Решение № 161 от 19.05.2023, Административен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№161

Стара

Загора, 19.05.2023 г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

Старозагорският административен съд – VIII състав, в публично съдебно заседание на двадесет и седми април през две хиляди и двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗЛАТКО МАЗНИКОВ

ЧЛЕНОВЕ:

При секретаря НИКОЛИНА НИКОЛОВА, като разгледа докладваното от съдия ЗЛАТКО МАЗНИКОВ административно дело № 37 по описа за 2023 година, за да се произнесе, съобрази:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от

Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 186, ал. 4 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).

Образувано е по жалба на ЕТ „ЛЕВЕНТ – А.С.“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Казанлък, ж. к. ***, подадена чрез пълномощник – адв. А.А. ***, против Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ЗНПАМ) № ФК-356-0118152 от 09.11.2022 г., издадена от Началник отдел „Оперативни дейности“ Пловдив в ЦУ на НАП, с която на основание чл. 186, ал. 3 във връзка с ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС на ЕТ „ЛЕВЕНТ – А.С.“ гр. Казанлък е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) – запечатване на търговски обект – баничарница, находяща се в гр. Стара Загора, бул. „Патриарх Евтимий“ № 165, и забрана за достъп до него за срок от 14 дни.

В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт, поради издаването му в нарушение на принципа за съразмерност по чл. 6 от АПК и в несъответствие с целта на закона.

Жалбоподателят поддържа още, че към момента процесният търговски обект не се стопанисва от него, а от „ЛЕВЕНТ 82“ ЕООД, ЕИК *********, за което изпълнението на наложената ПАМ би довело до съществени и неоправдани вреди. Направено е искане обжалваната заповед да бъде отменена, като незаконосъобразна.

Претендират се направените по делото разноски.

Ответникът по жалбата – Началник отдел „Оперативни дейности“ Пловдив в ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа, че с оглед на установеното нарушение на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС във връзка с чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ в търговския обект, стопанисван към момента на проверката от жалбоподателя, обосновано, при правилно приложение на материалния закон и в съответствие с целта на закона административният орган в условията на обвързана компетентност е издал обжалваната ЗНПАМ, като продължителността на срока на мярката е съобразен с тежестта на нарушението и последиците от него. Претендира се юрсконсултско възнаграждение и се прави възражение за прекомерност на заплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.

Въз основа на съвкупната преценка на представените по делото доказателства съдът приема за установено от фактическа страна следното:

На 31.10.2022 г. служители на ГДФК при ЦУ на НАП, Отдел „Оперативни дейности” Пловдив, са извършили проверка на обект – баничарница, находящ се в гр. Стара Загора, бул. „Патриарх Евтимий“ № 165, стопанисван от ЕТ „ЛЕВЕНТ – А.С.“ гр. Казанлък, ЕИК *********. Съгласно

Протокол за извършена проверка (ПИП), сер. АА, № 0118152 от 31.10.2022 г., съставен на основание чл. 50 и чл. 110, ал. 4 от Данъчно-осигурителниия процесален кодекс (ДОПК), при проверката е била извършена контролна покупка на 1 бр. кашкавалка и 1 бр. айрян на обща стойност 3,10 лева, която е била заплатена в брой от проверяващия служител С.Ч., преди легитимация, на Д.Г.– продавач, като за покупката не е бил издаден фискален касов бон от въведеното в експлоатация и работещо в обекта фискално устройство (ФУ), модел DATECS DP-50, с идентиификационен номер (ИН) на ФУ DT 735523 и ИН на фискалната памет (ФП) 02735523, нито от кочан с ръчни касови бележки, отговарящ на изискванията на Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ. При проверката е установено, че разчетената касова наличност от ФУ в обекта съгласно дневен отчет на ФУ към момента на проверката е 58,90 лева, а фактическата касова наличност – 112,65 лева, респектиивно установена е касова разлика от 53,75 лева между наличните в касата парични средства и маркираните във ФУ.

С оспорената ЗНПАМ на основание чл. 186, ал. 3 във връзка с ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС на жалбоподателя е наложена ПАМ – запечатване на стопанисвания от него търговски обект – баничарница, находяща се в гр. Стара Загора, бул. „Патриарх Евтимий“ № 165, и забрана за достъп до обекта за срок от 14 дни. От фактическа страна заповедта и наложената с нея ПАМ се основават на констатациите от извършената на 31.10.2022 г. оперативна проверка на търговския обект, обективирани в съставения ПИП, сер. АА, № 0118152 от 31.10.2022 г., въз основа на които е направен извод, че търговецът в качеството му на задължено лице по чл. 3 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ не регистрира и отчита всяка извършена продажба на стоки и услуги в търговския обект чрез въведеното в експлоатация и работещо в обекта ФУ, тъй като за извършената контролна покупка не е бил издаден съответен документ за продажба по чл. 118 от ЗДДС. Сочи се, че извършеното нарушение на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС във връзка с чл. 3 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ, възприето като основание за налагане със заповед по чл. 186, ал. 3 от ЗДДС на ПАМ по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС и забрана за достъп до обекта по чл. 187, ал. 1 от ЗДДС за срок от 14 дни, води до неотразяване на приходи.

ЗНПАМ е връчена на жалбоподателя на 28.11.2022 г. и с жалба вх. № 70-00-11148 от 02.12.2022 г. е обжалвана от него пред по-горестоящия административен орган – Директор на Дирекция „Оператиивни дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, който с решение № ГДФК-193 от 13.12.2022 г., получено от жалбоподателя на 04.01.2023 г., е отхвърлил като неоснователна жалбата му.

