Определение № 1548 от 22.05.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1548 гр. София, 22.05.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТО 4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Костадинка Недкова

Членове:

Николай Марков

Красимир Машев като разгледа докладваното от Красимир Машев Касационно търговско дело № 20258002900413 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Л. С. С., чрез адв. Ст. К. от ЯАК, с надлежно учредена по делото представителна власт, срещу решение № 523/12.08.2024 г., постановено по в. т. д. № 73/2024 г. по описа на Софийския апелативен съд, ТО, 15 с-в, с което е потвърдено решение № 79/18.11.2019 г., постановено по т. д. № 69/2017 г. по описа на ОС-Кюстендил, с което са уважени предявените от „Футбико Строй” ООД срещу Л. С. С. кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 145 ТЗ и чл.

86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на следните парични притезания: 1) сумата от 169259 лв. (този иск е предявен като частичен от общия размер 200000 лв.), представляваща компенсаторно обезщетение за причинени имуществени вреди от дейността на Л. С. С. като управител на „Футбико Строй” ООД, изразяващи се в разликата между действителната продажна цена на продадените от нея автомобили и едно авторемарке, и цената, на която са продадени по сключените от управителя на това търговско дружество договори за продажба; 2) сумата от 34576 лв. (този иск е предявен като частичен общия размер от 90000 лв.), представляваща компенсаторно 1 обезщетение за причинени имуществени вреди от дейността на Л. С. С. като управител на „Футбико Строй” ООД, изразяващи се в прекратяване на договор за изкупуване на пластмасови отпадъчни бидони сключен между „Футбико Строй” ООД и „Балканфарма-Троян” АД, вследствие на което „Футбико Строй” ООД е пропуснало да реализира за периода от прекратяване на договора през м. 10.2016 г. до предявяване на исковата молба - 26.06.2017 г., печалба в размер на 90000 лв., ведно със законната мораторна лихва върху главните парични притезание от подаване на исковата молба до окончателното ù заплащане и 3) сумата от 15781,59 лв. – законна мораторна лихва върху главницата от 169259 лв., изтекла за периода от 24.07.2016 г. до 23.06.2017 г.

Касаторът поддържа, че въззивното решение е незаконосъобразно, тъй като в нарушение на процесуалния закон – необсъждане на релевираните във въззивната жалба правни доводи за неправилност на първоинстанционното решение, въззивният съд е достигнал до необоснованото съждение, че ответницата е причинила твърдените от ищцовото търговско дружество имуществени вреди. Счита, че незаконосъобразно апелативният съд е обосновал фактическия извод, че в процеса на доказване не е установено твърдяното от ответницата обстоятелство, че с продажната цена от отчуждените от нея автомобили – като органен представител на ищеца, не е било необходимо да се изпълни породено парично задължение по договор за заем. Поддържа, че не е установен и конкретният размер на твърдяната имуществена вреда под формата на имуществени загуби, тъй като методиката, по която е изготвяна СОЕ, не е изследвала пазарната цена на продадените автомобили. Твърди, че не са доказани и имуществените вреди под формата на пропуснати ползи, тъй като не е установено, че съществува висока степен на вероятност бидоните, предмет на прекратения договор за търговска продажба, да бъдат препродадени.

Касаторът обосновава искането за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, съдържащо се в изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК, както със специалните процесуални предпоставки, регламентирани в чл.

280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, така и със самостоятелното селективно основание, уредено в чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК – решението да е очевидно неправилно, като поставя следните процесуалноправни и материалноправни въпроса: 1.

