Решение № 120 от 30.05.2019, Районен съд - Тутракан

РЕШЕНИЕ

№ 120 гр. Тутракан, 30.05.2019 г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

Районен съд – гр.

Тутракан в открито заседание на трети декември две хиляди и осемнадесета година, в състав:

Районен съдия: ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ при участието на секретаря ЗАНИЕЛА ВАСИЛЕВА, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 151/2018 г. по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава XXXIII (чл. 142) и сл. от ГПК.

1. Предявени са кумулативно обективно съединени искове по чл. 422 от ГПК, във вр. с чл. 240, ал. 1 и 2 от ЗЗД, във вр. с чл. 86, ал. 1, изр. 1, чл. 79 ЗЗД от страна на ищеца „А. К. П. В.” ООД (правоприемник на А. С. В.” ООД), представлявано от юрисконсулт К.Д.

(л. 43), за установяване на вземането на ищеца, предмет на Заповед №

89/07.02.2018 г. за изпълнение на парично вземане въз основа на документ по чл. 410 от ГПК, издадена по ч. гр. д. № 67/2018 г. на Районен съд - гр. Тутракан (ТнРС), с която на ответника е разпоредено да заплати на ищеца в качеството му на цесионер:

1.1. равностойността на заета сума (главница), дължима на основание чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, по Договор за заем CrediHome № 1161-10131222/09.08.2016 г. , сключен на 10.08.2019 г. между ответника и „Микро кредит” АД, в размер на 875 лв.;

1.2. възнаградителна лихва по чл. 240, ал. 2 от ЗЗД върху главницата, за периода: 03.10.2016 г. - 20.02.2017 г., в размер на 74,81 лв.;

1.3. мораторна лихва върху сбора от сумите по т. 1.1. - 1.2., за периода:

04.10.2016 г. - 06.02.2018 г., в размер на 68,24 лв.;

1.4. възнаграждение за ползвани допълнителни услуги по пакет „Комфорт”, дължими на осн чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, по Договор за допълнителни услуги към заем CrediHome № 1161-10131222/09.08.2016 г., сключен на 10.08.2016 г. между ответника и „Микро кредит” АД, за периода: 03.10.2016 -

20.02.2017 г., възлизащо на

161,70 лв.;

1.5. равностойността на заплатена от ищеца за сметка на ответника застрахователна премия по договор за застраховка въз основа на който е издадена Застрахователна полица за застраховка „Защита” № МС320141161-10131222/10.08.2016 г. на „Уника Живот” АД, дължима на осн. чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, въз основа на Договор за допълнителни услуги към заем CrediHome № 1161-10131222/09.08.2016 г., сключен на 10.08.2016 г. между ответника и „Микро кредит” АД, която възлиза на 381,15 лв.;

1.6. мораторна лихва върху сбора от сумите по т. 1.4. - 1.5. за периода: 04.10.2016 г.

- 06.02.2018 г. в размер на 38,99 лв.;

1.7. законна лихва по чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД върху сбора от сумите (по т. 1.1, 1.2, 1.4, 1.5) от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (07.02.2018 г до окончателното изплащане на задължението;

1.8.

Твърди се, че на 09.08.2016 г. С.Г.Х. е сключил Договор за заем CrediHome № 1161-10131222/09.08.2016 г., с „Микро

Кредит“ АД, който договор дружеството му предоставило кредит.

1.9.

Твърди се, че на 09.08.2016 г. С.Г.Х. е сключил Договор за допълнителни услуги CrediHome № 1161-10131222/09.08.2016 г., към Договор за заем CrediHome № 1161-10131222/09.08.2016 г., съгласно който „Микро Кредит“ АД се е задължил да предостави на заемополучателят пакет от допълнителни услуги, описани подробно в Приложение № 1 към договора, което било предоставено на ответника при сключване на договора.

1.10.

На 10.01.2017 г. бил сключен Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) между „Микро Кредит” АД и ищеца.

