Решение № 258 от 01.03.2021, Административен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ ……….

Гр. Варна, ………………... 2021 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – гр. Варна, Трети състав, в открито съдебно заседание на двадесет и шести януари две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дарина

РАЧЕВА при секретаря Калинка Ковачева и с участието на прокурора от ВОП , като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 2572 по описа на Административен съд – гр. Варна за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.

145 и следв. от АПК, вр. чл. 186, ал. 4 от ЗДДС.

Образувано е по жалба от

„Бул

– Ит глас“ ООД – гр. А, обл. Варненска, ЕИК *********, срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 345-ФК/10.11.2020 г. на Началника на отдел „Оперативни дейности“ – гр. Варна в ГД „Фискален контрол“ при Централно управление на Националната агенция за приходите, с която на дружеството на основание чл. 186, ал. 1 и чл. 187, ал. 1 от Закона за данъка върху добавената стойност е наложена принудителна административна мярка „запечатване“ на обект – цех за производство на стъкло, находящ се в гр. А, Южна промишлена зона, УПИ ХІІІ-940, кв. 80, и забрана на достъпа до него за срок от 14 (четиринадесет) дни.

В жалбата се твърди, че заповедта е необоснована, издадена при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, материалния закон и в несъответствие с целта на закона. Твърди, че липсват доказателства дружеството да е получило сумата от 136 лева, а изявленията на главния счетоводител не могат да обвържат дружеството. Жалбоподателят счита още, че предвид естеството на производството, което се извършва в цеха, а именно, механизирано поточно производство на фасадни стъкла и стъклопакети, изпълнението на принудителната мярка ще доведе до големи и необосновани разходи. Посочва, че по принцип дружеството не обслужва частни лица и касовите разплащания са под 1 % от приходите. Оспорва изводите, че действията на дружеството са насочени към укриване на приходи или препятстване на възможността за извършване на контролни действия. Моли за отмяна на заповедта и за присъждане на съдебно-деловодни разноски.

Ответникът в производството, Началник на отдел „Оперативни дейности“ – гр. Варна в Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП изразява становище за неоснователност на жалбата. Твърди, че е безспорно установено извършеното нарушение на чл. 25, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г., което е предпоставка за налагане на принудителната административна мярка.

Посочва, че при наличие на предпоставката, административният орган действа при обвързана компетентност, а наложената мярка има превантивен характер – цели да осуети възможността на дееца да извърши други противоправни деяния, тъй като дружеството не е преустановило дейността си, следователно съществува възможност за извършване и на друго нарушение, свързано с неиздаване на документ за получено плащане. Моли заповедта да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна и в полза на агенцията да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като се съобрази с изложените в жалбата основания, доводите на страните и събраните доказателства, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК от лице с правен интерес от обжалването, поради което се явява допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна.

Предмет на обжалване е Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 345-ФК/10.11.2020 г. на Началника на отдел „Оперативни дейности“ – гр. Варна в ГД „Фискален контрол“ при Централно управление на Националната агенция за приходите, с която на дружеството на основание чл. 186, ал. 1 и чл. 187, ал. 1 от Закона за данъка върху добавената стойност е наложена принудителна административна мярка „запечатване“ на обект – цех за производство на стъкло, находящ се в гр. А, Южна промишлена зона, УПИ ХІІІ-940, кв. 80, и забрана на достъпа до него за срок от 14 (четиринадесет) дни.

От обстоятелствената част на обжалваната заповед се установява, че при проверка в обекта, извършена от органи по приходите при ТД на НАП – Варна на 06.11.2020 г. е констатирано, че търговецът не регистрира и отчита всяка извършена продажба на стоки и услуги от търговския обект чрез издаване на фискални касови бележки от въведеното в експлоатация в обекта фискално устройство. Това е квалифицирано като нарушение на чл. 25, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. Посочено е още, че проверката е по сигнал за платена в брой на 21.08.2020 г. сума в размер на 136 лева за закалено стъкло с определени характеристики, за която сума не е издадена фискална касова бележка, а квитанция без необходимите реквизити. Главният счетоводител на дружеството е декларирал, че сумата е платена в брой, поръчката е изработена и предадена на клиента на 04.09.2020 г. със стокова разписка. От сигнала и писмените обяснения на главния счетоводител, органите по приходите са приели, че за платената в брой на 21.08.2020 г. сума не е издадена фискална касова бележка. От КЛЕН на фискалното устройство са установили, че има регистрирани продажби, но няма фискален бон за сумата 136 лева. Вследствие на тези констатации, на дружеството е наложена обжалваната принудителна мярка.

Във връзка със срока на принудителната мярка, административният орган посочва, че са взети предвид вида на обекта – производствен цех за стъкло, местонахождението му в гр. А, стойността на неотчетената продажба.

Изложени са и общи съображения за фискалната дисциплина и задълженията на търговците да издават касова бележка, правилно да отчитат ФУ, да имат регистрирано и работещо ФУ, да съхраняват в обекта изискуемите по закон документи и да предават данни, с цел да бъде възможно извършването на текущ и последващ контрол. Посочено е още, че при неналагане на ПАМ има възможност от извършване на нови нарушения и ще настъпят значителни и труднопоправими вреди за фиска. Конкретно е описано, че за да бъде извършена промяна в организацията на дейността в конкретния обект е необходим определен срок. Срокът на наложената ПАМ е съобразен с целената превенция и преустановяване на незаконните практики в обекта, както и необходимото време за създаване на нормална организация за отчитане, като прекият резултат е правилно отразяване на оборота, спазване отчетността на относимите към ФУ документи и предаване на изискуемите данни към НАП, а индиректният – недопускане на вреда за фиска.

