Решение № 370 от 29.04.2026, Районен съд - Хасково

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 370 гр. гр. Хасково, 29.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, ІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Нели Д. Иванова при участието на секретаря Персиана Люб. Михова като разгледа докладваното от Нели Д. Иванова Гражданско дело № 20245640101780 по описа за 2024 година

Предявен е от В. К. Д. ЕГН:********** и Е. Г. М. с ЕГН:**********, двете с адрес гр.Нови Искър, общ.Столична, обл.София, ул.”*****, със съдебен адрес гр.Хасково, бул.„***, адв.А.Т., против А. П. Д. с ЕГН:********** и М. А. Д. с ЕГН:**********, двамата с адрес гр.Хасково, ул.

„******, ревандикационен иск с правно основание чл.108 от ЗС.

В настоящото производство са конституирани на основание чл.219 от ГПК в качеството на трети лица – помагачи на стрА.та на ответниците П. П.

А., Л. Х. К., Д. Д. Х. и А. Д. К..

Производството по делото е образувано по искова молба, с която се иска да се приеме за установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № *** по КККР на гр. Хасково, одобрена със Заповед № РД-18-63/05.10.2006г., с адрес на поземления имот: гр. Хасково, п.к. 6300, ж.р. „Изгрев“ с площ от 2000 кв.м, трайно предназначение на територията: урбанизирА., начин на трайно ползване: Ниско застрояване (до 10м); предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: 397, при съседи: № ***, ***,

***, ***; ведно с построените в имота две сгради:

1

СГРАДА с идентификатор № *** по КККР на гр. Хасково, одобрена със Заповед № РД-18-63/05.10.2006г., с адрес на сградата: гр.

Хасково, п.к. 6300, ж.р. „Изгрев“, със застроена площ от 19 кв.м., с предназначение - Жилищна сграда - еднофамилна, брой етажи: 1 /един/; и СГРАДА, която не е заснета и нанесена в Кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Хасково, със застроена площ от 50 кв. м., с адрес на сградата: гр. Хасково, п.к. 6300, ж.р. „Изгрев“, с граници на сградата: от север - имотна граница с ПИ ***; от изток - свободно дворно място на ПИ ***; от юг - Сграда с идентификатор ***; от запад имотна граница с ПИ ***; която сграда е разположена в северозападната част на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № *** по КККР на гр. Хасково, одобрена със Заповед № РД-1863/05.10.2006г с адрес на поземления имот: гр. Хасково, п.к. 6300, ж.р.

„Изгрев“ с площ от 2000 кв.м, трайно предназначение на територията: урбанизирА., начин на трайно ползване: Ниско застрояване (до 10м); предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: 397, при съседи: № ***, ***. ***. ***; както и да бъдат осъдени А. П. Д. и М. А. Д. да предадат на В. К. Д. и Е. Г. М. владението върху гореописания поземлен имот, ведно с посочените две сгради в него.

В исковата молба се твърди, че като наследници на Г.П.Я. и З.М.Я., ищците са собственици по реституция и наследство при равни наследствени квоти от ½ ид.ч. на ПИ с идентификатор № *** по КККР на гр.

Хасково, одобрена със Заповед № РД-18-63/05.10.2006г., с адрес на поземления имот: гр. Хасково, п.к. 6300, ж.р. „Изгрев“ с площ от 2000 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирА., начин на трайно ползване: Ниско застрояване (до 10м); предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: 397, при съседи: № ***, ***,

***, ***. Посочват, че правото им на собственост произтича от следното: Съгласно Нотариаленъ актъ за собственостъ на недвижимъ имотъ купенъ на публична проданъ от 05.06.1942г., № 175, т. I, peг. 1169/ дело № 238/1942г. на нотариусъ при Хасковския Областен съд (Нот.акт № 175/1942г.) - Г.П.Я. закупил на публична продан, проведена на 29.04.1942г. недвижим имот, представляващ Нива от 15,4 дка в м. „Помак чешме“, Хасковско землище, при граници: В.Д., дере и К.Р., принадлежаща на П.П.П.

