Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 510 от 02.09.2020, Софийски окръжен съд

Съд
Софийски окръжен съд
Дело
Въззивно частно гражданско дело 548/2020
Вид
Определение № 510
Подписан
02.09.2020
Състав
Дора Димитрова Михайлова, Евгения Тодорова Генева, Росина Николаева Дончева

Цитирани разпоредби

  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 411, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

Номер 510

01.09.2020 г.

Софийски окръжен съд

Град гр. София

I Въззивен граждански състав

На 01.09.2020 година в закрито заседание в следния състав:

Председател:

Членове:

Дора Д. Михайлова

Евгения Т. Генева

Росина Н. Дончева като разгледа докладваното от Дора Д. Михайлова Въззивно частно гражданско дело № 20201800500548 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2, вр. чл. 413, ал. 2 ГПК.

Подадена е частна жалба от „Ф.И.” ЕАД срещу онази част от разпореждане № от 18.05.2020 г. , постановено по ч. гр. д. № 263/2020 г. по описа на Районен съд – гр. Костинброд, в която е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу длъжника Р. Н. И. за сумата от 122. 59 лева – мораторна лихва за периода 22.06.2016 г. – 13.03.2020 година.

Жалбоподателят твърди, че обжалваното разпореждане е незаконосъобразно и неправилно, поради което иска отмяната му и постановяване издаване на заповед за изпълнение за процесното вземане.

Софийски окръжен съд, като съобрази изложените в жалбата доводи и доказателствата по делото, намира следното.

Частната жалба е подадена в законоустановения срок за обжалване, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, е и основателна.

Производството пред районния съд е образувано по заявление на „Ф.И.” ЕАД за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу длъжника Р. Н. И. за вземания по договор за потребителски кредит от .......... г., сключен със „С.К.“ ООД, вземането по който е цедирано на заявителя. Претендира се 1 главница от 329. 02 лева, договорна лихва за периода 27.04.2015 г. 06.07.2015 г. в размер на 15. 21 лева; лихва за забава върху главницата от 329.02 лева за периода от 22.06.2016 г. до 13.03.2020 г. в размер на 122. 59 лева, законната лихва върху главницата от подаване на заявлението, разноските по делото, а също и неустойка порази неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение в размер на 125. 15 лева за периода 27.04.2015 г. – 06.07.2015 г., както и неустойка заради настъпване на предпоставките за предсрочна изискуемост в размер на 58.12 лева за периода 18.05.2015 г. – 06.07.2015 година.

Хипотезите, в които заповедният съд отказва издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК са, ако искането не отговаря на изискванията на чл. 410 и заявителят не отстрани допуснатите нередовности в тридневен срок от съобщението; ако искането е в противоречие със закона или с добрите нрави; ако искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това; ако длъжникът няма постоянен адрес или седалище на територията на Република България или няма обичайно местопребиваване или място на дейност на територията на Република България – чл. 411, ал. 2 ГПК.

За да откаже да издаде заповед за изпълнение за мораторна лихва върху главното задължение, районният съд се е позовал на разясненията по т. 4а ТР № 4 от 18.06.2014 г. по тълкувателно дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, които обаче приложение в случая не намират, тъй като районният съд е сезиран със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на парични задължения, целта на което производство е да се провери единствено спорно ли е претендираното вземане. Изложените от районния съд мотиви са по същество и са извън преценка за съответствие на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК със закона и добрите нрави и наличие на обоснована вероятност искането да се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител.

Ето защо обжалваното разпореждане е неправилно и следва да бъде отменено, като се постанови да бъде издадена заповед за изпълнение чл. 410 ГПК по заявлението на „Ф.И.” ЕАД срещу Р. Н. И. за сумата от 122. 59 лева – мораторна лихва върху главница в размер на 329.02 лева за периода 22.06.2016 г. – 13.03.2020 година по договор за потребителски кредит от .......... г., сключен между Р. Н. И. и „С.К.“ ООД, вземането по който е цедирано на заявителя.

2

По изложените съображения Софийският окръжен съд ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ разпореждане от 18.05.2020 г., постановено по ч. гр. д.

№ 263/2020 г. по описа на Районен съд – гр. Костинброд, В ЧАСТТА, в която е отхвърлено заявлението на жалбоподателя „Ф.И.” ЕАД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу длъжника Р.

Н. И. за сумата от 122. 59 лева – мораторна лихва за периода 22.06.2016 г. – 13.03.2020 г., И ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение чл. 410 ГПК по заявлението на „Ф.И.” ЕАД срещу Р. Н. И. за сумата от 122. 59 лева – мораторна лихва върху главница в размер на 329.02 лева за периода 22.06.2016 г. – 13.03.2020 г. по договор за потребителски кредит от .......... г., сключен между Р. Н. И. и „С.К.“ ООД, вземането по който е цедирано на заявителя.

Делото да се върне на РС – гр. Костинброд за фактическо изготвяне и издаване на заповедта за изпълнение.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3