Решение № 660 от 17.02.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 660 гр. Пловдив, 17.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Костадин Б. Иванов при участието на секретаря Виктория В. Георгиева като разгледа докладваното от Костадин Б. Иванов Гражданско дело № 20235330117953 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Съдът е сезиран е сезиран с установителен и осъдителен иск, предявени от А. Д. В., ЕГН **********, с адрес: ******, представляван от пълномощника ******.Е. И., против „Кредит Тайм“ ЕООД, ЕИК 203615520, със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к. Младост – 1А, ул. „Анна Ахматова“ № 9, представлявано от ****** А.С.Г.

Ищецът твърди, че е сключил с ответното дружество договор за кредит от 15.10.2021г., по силата на който му били предоставени в собственост заемни средства в размер на 4000,00 лева, с ГПР – 10,43% и срок за погасяване на заема 12 месеца, като съгласно договора за заем, същият дължал такса експресно разглеждане и такса изготвяне на индивидуално кредитно предложение в размер на 5596,08 лева. Сочи се, че така предвидените клаузи очевидно заобикаляли закона и накърнявали правата на другата страна по облигационното отношение, като таксата за експресно разглеждане и таксата изготвяне на индивидуално кредитно предложение били във фиксиран размер или в случая надхвърлят заемната сума. Според ищеца липсвала каквато и да е еквивалентност между таксите и извършените услуги от заемодателя. Излага се, че предвидените клаузи имали неравноправен характер по смисъла на чл.144, т.9 от ЗЗП, като с тях се целяло неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на длъжника без реално да била извършена конкретна услуга. Отделно от това В. намира, че тези такси представлявали скрит разход по договора за кредит, привидно били уговорени като такси преди отпускането и усвояването на кредита и с тях се целяло реално заобикаляне 1 разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК. Въпросните суми за такси били предварително отчетени в падежните вноски по договора за кредит. Твърди се в исковата молба, че поради не включването на такса експресно разглеждане и такса изготвяне на индивидуално кредитно предложение в посоченият в потребителския договор размер на ГПР, последният не съответствал действително прилагания от кредитора в кредитното правоотношение, тъй като реалния лихвен процент не отговарял на реализирания, увеличен със скрития добавък от неустойката, като това било заблуждаваща търговска практика. Релевира се, че предвид недействителността на договора за кредит, произтичаща от обстоятелството, че не бил посочен точния размер на дължимия лихвен процент и ГПР, следвало да бъде върната само чистата стойност на кредита. В уточняваща молба се излага, че главницата по иска за неоснователно обогатяване била формирана от всички плащания по оспорените клаузи, както следва – 25,00 лева за такса експресно разглеждане и 25,00 лева за такса изготвяне на кредитно предложение. Същата била дължима за периода от 15.10.2021г. до 15.12.2023г. и била заплатена в периода от 15.10.2021г. до 05.12.2023г. Отправя се искане да се прогласи нищожността на клаузата от договора за кредит, предвиждаща заплащане на такса експресно разглеждане и такса изготвяне на индивидуално кредитно предложение по договор за кредит от 15.10.2021г., сключен с „Кредит Тайм” ЕООД, като противоречащи на принципа на добрите нрави, заобикалящи материално правните изисквания на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, накърняващи договорното равноправие между страните и нарушаващи предпоставките на чл. 11, т. 9 и 10 от ЗПК относно същественото съдържание на потребителските договори за кредит, както да бъде осъдено „Кредит Тайм” ЕООД, да върне сумата в общ размер на 50,00 лева - платена такса експресно разглеждане в размер на 25,00 лева и такса изготвяне на индивидуално кредитно предложение в размер на 25,00 лева по договор за кредит от 15.10.2021г, получена в периода от 15.10.2021г. до 31.10.2023г., поради нищожността на клаузата за заплащане на такса експресно разглеждане и такса изготвяне на индивидуално кредитно предложение по договор за кредит от 15.10.2021г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

На основание чл. 214, ал. 1 ГПК е допуснато изменение на предявения осъдителен иск за присъждане на неоснователно платена сума по такса експресно разглеждане по процесния договор за кредит, чрез увеличаване размера на същия от 25 лв. на 1121,46 лв., както и изменение на предявения осъдителен иск за присъждане на неоснователно платена сума за такса индивидуално кредитно предложение по процесния договор за кредит, чрез увеличаване размера на същия от 25 лв. на 1121,58 лв.

