Решение № 1044 от 13.05.2019, Административен съд - Пловдив

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ

Р Е Ш Е Н И Е

№ 1044

Град Пловдив, 13. 05. 2019 година

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – гр.

ПЛОВДИВ, І отделение, ХІ състав, в публично съдебно заседание на двадесет и седми март през две хиляди и деветнадесетата година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА НЕСТОРОВА -

ДИЧЕВА при участието на секретаря Д. Й., като разгледа докладваното от председателя адм. дело № 3310 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 268 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по жалба на Т.И.Т.,

ЕГН: **********, с посочен адрес: ***, против решение № 424 от 08.10.2018г. на директора на ТД на НАП – гр. Пловдив, с което е оставена без уважение жалбата на лицето срещу разпореждане изх. № С180016-137-0010116 от 18.09.2018г., издадено от Д.П.– старши публичен изпълнител в Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП – гр. Пловдив по изп. дело № 229 от 2011г.

Посочва се в жалбата и допълнението към нея, че решението е незаконосъобразно. С обжалваното разпореждане неправилно не е уважено направеното от лицето искане за погасяване по давност публичните задължения глоба по 2 броя наказателни постановления и 2 брой фиш, издадени през 2012г. и 2013г. Според него, независимо от издадените разпореждания за присъединяване на задължения по вече образувано в предходен момент изпълнително дело, които прекъсват давността и наложените обезпечителни мерки, които я спират, е изтекъл срокът по чл. 82, ал. 3 от ЗАНН. Като се позовава на Тълкувателно решение № 2 от 12.04.2017г. на ВАС, постановено по тълкувателно дело № 3 от 2016г., се иска отменяне на обжалваното решение и погасяване по давност на публичните задължения по влезлите в сила наказателни постановления и фиш. Не е заявена претенция за присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът, директор на ТД на НАП – гр. Пловдив, чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на жалбата, като намира решението за правилно и законосъобразно, поради което моли да бъде оставено в сила. Изразено е становище, че е приложима разпоредбата на чл. 82, ал. 4 от ЗАНН. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Административен съд – гр. Пловдив, в настоящия си състав, намери за установено следното.:

Жалбата е подадена направо пред съда, но от ненадлежна страна, в преклузивния седемдневен срок на 02.11.2018г. По направеното възражение за срочността на жалбата от процесуалния представител на ответника са представени пощенски плик на л. 3 и писмо от Пощенска станция Асеновград Ц (л. 74), съгласно данните в които пощенска пратка № PS4230008LICW е приета в пощенската станция на 02.11.2018г., експедирана с изходяща поща на 03.11.2018г. и доставена на получателя на 06.11.2018г. (по отношение датата на получаване вероятно е допусната техническа грешка, тъй като пратката е получена в ПАС на 05.11.2018г.). В същото време, решението на директора е връчено на упълномощеното лице Б.А. на 26.10.2018г., което налага извода за нейната допустимост.

Първоначалната жалба вх. № 20322 от 05.11.2018г. е подадена именно от Б.А., която е представила пълномощно (л. 11). Доколкото тя не попада сред кръга на лицата, изчерпателно изброени в разпоредбата на чл. 32 от ГПК, Т. е потвърдил изцяло извършените от нея действия без представителна власт, включително подадените жалба и допълнителна жалба.

С Разпореждане изх. № С 180016-137-0010116 от 18.09.2018г. на публичен изпълнител при ТД на НАП – гр. Пловдив, е отказано прекратяване на изпълнителното производство поради изтекла погасителна давност за събиране вземанията, произтичащи от 2 броя наказателни постановления, издадени по реда на ЗАНН, и 2 бр. фиш, подробно описани в него (л. 38 гръб - л. 39). В разпореждането публичния изпълнител е приел, че глобите по посочените НП е фиш са присъединени за събиране към образувано изпълнително дело в двугодишния срок. С постановление изх. № 0229/2011/000010 от 25.07.2013г. е направен запор на МПС марка Форд, модел Ескорт, рег. № ***, като с това действие погасителната давност по изброените изпълнителни титули е спряна и публичните задължения не следва да бъдат погасени по давност. С второ постановление изх. № 0229/2011/000015 от 08.07.2014г. е направен запор върху трудово възнаграждение, възникнало от трудово правоотношение за размера над 250лв. месечно, получавано от Т.Т., платимо от „Сет транс“ ООД до издължаване на главницата и лихвите на публичното вземане.

