Решение № 227 от 01.03.2024, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 227 гр. Б., 01.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Таня Т. Р. Маркова

Членове:

Елеонора С. Кралева

Нася Ив. Япаджиева при участието на секретаря Стойка Д. Вълкова като разгледа докладваното от Таня Т. Р. Маркова Въззивно гражданско дело № 20232100501399 по описа за 2023 година

С Решение № 775/07.04.2023г., постановено по гр. дело № 6455/2022г. по описа на Районен съд - Бургас, съдът е предоставил упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете В.Б. Д. Т., роден на ***г., като е определил местоживеенето на детето да бъде при майката – В. Я. С..

С цитираното решение, съдът е определил режим на лични контакти на бащата Д. Т. Т. с малолетното дете В.-Б., както следва: за периода до приключване на учебната 2022/2023 година бащата ще осъществява режим на лични отношения всяка четна седмица от петък, след края на учебните занятия до 20ч. в неделя; за периода на лятната ваканция (след края на учебната 2022/2023 година) до 01.09.2023г., бащата ще взима детето за 40 дни през лятото, които не съвпадат с платения годишен отпуск на майката; за периода от 01.09.2023г. занапред, бащата ще осъществява режим на лични контакти всяка първа седмица от месеца, за времето от неделя 1

(първата неделя в месеца) до неделя (втората неделя в месеца), както и всяка четвърта седмица от месеца за времето от петък, след края на учебните занятия до 19 ч. в неделя, без да се нарушава учебния процес на детето и редовното посещение на съответното учебно заведение; родителите ще редуват помежду си великденските, коледните и новогодишните празници, като всяка нечетна година по време на официалните почивни дни за великденските и новогодишните празници детето ще бъде при бащата, а по време на коледните празници при майката и обратно; в случай на съвпадане на дните от основния режим с празничния се прилага режима за празничните дни.

С цитираното решение, съдът е осъдил Д. Т. Т. да заплаща на *** дете В.-Б. Д. Т., роден на ***г. чрез неговата майка и законен представител В.

Я. С. месечна издръжка в размер на 350 лева, считано от подаване на исковата молба - 10.10.2022г. до настъпване на основания за изменение или прекратяване на задължението, ведно със законната лихва за забавено плащане на всяка една от месечните вноски, както и сумата от общо 3 500 лева – издръжка за минал период от една година преди предявяване на иска.

Съдът е постановил предварително изпълнение на решението в частта относно присъдената издръжка.

Против постановеното решение са депозирани две въззивни жалби от В. Я. С. и от Д. Т. Т..

С въззивна жалба с вх. № 16128/28.04.2023г., подадена от В. Я. С. се изразява недоволство от първоинстанционния съдебен акт в частта досежно определения режим на лични отношения между малолетното дете и бащата, както и в частта за разноските.

В своята въззивна жалба В. С. намира, че определеният от съда режим на лични отношения се явява изключително широк и несъобразен с интересите на детето. Твърди, че бащата формирал чувство за вина у сина си, вследствие на избора да остане при майката. Изтъкват се факти и обстоятелства, установени чрез събраните по делото доказателства, развиват се съображения във връзка с представения по делото от страна на ответника договор за наем. Твърди се, че при осъществяване режима на лични отношения, бащата наемал стаи под наем в к/с ,,Б. М.“, въпреки заявеното 2 намерение да се установи трайно в гр. Б.. Посочва се, че въззиваемият не уведомявал майката къде отсяда с детето и не спазвал точните часове за неговото вземане и прибиране. Заявява се, че предоставеният по-широк режим на лични контакти, би довел до задълбочаване конфликта между родителите.

Подчертава се, че именно майката е съхранила връзката между бащата и детето, въпреки че интересът на другия родител към В.-Б. бил проявен едва от преди две години. В жалбата се излага становище за нецелесъобразност на определения режим, като същият следва да бъде редуциран до обичайните 30 дни за лятото, както и да бъде съобразен с началото на учебната година и извънкласните занятия на В.. Твърди се, че в конкретния случай не била налице яснота относно мястото на провеждане на срещи на бащата с детето и определеност по отношение точността на режима на лични контакти.

