Решение № 143 от 25.04.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 143 гр. София, 24.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Николай Джурковски

Членове:

Александър Желязков

Емилия Колева при участието на секретаря Ваня Ил. И.а в присъствието на прокурора А. Ист. Р. Л. Ц. Р. като разгледа докладваното от Александър Желязков Въззивно наказателно дело от общ характер № 20221000600543 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава Двадесет и първа от НПК.

С присъда от 09.03. 2022 г. постановена по НОХД № 106/2022 г.

Окръжен съд Враца е признал подсъдимия К. Л. И., роден на ******** г. в гр.***, с постоянен адрес гр.***, българин, български гражданин, основно образование, неженен - с фактическо съжителство, работещ в ЕТ "Я. М.

Комерс" гр.София, на длъжност шофьор, с ЕГН **********, за виновен в това, че на 18.05.2020г. около 09.40 часа в с.Селановци, общ.Оряхово на ул."Капитан Петко войвода", срещу дом №29А при управление на МПС специален автомобил марка "Фиат", модел "Скудо", с рег.№ ********, в нарушение на чл.40, ал.2 от Закона за движение по пътищата, като не се е убедил, че пътят зад превозното средство е свободен и не е наблюдавал непрекъснато пътя зад него е причинил по непредпазливост смъртта на Т. М. от гр.Плевен, като я е блъснал със задната част на автомобила, поради което и на основание чл.343, ал.1, б."в", предл. първо, вр.чл.342, ал.1, във вр.с чл.54 от НК му е наложил наказание „лишаване от свобода“, за срок от три 1 години, като на основание чл.66 ал.1 НК е постановил отлагане изтърпяването на наказанието за срок от пет години, считано от влизане на присъдата в законна сила.

На основание чл.343г, във вр. с чл.37, ал.1,т.7 от НК съдът е постановил лишаване на подсъдимия К. Л. И. от право да управлява МПС за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.

Подсъдимият И. е осъден да заплати в полза на държавата направените по делото разноски.

Срещу присъдата на окръжния съд е внесена въззивна жалба от адвокат М. Х. - защитник на подсъдимия В.. В жалбата се поддържа, че присъдата е неправилна и незаконосъобразна. Според защитата, присъдата е постановена при неизяснена фактическа обстановка, като част от изводите на съда почиват на предположения, а в друга част – на неправилно или превратно обсъждане на доказателствата по делото. Защитникът поддържа, че извършеният от първостепенния съд доказателствен анализ е бил непълноценен, останали са без изясняване редица съмнения, като доказателствените празноти са били тълкувани във вреда на подсъдимия, в нарушение на презумпцията за невиновност.

Заявява се несъгласие с фактическата констатация на съда, че подсъдимият, като водач на МПС не се е уверил преди потегляне, че зад управляваното МПС няма препятствие и че не е наблюдавал непрекъснато пътя. Тези констатации по фактите били основани предимствено на извършените по делото експертизи, но заключенията на същите не са били категорични относно точното местоположение и движението на пострадалата. В жалбата се цитират някои констатации на заключението на видеотехническата експертиза.

На отделно място, защитата навежда оплакване, че съдът не е съобразил данните за съпричиняване на пострадалата за настъпване на съставомерния резултат, както относно движението и в нарушение на ЗДвП, така и относно употребата на алкохол, видно от резултатите от изследването /0,26 промила/, за които адв. Х. възразява срещу експертното предположение, че се дължат на разложителни процеси на изследваната кръв.

Формулирано е искане за отмяна на осъдителната присъда и постановяване на нова, въззивна присъда, с която подсъдимият К. И. да бъде 2 оправдан по повдигнатото му обвинение.

Въззивна жалба е подадена и от частните обвинители М. О., П. П. и Е.

