Решение № 3690 от 13.03.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3690 гр. София, 13.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: НИКОЛАЙ Н. ЧАКЪРОВ при участието на секретаря НЕЛИ М. ШАРКОВА като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ Н. ЧАКЪРОВ Гражданско дело № 20221110148031 по описа за 2022 година

Предявен е осъдителен иск по чл. 411 КЗ за заплащане на сумата 2 239,24 лв., представляваща изплатено от ищеца по застраховка „А.” обезщетение за застрахователно събитие, настъпило на 21.07.2018 г. в гр. П., ведно със законната лихва от датата на исковата молба и разноските.

Ищецът твърди, че в срока на застрахователното покритие по договор за имуществено застраховане по застраховка „А.” е настъпило събитие – ПТП, в причинна връзка с което са причинени щети на застрахования автомобил; твърди, че щетите са на стойност 2 224,24 лв., като поддържа да е изпълнил задължението си за заплащане на застрахователно обезщетение. Твърди ответникът да е застраховател на гражданската отговорност на делинквента, спрямо когото в полза на ищеца възниква регресно вземане за платеното обезщетение и разноски за определянето му.

Ответникът оспорва предявения иск по основание и размер. Не оспорва факта, че е застраховател по ГО на водача на л.а. „С.“ с рег. № ..., както и факта, че ищецът е изплатил застрахователно обезщетение в посочения в исковата молба размер. Оспорва вредите да са причинени по посочения от ищеца начин, механизма на ПТП, наличието на причинна връзка, противоправността на деянието и вината на застрахован при него водач на МПС, както и размера на вредите. Претендира разноски.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на доказателствата по делото, намира следното:

Основателността на иска по чл. 411 КЗ предпоставя установяване на всички елементи от фактическия състав на регресната претенция и по 1 конкретно, че в срока на застрахователното покритие на договора за имуществено застраховане, вследствие виновно и противоправно поведение на лице, чиито застраховател по ГО е ответника, е настъпило събитие, за което застрахователят по ГО носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение застрахователят по имуществената застраховка е изплатил на застрахования застрахователното обезщетение в размер на действителните вреди, които са в непосредствена причинно-следствена връзка с настъпилото събитие.

По делото не е спорно наличието на валиден договор за имуществено застраховане за л.а. „Ф.П.“, с рег. № .., в изпълнение на който ищецът е заплатил застрахователно обезщетение в посочения в исковата молба размер, както и наличието на валиден договор с ответника за застраховка „Гражданска отговорност“ за л.а. „С.“ с рег. № ... към датата на процесното ПТП, като тези обстоятелства се потвърждават и от приетите по делото застрахователна полица № .., опис на щета № .. от 23.07.2018 г., фактура за ремонт в оторизирания сервиз, платежно нареждане от 15.01.2019 г., както и от извадката от Г. ф. за сключена гражданска отговорност за л.а. „С.“ с рег. № ... към датата на ПТП.

От приетите по делото двустранен констативен протокол за ПТП от 21.07.2018 г. и заявление на щета от същата дата се установява, че в периода на действие на договора за имуществена застраховка е настъпило събитие – ПТП, представляващо покрит риск. Видно от протокола процесното ПТП е настъпило при предприета от водача на л.а. „С.“ с рег. № ... маневра за завой на дясно, при която е реализиран удар с извършващия в същия момент маневра за движение на заден ход, с цел излизане от обособено паркомясто пред бл. 2 в кв. И., град П., л.а. „Ф.П.“, с рег.№ ... От удара са причинени вреди по задна броня на л.а. „Ф.П.“, с рег.№ .. и по преден десен калник на л.а.

„С.“ с рег. № .... Изложеното в протокола се потвърждава изцяло от показанията на разпитаните като свидетели водачи, като се установява още, че при предприетата маневра движение на заден ход водачът на л.а. „Ф.П.“, с рег.№ .. е имал ограничена видимост поради паркирани около неговия автомобил други автомобили, което не му дало възможност да възприеме своевременно движещия се по улицата л.а. „С.“, с рег. № ....

Горепосочения механизъм на ПТП се потвърждава и от приетата по делото САТЕ, като съгласно заключението на вещото лице от техническа гледна точка, водачът на л.а. „Ф.П.“ е имал възможност да предотврати настъпването на процесното ПТП ако е изчакал преминаването на л.а. „С.“ и след това е извършил своята маневра за движение на заден ход, с цел излизане от обособеното паркомясто. В открито съдебно заседание експертът дава разяснения, че водачът на л.а. „С.“ не е могъл да предотврати удара, тъй като излизането на заден ход на другото превозно средство е имало внезапен характер, а ударът е настъпил непосредствено веднага след самата маневра завой на дясно в опасната му зона на спиране.

2

При така установения механизъм на ПТП, съдът намира, че водачът на л.а.

„Ф.П.“, с рег.№ .. е нарушил правилото на чл. 40, ал. 1 и 2 ЗДвП, съгласно което преди да започне движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението. По време на движението си назад водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за опасности. В случая водачът на л.а. „Ф.П.“, с рег.№ .. при извършване на маневрата движение назад е следвало да се увери, че пътят зад неговия автомобил е свободен и че с движението си няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници на пътя, като бъде в готовност при възприето препятствие незабавно да предприеме маневра по спиране на превозното средство с цел избягване на удар, което в случая не е сторено.

Предвид това, следва да се приеме, че вина за произшествието има застрахования при ищеца водач на л.а. „Ф.П.“, с рег.№ ...

Предвид гореизложеното, съдът приема, че от събраните по делото доказателства не се установяват всички елементи от правопораждащия материалното право на обезвреда фактически състав, а именно – не е налице противоправно деяние от страна на застрахования при ответника водач на л.а.

„С.“ с рег. № ....

По изложените съображения, предявеният иск за заплащане на сумата 2 239,24 лв., представляваща изплатено от ищеца по застраховка „А.” обезщетение за застрахователно събитие, настъпило на 21.07.2018 г. в гр. П. следва да се отхвърли като неоснователен.

При този изход на спора право на разноски възниква за ответника, комуто следва да се присъди на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК сума в общ размер на 350 лв. за депозити за вещо лице и свидетел, както и за юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.

Воден от изложеното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от ЗД „Б.“ АД, ЕИК . против „Д.З.“ АД, ЕИК . осъдителен иск по чл. 411 КЗ за заплащане на сумата 2 239,24 лв., представляваща изплатено от ищеца по застраховка „А.” на л.а. „Ф.П.“, с рег.

№ .., обезщетение за застрахователно събитие, настъпило на 21.07.2018 г. в гр.

П. от виновно противоправно поведение на водача на л.а. „С.“, с рег. № ..., чиято гражданска отговорност е била застрахована от ответника, ведно със законната лихва от датата на исковата молба - 02.09.2022 г. до окончателното плащане.

ОСЪЖДА ЗД „Б.“ АД, ЕИК . да заплати на „Д.З.“ АД, ЕИК . на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 350 лв. разноски по делото.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийския градски съд 3 в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4