Директорът на ТД на НАП – гр. Пловдив, за да остави без уважение жалбата е приел за установено следното: НП № 25-0000586/16.11.2012г. на ОО „КД“ – „ДАИ“ – гр. Видин е влязло в сила на 25.01.2013г. Титулът за събиране е присъединен към ИД № 229/2011г. с Разпореждане за присъединяване с изх. № 0229/2011/000007/06.06.2013г., с оглед на което, давностният срок е прекъснат с присъединяването на НП към ИД и от 07.06.2013г. е започнал да тече нов давностен срок, който е изтекъл на 07.06.2015г. Преди изтичане на новия давностен срок с постановленията за налагане на обезпечителни мерки е наложена обезпечителна мярка за принудително събиране на този титул. Според директора, давностният срок се счита за спрян по силата на чл. 172, ал. 1, т. 5 от ДОПК, приложим по силата на чл. 163, ал. 1 от с.к., тъй като в разпоредбата на чл. 82 от ЗАНН не е предвиден изричен ред за спиране на давността. Посочено е, че по силата на препращащата норма на чл. 82, ал. 4 от ЗАНН общата погасителна давност не е тази по чл. 82, ал. 3 от ЗАНН, а посочената в чл. 171, ал. 2 от ДОПК – 10 години, считано от годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение. Предвид на това е приел, че общата погасителна давност за този титул не е изтекла и поради спирането на срока, не са налице основания за прилагането на искания институт на давността.

Аналогични са съображенията и относно Фиш № С-0358105 от 05.07.2013г. на ГД „Охранителна полиция“ при Столична община, Фиш № С0047968 от 18.07.2013г. , издаден от ОД на МВР – гр. Пазарджик, присъединени за събиране към изпълнителното дело с разпореждане за присъединяване изх. № 0229/2011/000019 от 31.07.2014г.; НП № НП 3 от 05.11.2013г., издадено от РДГ – гр. София, присъединено за събиране към изпълнителното дело с разпореждане за събиране изх. № 000229/2011/000021 от 28.09.2015г.

В хода на съдебното обжалване е представена административната преписка по изпълнително дело № 229 от 2011г. (л.

45 – 64).

При така установеното от фактическа страна, съдът формира следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срок от надлежно легитимирано лице, поради което е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество е основателна.

Не е спорно обстоятелството по делото, че изпълнителното дело е образувано с първоначален титул „по НОХД № 0191 от 2003г. по описа на Военен съд – гр. София“ за публично вземане в размер на 75,80лв. главница и 81,18лв. лихва. Във връзка с образуваното изпълнително дело е изготвено съобщение за доброволно изпълнение изх. № 0229/2011/000006 от 12.07.2012г., което е изпратено по пощата с известие за доставяне (л. 62).

Известието за доставяне не е връчено на Т., като е налице отбелязване на пощенския служител „сменен адрес“ и дата „17.07.“ Съдът констатира, че нито едно от издадените от публичния изпълнител разпореждания за присъединяване от 2013г., 2014г. и 2015г. не е връчено надлежно на Т., като по отношение на разпорежданията от 2014г. и 2015г. е налице отбелязване на пощенския служител „получателят се е преместил на друг адрес“.

По делото не са представени доказателства за връчване на съобщението за доброволно изпълнение, разпорежданията за присъединяване и постановленията за налагане на обезпечителни мерки по реда на чл. 29 – 32 от ДОПК, поради което настоящият съдебен състав намира, че Т. не е уведомен надлежно за образуваното изпълнително дело и предприетите действия от публичния изпълнител.

На следващо място, спорът по делото се свежда до въпроса изтекла ли е погасителна давност по отношение на публичните вземания, произтичащи от фишовете и наказателните постановления, издадени през 2012г. и 2013г., по отношение на които не се спори, че са влезли в сила на различни дати през 2013г. и 2014г.

Административният орган е изложил аргументи за извършени от публичния изпълнител действия по принудително събиране, с които се прекъсва и спира давността, съответно за прилагане разпоредбата на чл. 82, ал.

4 от ЗАНН.

По изложените в жалбата възражения настоящият съдебен състав намира следното:

Вярно е, че съгласно разпоредбата на чл. 162, ал. 2, т. 7 от ДОПК вземанията от наказателни постановления са публични вземания.

