Решение № 1170 от 20.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1170 гр. София, 20.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 148 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СТОЙЧО Т. ПОПОВ при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИЛ. ПАВЛОВА като разгледа докладваното от СТОЙЧО Т. ПОПОВ Гражданско дело № 20241110175286 по описа за 2024 година

Съдът е сезиран с предявени от „Топлофикация София“ ЕАД срещу С.

А. В. кумулативно обективно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 и чл. 153 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД да бъде признато за установено, че ответницата дължи на ищеца следните суми: сумата от 3889,94 лв., представляваща стойност на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се на адрес: адрес, аб. № 383360 за период от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от 30.07.2024 г. до изплащане на вземането; сумата от 644,21 лв., представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2022 г. до 19.07.2024 г.; сумата от 39,58 лв., представляваща стойност на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.12.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от 30.07.2024 г. до изплащане на вземането; сумата от 10,35 лв., представляваща мораторна лихва за период от 15.08.2021 г. до 19.07.2024 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по ЧГД № 46557/2024 г. по описа на СРС, III ГО, 148 гр. с.

Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответницата, в качеството й на собственик на процесния имот, въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи 1 съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези Общи условия е доставил за процесния период на ответницата топлинна енергия, като тя не е престирала насрещно – не е заплатила дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение, както и дължимата стойност на услугата „Дялово разпределение“. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок от изтичането на периода, за който се отнасят. Посочва, че съгласно общите условия клиентите заплащат услугата „дялово разпределение“, извършвана от избрания от тях търговец на продавача на топлинна енергия. Претендира установяване на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение по ЧГД № 46557/2024 г. по описа на СРС, III ГО, 148 гр. с., както и разноските за производството.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответницата, с който оспорва предявения иск като неоснователен. Оспорва в апартамента да са извършвани реални отчети, както и да е получавала фактури за задължения към ищеца. Твърди, че е подала молба до ищеца за отказ от ползване на топлинна енергия. Счита, че претендираните суми не отговарят на отопляемия обем на имота и консумираната в него енергия.

Прави възражение за погасяването на задълженията по давност.

Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от фактическа страна:

От представения Нотариален акт за покупко-продажба, вписан в Служба по вписванията София на 29.06.2009 г. под акт № 178, LXXVIII, вх. рег. № 27415/29.06.2009 г., се установява, че С. А. М., ЕГН ********** е придобила собствеността върху следния недвижим имот: Ателие № 3, находящ се в адрес.

Във връзка с договора за продажба е представен и договор за встъпване в дълг.

Представено е и постановление за налагане на възбрана върху посочения имот.

Представено е заявление-декларация вх. № 766/07.04.2010 г. по описа на ищеца, с която ответникът е поискал откриването на партида на негово име за 2 доставянето на ТЕ в процесния топлоснабден имот, като е посочил, че домакинството му се състои от трима членове, и е декларирал, че имотът се използва за жилищни нужди. Заявлението съдържа подпис на ответника, който не е оспорен.

По делото е представен протокол от проведено на 08.09.2004 г. Общо събрание на етажните собственици на адрес: гр. София, ул. „Лерин“ № 19, на което те са взели решение да се сключи договор с „Бруната България“ ООД за индивидуално разпределение на топлинната енергия, с приложен към него списък на етажните собственици и титулярите на сметката при ищеца.

Представен е договор № 2396/21.09.2004 г., сключен между ЕС като възложител и „Бруната България“ ООД като изпълнител за извършване на услугата дялово разпределение.

По делото е представен договор № Д-0-72/09.06.2020 г., сключен между „Топлофикация София“ ЕАД – възложител и „Бруната“ ООД изпълнител, при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия по чл. 139в, ал. 2 ЗЕ. По силата на договора възложителят е възложил на изпълнителя, който е приел да извършва услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сгради етажна собственост или в сграда с повече от един потребител в гр. София, при спазване на изискванията на Общите условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия, одобрени от ДКЕВР с решение № 0У-024/10.08.2007 г., срещу насрещното задължение на възложителя да заплаща договореното възнаграждение.

Представени са фактури за отчетен период от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. и извлечение от счетоводството на ищеца за дължими суми.

Представени са Общи условия (ОУ), одобрени с Решение № ОУ1/27.06.2016 г. на КЕВР.

Представени за и месечни фактури за процесния период.