2

С Присъда от 14.02.1947г. Хасковският областен съд признал, че Г.П.Я. увеличил имотното си състояние за времето от 01.01.1935г. до 12.09.1946г., поради което на основание чл. 1, 2 и 4, ал. 1 от ЗКИ, било конфискувано имуществото му, от което под т. 1 от присъдата и посочената Нива от 15,4 дка, находяща се в землището на гр. Хасково, в м. „Помак чешме“, при граници:

В.Д. дере и К.Р., описан в Нотариален акт № 175 от 05.06.1942г.

Въз основа на подадено Заявление с вх. № 50147/ 1991г. до ПК-Хасково за възстановяване собствеността върху земеделски земи, било постановено Решение № 36-51/01.04.1998г. на ПК Хасково, с което се признавало и възстановявало правото на собственост на наследниците на Г. и З.Я. в съществуващи (възстановими) стари реални граници на следния имот - Нива от 15,4 дка, находяща се в терен по параграф 4 на гр. Хасково, в местността „Помак чешме“, без описани граници и съседи, описан с пореден № 1 от заявлението и установен с Нотариален акт 175. В решението на ПК-Хасково било посочено, че възстановяването на правото на собственост върху имотите, разположени в територии по параграф 4 ПЗР на ЗСПЗЗ ще се извърши при условията на чл. 28 от ППЗСПЗЗ, като имотните граници ще се определят въз основа на влезлия в сила план на новообразуваните имоти по чл.28, ал.9 от ППЗСПЗЗ. Със Заповед № ДС-28-1/11.06.2019 на областния управител на област Хасково (обнародвА. в ДВ бр.51/28.06.2019г.), на основание § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл. 32, ал. 1 от ЗА, бил одобрен План на новообразуваните имоти /ПНИ/ за ж.р. „Изгрев“, землище гр. Хасково, който засягал процесния имот с идентификатор № *** по КК на гр. Хасково и със същия идентификатор като новообразуван имот по ПНИ на ж.р. „Изгрев“ на гр.

Хасково. В регистъра към ПНИ, в графа „Име на правоимащия стар собственик или на собственика към датата на приемане на помощния план – ПП“ били записани дублиращи права на собственост, като освен Г. и З.Я. била вписА. и С.Н. К., на която ответниците твърдяли че са правоприемници по силата на сключени нотариални сделки. Въз основа на този ПНИ, на основание § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл.28а, ал.1 от ППЗСПЗЗ във вр с § 46, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, била издадена и Заповед № 494/25.03.2021 г. на Кмета на Община Хасково, с която било наредено да бъде възстановено правото на собственост на наследниците на Г. и З.Я. върху новообразуван имот в строителните граници на града (определени с околовръстен полигон, одобрен с решение № 67/29.02.2000г. на ОС-Хасково) с идентификатор № 3

***, ж.р. „Изгрев“, землище гр. Хасково, с площ от 2000 кв.м., при граници и съседи: № ***, ***, ***,

***, чиито наследници се явявали ищците. Твърди се, че по жалба на ответниците срещу заповедта на областния управител на Област Хасково за одобряване на ПНИ в частта касателно процесния имот, било образувано ГД 1909/2021г. по описа на РС-Хасково, по което жалбата била оставена без уважение.

Твърди се от ищците също, че ответниците претендирали права на собственост върху процесния имот, несъвместими с техните права на собственост. Към момента имотът се владеел от ответниците, без наличието на правно основание за това, доколкото правото на собственост върху имота им било възстановено, след като преди това било отнето от наследодателите им. От друга стрА., ответниците не били ползватели, трансформирали правото си на ползване по смисъла на § 4а, 4б и 4з от ПЗР на ЗСПЗЗ. Същите не можели да се позоват и на придобивна давност по отношение на процесния имот, тъй като до приключване на реституционното производство такава не течала. Излага се от ищците също, че в гореописания процесен имот били изградени и две сгради, посочени по-горе, а именно – сграда с идентификатор *** по КККР на гр. Хасково, на 1 етаж, Жилищна сграда еднофамилна с площ от 19 кв.м., както и сграда в северозападната част на имота, която не е нанесена в КККР на гр. Хасково. Същите поддържат, че като собственици на поземления имот, по силата на приращението ищците са собственици и на построените в него две сгради. Според тях, правото на собственост на ответниците не може да им бъде противопоставено, тъй като ищците имали качеството на възстановени собственици.