„Дължи ли въззивната инстанция самостоятелна преценка на събрания по делото доказателствен материал - след обсъждане на доводите и възраженията 2 на страните, и дължи ли да изложи собствени мотиви по съществото на спора?” (по този процесуалноправен въпрос се твърди противоречие както със задължителната практика – разясненията по т. 2 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК, ВКС и т. 19 от ТР № 1/04.01.2001 г. по тълк. д. № 1/2000 г., ОСГК, ВКС, така и с казуалната практика - решение № 44/10.07.2020 г. по гр. д. № 1963/2019 г. на ВКС, II гр. о.; решение № 12/16.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 2184/2015 г., III г. о.; решение № 145/07.01.2019 г. по гр. д. № 811/2018 г., II г. о.; решение № 59/14.04.2015 г. по гр. д. № 4190/2014 г., IV г. о.; решение № 183/16.11.2017 г. по т. д. № 2624/2016 г., II т. о. и решение № 187/07.07.2016 г. по гр. д. № 1332/2015 г., IV г. о.); 2. „В случай че съдът е считал, че възражението за срочност на договора за заем и че ищецът не е длъжен да върне заетата му сума, е въпрос, важен за изхода на делото, следвало ли е съдът да очертае въпроса като част от делото и да разпредели доказателствената тежест? Можело ли е да се произнесе по това възражение без да укаже това на страните и да им даде възможност да вземат становище и да ангажират доказателства? (по този въпрос се твърди противоречие с решение № 26/15.03.2021 г. по гр. д. № 2213/2020 г. на ВКС, I гр. о.; решение № 186/23.12.2019 г. по т. д. № 649/2018 г. на ВКС, ТК, II т. о.; решение № 97/11.06.2019 г. по гр. д. № 2967/2018 г. на ВКС, ГК, I г. о. и решение № 24/01.06.2016 г. по гр. д. № 2968/2015 г. на ВКС, ГК, IV г. о.); 3. „Следвало ли е ищецът да посочи в исковата си молба обстоятелствата, на които се основава исковата претенция за търсене на отговорност по чл. 145 ТЗ, обстоятелствата, установяващи натоварването за извършване на действия на управление, действие или бездействие на управителя, какво конкретно нарушение на кое правило е извършил, умишлено ли е причинена вредата?” (твърди се противоречие с решение № 125/15.01.2020 г. по т. д. № 1204/2018 г. на ВКС, ТК, II т. о.; решение № 41/20.07.2016 г. по т. д. № 3314/2014 г. на ВКС, II т. о. и решение № 73/27.07.2010 г. по т. д. № 897/2009 г. на ВКС); 4. „След като във въззивната жалба е посочено, че е неправилно становището на ОС-Кюстендил, приемащо, че пострадалият С. не е можел да комуникира, защото бил интубиран, като в подкрепа са изложени аргументи, то изисквали ли са се специални знания и САС бил ли е длъжен да назначи СМЕ по въпрос дали Славков е бил контактен за времето след инцидента до интубирането му и респ. до смъртта му?” (по този въпрос се твърди противоречие с разясненията по т. 3 от ТР № 1/09.12.2013 г. на ВКС, ОСГТК; решение № 22/08.04.2020 г. по 3 гр. д. № 1697/2019 г. на ВКС, III гр. о.; решение № 314/22.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 392/2011 г., II г. о.; решение № 263/30.09.2014 г. на ВКС по гр. д. № 649/2014 г., IV г. о.; решение № 118/15.05.2012 г. на ВКС по гр. д. № 588/2011 г., III г. о.; решение № 11/01.02.2024 г. по т. д. № 2277/2022 г. на ВКС, I т. о.; решение № 157/2019 г. по гр. д. № 4152/2018 г. на I г. о.; решение № 10/2022 г. по гр. д. № 1921/2021 г. на III г. о.; решение № 241/2013 г. по гр. д. № 3194/2013 г. на ВКС; решение № 60/03.06.2019 г. по т. д. № 1892/2018 г. на ВКС, II т. о.; решение № 108/16.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1814/2009 на IV г. о; решение № 457/01.07.2010 г. по гр. д. № 1264/2009 г. на III г. о.; решение № 144/07.10.2010 г. на ВКС по т. д. № 806/2009 г.; решение № 145/21.04.2014 г. на ВКС по т. д. № 4726/2013 г. на IV г. о.; решение № 267/04.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 30/2013 г. на I г. о. и решение № 148/06.02.2017 г. на ВКС по т. д. № 2637/2015 г. на II т. о.); 5. „Какво представлява пазарната цена на МПС и чрез какви методи тя се определя от вещите лица? Може ли при липса на реализирани сделки пазарната цена да се определи въз основа на информацията в бюлетини на застрахователи - немски, италиански или какви?

Може ли пазарната цена да се определи на база заявени оферти в сайтове за обяви?” (по тези два материални въпроси се твърди, че правният отговор по тях ще допринесе както за точното прилагане на закона, така и за развитието на правото) и 6. „Доказана възможност за сигурно увеличаване на имуществото на ищеца ли е претенцията на ищеца за покупко-продажба на 592 пластмасови бидона?” (по този материален въпрос се твърди противоречие както с тълкувателните разяснения по ТР № 3/12.12.2012 г. по тълк. д. № 1/2011 г. ОСГТК на ВКС и ТР № 3/13.01.2023 г. на ОСГТК на ВКС, така и с решение № 156/29.11.2010 г. на ВКС по т. д. № 142/2010 г.).

Ответникът по касационната жалба е подал в законоустановения срок писмен отговор, в който развива правни съображения както за обосноваване на основанията за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, така и за основателност на касационните основания, изложени в касационната жалба.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, ІІ отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.

280, ал. 1 ГПК, констатира следното:

Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, чрез 4 пълномощник – с редовно учредена по делото представителна власт, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.

283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.