В законоустановения срок по чл.131, ал.1 от ГПК не е ангажиран отговор на исковата молба от ответника.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

2

Установява се от представените писмени доказателства – договор за паричен заем № ****** от 15.10.2021 г. и приложенията към него, че между ищецът А. Д. В. и ответника „Кредит Тайм” ЕООД е възникнало облигационно правоотношение по силата на посочения в исковата молба договор за потребителски кредит, при което ищецът има качеството на кредитополучател, а ответникът на кредитодател. По силата на договора за кредит на ищеца е предоставена в заем сумата от 4 000 лв., срещу задължение да я върне в рамките на 12 бр. вноски. С договора е уговорена и възнаградителна лихва при ГЛП от 10,00 %, и посочен ГПР от 10,43 %. Видно от съдържанието на договора в т. 3 „Условия по заема“ за кредитополучателя е предвидено задължение за заплащане на сумата от 2 797,92 лв., представляваща еднократна такса за експресно разглеждане на заявката за одобрение на паричния заем, дължима за бързо и експресно разглеждане на заявката за отпускане на кредит, без налични допълнителни уточнения досежно самата услуга. В същия раздел е предвидено и заплащане от длъжника на такса за изготвяне на индивидуално кредитно предложение също в размер от 2 798,16 лв. Общият размер на задълженията по кредита с таксата за експресно разглеждане и тази за изготвяне на индивидуално кредитно предложение е посочен на 9 816 лв., а при заплащане своевременно по погасителния план – сумата била 7 596 лв.

Съдът като съобрази материалите по делото намира, че при така описаното по-горе договорно правоотношение между страните, ищецът освен качеството на кредитополучател, има качеството на потребител по смисъл на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, поради което се ползва със законоустановената потребителска закрила и приложение в случая намират императивните правилата на ЗПК и ЗЗП.

В тази насока се приемат за основателни съображенията в исковата молба за недействителност на договора за кредит поради нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Съгласно посочената разпоредба договорът за потребителски кредит задължително съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит. По смисъла на § 1 от ДР на ЗПК „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати. Предвид тази дефиниция съдът намира, че уговорените такси за експресно разглеждане и за изготвяне на индивидуално кредитно предложение реално представляват разход по кредита и е следвало да бъдат взети предвид при определяне на ГПР.

Съгласно изричния текст на договора първата такса се дължи за експресно разглеждане на заявката за отпускане на кредит, а втората за формиране на предложение с параметрите на кредитното правоотношение, т.е. и двете са пряко свързана с договора и съществуват единствено във връзка с него.

Липсват съща така писмени данни кредитополучателят доброволно да е избрал тези „услуги“, чието конкретно съдържание не е посочено в договора за кредит. Следователно разходите за експресно разглеждане на заявлението за 3 отпускане на заема и по изготвяне на конкретно предложение за кредит, е трябвало да се включат в ГПР по заема. Видно от приетото по делото заключение по ССчЕ това не е сторено, като според вещото лице при изчисляването на ГПР, посочен в договора за кредит, е отчетено единствено задължението за възнаградителна лихва. Изчислена в процентно отношение сумата за двете такси според експерта оскъпява кредита с 139,90 %. Доколкото посочения в текста на договора ГПР е 10,43 %, то съдът намира, че потребителят е бил заблуден относно действителния размер на разходите по правоотношението, които ще направи, и реалното оскъпяване на кредита – нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Съгласно чл. 22 ЗПК когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.

Следователно констатираното нарушение има за последица недействителност на целия договора, а от там и на отделните негови клаузи на соченото основание.

Видно от горното се обосновава и извод за наличие на несъответствие между посочения в договора ГПР с действителния такъв по кредита, размерът на който положително би надхвърлил законния лимит в чл. 19, ал. 4 ЗПК.

Последното е самостоятелно основание за нищожност на процесните клаузи, освен заради общата недействителност на кредитното правоотношение на основание чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

Допълнително следва да се отбележи, че таксите за експресно разглеждане на заявлението за кредит и за изготвяне на индивидуално кредитно предложение се дължат въз основа на клаузи от договора, които са в противоречие с разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК. Според въпросната норма кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Действията по приоритетно разглеждане на заявлението по отпускане на кредит и изготвяне на конкретните параметри по заемното правоотношение са такива, свързани със сключването на договор, респ. със своевременното усвояване на кредита. За събирането на такси за разглежданите действия обаче законодателят е предвидил забрана. При това положение съдът приема, че целта на посочените договорни клауза е да послужат за заплащане на допълнително възнаграждение за кредитора за предоставянето на сумата /т. нар. скрита възнаградителна лихва/, което води и до нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, тъй като не е посочен реално приложимия лихвен процент по договора.

Следователно договорът е недействителен, а в частност и процесните клауза за такса експресно разглеждане и за изготвяне на индивидуално кредитно предложение, и на основание чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК.

Завишаването на възнаградителната лихва по скрит начин води до извод и за противоречие на добрите нрави, тъй като е налице неравноправие между двете страни, явна нееквивалентност между престациите по правоотношението и неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на кредитополучателя, последният от които е задължен да заплати неоправдано високи разход за предоставения му финансов ресурс и възнаграждение за кредитора.

4

С оглед на горното процесната претенция по установителните искове се намира за основателна и ще се уважи изцяло.

Досежно осъдителната претенция следва да се посочи, че с оглед недействителността на договора за кредит на основание чл. 22 ЗПК, то приложение в случай намира императивната разпоредба на чл. 23 ЗПК.

Съгласно същата когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. В тази връзка от приетата ССчЕ се установява, че длъжникът по кредита А. В. е заплатил сумата от общо 4 200,58 лв. за погасяване на задълженията си по кредита. Същото се подкрепя и от постъпилата справка от БНБ относно погасяването на процесния кредит.