Решение № 287 от 19.08.2025, Районен съд - Несебър

РЕШЕНИЕ

№ 287 гр. Несебър, 19.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, I-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Йорданка Г. Майска И.а при участието на секретаря Маринета Д. Шаренкова като разгледа докладваното от Йорданка Г. Майска И.а Гражданско дело № 20242150100216 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по повод предявен от ********** ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:

********, ет. партер, представлявано от Т.С.Т., с пълномощник адв. И. И., против Д. А. В., ЕГН **********, с адрес: ******, Д. А. В., ЛНЧ **********, с адрес: ******** и „*******“ ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: ********, представлявано от Д. А. В., иск с правно основание чл. 135 от ЗЗД.

Ищецът иска да бъде обявена за недействителна сделка – брачен договор за нотариална заверка на подписите и съдържанието от 19.05.2023г., сключен по реда на чл. 37 и сл. от СК, вписван в СВ Несебър, рег. ****** вх.

№ ********г. – акт № ********, съставен от нотариус Линка Чуткина с район на действие – Районен съд Несебър, в частта, в която страните са уговорили преминаване в режим на разделност на недвижими имоти, които имоти са поставени в лична и изключителна собственост на Д. А. В. и който недвижим имот представлява ½ идеална част от самостоятелен обект в сграда с идентификатор 51500.507.******** по КККР на гр. Несебър, с адрес на имота к. к. „Слънчев бряг – запад“, ****** с предназначение – гараж, нива на обекта: 1, посочена в документа площ: 15,38 кв. м., прилежащи части – 1,91 кв. м. от общите части на сградата и 10,03 кв. м. от маневрено хале, ниво:

1

1, съседни самостоятелни обекти: на същия етаж 51500.507.******, под обекта – няма и над обекта – 51500.507.******, както и сделката, обективирА. в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от 11.07.2023г., акт № ******* съставен по нотариално дело № ******г. на нотариус Линка Чуткина, рег. № 600, с район действие – Районен съд Несебър, в частта, с която от Д. В. на „*******“ ЕООД е прехвърлена собствеността върху недвижим имот, представляваща ½ идеална част от самостоятелен обект в сграда с идентификатор 51500.507.********.

Претендията се основава на следните фактически твърдения: Ищецът твърди, че е кредитор на Д. А. В. относно следните вземания: 300 000 лв. по изпълнителен лист № 513 от 19.01.2024г. по ч.гр.д. № 614/2024г. на РС Пловдив, ведно с 11 124 лв. – лихви; 6000 лв. по изпълнителен лист по ч.гр.д.

№ ******г. по описа на РС Асеновград и 9000 лв. – по изпълнителен лист по ч.гр.д. ******г. на РС Асеновград. Последните две вземания са били придобити въз основа на договор за цесия от Т.Т. от 10.01.2024г .. Д. А. В. е прехвърлила на Д. А. В. свое собствено вещно право, а именно собствеността върху ½ част от самостоятелен обект в сграда с идентификатор 51500.507.******** по КККР на гр. Несебър – чрез сключването на брачен договор от 19.05.2023г. В последствие Д. А. В. прехвърлил същата идеална част от обекта на „*******“ ЕООД с нотариален акт от 11.07.2023г. Посочва, ч е Д. А. В. и Д. А. В. при първата сделка са били съпрузи, поради което навежда, че е налице презумпцията по чл. 135, ал. 2 от ЗЗД, като за този извод допълва и че тази сделка е била и безвъзмездна. Навежда се, че при втората сделка Д.В. е бил единствен законен представител и едноличен собственик на капитала на „*******“ ЕООД. Излага подробни съображения за приложимост към случая на презумпцията на чл. 135, ал. 2 от ЗЗД. С тези доводи моли предявеният иск да бъде уважен. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК от ответника „*******“ ЕООД е подаден отговор на исковата молба, с който искът се оспорва. Не оспорва, че Д.В. и Д.В. са били съпрузи. Навежда се, че съпрузите към датата на разпоредителната сделка са били собственици на капитала на „*******“ ООД. Твърди се, че Д.В. е предприела с оглед производство по развод между тях действия срещу Д. В. по разпореждане с имущество. Навежда се, че фактическа раздяла настъпила от юни 2022г., а на 28.06.2022г. била подадена 2 молба за развод. Твърди се, че с Решение № 478 от 30.12.2022г. по гр.д. № *****г. на РС Несебър искът е отхвърлен. Сочи се, че на 18.07.2022г. срещу Д. В. била подадена молба за защита от домашно насилие от Д.В.. Твърди се, че управителят на ищеца е заявил, че знае от кога са влошени отношенията между съпрузите. Описват се симулативни процеси, във връзка с издадени от Д. В. записи на заповедите и сключени договори. Твърди се, че поради тези действия от Д. В. е предявен иск по чл. 155, т. 1 от ТЗ, по който е образувано т.д. № 322/2022г. по описа на Окръжен съд Бургас – за прекратяване на дружеството „*******“ ООД. Твърди се, че било постигнато споразумение между съпрузите: Д.В. да стане едноличен собственик на капитала на „*******“ ООД, след което дружеството да придобие недвижими имоти, да получи ППС *****, а в замяна да прекрати изпълнителното дело № 726/2023г. по описа на ЧСИ Драгомира Митрова, „К.“ ЕООД да направи отказ от иска по гр.д. № 952/2022г. по описа на Районен съд Несебър, а Д. В. да получи имотите и остА.лите ППС съгласно брачния договор, както и имот в Инцараки, собственост на „*******“ ООД, а така също и да оттегли иска си по т.д. 322/2022г. и да не обжалва Решение № 65 от 21.07.2023г. по т.д. № 101/2023г. по описа на Апелативен съд Бургас. Твърди се, че по силата на тези уговорки на 19.05.2023г. при нотариус Чуткина е подписан процесният брачен договор. В заключение се посочва, че целта на сделката (ведно с всички други) е била не да се увреди кредитора, а единствено уреждане на имуществените отношения с Д. В.. В тази връзка се сочи, че всички посочени обстоятелства установяват оборване на презумпцията по чл. 135, ал. 2 от ЗЗД.

