за доказване механизма на причиняване на ПТП, причините за настъпването му и наличието на деликтна отговорност у К., твърдяни от на ищцата, включително и по начина изложен в исковата молба.

Оспорва наличието на причинен деликт от страна на водача на автомобила, застрахован при ответното дружество, като оспорва твърдението в исковата молба за установена вина на водачът на лек автомобил марка „Ауди”, модел „А6” с peг. №***.

Оспорва наличието на виновно и противоправно поведение само на водача на процесния лек автомобил марка „Ауди”, модел „А6” с peг. №*** И. П. К.. Твърди, че основна причина за настъпилата смърт на С. С. е факта, че пострадалия/починалия не е спазил правилата за движение на пешеходци разписани в Закона за движението по пътищата и ако С. бе спазвал тези правила, не би се достигнало до леталния изход.

Оспорва и механизма на получаване на уврежданията и причинно следствената връзка между събитието и получените увреждания, като и между поведението на застрахования в ответното дружество водач и смъртта на починалия.