За да постанови обжалваното решение, апелативният съд е приел за установено, че ответницата е била управител на ищцовото търговско дружество, като през процесния период – на 23.07.2016 г. и 24.07.2016 г., е продала собствени на дружеството 35 употребявани леки автомобила и едно авторемарке на три търговски дружества и на две физически лица. Счел е, че към момента на сключването на договорите едноличен собственик на капитала на дружеството е бил А. Г. С., който на 22.07.2016 г. е претърпял тежка злополука с АТВ, в резултат на която умира на 27.07.2016 г. Част от предмета на дейност на дружеството е свързана с продажба на употребявани леки автомобили, които били изложени на открит паркинг, находящ се в имот на „Джеронимо” ООД, в което А. Г. С. притежавал 50 % от капитала. На 04.08.2011 г. между „Джеронимо” ООД и „Балканфарма-Троян” АД бил сключен договор за изкупуване на отпадни опаковки при производствената дейност на акционерното дружество, а на 17.07.2014 г. между „Джеронимо” ООД, „Балканфарма-Троян” АД и „Футбико Строй” ЕООД било сключено споразумение за новация, по силата на което „Футбико Строй” ЕООД встъпва в правата и задълженията на „Джеронимо” ООД, произтичащи от договора от 04.08.2011 г. На 21.10.2016 г. ответницата като управител на ищцовото дружество е прекратила този договора. Въззивният съд е изяснил, че с оглед на така установеното от фактическа страна отговорността на управителя на ООД по чл. 145 ТЗ е специална имуществена отговорност, която е предпоставена от съществуващите между дружеството и управителя му два вида правоотношения - договорно и органно. Тя е за вреди, причинени от действия или бездействия на управителя, осъществени при и по повод изпълнение на управленските му функции, съгласно сключения договор за управление и закона, който урежда задълженията му като органен представител. За да бъде ангажирана отговорността на управителя на основание чл. 145 ТЗ, на ищеца принадлежи процесуалното задължение (доказателствената тежест) да установи проявлението на следните правопораждащи спорното материално право юридически факти: 1) действия или бездействие на управителя във връзка с осъществяване на управлението на търговското дружество; 2) настъпване на вреди за дружеството; 3) пряка 5 причинно-следствена връзка между действието/бездействието и претърпените вреди. Апелативният съд е съобразил мотивите на решение № 142/28.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 1945/2016 г., I т. о., съгласно които специалната имуществена отговорност на управителя е неограничена и резултатна, като вредите следва да бъдат доказани по вид и размер като реално отразили се в патримониума на дружеството. Приел е за установено, че на 23 и 24 юли 2016 г. ответницата като управител на „Футбико Строй” ООД е извършила разпореждане с движими вещи (35 бр. леки автомобили и едно авторемарке), собственост на ищцовото търговско дружество, в полза на различни субекти (търговски дружества и физически лица), като съгласно приетите ССЕ тя ги е продала на цени, значително по-ниски от действителната пазарна стойност, а в някои случаи и по-ниски от техните доставни цени, вследствие на което за ищцовото дружество са настъпили преки имуществени вреди, изразяващи се в разликата между действителната справедлива пазарна стойност на продаденото имущество и цената, на която са извършени покупко-продажбите на вещите, възлизаща на сумата от 169259 лв. С тези действия органният представител на ищеца не е положил дължимата грижа към воденето на управляваното от него търговско дружество – процесните активи, собственост на търговеца, са продадени на значително по-ниска от пазарната им стойност, за което не са обосновани никакви обстоятелства от икономически или друг характер. В този смисъл, апелативният съд е счел за неоснователен правния довод на ответницата, че поради съществуването на високо по размер парично задължение на „Футбико Строй” ЕООД към физическо лице в размер на 90000 лв. било необходимо за погасяването му да бъде осъществена тази спешна продажба на автомобили на занижени цени. Анализирайки предметното съдържание на договора за заем от 03.07.2014 г., въз основа на който се твърди, че е възникнало това парично задължение на дружеството, въззивният съд е обосновал правния извод, че с клаузата по чл. 1 е уговорено, че заемът се предоставя за срок от пет години, поради което падежът на това парично задължение е бил на 03.07.2019 г. Следователно, преди тази дата кредиторът не е притежавал правната възможност да иска изпълнение, поради което не е съществувала необходимост „Футбико строй” ООД предсрочно да изпълнява задължението си. От друга страна, с процесните леки автомобили ищцовото дружество е могло както да обезпечи, така и да погаси задължението си, като неговият кредитор бъде удовлетворен чрез продажба на автомобилите, но не и 6 на занижени цени. В случай че действително се е било достигнало до критично финансово състояние на дружеството, вследствие на което се е налагало да бъдат продадени за два дни десетки автомобили на значително занижени цени спрямо пазарните им, в какъвто смисъл са фактическите твърдения на ответницата, то до това финансово положение се е стигнало именно в резултат на недобро управление на дружеството - към този момент и повече от година преди това именно ответницата е била негов единствен управител. В този смисъл, тя не би могла да черпи права от това свое поведение, което е довело до твърдяната финансова обремененост на дружеството, вследствие на което да е било необходимо да се отчуждават негови активи, неразривно свързани с дейността му и реализиране на печалба.