Определение № 911 от 13.10.2022, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно частно наказателно дело 903/2022
- Вид
- Определение № 911
- Подписан
- 13.10.2022
- В сила
- 13.10.2022
- Състав
- Весислава Иванова, Маргаритка Шербанова, Карамфила Тодорова
Цитирани разпоредби
- чл.209 · Наказателен кодекс
- чл.209, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.26, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.283 · Наказателен кодекс
- чл.283, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.301 · Наказателен кодекс
- чл.301, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.302 · Наказателен кодекс
- чл.246 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.246, ал.2 и ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.246, ал.2 и ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.249, ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.341, ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.342, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 911 гр. София, 12.10.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ в закрито заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Весислава Иванова
Членове:
Маргаритка Шербанова
Карамфила Тодорова като разгледа докладваното от Маргаритка Шербанова Въззивно частно наказателно дело № 20221000600903 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.341, ал.2, вр. чл.249, ал.3 от НПК.
Образувано е по частен протест на прокурор от Софийска градска прокуратура и по жалба на обвиняемата Л. А. Г. /Т./, срещу определение, постановено в открито съдебно заседание от 14.07.2022 г. на съдията-докладчик по НОХД № 1849/2022 г., по описа на Софийски градски съд, Н.О., 2 – ри състав, с което, в разпоредително заседание съдебното производство е прекратено и делото е върнато на прокуратурата за отстраняване на посочените в мотивната част на определението процесуални нарушения.
В протеста се навеждат доводи за неправилност и незаконосъобразност на протестирания съдебен акт. Според прокурора, основания за прекратяване на съдебното производство, били констатираните от съда допуснати отстраними, съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване правото на обвиняемото лице, изразяващи се в неяснота на повдигнатото обвинение от гледна точка на фактическите рамки съотнесени към диспозитива на обвинителния акт, поради което, последният не отговорял на изискванията на чл.246, ал.2 и ал.3 от НПК.
Един от пропуските, според съда, било непосочването в диспозитива на обвинителния акт, че обвиняемата има качеството на „длъжностно лице“, като било посочено единствено, че била лице заемащо отговорно служебно положение.
Съдът бил констатирал и неяснота по отношение на инкриминираните от държавното обвинение действия, по искането и приемането на дар от обвиняемата, който не се следвал, за да наруши службата си. Във фактическата рамка на обвинителния акт били посочени три отделни действия на обвиняемата, в производството по ЗОП, които дали основание на съдът да приеме, че е налице неяснота на обвинението, досежно съставомерни елементи и липсата на единство между фактическите твърдения и правните рамки на 1 обвинението, довели до ограничаване на правото на защита, налагащи отстраняването им от прокурора.
Съдът бил констатирал и липса на достатъчно доказателства, установяващи изпълнителното деяние на престъплението по чл.283 от НК, предмет на обвинението, както и преценката за съответствието между фактическото и юридическото обвинение.
Възраженията срещу този довод на съда, прокурорът обосновава с описаните в ТР № 2/2002 г., на ОСНК, изисквания към реквизитите на обвинителния акт, които били посочени и в чл.246, ал.2 от НПК, като сочи, че в практиката на ВС и ВКС изчерпателно бил изяснен въпроса кога при изготвяне на обвинителния акт прокурорът допуска съществени процесуални нарушения, налагащи връщане на делото от съдията-докладчик или от съда, поради което и не всяко нарушение при съставянето на обвинителен акт било основание за връщане на делото на прокурора. Съобразно ТР № 2/2002 г. на ОСНК, в обстоятелствената част на обвинителния акт задължително било посочването на фактите, обуславящи съставомерността на деянието и авторството на обвиняемия в осъществяването му, като към тези факти се отнасят времето, мястото и начинът на извършване на престъплението, размерът на вредите, пострадалото лице, респ. ощетеното юридическо лице и пълни данни за личността на обвиняемото лице. Твърдението на прокурора е, че в обстоятелствената част на процесния обвинителен акт, изчерпателно били посочени източниците, обуславящи обвиняемата Г., като длъжностно лице, а понятието „лице заемащо отговорно служебно положение“ било по-тясно по смисъл от това на длъжностно лице, което предполага неговата имплицитност в термина „длъжностно лице“. Поради това и не намира противоречие между диспозитива и обстоятелствената част на процесуалния акт, където било посочено защо обвиняемата е длъжностно лице, както и, че е лице, заемащо отговорно служебно положение. Пунктуалността в обстоятелствената част на обвинителния акт, касателно деянието по чл.302, т.1, вр. чл.301, ал.2, вр.ал.1 от НК, с посочване на „три действия на обвиняемата Г.“, само доразвивала обвинението без противоречие. Изложената в обвинителия акт фактическа обстановка, можела да съдържа и други факти, които не задължавали обвиняемата непременно да се защитава и срещу тях, защото наказателната отговорност на обвиняемата била ангажирана за конкретни действия, посочени в диспозитива на обвинението, по които следвало да се защитава.