От третото лице-помагач на страната на ищеца са представени документи за извършено дялово разпределение по отношение на процесния имот с аб. № 383360 за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г.

От заключението на назначената по делото СТЕ, което съдът кредитира като обективно, компетентно, изготвено с необходимите знания и умения, се 3 установява следното. Вещото лице е посочило документите, които са му представени и които е използвало за изготвяне на заключението. За периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. ФДР е отчитала уредите за дялово разпределение в имота, попълнени са документи за главен отчет, които са подписани от потребител, като отчетите са коректно отразени в изравнителните сметки. В имота е имало монтиран апартаментен топломер и два водомера за топла вода.

Начислена е ТЕ, отдадена от сградната инсталация, ТЕ за БГВ и ТЕ за отопление. Разпределението на ТЕ в исковия период е извършено съгласно действащата нормативна уредба. От отчетеното количество топлинна енергия са приспаднати технологичните разходи в абонатната станция за сметка на топлопреносното дружество и разликата е разпределена между всички потребители – за отопление. В случая технологичните разходи в абонатната станция са приспаднати от топлопреносното предприятие. За исковия период дяловото разпределение е извършвано от „Далсия“ ООД. Изчисленията са извършени в съответствие с действащата към процесния период нормативна уредба за топлоснабдяването. Общият топломер е преминал необходимите последващи метрологични проверки. За исковия период е начислена топлинна енергия за отопление на процесния имот и отдадена от сградната инсталация.

Вещото лице е посочило, че общият топломер е преминал изискуемите метрологични проверки, при които не са били констатирани отклонения.

От заключението на назначената по делото ССЕ, което съдът кредитира като обективно, компетентно, изготвено с необходимите знания и умения, се установява следното. За исковия период стойността на топлинната енергия е в размер на сумата от 3889,94 лв., и мораторна лихва върху тази главница в размер на 640,68 лв., както и сумата от 39,58 лв. за услугата за дялово разпределение и мораторна лихва върху тази главница в размер на 8,68 лв.

Посочено е, че за периода от 30.07.2021 г. до крайната дата посочена в исковата молба са дължими суми, както следва: сумата от 3811,89 лв., и мораторна лихва върху тази главница в размер на 36,42 лв., както и сумата от 39,58 лв. за услугата за дялово разпределение и мораторна лихва върху тази главница в размер на 8,68 лв.

Други доказателства от значение за спора не са представени, а необсъдените такива, съдът намира за неотносими.

При така установеното от фактическа страна съдът намира от 4 правна страна следното:

Предявени са кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 и чл. 153 ЗЕ и. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Същите са процесуално допустими.

По иска с правна квалификация по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 и чл. 153 ЗЕ в тежест на ищеца е било да докаже при условията на пълно и главно доказване: 1.) съществуването на облигационно правоотношение между страните през исковия период с предмет – доставка на топлинна енергия в процесния имот; 2.) качеството на ответника на клиент на топлинна енергия за битови нужди през исковия период, както и че до процесния имот, който е топлоснабден, е доставена топлинна енергия на стойност исковата сума; 3.) че през исковия период е извършвана услугата дялово разпределение, както и че стойността възлиза на исковата сума.

В тежест на ответника е било да докаже своите правоизключващи, правоунищожаващи, правоотлагащи, правопогасяващи възражения, вкл. положителния факт на плащането при наличие на твърдения в тази насока.

По делото не е спорно, а се установява и от приетите доказателства, че през исковия период процесният имот е бил топлофициран и че сградата – етажна собственост, в която се намира, е била присъединена към топлопреносната мрежа.

Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е определено в § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ (отм.), действал до 17.07.2012 г., а именно: физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. Съгласно разпоредбата на чл. 153 ЗЕ - в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са „потребители на топлинна енергия“. След отмяната на § 1, т. 42 ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г., се въвежда понятието „клиент на топлинна енергия“, което е еквивалентно по смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия“.

5

Съгласно § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) „Битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Съгласно чл.

153, ал. 1 ЗЕ (редакция след 17.07.2012 г.) всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3 ЗЕ. Посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди, са собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху имота. Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, съответно - на носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо имота лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Сключването на договора с третото лице следва да се докаже с всички допустими по ГПК доказателствени средства, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество (ТР № 2/17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г. по описа на ОСГК на ВКС).