Решение № 916 от 20.04.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 916 гр. София, 20.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Калина Анастасова

Господин Ст. Тонев при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело № 20221100502999 по описа за 2022 година

Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.

В. гр.д. №2999/2022 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на „В. 2015“ ЕООД ЕИК ******** гр.София срещу решение №II-55-36372 от 10.02.2020 г постановено по гр.д.

№43472/2018 г на СРС , 55 състав; поправено с решение №20202217 от 18.09.2020 г и решение №II-55-20198389 от 14.10.2021 г ; в частта , с която въззивникът е осъден да заплати на основание чл.128 т.2 КТ и чл.86 ал.1 ЗЗД на ХР. Г. П. ЕГН ********** от гр.София сумата от 4635,42 лева неизплатено нетно трудово възнаграждение за периода 01.12.2017 г – 31.05.2018 г , ведно със законната лихва от 29.06.2018 г до окончателното заплащане на сумата ; и сумата от 112 лева лихви за забава върху посочената главница за периода 20.01.2018 г – 28.06.2018 г . Решението на СРС се обжалва и в частта за разноските .

Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС в обжалваната част .

Първоинстанционният съд не е изложил относими и ясни мотиви . Ответникът е представил ведомости за изплащане на трудовото възнаграждение , които не са подписани от ищеца , като практиката е била да се плаща „на ръка“ . Според ССЕ счетоводството на ответника е водено редовно и са платени данъци и осигуровки върху процесното трудово възнаграждение . Според показанията на св.Б.К. , той и ищецът са работили във ФРГ до средата на април 2018 г и са получавали между 200 евро и 400 евро „къси пари“ /предварително плащане/, както и авансово по 250 евро преди заминаване . Според приетата пред СРС съдебно-фоноскопната експертиза ищецът признава , че са му плащани пари .

1

Районният съдия показва пристрастност в противоречие с чл.6 ал.1 ЕКЗПЧОС .

Въззиваемата страна не е подала писмен отговор на въззивната жалба .

Въззивната жалба е допустима. Решението е връчено на въззивника на 21.02.2020 г и е обжалвано в срок на 06.03.2020 г .

Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС в посочената част .

След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото, въззивният съд приема за установено следното от фактическа и правна страна :

В мотивите на СРС е възпроизведена фактическата обстановка . Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и за недопустимост на съдебното решение в обжалваната част .Относно доводите за неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .

За да уважи исковете в посочената част СРС е приел , че страните са оформили трудов договор от 01.12.2017 г , според който заплатата на ищеца е 1000 лева . Считано от 12.06.2018 г ТПО е прекратено . Ведомостите за заплати изготвени от ответника не са подписани от ищеца , но според ССЕ сумите за заплати са осчетоводени и са платени данъци и осигуровки . Според ССЕ нетното трудово възнаграждение за периода 01.12.2017 г – 31.05.2018 г е в размер на 4635,42 лева , а лихвите за забава за процесния период са 112,81 лева .

Според СРС показанията на св.Б.К. не установяват релевантни за спора факти . Също и съдебно-фоноскопната експертиза за разговор между ищеца и И.И. не доказва релевантни факти – разговорът е накъсан , хаотичен и без смислово съдържание .

Според СРС ищецът е положил труд , поради което работодателят дължи уговореното възнаграждение . Доказването на плащане на възнаграждението е в доказателствена тежест на ответника , но последният не е представил подписани от ищеца ведомости или банкови документи /чл.270 ал.3 КТ/ .

Решението на СРС е правилно в обжалваната част при следните уточнения и изрични мотиви по доводите във въззивната жалба . Вярно е , че мотивите на първоинстанционния съд не са достатъчно подробни , но от този факт не следва неправилност на решението в обжалваната част . Нещо повече – водещите мотиви на СРС , макар и непълни , като същност и последици са законосъобразни и се възприемат от настоящия съд .

Безспорно ответникът е признал изпълнение на трудовия договор от ищеца , но не е доказал заплащане на трудовото възнаграждение за процесния период с писмени доказателства , съобразно изискванията на чл.270 ал.3 КТ и чл.164 ал.1 т.4 ГПК . Процесуалният представител на ищеца в о.с.з на 30.05.2019 г се е противопоставил на разпита на свидетел за доказване на факта на плащане на трудовото възнаграждение . Следователно 2 свидетелските показания са недопустими в тази им част и не следва да се обсъждат от СРС и от настоящия съд . Фоноскопната експертиза е неясна и представлява възпроизвеждане на запис на разговор между ищеца и законния представител на ответника , от който не може да се разбере почти нищо , освен че страните спорят за плащания .

Отделно , дори са се съобразят показанията на св.Б.К. и фоноскопната експертиза , те доказват съвсем различни уговорки между страните за размера и начина на формиране на трудовото възнаграждение , аванси , пътни , приспадане за квартира и пр.

Защитната теза на въззивника , че са били уговорени и са плащани само 1000 лева , от които трябва да се приспадат визирани от свидетеля и/или признати в разговор аванси и командировъчни , е пълна с противоречия и не може да се сподели . Констатираното от ССЕ „редовно счетоводство“ не е доказан факт , за да може да се позове ответникът да се позове на него . Напротив , ако се вярва на свидетеля и на записания разговор между страните , счетоводството на ответника е водено привидно и в нарушение на Закона за счетоводството , данъчното и осигурителното законодателство . Остава неясно за съда какви суми е заработил ищеца , но още по-същественото е , че ответникът не е доказал , че е заплатил трудовото възнаграждение по трудовия договор .

Като е уважил исковете в процесната част СРС е постановил законосъобразно решение , което трябва да бъде потвърдено .

По изложените съображения , СЪДЪТ

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение №II-55-36372 от 10.02.2020 г постановено по гр.д.№43472/2018 г на СРС , 55 състав ; поправено с решение №20202217 от 18.09.2020 г и решение №II-5520198389 от 14.10.2021 г ; в частта , с която „В. 2015“ ЕООД ЕИК ******** гр.София е осъдено да заплати на основание чл.128 т.2 КТ и чл.86 ал.1 ЗЗД на ХР. Г. П. ЕГН ********** от гр.София сумата от 4635,42 лева неизплатено нетно трудово възнаграждение за периода 01.12.2017 г – 31.05.2018 г , ведно със законната лихва от 29.06.2018 г до окончателното заплащане на сумата ; и сумата от 112 лева лихви за забава върху посочената главница за периода 20.01.2018 г – 28.06.2018 г ; както и в частта за разноските .

Решението не подлежи на обжалване .

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3