Прокурорът възразява и срещу твърдяната от съда липса на достатъчни по съдържание факти, изпълващи изпълнителното деяние на второто обвинение на обвиняемата Г., с твърдението, че такава липса не е налице, защото съдържанието на фактите касаещи изпълнителното деяния нямат количествено измерение. Фактическата обстановка на повдигнатите на обвиняемата Г. две обвинения била логически свързана и пресъздавала житейските събития. Безспорно било, че обвиняемата имала качеството „длъжностно лице“, както и, че като председател на комисия по ЗОП, била лице заемащо отговорно служебно положение и точно в тези две качества била възприета от свидетеля К..
На проведената на 15.02.2018 г., в гр.София среща, описана в обстоятелствената част на обвинителния акт, свидетелят К. възприел обвиняемата Г. именно като главен юрисконсулт 2 на СО-район „Подуяне“ и председател на комисията по ЗОП, в който той участвал като пълномощник на „Арт Елит“ ЕООД, като Г. предложила вариант за запазване на първата позиция на представляваното от него търговско дружество, което в действителност било и осъществено. Престъплението по чл.283 от НК, според прокурора, било субсидиарно по отношение на основния състав на престъплението по служба и можело да бъде осъществено единствено и само при липса на нарушаване на служебните задължения, каквито били и изложените в обвинителния акт факти. Деянието било осъществено и когато длъжностното лице използва служебното си положение под каквато и да е форма, за да мотивира други лица да предприемат определени действия или бездействия, чрез които се цели получаването на противозаконната облага. Поради това, прокурорът счита за неправилно изискването на съда за описване на начина по който е щяла да съдейства за приключване на процедурата по обжалване пред КЗК, като класирания на първо място участник „Арт Елит“ ЕООД ще запази позицията си и след обжалването.
С твърдения за липсата на посочените от съда основания, довели до прекратяване на съдебното производство и основавайки се на чл.249, ал.3 и чл.341, ал.1,вр.чл.345, ал.2 от НПК, в заключение, прокурорът предлага отмяна на определението от 14.07.2022 г. на 2-ри състав на СГС, НО, с което е прекратено съдебното производство по НОХД № 1849/22 г. и даване на указания за насрочване на заседание по делото.
Жалба срещу определението на Софйски градски съд е депозирана и от защитника на подсъдимата Л. А. Т. /с фамилия Г. в обвинителния акт/, в която се изразява принципно съгласие с прекратяващото съдебното производство определение и връщане делото на Софийска градска прокуратура. Защитникът, освен посочените в определението основания за прекратяване на съдебното производство, сочи и още едно, допуснато, според него на досъдебното производство, довело до ограничаване правото на защита на Л. Т., което обаче не било уважено от СГС, а именно неясната воля на прокуратурата, за какво обвинение е привлечена към наказателна отговорност Л. Т., защото на 16.05.2018 г. е било предявено обвинение за престъпление по чл.301, ал.2, във вр. с чл.26, ал.1 от НК; на 22.05.2019 г. - по чл.283, а.л.1 и чл.209 от НК / с внесен обвинителен акт в СГС/, а на 27.01.2022 г. на Т. било повдигнато обвинение за престъпление по чл.302, във вр. с чл.301 и по чл.283 от НК. По последното обвинение от 27.01.2022 г. бил внесен и обвинителния акт, обосновал и образуването на НОХД № 1849/2022 г. в СГС НО 2 състав. Така, според защитника, след като веднъж вече бил внасян обвинителен акт за същите деяния, но с друга квалификация, не било ясно, на кое от всичките обвинения се базира обвинителната теза.
Отстраняването на тази неяснота, според защитника, ограничаваща правата на подсъдимата и защитника ѝ, била възможна чрез премахването от прокурора на „излишните“ обвинения.
