Определение № 673 от 11.03.2025, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 673 гр. Пловдив, 11.03.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Величка П. Белева

Членове:

Надежда Н. Дзивкова Рашкова

Виделина Ст. Куршумова

Стойчева като разгледа докладваното от Виделина Ст. Куршумова Стойчева Въззивно частно гражданско дело № 20255300500608 по описа за 2025 година Производство по чл. 274 ал. 1 т. 2 вр. чл. 413 ал. 2 от ГПК.

Образувано е въз основа на частна жалба на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „Д- р Петър Дертлиев” № 25, офис – сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, чрез процесуалния представител юрисконсулт И. Н., против Разпореждане № 303 от 06.01.2025г., постановено по ч.гр.д.№ 21136/2024 г. на Районен съд Пловдив, XVIII гр.с., с което е отхвърлено изцяло заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК с вх. № 125821/05.12.2024г. на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК:

203670940 против С. А. К., с ЕГН: **********. В частната жалба се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното разпореждане и за основателност на искането за издаване на заповед за изпълнение въз основа на заявлението, което се намира за редовно. Моли се за отмяна на обжалваното разпореждане с искане за уважаване на заявлението.

На основание чл. 413, ал. 2 от ГПК препис от частната жалба не е връчван на ответната страна.

Пловдивският окръжен съд, като провери законосъобразността на обжалвания съдебен акт, представените доказателства и становищата на страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок, от легитимирана страна, и срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане.

Районен съд-Пловдив е бил сезиран от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК 203670940, със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу С. А. К., с ЕГН: **********, за вземания, 1 произтичащи от договор за потребителски кредит № 2765388 от 27.04.2023 г., сключен между длъжника и „Кредисимо“ ЕАД, както и договор за предоставяне на поръчителство, сключен с „Ай Тръст“ ЕООД, които вземания са придобити от заявителя съгласно подписаното на 11.04.2024 г. Приложение №1 към рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 01.02.2022г. между„Ай Тръст“ ЕООД и „Агенция за събиране на вземания“ ООД, както следва: 700 лв.- главница; 173, 44 лв.- възнаградителна лихва за периода 20.02.2023 г. – 20.05.2024 г.; 130, 77 лв. - обезщетение за забава за периода от 21.05.2023г. до датата на подаване на заявлението в съда, както и на законна лихва от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на задължението.

В раздел 12 от заявлението / Обстоятелства, от които произтича вземането / е посочено, че на 11.04.2024 г. е подписано Приложение № 1 към рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 01.02.2022г. между„Ай Тръст“ ЕООД и „Агенция за събиране на вземания“ ООД, по силата на който вземането на „Ай Тръст“ ЕООД, произтичащо от договор за предоставяне на поръчителство от 29.12.2016г., е прехвърлено на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД. На 27.04.2023 г. бил сключен договор за потребителски кредит между „Кредисимо“ ЕАД и К.. Посочено е, че между „ Ай Тръст „ ЕООД и С. А. К. е сключен договор за предоставяне на поръчителство. На същата дата между „Ай Тръст“ ЕООД и „Кредисимо“ ЕАД бил сключен договор за поръчителство, по силата на който „Ай Тръст„ ЕООД е поело задължение за отговоря солидарно с кредитополучателя по договора за потребителски кредит № 2765388. Заявено е, че поради неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит от страна на кредитополучателя, същото било изпълнено от солидарно отговорния длъжник „Ай Тръст „ ЕООД. Заемодателят не бил изпълнил задължението към своя поръчител, с което се обосновава правния интерес на заявителя от подаване на заявлението.

За да постанови обжалваното разпореждане районният съд е приел, че заявителят не е изпълнил дадените му указания с Разпореждане № 35509/18.12.2024 г., тъй като с подадената от него молба не са изложени всички обстоятелства, на които се основава вземането и не е налице необходимата индивидуализация на вземането, включително по отношение на начина на формиране на размера му. Ето защо, районният съд е приел, че заявителят не е отстранил нередовността на заявлението и същото не отговоря на изискванията на чл. 410, ал. 2 от ГПК. Вън от това договорът за кредит е приет за недействителен, съгласно чл. 22 ЗПК, поради нарушение на изискванията на чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК – тъй като ГПР не отговаря на действителния, доколкото е по-малък от този на един от компонентите му, водещо до невъзможност за потребителя да прецени точно икономическите последици от сключването на договора (чл. 143, ал. 2, т. 9 от ЗЗП).

Разпореждането е правилно.

2

Съгласно разпоредбата на чл.410, ал.2 от ГПК заявлението за издаване на заповед за изпълнение трябва да отговаря на изискванията за исковата молба, уредени в чл.127, ал.1 от ГПК, сред които е да съдържа изложение на обстоятелствата, на които се основава искът. Съгласно т.2.б. на ТР № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк.д.№ 4/2013 г. ОСГТК вземането следва да бъде точно индивидуализирано по основание и размер, което обуславя редовността на заявлението. В разглеждания случай според заявлението претендираното вземане се основава както на договор за потребителски кредит от 27.04.2023 г. между „Кредисимо“ ЕАД и С. А. К., така и на договор за предоставяне на поръчителство между „Ай Тръст „ ЕООД и К. с посочена дата от заявителя 29.12.2016 г. Според договора за потребителски кредит дължимата сума е 877, 28 лв. / 700 лева – главница и 177, 28 лева – възнаградителна лихва/, а по договора за предоставяне на поръчителство – възнаграждение на поръчителя от 651,95 лв. Същевременно претендираното със заявлението вземане е 873, 44 лева /700 лева – главница и 173, 44 лева – възнаградителна лихва/, което обосновава извод за частично погасяване на вземането. Предвид изложеното правилни са указанията на заповедния съд до заявителя да индивидуализира вземането по основание и размер – въз основа на който от договорите се претендира и неговия размер, респективно и налице ли е частично плащане от длъжника. Тези указания не са били изпълнени, поради което заявлението е останало нередовно като не отговарящо на изискванията в чл.127, ал.1 от ГПК, към които препраща чл.410, ал.2 от ГПК и правилно е било отхвърлено

На следващо място, законосъобразна е и извършената от районния съд проверка, съгласно разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК, дали искането на заявителя не е в противоречие със закона или с добрите нрави, както и проверката за потребителска закрила, т.е. за съответствие на договорите с повелителни норми на закона, в конкретния случай с разпоредбите на ЗПК и ЗЗП.

