Решение № 4696 от 29.12.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4696 гр. София, 29.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 22 -РИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВАНЯ АНГ. ГОРАНОВА при участието на секретаря ВЕЛИСЛАВА ЕМ. РАНГЕЛОВА като разгледа докладваното от ВАНЯ АНГ. ГОРАНОВА Административно наказателно дело № 20241110203934 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на П. В. П. срещу наказателно постановление (НП) № 23-4332-033729 от 19.01.2024 г., издадено от началник сектор в СДВР, отдел „Пътна полиция“-СДВР, с което на жалбоподателя са наложени наказания, както следва: на основание чл.185 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ за нарушение на чл.150а от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 20 лева; на основание чл.174, ал.3, пр.2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ за нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2000 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца.

В жалбата се твърди, че наказателното постановление е неправилно, незаконосъобразно и издадено при допуснати съществени процесуални нарушения на административнопроизводствените правила, както и при неизяснена фактическа обстановка. Иска се отмяна на наказателното постановление. Претендират се сторени разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява и се представлява от процесуален представител. Жалбата се поддържа, с искане за 1 отмяна на НП. Моли се за присъждане на разноски.

Въззивната страна, редовно призована, не се явява и не се представлява от процесуален представител. Писмено се изтъкват твърдения за това, че жалбата е неоснователна и необоснована, като се иска тя да бъде отхвърлена, НП да остане в сила и в зависимост от изхода на производството да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение; прави се възражение по прекомерност на адвокатско в ъ з н а г р а ж д е н и е .

Съдът, като взе предвид и прецени събраните по делото доказателства по реда на субсидиарно приложимия наказателно-процесуален кодекс поотделно и в съвкупност, съобразно с вътрешното си убеждение, прие за установена следната фактическа обстановка:

Жалбоподателят на 30.12.2023 г. около 10.15 часа в гр. София по бул.

„Сливница“, с посока на движение от ул.“Баба“ към бул.“Д-р П. Дертлиев“, управлявал лек автомобил "***" с рег. № ********, собственост на И. С. Н..

Извършена е проверка на кръстовището с ул.“Беравица“, като полицейските служители устаноВ., че жалбоподателят управлява МПС със СУМПС с изтекъл срок на валидност. Така също била извършена преценка и за това, че водачът при опит да бъде тестван за употреба на на наркотични вещества или техните аналози с техническо средство Дръг тест 5000 № 0007, лицето отказва това. На водача на автомобила бил издаден медицински талон за изследване № 087672 за ВМА, връчен на същия. Жалбоподателят не се явил за даване на кръвна проба за употреба на наркотични вещества или техните аналози, като така не изпълнил и предписание за химикотоксилогично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техните аналози.

По този повод бил съставен АУАН № 1016468/ 30.12.2023 г. в присъствие на жалбоподателя, който го подписал без възражения.

Въз основа на акта за установяване на административно нарушение на 19.01.2024 г. е издадено процесното наказателно постановление, с което на жалбоподателя са наложени следните наказания: на основание чл.185 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ за нарушение на чл.150а от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 20 лева; на основание чл.174, ал.3, пр.2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ за нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2000 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца.

2

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, както следва: гласни – показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели И. Н. Ц., Х. Ц. К.; писмени такива, приобщени по реда на 283 НПК; ВД файлове от камери, монтирани на служебен полицейски автомобил.

Свидетелят И. Н. Ц. в съдебно заседание потвърждава констатациите по АУАН, като съдът цени показанията му касателно извършената от него проверка в качеството на младши автоконтрольор при СДВР, ОПП, като единни и непротиворечиви. Съдът прецени показанията на св.Х. Ц. К. като такива, които по същство не доплинасят за изясняване на предмета на делото от една страна, от друга – възприе с доверие съобщеното от касателно факта на извършената проверка и резултатите от същата, доколкото то кореспондира със събрания по делото доказателствен материал. Съдът обсъди писмените доказателства – АУАН, талон за изследване, справка-картон на водача, както и останалите материали по делото, които прецени като събрани и приобщени по делото по общия ред.

За АУАН се установява, че е съставен, а НП - издадено – от компетентни за това органи, съобразно вмененото им с нарочни заповеди.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

Жалбата изхожда от правоимащо лице, депозирана е срещу подлежащ на оспорване административен акт и е внесена в законоустановен срок.

Наказателното постановление и АУАН са издадени в предвидените в член 34 от ЗАНН давностни срокове.

В хода на административнонаказателното производство на жалбоподателя са били повдигнати обвинения за осъществени от негова страна две отделни административни нарушения.

По първи пункт на административното обвинение:

На жалбоподателя е вменено да е осъществил състав на нарушение по нарушение на чл.150а от ЗДвП. В наказателното постановление нарушението 3 е описано по следния начин: "управлява МПС без СУМПС /изтекъл срок на валидност/ … управлява МПС със СУМПС с изтекъл срок на валидност".