С., чрез повереника им адвокат Т. П. от ВрАК. Във въззивна жалба се заявяват оплаквания, относими към явна несправедливост на наложеното с присъдата наказание лишаване от свобода. Поддържа се, че присъдата в частта, с която изтърпяването на наказанието е отложено с изпитателен срок е неправилна. Изложени са пространни съображения относно високата обществена опасност на извършеното престъпление, като се акцентира и на наличните по делото характеристични данни за подсъдимия, вкл. данни за предишни административни нарушения и осъждания, независимо от настъпилата реабилитация. Повереникът твърди, че тези данни разкриват И. като лице, което не се съобразява с правовия ред и индивидуално въздействие спрямо дееца може да се постигне единствено чрез ефективното изтърпяване на наказанието. Изтъква се, също така, че условното осъждане ще бъде възприето негативно в общността и няма да окаже целеното въздействие върху останалите членове на обществото.

Във въззивната жалба е отправено искане за изменение на присъдата чрез отмяна приложението на чл.66, ал.1 от НК.

В съдебно заседание пред въззивния съд подсъдимият К. И. се явява лично и със защитника си адвокат М. Х., като и двете страни поддържат въззивната жалба.

Представителят на Софийска апелативна прокуратура поддържа становище за неоснователност на подадената жалба от защитника на подсъдимия. Счита жалбата на частните обвинители за основателна, като подкрепя становището, че наказанието следва да бъде изтърпяно ефективно, отчитайки, че подсъдимият, въпреки че е реабилитиран, има много нарушения по Закона за движение по пътищата, и с оглед постигане целите на превенцията, пледира присъдата да бъде изменена в този смисъл.

Повереникът на частните обвинители адвокат П. поддържа въззивната жалба и същевременно оспорва депозираната от защитата въззивна жалба. Моля да бъде постановен съдебен акт, с който първоинстанционната присъда бъде изменена, с отмяна приложението на чл.

66, ал. 1 НК. Претендира разноски във въззивното производство.

3

Защитникът на подсъдимия адв. Х. поддържа заявеното във въззивната жалба становище, че присъдата на ВрОС е изцяло неправилна и незаконосъобразна. На първо място, твърди, че липсват мотиви на присъдата тъй като възраженията на една от страните в наказателния процес не са обсъдени при произнасяне на съдебния акт. Според защитника, останало е неуточнено по коя от двете хипотези на чл. 40, ал. 2 ЗДвП се поддържа, че подс.И. е нарушил виновно, а именно: движило се е назад без да има видимост или е следвало до осигури такава видимост, чрез специално лице, което да следи за неговото движение. В мотивите на първоинстанционния съдебен акт има противоречие в тази насока, като на страница 7 от мотивите, се вменява на подсъдимия, че се е движил и управлявал МПС-то, без да осигури лице, което да му съобщава за препятствие, а на страница 11 е посочено обратното – че се е движел назад, без да възприема фактическата обстановка. Изтъква се, че в приетата и кредитирана от съда комплексна разширена съдебномедицинска и автотехническа експертиза, опасната зона, е нула метра, т.е. опасността е възникнала преди привеждане автомобила в движение. Адв.Х. заявява несъгласие с това заключение. Твърди, че по показания на свид. А., при тръгване от място при управление на пътното транспортно средство, подсъдимият се е огледал назад както и че съобразно заключението на извършена видеотехническа експертиза, при потегляне на автомобила, още преди качване в автомобила си, подсъдимият е погледнал назад, зад автомобила, за да възприеме фактическата обстановка. Позовава се на обясненията на подсъдимия, които не са били обсъдени, че преди потегляне се е уверил, че зад автомобила няма препятствие. Като отделно съществено процесуално нарушение се твърди липсата на мотиви за поведението на пешеходката – дали е била на пътното платно. Съответно, останал необсъден въпросът дали е налице съпричиняване. Защитникът изтъква несъответствия и твърди грешки в заключението на САТЕ, в което не е била отчетена скоростта на движение на пострадалата пешеходка. Понататък защитата излага собствена версия за поведението на пострадалата непосредствено преди удара. Наред с това твърди наличие на случайно деяние, като подчертава, че височината на пострадалия пешеходец е 1.57 метра, височината на автомобила, който управлява подсъдимият, е 1.85 метра, поради което при внезапно предприета маневра от пешеходеца за преминаване към посока на тротоара, при движение върху пътната лента, 4 обективно не е възможно възприятие от страна на подсъдимия, и дори и да е възможно, не е било възможно спирането на този товарен автомобил. Ето защо, според защитата, водачът на МПС не е бил длъжен и не е могъл по никакъв начин, своевременно да избегне причиняването на вредоносния резултат. Адв.Х. се позовава на Тълкувателно решение № 2/2016 г. на ОСНК на ВКС. В обобщение, защитникът на подсъдимия пледира за отмяна на присъдата и постановяване на нова, оправдателна присъда В лична защита подсъдимият К. И. заявява, че поддържа изцяло заявеното от защитника. В осъществяване правото си на последна дума подс.И. моли да бъде оправдан.