По отношение на сделката, с която Д. В. е прехвърлил имота на „*******“ ЕООД се излага, че същата е възмездна и липсва презумпцията на чл. 135, ал.

2 ЗЗД. С тези доводи от съда се иска да отхвърли предявения иск.

Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответника Д. А. В., с който предявените искове се оспорват. Оспорва се наличието на предпоставките по чл. 135 ЗЗД, като се твърди, че ищецът е „мним кредитор“, сделката е възмездна, поради което не го уврежда, а с разпоредителния акт не се намалява и платежоспособността на длъжника.

Сочи се, че ответникът подал исковата молба за развод срещу Д. В., по която било образувано гр.д. № *****г. по описа на Районен съд Несебър. Обръща се внимание, че с Решение ******** по в.гр.д. № *****. по описа на 3

Окръжен съд Бургас бракът бил прекратен. Твърди се, че съпрузите били във фактическа раздяла от месец юни 2022г. Акцентира се върху производство пред Районен съд Асеновград, по което била отхвърлена молба за домашно насилие, подадена от Д. В.. Акцентира се върху факта, че лицата Т.Т. и Д. В. предприели срещу него квази-юридически действия, намерили отражение в цитирани симулативни производства. Обръща се внимание на образуваното от този ответник т.д. № 322/2022г. по описа на Окръжен съд Бургас по чл.

155, т. 1 от ТЗ за прекратяване на „*******“ ООД. Сочи се, че исковата молба по това дело е оттеглена от Д. В. по определени съображения. Акцентира се върху образувано от него и т.д. № 339/2022г. по описа на Окръжен съд Бургас, в качеството му на съдружник на „*******“ ООД – за връщане на определени суми. Твърди се, че исковете му са отхвърлени, но решението на Апелативен съд Бургас било подписано с особено мнение. Излагат се подробни съображения, касаещи посочения спор. Акцентира се върху факта, че брачният договор от 19.05.2023г. не е безвъзмезден, като се излагат доводи в тази посока. Описват се действителните уговорки между бившите съпрузи – Д. В. да придобие качеството едноличен собственик на „*******“ ООД, което да прехвърли собствеността върху поземлен имот с идентификатор 11538.***** на „*******“ ЕООД. Обръща се внимание, че „*******“ ООД придобило (като част от уговорките) еднофамилна жилищна сграда ****.

Извършва се тълкуване на всички отношения между страните, като се сочи, че не се касае за безвъзмездност, а за комплексен и възмезден начин на прекратяване на всички и всякакви отношения между бившите съпрузи, вкл. брачни и съдебни. С тези доводи от съда се иска да отхвърли предявените искове. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК от ответника Д. А. В. не е подаден отговор на исковата молба.