В случая правата на заявителя се претендират от договор за потребителски кредит между „Кредисимо“ АД и длъжника С. А. К., както и на общите условия към него, въз основа на които е сключен договор за предоставяне на поръчителство между „Ай Тръст“ ЕООД и С. А. К., като с последният заявителят е поел задължението да отговаря солидарно с длъжника за изпълнение на задълженията му по договора за кредит . Така длъжникът се явява потребител по смисъла на ЗЗП, поради което и заповедният съд е процедирал правилно, извършвайки проверка за наличие на неравноправни клаузи в договора.

Съгл. чл.411, ал.2, т.3 от ГПК съдът не издава заповед за изпълнение, ако искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това.

Според представения към заявлението от Договор за потребителски кредит № 2765388 от 27.04.2023 г., Кредисимо „ ЕАД е предоставило в заем на 3

С. А. К. сумата 700 лв. за срок от 13 месеца, при фиксиран годишен лихвен процент 40 % за целия срок на договора и годишен процент на разходите от 48,21 %. Посочено е, че общата дължима сума е 877, 28 лв. и включва главницата и договорената възнаградителна лихва. Приложение № 1 към договора е погасителен план, съгласно който кредитът се издължава на 13 месечни вноски, всяка в размер на 64, 54 лв., в който размер е включена съответната част от главницата и от възнагр. лихва.

По силата на договора за потребителски кредит и общите условия към него е сключен договор за предоставяне на поръчителство между К. и „ Ай Тръст„ ЕООД, като справка в ТР установява че заемодателят Кредисимо ЕАД и поръчителя Ай Тръст ЕООД са свързани лице по смисъла на § 1 от ДР на ТЗ – Кредисимо ЕАД / сега АД / е едноличен собственик на капитала на поръчителя Ай Тръст ЕООД от неговото учредяване и понастоящем.

Поръчителят се е задължил да плати на Кредисимо ЕАД всички негови вземания, произтичащи от казания договор за потребителски кредит с К. - в случай на неизпълнението им от последния, а К. - да заплати на поръчителя възнаграждение в размер на 651, 95 лв., което възнаграждение е платимо разсрочено на 12 месечни вноски с падеж, съвпадащ с падежа за заплащането на съответните вноски за главницата и възнаградителна лихва по договора за потребителски кредит, съгласно Приложение № 1 към договора за предоставяне на поръчителство.

В договора за потребителски кредит не е посочено какви разходи на потребителя по кредита са включени в ГПР, като същевременно е посочено че общата дължима от потребителя сума на крайния падеж включва главницата и възнаградителната лихва по кредита. Т.е. разхода, съставляващ възнаграждението на поръчителя от 651,95 лв. не е включено в посочения в договора за заем ГПР от 48,21 %. Така е установено, че в договора за заем не е посочен действителния ГПР по кредита, т.к. съгласно ОУ на кредитодателя договора за поръчителство е задължително условие за предоставянето на кредитните средства на потребителя, следователно дължимото се от последния по този договор възнаграждение съставлява за него задължителен допълнителен разход по кредита / чл. 19 ал. 1 от ЗПК вр. § 1 т. 1 от ДР ЗПК /, подлежащ на включване в ГПР. Непосочването в договора за кредит на всички дължими се от потребителя разходи по заема, както и посочването в договора за кредит на по нисък от действителния ГПР представлява невярна и следователно измамна информация относно общите разходи по кредита, което поведение следва да се окачестви като заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 6, § 1 от Директива 2005/29/ЕО за нелоялни търговски практики, тъй като заблуждава или е възможно да заблуди средния потребител по отношение на съществен елемент на договора – неговата цена, и го подтиква или е възможно да го подтикне да вземе решение за сделка, което в противен случай не би взел. Това от своя страна означава, че клаузата относно общия размер на подлежащата на връщане сума по кредита от 4 потребителя е неравноправна по смисъла на чл. 4, § 1 от Директива 93/13/ЕО и влече недействителност на договора за кредит в неговата цялост. В този смисъл, неяснотата относно включените в ГПР разходи съставлява и нарушение на основното изискване по чл. 1 4 5 ал. 2 от ЗЗП клаузите, определящи основния предмет на договора да са ясни и разбираеми.

С оглед на изложеното договорът за кредит е недействителен.

Съгласно разпоредбата на чл. 138 ал. 2 изр. 1 от ЗЗД поръчителството може да съществува само за действително задължение. Недействителността на договора за кредит означава, че същият не е породил действителни задължения - в т.ч. и досежно главницата, за поръчителя на основание казаната разпоредба, съответно и за неговия частен правоприемник по договора за цесия. Вземането на кредитора по чл. 23 от ЗПК не е в изпълнение на договора, а на плоскостта на неоснователното обогатяване - за реституиране на даденото по недействително правоотношение. Поради което и с оглед казаната разпоредба на чл. 138 ал. 2 от ЗЗД няма как това вземане да бъде обезпечено чрез договорно поръчителство по недействителната облигация – договора за кредит. Тоест не се дължи според настоящия съд и заявената главница на възведеното основание.