Въззивният съдебен състав, след като обсъди доводите на страните, доказателствата по делото и при цялостна проверка на обжалваната присъда на основание чл. 314, ал. 1 от НПК, намира, че първостепенният окръжен съд, при постановяване на присъдата законосъобразно и пълноценно е установил относимите към предмета на обвинението факти. По делото са събрани в необходимия обем и по съответния процесуален ред доказателствата, нужни за неговото правилно решаване. Безспорно са установени всички обстоятелства, включени в предмета на доказване, като въз основа на тях са направени съответните фактически изводи.

Фактическите констатации на първоинстанционния съд са изградени след анализ на следните доказателствени източници: гласни доказателствени средства - обясненията на подсъдимия, дадени в съдебното производство показанията на свидетелите П. Г., М. О. и Р. А.; писмени доказателства: протокол за оглед на местопроизшествие; фиш за спешна медицинска помощ; протокол за оглед на труп с фотоалбум; протокол за доброволно предаване на 1бр. СД; препис-извлечение от акт за смърт и удостоверение за наследници на пострадалото лице; документи за собственост и застраховка на товарен автомобил и СУМПС; справка за нарушител/водач; справка за съдимост л; трудов договор, допълнително споразумение и длъжностна характеристика.

За да се произнесе, от обективна страна, първостепенният съд е приел за установена следната фактическа обстановка, която САС в настоящия съдебен състав напълно приема:

Подсъдимият К. Л. И. живее в гр. *** и работи към фирма ЕТ"Я. М.

Комерс" гр. София първоначално като обслужващ работник, а впоследствие като шофьор на тежкотоварен автомобил съгласно допълнително споразумение с работодателя. Същият е правоспособен водач на МПС,

5 категория В от 20.03.1998 година, от 19.09.2001 год. категория С, от 03.09.2004 год. категория Д и А. Подсъдимият е осъждан два пъти, като и за двете осъждания е реабилитиран по чл. 88а, ал.1, вр. чл.82,ал.1,т.4 и т.5 НК, което заличава последиците от осъжданията му. Подсъдимият е многократно наказван по административен ред за нарушение правилата за движение.

Пострадалата Т. М. живеела в гр. Плевен, но през м. май 2020 год. била на гости при майка си в с. Селановци, общ. Оряхово.

На 18.05.2020год. около 9,00 часа подсъдимият И. бил с управлявания от него бус - специален хладилен автомобил марка "Фиат Скудо", с per. № ВР **** ** в с. Селановци, тъй като трябвало да зареди магазин в селото, който се намирал на ул."Капитан Петко Войвода". За да е по-удобно да разтовари стоката от автомобила, подсъдимият спрял плътно в лявото платно по посока на движението си, срещу посоката на движение пред магазина и зад друг бус, който се намирал също пред магазина. След като разтоварил стоката, подсъдимият излязъл от магазина и тръгнал към управлявания от него товарен автомобил, качил се в него и без да се огледа го привел в движение на заден ход. Подсъдимият нямал видимост назад, освен на страничните огледала, които му осигурявали видимост извън габаритите на автомобила.

Бусът нямал задно стъкло - задните врати били плътни, нямал парктроник и в рамките на габаритите на автомобила нямало никаква видимост.