Събирането на публични вземания като процедура и давностни срокове е регламентирано в ДОПК. По отношение обаче на наказателните постановления е налице и норма в специалния закон – ЗАНН, която урежда предпоставките за приложение на погасителната давност (давност за изпълнение на наложените административни наказания) – чл. 82 от ЗАНН.

Тази норма е специална по отношение на общата – чл. 171 от ДОПК и за това относно наказателните постановления следва да се прилага давността, регламентирана в ЗАНН. Именно

ЗАНН, като законодателен акт, кодифициращ материята относно установяването на административното нарушение и налагане на съответното административно наказание, както и неговото изпълнение, е специалният закон, който изключва приложението на нормите на ДОПК, уреждащи включително и нормите на погасителната давност, при положение, че съгласно чл. 171, ал. 1 ДОПК, последните не намират приложение в случай, че друг закон предвижда по-кратък срок, какъвто е и срокът по чл. 82 ЗАНН.

Съгласно разпоредбата на чл. 82, ал. 1, б. “а“ от ЗАНН административното наказание не се изпълнява, ако са изтекли две години, когато наложеното наказание е глоба. Според ал. 2 на същата разпоредба, давността започва да тече от влизане в сила на акта, с който е наложено наказанието и се прекъсва с всяко действие на надлежните органи предприето спрямо наказания за изпълнение на наказанието. След завършването на действието, с което е прекъсната давността, започва да тече нова давност.

Съгласно ал. 3 на чл. 82 от ЗАНН, независимо от спирането или прекъсването на давността административното наказание не се изпълнява, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока по алинея първа.

Съгласно ал. 4, разпоредбата на ал. 3 не се прилага по отношение на глобата, когато за събирането й в срока по ал. 1 е образувано изпълнително производство.

Нормата на ал. 4 изключва приложението единствено и само на абсолютна погасителна давност, предмет на регламентация на предходната алинея – ал. 3 на чл.82 ЗАНН и по никакъв начин не обосновава извод, че при образувано изпълнително производство в срока по ал. 1 на чл. 82 ЗАНН, от тази дата насетне приложим е институтът на общата погасителна давност, уредена в чл.

171 ДОПК. Напротив, по аргумент от ал. 2 на чл. 82 ЗАНН (чието приложение не е изключено от разпоредбата на ал. 4, която е категорична, че не се прилага единствено предходната алинея, а не целият текст на чл. 82 ЗАНН), от тази дата давността е прекъсната и започва да тече нова давност, без съмнение се касае за сроковете по ал. 1 на чл. 82 ЗАНН.

Отделно от това, с Тълкувателно решение №

2/12.04.2017г. на ВАС на РБ, ОСС от I и II колегия, на основание чл. 124, ал. 1, т. 4 и чл. 125 от ЗСВ, ОС на колегиите във ВАС реши, че след прекъсване на давността в хипотезата на чл. 82, ал. 2 от ЗАНН, при изпълнение на административното наказания „глоба“ се прилага давностният срок по чл. 82, ал. 1, б. „а“ от ЗАНН.

В настоящия случай, видно от изложеното по-горе в настоящото решение е, че жалбоподателят не е надлежно уведомен за образуваното изпълнително дело и извършените от публичния изпълнител действия през 2013г., 2014г. и 2015г.

Тук е необходимо да се отбележи, че съгласно чл. 36, ал. 1 и ал. 3 от Закона за пощенските услуги и чл. 13, ал. 1 от Общи правила за условията за доставяне на пощенските пратки, пощенските колети и пощенските парични преводи, приети с Решение № 755 от 17.05.2007г. на Комисията за регулиране на съобщенията, когато получателите на пощенски пратки и пощенски колети са сменили адреса си, пратките и колетите се препращат служебно на новия им адрес, ако е известен на пощенската служба или има изрично указание за препращането от подателя или получателя, в писмен или електронен вид. Съгласно чл. 14 от правилата, пощенски пратки и пощенски колети, които не могат да бъдат доставени на получателите, се връщат на подателите в срок и при условия, определени в общите условия на договора с потребителите, а според чл. 15, недоставени пощенски пратки и пощенски колети, които не могат да бъдат върнати на подателите, се третират съгласно общите условия на договора с потребителите.