Решение № 46 от 04.08.2023, Районен съд - Исперих

РЕШЕНИЕ

№ 46 гр. Исперих, 04.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ИСПЕРИХ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Димитринка Ем. Купринджийска при участието на секретаря Анна В. Николова като разгледа докладваното от Димитринка Ем. Купринджийска Административно наказателно дело № 20233310200122 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Въззивно административнонаказателно производство по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Производството е образувано по постъпила жалба от Д. П. П. от гр.Исперих, обл.Разград, срещу НП № 23-0275-000389/13.01.2023 г., издадено от Началник група към ОДМВР – Разград, РУ – Исперих Й.М.Й., с което за нарушение на чл. 162, ал. 1 ЗДвП на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 100,00 лева, на основание чл. 177, ал. 1, т. 2 ЗДвП.

Жалбоподателят счита обжалваното НП за незаконосъобразно, като основните му възражения са свързани с твърдения за неизвъшено от него нарушение, посочено в НП. Счита, че в АУАН и НП са допуснати грешки относно номера на СУМПС. Твърди, че е правоспособен водач и притежава валидно СУМПС, издадено от Великобритания, по отношение на което са налице условията по чл. 161, т. 1 ЗДвП и в тази връзка не е извършил нарушението по чл. 162, ал. ЗДвП. Моли за отмяна на НП, претендира и разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично, като поддържа жалбата. Не оспорва обстоятелството, посочено в АУАН и НП, а именно, че е влязъл в България на 03.09.2021 г.

За въззиваемата страна – Началник група към ОДМВР - Разград, не се явява представител.

За контролиращата страна РП – Разград, редовно призовани, не се явява представител.

Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът намира за установено от фактическа страна следното:

На 07.05.2022 г. И. И. и св.И. И. – служители в РУ – Исперих, работели по контрол на пътното движение на територията на гИсперих, ул.“Васил Левски“ до № 65 и в посока ул.“Хр.Ботев“. Около 14.05 ч. спрели за проверка 1 л.а. “Ауди А4“, с рег.№ ***, управляван от жалбоподателя Д. П.. При проверка на документите на водача полицейските служители установили, че той управлява автомобила със СУМПС № PASHО90918DP9PE 18, издадено на 11.06.2020 г. от Великобритания и валидно до 04.08.2025 г. След направена справка в АИСГК при ОДЧ Исперих е установено, че водачът е влязъл на територията на Р България на 03.09.2021 г. в 00:10 ч. през ГКПП „Дунав мост“ и няма данни да е излизал от територията на страната.

При това положение полицейският служител И. И. преценил, че Д. П. е нарушил разпоредбата на чл. 162, ал. 1 ЗДвП и му съставил АУАН серия GA № 966861, който нарушителят подписал, отбелязвайки че има възражения. На 10.05.2023 г. Д. П. е депозирал възражения по реда на чл. 44, ал. 1 ЗАНН, което е разгледано от АНО, но не е взето под внимание, за което жалбоподателят е бил уведомен с писмо изх.№ 275000-9949/25.05.2023 г. Въз основа на обсъдения АУАН било издадено и атакуваното НП.

Горната фактическа обстановка се установява от събраните писмени доказателства – представените с жалбата заверени копия на лична карта, СРМПС, СУМПС№ PASHО90918DP9PE 18, административнонаказателната преписка, съдържаща АУАН, НП, ЗППАМ, докладна записка, писмо, както и от гласните доказателства – показанията на свидетеля И. И..

С оглед на така изложеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи: Жалбата е допустима, като подадена в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, от надлежна страна и против подлежащ на обжалване административен акт.

Разгледана по същество е неоснователна.