Липсва посочване, кога е изтекъл срокът на валидност на свидетелството за управление МПС. Посочването на това обстоятелство, по силата на който последният е без право да управлява МПС, е от съществено значение за правото на защита на жалбоподателя, който може да осъществява защитата си, като навежда твърдения, например, че срокът на валидност на СУМПС не е изтекъл. Коментираният пропуск на наказващия орган не може да се счете за несъществен, тъй като реално е довел до ограничаване правото на защита на жалбоподателя, който следва да се защитава срещу неясни и на практика липсващи фактически твърдения, които да замества по пътя на тълкуването и допускането. Отделно от това неправилно е посочена санкционната разпоредба по чл.185 от ЗДвП, доколкото приложима се явява тази по чл.177, ал.1 от ЗДвП, а нормата на чл.185 от закона визира единствено наказания за нар,ушения, за които не е посочена изрично санкция; в случая се поддържа управление на МПС със СУМПС с изтекъл срок на валидност.

По втори пункт на административното обвинение:

Съдът налира, че е налице установеност, че на инкриминираните дата и място жалбоподателят като водач на МПС е бил спрян за проверка от полицейски служители. След пристъпване към тестване с техническо средство за евентуална употреба на наркотични вещества е последвал отказ, удостоверен както в съставения АУАН, така и в издадения талон за медицинско изследване и в протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози.

С това си действие - отказ пред полицейските служители, извършващи проверка да бъде тестван за употреба на наркотични вещества, жалбоподателят е осъществил състав на администативно нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП. Последващите действия или бездействия на практика не променят този факт. Безспорно е, че жалбоподателят е отказал да бъде тестван с техническо средство за евентуална употреба на наркотични вещества. В случая без значение са причините, поради които водачът отказва да му бъде извършена проверка, те могат да са от различно естество, но разпоредбата на чл.174, ал.3 от ЗДвП не предвижда изключения или зависимости от различни обстоятелства. Релевантен е именно фактът на отказ водачът да бъде тестван за употреба на наркотични вещества или техни 4 аналози, независимо от неговото становище и от други обстоятелства. За съставомерността на санкционираното деяние е достатъчно водач на моторно превозно средство да обективира отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на наркотици и техните аналози, какъвто несъмнено е визиран в съдържанието на АУАН, талон за изследване, протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози и НП, и се установява по безспорен начин от доказателствата по делото. Също така не се констатира извършеното нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП да не е описано пълно, точно и конкретно така, че да не бъдат нарушени правата на санкционираното лице да разбере административното обвинение – както в акта, така и в НП. Фактическата обстановка е отнесена именно към състава на административното нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП, съставляваща както материалния състав на нарушението, така и санкционната норма. За пълнота и изчерпателност следва да се посочи още, че двете хипотези, залегнали в разпоредбата на чл.174, ал.3 от ЗДвП: отказ да бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози и отказ да бъде дадена кръвна проба са предвидени от законодателя алтернативно, а не кумулативно, поради което, след като е установено от административнонаказващия орган наличието дори на една от тях, е налице основание за прилагане на нормата на чл.174, ал.3 от ЗДвП и санкциониране на водача по този законов текст. Съдът не цени и останалите наведени с жалбата доводи в тази посока, целящи благоприятен за жалбоподателя изход по делото.

От субективна страна горното деяние е извършено при форма на вината „пряк умисъл”. Жалбоподателят е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е общественоопасните му последици и пряко е целял настъпването им.

Не е налице възможност за определяне на различен размер на наказаниетоза констатираното нарушение, тъй като описаното такова е с фиксирана стойност и не подлежи на преценка от административнонаказващия орган.

В конкретния случай съдът намира, че не е налице основание за приложение на нормата на чл. 28 от ЗАНН, тъй като процесното нарушение 5 по чл.174, ал.3 от ЗДвП не е маловажно по своята същност, не разкрива пониска степен на засягане на обществените отношения от този вид и е с типичната за вида си обществена опасност.

По изложените съображения съдът счита, че обжалваното наказателно постановление следва да се отмени по пункт 1 от НП като неправилно и незаконосъобразно и потвърди – по пункт 2 от НП като правилно и законосъобразно.

В съдебно заседание се претендира заплащане на адвокатско и на юрисконсултско възнаграждение. Предвид изхода по спора такова следва да бъде присъдено и на двете страни – съразмерно с уважената част от иска – в размер на 70 лв., които жалбоподателят следва да заплати на въззиваемата страна, и в размер на 350 лв., които въззиваемата страна дължи на жалбоподателя, предвид брой проведени съдебни заседания, разпитани двама свидетели, както и липсата на правна и фактическа сложност на делото.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2 от ЗАНН СЪДЪТ РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 23-4332-033729 от 19.01.2024 г., издадено от началник сектор в СДВР, отдел „Пътна полиция“-СДВР, с което на жалбоподателя са наложени наказания, както следва: на основание чл.185 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ за нарушение на чл.150а от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 20 лева; на основание чл.174, ал.3, пр.2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ за нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2000 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца в частта, в която на основание чл.185 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ за нарушение на чл.150а от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 20 лева.