Предвид възникналата колизия на права между ищците и ответниците върху процесните имоти, за ищците бил налице правен интерес от предявяване на настоящия иск за разрешаване на материалноправния спор за собственост по гражданскоправен ред, както и за предаване владението върху процесните имоти на ищците. Правят искане за присъждане на направените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответниците са депозирали отговор на исковата молба, с който оспорват иска като недопустим, а по същество и като неоснователен. На първо място излагат твърдения, че административната 4 процедура по възстановяване на процесния имот все още не е приключила, поради което настоящият иск се явява преждевременно предявен. Излагат съображения и за нередовност на исковата молба и правят искане за оставянето й без движение. По същество оспорват изцяло иска като неоснователен. На първо място излагат доводи за липса на материалноправна легитимация на ищците като собственици на процесния имот, поради неприключила административна процедура за възстановяването му по реда на ЗСПЗЗ. Твърдят, че процесният имот не попада в обхвата на §4 и сл. от ПЗРЗСПЗЗ, поради което в нарушение на закона е бил включен в одобрения план за новообразуваните имоти. Излагат, че са придобили имота по силата на сключен договор за покупко-продажба от праводателите Д. П. К. и П. П. А., последните легитимиращи се като собственици в качеството им на наследници на С.Н. К., която от своя стрА. била вписА. в регистъра на НИ като собственик, заедно с Г. и З.Я.. Сочат, че С.Н. К. придобила собствеността върху имота по силата на сключен договор за покупко-продажбата му с Н.И.Б., който се легитимирал като собственик с НА № 17 от 22.11.1957г., том ІІІ, дело № 625/1957 на ХРС, констатиращ правото му на собственост върху недвижимия имот по замянка с негова нива, блокирА. от ТКЗС-Хасково, на основание протоколно решение на ТПС комисия-Хасково от 13.11.1957г.

Излагат съображения, че доколкото след извършената замяна била налице извършена разпоредителна сделка с процесния имот, то предвид разпоредбата на чл.18з, ал.3 ППЗСПЗЗ, процесния имот оставал извън обхвата на чл.10 , ал.13 ЗСПЗЗ и не подлежал на възстановяване. Предвид подробно изложените в отговора съображения се поддържа от ответниците, че те са собственици на процесния имот и същият незаконосъобразно е бил включен в ПНИ. Сочат, че след придобиване на собствеността, същите непрекъснато и необезпокоявано владеели имота и сграда *** в него, както и че редовно са заплащали дължимите за тях местни данъци и такси.

На следващо място, в отговора си ответниците оспорват валидността и законосъобразността на всички административни актове на всички административни органи, с които е било признато и възстановено правото на собственост върху процесния имот на ищците като наследници на Г. и З.Я., доколкото тези актове били издадени при допуснати съществени нарушения на закона и при липсата на предпоставките за това, за което се излагат подробни съображения. Правят искане на основание чл.17, ал.2 ГПК съдът да 5 се произнесе относно валидността и законосъобразността на Решение № 36-51 от 01.04.1998г. на ПК-Хасково, както и на Заповед № 494/25.03.2021г. на Кмет на община Хасково. Във връзка с оспорване решението на ПК-Хасково, правят оспорване и на идентичността на ПИ *** с посочената в решението нива от 15.400 дка.

Ответниците оспорват иска и в частта на претенцията за собственост върху сграда с идентификатор ***. Сочат, че тази сграда не е била предмет на възстановителната административна процедура, поради което ищците не могат да се легитимират като нейни собственици на основание възстановяване на право на собственост с ПНИ. Неоснователно считат твърдението, че ищците са придобили правото на собственост върху сградата на основание приращение, тъй като се касаело за законно построен самостоятелен обект на правото на собственост през 1975г., въз основа на одобрени строителни книжа, за който ответниците надлежно се легитимирали като собственици с НА № 705 от 16.06.2006г., том IV, peг. № 4075, дело № 566/2006г. По претенцията относно втората посочена в исковата молба сграда в процесния недвижим имот, незаснета и ненанесена в КККР на гр.Хасково, в отговора се релевира насрещно твърдение, че такава сграда като самостоятелен обект на право на собственост не съществува в имота на ответниците, поради което искът в тази му част бил лишен от предмет.