Претендира се отмяна на атакувания съдебен акт на районния съд в обжалваната част и постановяване решение на настоящата инстанция, с което бъде определен режим на лични контакти на бащата с детето, както следва: всяка четна седмица от петък след учебните занятия до 19 часа в неделя, като бащата ще взема детето от учебното заведение, респ. при почивен ден от 17.

00 часа от дома на майката и ще връща детето в дома на майката до 19. 00 часа.; два пъти по 15 дни през лятото, когато не съвпадат с платения годишен отпуск на майката; редуване на великденски, коледни и новогодишни празници, като всяка нечетна година по време на официалните почивни дни за великденските и новогодишните празници, детето ще бъде при бащата, а по време на коледните – при майката и обратно, а в случай на съвпадение на дните на основен и празничен режим, ще се прилага режима на празничните дни; редуване на рождения ден на детето, като всяка нечетна година В. да прекарва с бащата, а всяка четна - с майката, като в случай на съвпадение на дните, ще се прилага с приоритет режима на контакти за рождения ден.

Ответната страна по въззивната жалба - Д. Т. Т. депозира писмен отговор, с който същата се оспорва изцяло. Посочва се, че жалбата е бланкетна и не съдържа конкретни оплаквания за неправилност на постановеното решение. Изразява се несъгласие с доводите на жалбоподателя относно определения режим на лични отношения между бащата и детето. В писмения отговор на въззивната жалба се прави анализ на събраните по делото доказателства. Оспорват се твърденията на въззивната страна, че Д. Т.

3 обитавал различни ,,квартири“. Подчертава се, че бащата имал трайно присъствие в живота на сина си. Посочва се, че първоинстанционният съд е дал превес на майката, като е възложил упражняването на родителски права, определил местоживеенето на детето при нея и издръжка, платима от бащата, а определеният режим на лични отношения бил съобразен изцяло със събраните по делото доказателства. Навеждат се доводи относно родителския капацитет на майката, като се твърди, че е в интерес на детето, родителските права да се възложат на другия родител. Отбелязва се, че майката няма постоянни доходи, не се установява и същата да може трайно да осигури жилищните нужди на детето. Заявява се, че в хода на производството по делото, безспорно се доказва, че бащата е по-добрият и грижовен родител, с по- добри възпитателски качества, насърчавал сина си и полагал грижи за неговото физическо и емоционално развитие. Д. Т. имал трайни и стабилни доходи и създал семейна среда, което липсвало при майката. Подчертава се, че В.-Б. често бил оставян на грижите на баба си по майчина линия.

В отговора на въззивната жалба се отправя искане в случай, че съдът не предостави упражняването на родителски права, да бъде определен режим на лични отношения между бащата и детето, който да включва три пълни седмици (от понеделник до неделя) на всеки календарен месец (когато месецът има пет календарни седмици) и две пълни календарни седмици на всеки календарен месец, когато месецът има четири календарни седмици.

Излага се становище, че с оглед най-добрия интерес на детето, следва родителските права да бъдат възложени на този родител, който предвид възрастта, пола и степента на развитието им е по-способен да полага адекватни грижи не само за бита, но и за тяхното добро възпитание и изграждане като личности. Изтъкват се факти и обстоятелства, които въззиваемия намира, че са от значение за формиране крайните изводи на съда относно родителския капацитет на майката и определяне режима на лични отношения. Твърди се, че за периода от м. април 2023г. до настоящия момент, детето се прибира от училище, непридружавано от възрастен и само обитава жилището, само се придвижвало до спортния комплекс, където ходи на тренировки по **. Подчертава се, че майката ограничава комуникациите между бащата и детето. С отговора на въззивната жалба се претендира постановяване на съдебен акт на настоящата инстанция, с който родителските права по отношение на детето В.-Б. да бъдат предоставени на бащата Д. Т. Т., 4 като се определи режим на лични контакти с майката, алтернативно да бъде постановено решение, с което режимът на лични отношения с бащата да бъде разширен.