Въззивният съд след като се запозна с материалните по делото, доводите, изложени в протеста, жалбата и с оспореният съдебен акт, намери следното:
Частните протест и жалба са подадени в срока по чл.342, ал.1 от НПК, срещу подлежащ на въззивна проверка съдебен акт, поради което са процесуално допустими.
Разгледани по същество са неоснователни, а протестираното определение – правилно.
3
В Софийски градски съд е бил внесен обвинителен акт, послужил като основание за образуване на НОХД № 3141/2019 г. срещу Л. А. Г. за престъпление по чл.283, ал.1 и чл.209, ал.1 от НК. В разпоредително заседание по делото, провело се на 07.11.2019 г. съдът приел, допуснати, във фазата на досъдебното производство, при съставянето на обвинителния акт, отстраними съществени процесуални нарушения, от категорията на абсолютните, довели до ограничаване правото на защита на подсъдимата. С определение, постановено в това заседание, съдът прекратил съдебното производство и върнал делото на СГП, за изпълнение на указанията, дадени в мотивите му. По протест на СГП и жалба на обвиняемата Г. е било образувано ВЧНД № 1427/2019 г. по описа на САС, приключило с Определение от 23.12.2019 г., с което прекратяващото НОХД № 3141/2019 г. определение от 07.11.2019 г. на СГС е било потвърдено, като правилно.
По внесен на 17.05.2022 г., в Софийски градски съд, нов, поправен обвинителен акт срещу Л. А. Г. за престъпления по чл.302, т.1, вр. чл.301, ал.2, вр. ал.1 от НК и по чл.283, ал.1 от НК, е образувано НОХД № 1849/2022 г., по описа на СГС. В проведеното на 14.07.2022 г., разпоредително заседание по делото, съдът отново е констатирал основания за прекратяване на съдебното производство и връщане делото на СГП, отново поради наличие на допуснати на досъдебното производство отстраними съществени процесуални нарушения, водещи до ограничаване правата на обвиняемата, а именно наличие на неяснота на повдигнатото обвинение от гледна точка на фактическите рамки съотнесени към диспозитива на обвинителния акт, т.е., акта не отговаря на изискванията на чл.246, ал.2 и 3 от НПК. С определение, постановено в това заседание на 14.07.2022 г., предмет на настоящата въззивна проверка, съдът прекратил съдебното производство по НОХД № 1849/2022 г по описа на СГС, НО, 2-ри състав и върнал делото на СГП, за отстраняване на констатираните и посочени в мотивната част на определението отстраними съществени процесуални нарушения, водещи до ограничаване правото на обвиняемото лице.
За да постанови процесното определение, СГС е посочил, че по отношение на обвинението по чл.302, т.1, във връзка чл.301, ал.2, вр. ал.1 от НК, в диспозитива на обвинителния акт, представителят на СГП бил пропуснал да посочи като съставомерен елемент застъпен във фактическите рамки на обвинението, качеството „длъжностно лице“ на обвиняемата, посочвайки единствено, че тя била лице, заемащо отговорно служебно положение.
За първоинстанционният съд липсвала яснота и относно инкриминираните от държавното обвинение действия на обвиняемата по поискването и приемането на дар, който не се следва, за да наруши службата си, съотнесени към разпоредбите на чл.1 и чл.7, ал.2, т.3 от „Вътрешните правила за управление цикъла на обществените поръчки. Вътрешен контрол.“, утвърдени от кмета на СО, р-н Подуяне, тъй като в обстоятелствената част на обвинителния акт, били посочени три отделни действия на обвиняемата, в рамките на производството по ЗОП. Първото деяние, според обвинението, било изършено след приключване на публичното заседание на 24.08.2017 г., като обвиняемата споделила пред свидетелите М., К. и М., че има близка нейна фирма и искала да отвори пликовете с ценови 4 оферти по обособена позиция № 1 и №2 от процедура.
Твърдяното от прокуратурата второ действие, било извършено две седмици преди отваряне на ценовите оферти по обществената поръчка и се изразявало в това, че обвиняемата повикала в кабинета си свидетелите М., М. и К., и им заявила, че се отказва от първоначалната си идея, но имала нова идея как близката фирма да бъде класирана на първо място, като споделила, че възнамерява да отвори ценовата оферта на близката фирма „Арт Елит“ ЕООД непосредствено преди отваряне на всички ценови предложения, при необходимост да я смени с нова, с по-ниска стойност, като за целта било нужно да се подправи подпис на архитект С. - трети член на комисията, за което се обърнала към свидетелката М., за което свидетелката М. и свидетелката К. изразили несъгласие.