1.11.

Ищеца признава, че по договора за паричен заем С.Г.Х. извършил плащания в общ размер на 429,60 лв.

2. Ответникът С.Г.Х., не е подал отговор в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК. Съгласно Разписката към Съобщение от 26.04.2018 г., исковата молба е получена чрез Г. Х.

- майка на 27.04.2018 г. и чрез адв. Н.Д. - Р. (упълномощена в заповедното производство), което налага извода, че едномесечният срок е изтекъл.

2.1.

С възражението срещу заповедта за изпълнение е направено възражение, че задълженията са изплатени.

2.2.

В с. з. адв. Д. възразява, че искът е заведен след преклузивния едномесечен срок по чл. 415, ал. 4 от ГПК.

От фактическа страна

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:

3. На 10.08.2016 г. сключен Договор за заем CrediHome № 1161-10131222/09.08.2016 г. между

„Микро кредит” АД, в качеството му на кредитодател и ответника, в качеството му на кредитополучател. (л. 13). Със заетата сума – 1 100 лв., е рефинансиран друг кредит до размера от 439,45 лв., а останалата сума - 660,55 лв. получена от ответника, което е изрично посочено в договора. Към договора са приложени общи условия (ОУ).

4. На същата дата между същите страни е сключен Договор за допълнителни услуги към заем CrediHome

№1161-10131222 от 09.08.2016 г (л. 22), към който е приложена Тарифа (л. 27).

Представено е и Приложение №1 (л. 26).

5. На същата дата от „Застрахователна компания Уника Живот” АД чрез ищеца, действащ в качеството му на застрахователен посредник, е издадена Застрахователна полица „Защита” за покрити рискове смърт, трайна пълна неработоспособност на кредитополучателя (л.

23). Застрахователната премия е заплатена от ищеца (л. 102).

6. На 16.01.2015 г. е сключен Договор за продажба и прехвърляне на вземания (л. 28 и сл.) между „Микро кредит” АД, в качеството му на цедент и ищеца, в качеството му на цесионер. Видно от Приложение № 1 от договора (л. 37 - № 295) процесното вземане е прехвърлено с договора на цесионера. Цесионерът е упълномощен от цедента да уведоми длъжниците за цесията (л. 39).

7. На 19.01.2017 г. ответникът е уведомен от ищеца (като пълномощник на цедентите) за извършенaта цесия (л. 41, 42).

8. По делото е изслушана съдебна икономическа експертиза (СИЕ - л.

86 и сл.) и допълнителна такава (ДСИЕ - л. 104 и сл.), която е установила размера на вземанията.

От правна страна

От така изложената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

I.

По допустимостта

9. Съдът намира, че исковете са заведени между надлежни страни, като ищеца има правен интерес от воденето им, което налага разглеждането им по същество.

10. Относно спазването на срока по чл. 415, ал. 4 от ГПК се установява, че указанията за предявяване на иск са съобщени на ищеца на 02.03.2018 г. Исковата молба е подадена в Пощенска станция - гр. Русе на „Български пощи” на 02.04.2018 г. (л. 76), поради което едномесечния срок е спазен съгл. чл. 62, ал. 2 от ГПК.

II.

Относно извършената цесия

11. Налице е валидно сключен договор за потребителски кредит между „Микро кредит” АД, в качеството му на кредитодател и ответника, в качеството му на кредитополучател. Установено е, че кредитодателя е изпълнил задължението си за предоставяне на заетата сума, с което е изпълнен фактическия състав по сключването на реалната сделка.

12. В резултат на сключените договори за цесия на осн. чл. 99, ал. 2 от ЗЗД вземанията по процесният договор са преминали върху ищеца. Длъжникът е надлежно уведомен за извършената цесия чрез ищеца, в качеството му на пълномощник, поради което същата има действие спрямо него на основание чл. 99, ал. 4 от ЗЗД.