Наказателното постановление, както и Актът за установяване на административни нарушения, са съставени в предвидените за това срокове, от надлежен орган и при спазване на изискуемите за тяхната валидност форма и съдържание. В тази връзка съдът не споделя възраженията на жалбоподателя за неправилно посочване в НП от една страна на номера на притежаваното от него СУМПС, а от друга – че е посочено СУМПС, което той не притежавал и е неотносимо. Действително в частта на НП, съдържаща данни за нарушителя, е посочено че той притежава СУМПС с № 281605999, без да е посочена категория, но от служебно изисканата справка за нарушител/водач се установява, че жалбоподателят действително е притежавал СУМПС с № 281605999, издадено на 05.04.2012 г. от ОДМВР – Плевен с валидност до 02.04.2022 г. Очевидно АНО е преценил, че трябва да отрази тази служебно известна му информация в НП, като това по никакъв начин не го опорочава.

От друга страна съдът счита, че допусната техническа грешка при изписване на номера на СУМПС, издадено във Великобритания - вместо № PASHО909181DP9PE 18 е изписан № PASHО90918DP9PE 18 не представлява процесуален порок, тъй като тази грешка не създава неяснота относно фактическите признаци на нарушението и не накърнява правото на защита на жалбоподателя.

С оглед така установените факти съдът счита, че в хода на съставяне на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до нарушаване на правото на защита на жалбоподателя.

При преценка законосъобразността на наказателното постановление съдът следва да прецени дали описаното в него административно нарушение е било извършено от санкционираното лице. От събраните писмени и гласни доказателства безспорно се установи по делото, че на процесната дата в гр.Исперих жалбоподателят е управлявал собственото си МПС л.а. “Ауди 2

А4“, с рег.№ ***, като е бил спрян за проверка от полицейски служители на РУ – Исперих. В хода на проверката е представил на проверяващите СУМПС № PASHО90918DP9PE 18, издадено на 11.06.2020 г. от Великобритания и валидно до 04.08.2025 г. Не се спори и относно факта, че водачът е влязъл в България на 03.09.2021 г. в 00.10 часа през ГКПП Дунав мост и от тогава не е напускал пределите на страната.

Спорните въпроси в настоящото производство са дали според българското законодателство водачът е бил правоспособен или не, както и дали спрямо него е бил изтекъл тримесечния срок за подмяна на притежаваното СУМПС.

Анализа на събраните по делото доказателства и тяхното съпоставяне с текстовете на ЗДвП дават основание да се направи извод, че към датата на извършване на проверката, макар и представил свидетелство за управление, то водачът П. се явява неправоспособен да управлява МПС в България, поради което следва и да понесе административнонаказателната отговорност.

От служебно изисканата и представена по делото справка за нарушител/водач от РУ – Исперих се установява, че на името на Д. П. има издадено първоначално СУМПС с № 281605999/05.04.2012 г. от ОДМВР – Плевен с валидност до 02.04.2022 г. В последствие във Великобритания на 11.06.2020 г. му е издадено СУМПС № PASHО909181DP9PE 18, като междувременно пак там е придобил категория А, съгласно Протокол 23/242 от 02.08.2018 г., Великобритания. Последното СУМПС, издадено на жалбоподателя, е с № 286051941 от 23.05.2023 г., от ОДМВР – Разград, т.е. след извършване на процесното нарушение.

Съгласно разпоредбата на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП , за да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него превозно средство.

Административният орган обвързва фактическото основание на НП с констатациите в АУАН, които от правна страна са квалифицирани за нарушение на чл. 162, ал. 1 ЗДв . Съгласно тази норма: "Българските граждани могат да управляват моторни превозни средства на територията на Република България с чуждестранно национално свидетелство, когато то не е издадено от държава - членка на Европейския съюз, или от друга държава страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство , или от Конфедерация Швейцария в срок до 3 месеца от датата на влизането им в страната. "

От 31 януари 2020 г. Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия /"Обединеното кралство"/ не е член на ЕС и на Европейското икономическо пространство /ЕИП/. От посочената дата до 31 декември 2020 г. започва да тече 11-месечен преходен период, в който европейското законодателство продължава да действа на територията на Обединеното кралство.