Отправя се искане, в случай, че възззивната инстанция не намери за основателни горните искания, решението на районния съд да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

С въззивна жалба с вх. № 17627/11.05.2023г, подадена от Д. Т. Т. се изразява недоволство от първоинстанционното решение, като се излагат съображения за неговата неправилност в частта, в която съдът е предоставил упражняването на родителските права по отношение на майката. В жалбата се изразява несъгласие с изводите на съда относно родителския капацитет на майката и упражняването на родителски права. Твърди се, че бащата е създал трайна емоционална връзка с детето и полага необходимите грижи за неговото емоционално, нравствено и физическо развитие. Жалбоподателят намира, че съдът неправилно ценил свидетелските показания с оглед липсата на основания за предоставяне родителски права на ответника. Оспорват се изложените от В. Я. твърдения, че бащата проявявал интерес към сина си едва от началото на **г. Изтъкват се факти и обстоятелства, установени от събраните по делото гласни доказателства и извършената експертиза.

Развиват се съображения във връзка с родителския капацитет на бащата, като се твърди, че В.–Б. живеел в благоприятна семейна среда в неговия дом и дори по време на работни ангажименти в различни градове, Д. Т. осигурявал подходящи битови условия за отглеждане на детето. Подчертава се, че бащата наел жилище в гр. Б., с оглед изградената от В.–Б. социална среда. Акцентира се и върху значението на т. нар ,,мъжки пример“, на който детето да подражава. В жалбата се посочва, че бащата има по-добри финансови възможности за отглеждане на сина си и можел да осигури подходящи условия за неговото развитие, тъй като майката нямала постоянни трудови доходи. Посочва се, че детето се отглеждало в едно жилище със своята баба по майчина линия и леля, което оказвало негативно влияние върху формирането на правилен модел за семейство. В жалбата се заявява, че първоинстанционният съд, необосновано достигал до извод за предоставяне упражняването на родителски права на майката. Посочва се, че при преценка критериите по чл. 124 от СК и Конвенцията за правата на детето на ООН, 5 родителският капацитет на бащата отговаря в пълна степен на нуждите на детето към настоящия момент. Излагат се аргументи за неправилност на решението и в частта относно определения размер на издръжка, който не бил съобразен с разходите на детето.

Претендира се първоинстанционното решение да бъде отменено и вместо това да бъде постановен съдебен акт на настоящата инстанция, с който упражняването на родителски права по отношение на В.-Б., да бъде предоставено на бащата Д. Т., като се определи режим на лични отношения с майката на детето.

В условията на евентуалност, се претендира определеният с първоинстанционното решение режим на лични контакти за бъде отменен и да се определи нов режим за лични контакти, както следва: всяка първа, трета и пета седмица (когато съответният месец има пет седмици) от всеки календарен месец, с приспиване - от понеделник, след училище до 20.00 часа, в неделя на съответната седмица, когато бащата следва да води детето в дома на майката; два месеца през лятото за периода от всеки 15.07 до 15.09. на всяка календарна година, както и половината от зимната и пролетната ваканция; всеки 23.01. на всяка календарна година - рождени ден на детето; всеки *** рождения ден на бащата; всеки *** - рождения ден на еднокръвния му брат;

Коледните и новогодишните празници; Великденските празници на всяка нечетна година от 10.00ч на Велики петък до 20.00ч. на Велики понеделник; в седмиците, в които детето не е със своя баща, да бъдат определени часове, в които бащата да комуникира свободно с него, чрез електронни средства за комуникация, позволяващи възпроизвеждане на звук и картина.

Разпечатката съдържа 30 от 118 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/40d7c27a-bcd7-410c-8e5d-16e9159b0b25