Съдът намира, че депозирА.та искова молба е процесуално допустима подадена е от лице с правен интерес, пред надлежния орган и съдържа изискуемите по закон реквизити.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото, и като съобрази становищата на страните и приложимия закон, съдът прие следното от фактическа и правна стрА.:

Предявен е иск с правно основание чл. 135 от ЗЗД.

4

Предпоставки за уважаване на иска е наличието на вземане на кредитора спрямо длъжника, както и последващи действия на длъжника, които целят да увредят кредитора. Не е необходимо ищецът да докаже при условията на главно и пълно доказване ликвидността и изискуемостта на вземането си, за да е налице правен интерес от предявяване на иска (в т.см.ТР № 2/2017 от 09.07.2019г. на ОСГТК на ВКС).

По отношение на втората предпоставка, изискваща да са налице увреждащи действия, извършени от длъжника, съдът съобрази, че увреждащо по смисъла на чл. 135 от ЗЗД е всяко действие, предприето от длъжника, с което той намалява своето имущество, с което затруднява възможността за удовлетворяване вземането на кредитора. Когато е налице безвъзмездно разпореждане с дадено имущество, безспорно е налице основание да се смята, че е има намерение за увреждане спрямо кредитора, имайки предвид, че в замяна на своята престация, длъжника не получава насрещна. По отношение на възмездните сделки, законът е предвидил изискване за лицето, с което длъжникът е договарял, също да е знаело за увреждането.

На следващо место следва да се посочи, че с разпоредбата на чл. 135, ал. 2 от ЗЗД е предвидена оборима презумпция за знание, когато е налице договаряне със съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра на длъжника. В задължителната за съдилищата практика на ВКС (решение № 219/17.02.2010 г. по т.д. № 752/2009г. по описа на ВКС, II т.о.) приложението на презумпцията е разширена до лица, които представляват или са собственици на юридическите лица - страни по атакувА.та сделка и се намират в родствени отношения от кръга на посочените в нормата на чл. 135, ал. 2 от ЗЗД.

При горната нормативна уредба и приложима задължителна съдебна практика при установяване на подлежащите на доказване фактически обстоятелства, доказателствената тежест бе разпределена, като бе посочено в доклада на съда, че в конкретния случай в тежест на ищеца е да докаже 1. качеството си на кредитор на длъжника; 2. извършеното увреждащо действие на длъжника и 3. субективния елемент - знание на длъжника, че уврежда кредитора си, респ. наличието на предпоставките по чл. 135, ал. 2 от ЗЗД, в конкретния случай, че сделките са сключени между съпрузи, че Д. В. е едноличен собственик на капитала на „*******“ ЕООД, както и твърденията си за безвъзмездност на първата от сделките.

5

При доказване предпоставките на чл. 135, ал. 2 ЗЗД в тежест на ответника „*******“ ЕООД и ответника Д. А. В. е да обори презумпцията на чл. 135, ал. 2 от ЗЗД, т.е. да докаже, че не е налице знание у договарящите за увреждащото действие. Тежестта на доказване е указА. на страните с определение № 596 от 24.06.2024г. по настоящото дело (л. 291 - л. 294).

От приетите по делото писмени доказателства се установява, че с изпълнителен лист № 513 от 19.01.2024г., издаден по ч.гр.д. № 20245330100614/2024 по описа на Районен съд - Пловдив длъжниците „*******“ ЕООД и Д. А. В. са осъдени да заплатят солидарно на ********** ЕООД сумата от 300 000 лева - задължение по запис на заповед от 01.03.2023г., с падеж на 01.05.2023г. без протест. По силата на изпълнителен лист № 925 от 17.11.2023г. по ч.гр.д. № 2023531010****** по описа на Районен съд - Асеновград същите длъжници са осъдени да заплатят солидарно на Т.С.Т. сумата от 6000 лева - главница, дължима по запис на заповед от 15.01.2023г., с настъпил падеж на определен ден - 15.05.2023г., както и сумата в размер на 120 лева - държавна такса. С изпълнителен лист № 918 от 16.11.2023г., издаден по ч.гр.д. № 2023531010****** по описа на Районен съд - Асеновград Д. А. В. и „*******“ ЕООД са осъдени да заплатят солидарно на Т.С.Т. сумата от 9000 лева - просрочена главница, дължима по запис на заповед, издаден от Д. А. В. на 12.01.2023г., с падеж на плащане на 15.05.2023г., обезпечен с авал от поръчителя „*******“ ЕООД, който едностранно и безусловно се задължил да отговаря солидарно с длъжника по записа на заповед, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението - 13.11.2023г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 300 лева, направени по производството разноски (л. 7 - л. 8).