От 01.01.2021 г. Обединеното кралство е третирано като трета страна извън ЕС и ЕИП и спрямо него и в него ще спре да се прилага правото на ЕС.

Според данните от Министерство на вътрешните работи, относно Брекзит на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия /www. mvr. bg/, в рамките на преходния период /до 31.12.2020 г. / свидетелство за управление на моторно превозно средство, издадено от Обединеното кралство, се признава за СУМПС, издадено от държава членка на ЕС и лицата, притежаващи такова, могат да го ползват, до датата му на валидност или до 3 края на преходния период, в зависимост от това коя от двете дати настъпи най-напред.

Съгласно чл. 162, ал. 4 ЗДвП чуждестранно национално свидетелство за управление на моторно превозно средство на български гражданин или чужденец, издадено от държава, която не е членка на Европейския съюз, или от друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство /ЕИП/, или от Конфедерация Швейцария, се заменя с българско свидетелство за управление без полагане на изпит, ако държавата, в която е издадено, е договаряща страна по Конвенцията за движението по пътищата и свидетелството отговаря на изискванията на приложение № 6 към конвенцията. Следователно, след изтичане на 3-месечния срок по чл. 162, ал.

1 ЗДвП СУМПС, издадено от Обединеното кралство, следва да бъде заменено с българско. Редът и начинът за извършване на замяната е разяснен на българските граждани със съобщение от МВР на интернет страницата на министерството, секция Брекзит – шофиране.

Случаят касае дата 07.05.2022 г. и пряка последица от изтичането на тримесечния срок (от 03.09.2021 г. до 03.12.2021 г.), визиран в цитираната погоре разпоредба, е дерогиране валидността на чуждестранното свидетелството за управление на МПС за територията на Република България.

Това не лишава водача от правоспособност да управлява МПС, но същият губи правото да управлява МПС на територията на страната, тъй като не притежава валидно СУМПС по смисъла на националното законодателство.

Следователно, управлението на МПС от водач в хипотезата на чл. 162, ал. 1 ЗДП – с чуждестранно СУМПС, след изтичане на тримесечния срок от датата на влизането му в страната, е идентично на управление на МПС без свидетелство за правоуправление. Издаването на СУМПС е предпоставено от придобИ.е на правоспособност, но за да управлява правомерно МПС, водачът трябва да притежава съответно свидетелство за управление, по арг. от чл.

150а ал. 1 ЗДП. Удостоверяване на правоспособността е посредством валидно СУМПС, а в случай, че водачът не притежава такова свидетелство, макар и придобил правоспособност, той е в невъзможност правомерно да я установи.

С изтичане на срока от три месеца, считано от датата на влизане на територията на страната, СУМПС, издадено от Великобритания, не съставлява валиден документ, удостоверяващ правоспособност за управление на МПС на територията на Р България.

Неоснователно е позоваването на жалбоподателя на разпоредбата на чл.

161, ал. 1 ЗДвП. Тази разпоредба предвижда, че свидетелство за управление на моторно превозно средство, издадено в друга държава, е валидно на територията на Република България за категорията, за която е издадено, в няколко случая, първият от които е държавата, в която е издадено, да е договаряща страна по Конвенцията за движението по пътищата и свидетелството отговаря на изискванията на приложение № 6 към конвенцията. Цитираната Конвенция от 1968 г. е подписана от Великобритания и ако съответното СУМПС е отговаря на изискванията на приложение № 6, няма причина да не се признае в България. В настоящия случай е налице такова признаване, но систематичното място на разпоредбата на чл. 162, ал. 1 ЗДвП и тълкуването на съдържанието й сочи, че законодателят е предвидил възможност за българските граждани да използват такова СУМПС само три месеца след завръщането им в България. Тоест след изтичането на този срок, ако желаят да управляват МПС на територията на страната, следва да подменят СУМПС с българско.