В преписката са представени протокол за извършена проверка на 06.11.2020 г., в който е отразено, че за поръчка № 20305837 към стокова разписка от 04.09.2020 г. главният счетоводител е декларирал, че е направена и платена в брой на 21.08.2020 г., а в КЛЕН за 21.08.2020 г. няма отразена такава сума. В протокола е отразено още, че е извършена контролна покупка на 1 стъклопакет на стойност 41,60 лева, платен в брой, за който не е издаден фискален бон или бележка от кочан, а приходен касов ордер. Представени са сигналът, поръчката и приходния касов ордер по нея, като на поръчката е вписано от главния счетоводител, че поръчката е изработена и предадена на клиента, както и че е платена в брой. За нарушението, извършено на 21.08.2020 г. е издаден акт за установяване на административно нарушение от 20.11.2020 г. На същата дата е издаден и акт за установяване на административно нарушение по чл. 25, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за неиздаден фискален бон за контролната покупка.

Към искането за спиране на предварителното изпълнение на заповедта, дружеството представя доказателства за броя на заетите в предприятието – 66 лица, за размера на платените осигуровки, ДДС, оборотна ведомост за периода 01.01.2020 – 25.11.2020 г., главна книга на сметките от група 50 за периода 01.01.2020 – 31.10.2020 г.

Представено е и удостоверение за липса на данъчни задължения, договори за изработка.

До приключване на съдебната фаза не е представено наказателно постановление за нарушението.

След като разгледа оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по делото, становищата на страните и в рамките на задължителната проверка по чл. 168 от АПК, съдът приема следното:

Жалбата е допустима, като подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс, вр. чл. 186, ал. 3 от ЗДДС, от лице с правен интерес – адресат на акта.

Като индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, заповедта следва да отговаря на изискванията на законосъобразност по кодекса – да е издадена от компетентен орган, при спазване на установената форма и процедура, при правилно приложение на материалния закон и в съответствие с целта на закона.

Съдът намира, че обжалваният акт е издаден от компетентен орган – Началник на отдел „Оперативни дейности“ – гр. Варна в Главна дирекция „Фискален контрол“ при Централно управление на Националната агенция за приходите, на когото съгласно Заповед № ЗЦУ-1148/25.08.2020 г. на Изпълнителния директор на НАП е възложено издаването на заповеди за налагане на ПАМ по чл. 186 от ЗДДС. Органът е действал при условията на заместване от друго лице в съответствие със Заповед № ЗЦУ-928/05.07.2018 г. на Главния секретар на НАП и доказателства за отсъствието на титуляря на датата на издаване на заповедта.

Не се установяват съществени нарушения на административно-производствените норми при издаване на акта. Обжалваният акт отговаря на изискванията за писмена форма и съдържа фактическите и правните основания за издаването си в достатъчно подробен вид, позволяващ съдебен контрол.

Правното основание за налагане на обжалваната принудителна административна мярка е чл. 186, ал. 1, т. 1 б. „а” от ЗДДС, съгласно който запечатване на обект за срок до един месец се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба.

Съдът намира, че обжалваната принудителна мярка е наложена при неправилно приложение на материалния закон и в нарушение на целта на закона.

Според твърденията на ответника, при констатиране на административно нарушение на реда за отчитане на оборотите в търговските обекти административният орган е длъжен във всеки случай да наложи принудителна мярка по чл. 186 от ЗДДС. Дори това да е така, при определяне на срока на мярката административният орган действа в условията на оперативна самостоятелност, като законът определя възможна продължителност на принудата до един месец, без да фиксира критериите, които административният орган трябва да приложи. Следователно индивидуализацията на срока на принудителната мярка е резултат от упражняване на оперативната самостоятелност на административния орган. При тази индивидуализация е необходимо да бъдат изложени достатъчно мотиви, които да позволят на съда да провери дали органът е упражнил тази предоставена му оперативна самостоятелност правилно, в обществена полза и в съответствие с целта на закона, за каквато проверка изрично го задължава чл. 146, т. 5 от АПК.

Във връзка с това, чл. 13 от АПК въвежда и принципите на последователност и предвидимост, които задължават административните органи своевременно да огласяват публично критериите, вътрешните правила и установената практика при упражняване на своята оперативна самостоятелност, а чл. 6, ал. 2 от АПК – принципа на съразмерност, според който административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, с която актът се издава.

Съответно мотивите във връзка с продължителността на срока следва да посочват конкретни обстоятелства, въз основа на които административният орган е направил извода, че мярката ще постигне целта на закона именно когато е наложена в съответния размер, както и съждения относно засегнатите от акта и неговото изпълнение права и законни интереси и съпоставка с целта, която следва да бъде постигната.

Съдът отбелязва, че мотивите относно продължителността на наложената мярка са общи констатации, без от тях да са направени релевантни за мярката изводи. Липсват фактически констатации, които да обосновават извода, че търговецът има трайно поведение към неспазване на установения правов ред. Не са изложени и констатации относно организацията на дейността в обекта, която да е различна от нормалната организация, които да обосновават извода, че тази именно (неустановено каква) организация на дейността трябва да бъде променена и за това е необходимо време.