Като доказателства по делото са приети документите, съдържащи се в административната преписка по издаването на обжалваната ЗНПАМ, в това число ПИП, сер. АА, № 0118152 от

31.10.2022 г., акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № F68446 от 10.11.2022 г. и др.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 от АПК, намира за установено следното:

Оспорването, като направено от легитимирано лице с правен интерес – адресат на наложената с обжалваната заповед ПАМ, в законово установения срок и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл. 186, ал. 3 във връзка с ал. 1 от ЗДДС ПАМ „запечатване на обект“ се прилага с мотивирана заповед от органа по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице. По делото е представена и приета като доказателство Заповед № ЗЦУ-1148 от 25.08.2020 г. на изпълнителния директор на НАП, с която на основание чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за Националната агенция за приходите и чл. 186, ал. 3 и 4 от ЗДДС са определени началниците на отдели „Оперативни дейности“ в дирекция „Оперативни дейности“ в

Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП да издават заповеди за налагане на ПАМ по чл. 186 от ЗДДС. Следователно обжалваната ЗНПАМ е издадена от материално компетентен административен орган – Началник отдел „Оперативни дейности“ Пловдив в ЦУ на НАП, в рамките на предоставените му правомощия.

Оспорената заповед е постановена в писмена форма и съдържа изискуемите се реквизити по чл.

59, ал. 2 от АПК. Посочено е както правното основание за упражненото правомощие, така и релевантните факти и обстоятелства за обосноваване на възприетото от административния орган наличие на материалноправна предпоставка за прилагане на ПАМ по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС. В обстоятелствена част на заповедта е описано фактическото основание за осъщественото публичното право за налагане на ограничителната административна мярка – констатираното нарушение и датата и мястото на неговото извършване, като са изложени отделни мотиви за продължителността на срока на мярката, посочени са правната квалификация на извършеното нарушение и правното основание за прилагане на ПАМ. С оглед на това съдът приема, че е изпълнено изискването на чл. 186, ал. 3 от ЗДДС и чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК за постановяване на мотивиран административен акт.

Съдът не констатира допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в хода на проведеното административно производство. Преди издаването на заповедта са изяснени всички релевантни факти и обстоятелства за произнасянето на административния орган от гледна точка на възприетото материалноправно основание за прилагане на ПАМ. Не представлява нарушение административно-производствените правила обстоятелството, че обжалваната заповед е издадена преди съставянето на АУАН, съответно преди издаването на наказателното постановление (НП) за нарушението, във връзка с което е приложена ПАМ. Съгласно разпоредбата на чл. 186, ал.

1 от ЗДДС ПАМ „запечатване на обект“ се прилага независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, от което следва извода, че прилагането на процесната ПАМ е самостоятелна и отделна процедура от тази по реализирането на административнонаказателна отговорност на нарушителя чрез налагане на административни наказания/санкции по реда на Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Предвидената в чл. 187, ал. 4 от ЗДДС възможност за прекратяване на ПАМ от органа, който я е наложил, при заплащане на следващата се за извършеното нарушение глоба или имуществена санкция, не поставя изисквания към издаването на заповедта за прилагането на ПАМ, а се отнася до изпълнението на мярката. В приложимия специален материален закон – ЗДДС, съставянето на АУАН и съответно издаването на НП не са предвидени като изискуеми се материалноправни предпоставки за постановяване на заповедта за прилагане на ПАМ по чл. 186, ал. 1 от ЗДДС, поради обстоятелството, че производствата за налагане на административни наказания и санкции по реда на ЗАНН и за прилагане на ПАМ по реда на АПК са регламентирани като самостоятелни и нито едно от тях не е преюдициално по отношение на другото. Ето защо обстоятелството, че АУАН № F68446 от 10.11.2022 г. е съставен след издаването на обжалваната заповед, респективно – че въз основа на съставения АУАН все още не е издадено НП или поне липсват данни за това, е ирелевантно за преценката за материалната и/или процесуалната законосъобразност на приложената със заповедта ПАМ.

Съдебният контрол за материална законосъобразност на обжалвания административен акт обхваща преценката налице ли са установените от административния орган релевантни юридически факти, изложени като мотиви в акта, и доколко същите се субсумират в посочената като правно основание за неговото издаване норма, съответно – следват ли се разпоредените с акта правни последици.

На оспорващия е наложена ПАМ по чл. 186, ал. 1, т.1, б. „а“ от ЗДДС, според която норма ПАМ „запечатване на обект за срок до 30 дни“, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не издаде съответен документ за продажба по чл. 118 от ЗДДС. По силата на чл. 187, ал.

1 от ЗДДС при прилагане на ПАМ по чл. 186, ал. 1 от ЗДДС се забранява и достъпът до обекта или обектите на лицето, а наличните стоки в тези обекти и прилежащите към тях складове се отстраняват от лицето или от упълномощено от него лице. В нормата на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС е предвидено задължение за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях доставки/продажби в търговски обект, чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност – ИАСУТД (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Редът и начинът за издаването на фискални касови бележки от ФУ и касови бележки от ИАСУТД и задължителните реквизити, които трябва да съдържат, са регламентирани в издадената въз основа на законовата делегация по чл. 118, ал. 4 от ЗДДС Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговски обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин – чл. 1, ал. 1, т. 4 от Наредбата. По силата на чл. 3, ал. 1 от цитираната Наредба всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги. По аргумент от чл. 25, ал.