Решение № 19789 от 03.11.2024, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 19789 гр. София, 03.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЯНА М. ФИЛИПОВА при участието на секретаря МАРИЯ Т. СТОЯНОВА като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело № 20231110157752 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба от С. В. К. против С.О, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 49 вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД за сумата в размер на 5000 лева част от сумата в размер на 20000 лева, представляваща обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени вреди вследствие на падане в резултат на плочка повдигната от останалата част на настилката в междублоковото пространство пред бл. 2, находящ се в гр. (АДРЕС), изразяващи се в болки, страдания, срам и раздразнение, ведно със законна лихва за забава от датата на увреждане 31.01.2023 г. до погасяване на вземането. Направено е искане сторените съдебни разноски да бъдат възложени в тежест на ответната страна.

В исковата молба са изложени твърдения, че на 31.01.2023 г. около 17:00 часа, излизайки от блок № 2, находящ се в гр. (АДРЕС), на разстояние 15-20 метра от входа, посока югозапад, непосредствено до дърво от вида „Липа“, израснало в междублоковото пространство, движейки се пеша ищцата се спънала в плочка, повдигната от останалата част на настилката, загубила равновесие и паднала. Представителят на страната поддържа, че вследствие на падането С. К. ударила главата си в пътната настилка, наранила дясното си слепоочие, а дръжката на очилата се забила в областта на лицето под веждата, като получила също охлузвания на дясното коляно и дясната ръка. В исковата молба са изложени твърдения, че незабавно след инцидента ищцата била закарана от сестра си по спешност в (ИМЕ), където била оказана първа помощ. Представителят на страната поддържа, че в резултат на описания инцидент С. К. продължава и към момента на предявяване на иска да изпитва изключителни болки в областта на слепоочието, които ограничават гримасите на лицето , а отделно от причинената рана е останал белег, който силно смущава пострадалата, която изпитва притеснения, срам и раздразнителност. В исковата молба са изложени твърдения, че тротоарната настилка в междублоковото пространство на мястото на процесното събитие се поддържа от С.О, като същата има задължение да осигурява необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение през цялата година.

Представителят на ищцата поддържа, че допускането на неравност на тротоар, находящ се в междублоковото пространство на територията на гр. София, сочи на допуснато бездействие 1 на служителите на ответника, натоварени с поддържката на тротоарите, респ. представлява основание за ангажиране на гаранционно-обезпечителната отговорност по чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД. По изложените доводи е направено искане предявеният частичен осъдителен иск да бъде уважен, ведно със законна лихва от датата на вредоносното събитие до окончателно погасяване на вземането.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Ангелов, оспорва исковата претенция по основание и размер. В подадения отговор са изложени твърдения, че мястото на настъпване на инцидента ( междублоковото пространство на УПИ I , кв. 13, м. „Гео Милев“ и м. „Гео Милев-Подуяне-Редута“ с идентификатор ***) не е част от пътната мрежа, която е определена с плана за регулация, поради което не се поддържа от С.О съгласно чл. 31 от Закона за пътищата.

Представителят на ответника поддържа, че междублоковото пространство попада в прилежащата част на съответната жилищна сграда. В отговора са изложени твърдения, че съгласно Приложение № 1 към чл. 21 от Наредба № 7/22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони, пешеходните алеи около блока попадат в прилежащия терен към жилищната сграда, стопанисването на които е задължение на собствениците. С отговора са оспорени поддържаните от ищеца твърдения относно механизма на процесното събитие и наличието на неблагоприятни последици от него за лицето. В подадения отговор са изложени съображения, че претендираният размер на обезщетение е завишен и не отговаря на действително претърпените вреди, като единственото увреждане настъпило вследствие на описания в исковата молба инцидент съгласно представените по делото доказателства е рана на горен клепач и оток в същата област. Наведено е и възражение, че ищцата е допринесла за настъпването на вредоносния резултат, тъй като е тичала на място, което не е отредено за спорт. По изложените доводи е направено искане предявената претенция да бъде отхвърлена, като в тежест на ищеца бъдат възложени сторените от ответника съдебни разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 235, ал. 2 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира за установено следното:

За установяване на възникване на описаното в исковата молба събитие са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетеля М. К. ( сестра на С. К.), която разкрива, че на 31.01.2023 г. около 17:00 часа непосредствено възприела как ищцата се спънала в надигната от настилката с около 3-4 сантиметра плочка, разположена диагонално от входа на бл. 2, находящ се в гр.(АДРЕС) Свидетелката поддържа, че плочката, в която се спънала сестра не била обезопасена или обозначена по какъвто и да е начин, като това не била единствената повдигната плочка в градинката. Свидетелката сочи, че ищцата вървяла на около един метър пред нея, гледайки напред, когато се спънала в плочката и полетяла напред, като за да предпази главата си се извъртяла настрани и при съприкосновението с настилката дръжката на очилата за работа с видеодисплей се отчупила и се забила в слепоочието . М. К. разкрива, че в резултат на падането сестра започнала да силно да кърви от областта на слепоочието, дясната ръка била ожулена, а клинът, с който била облечена, бил разкъсан в областта на коленете. Свидетелката сочи, че заедно със сестра незабавно потеглили към болница (ИМЕ), като в колата С. К. силно кървяла. От събраните по делото гласни доказателствени средства се установява, че очен лекар от лечебното заведение поискал ищцата да бъде хоспитализирана, тъй като раната следвало да бъде зашита. Свидетелката сочи, че помолила лекарския екип раната да не бъде зашивана, за да не остане белег на лицето на сестра , като в крайна сметка раната била промита и „залепена“, след което напуснали болничното заведение. По делото са събрани и гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетелката К.Л.Щ ( братовчедка на С. К.), която сочи, че незабавно щом узнала за процесния инцидент се присъединила към ищцата и сестра в болница (ИМЕ). Свидетелката разкрива, че щом видяла с очите си състоянието на ищцата след инцидента разбрала защо другата свидетелка била толкова притеснена – С. К. цялата била в кръв, била изключително разстроена и притеснена относно състоянието на 2 окото си. И двете свидетелки сочат, че описаният инцидент трайно се отразил изключително негативно върху емоционалното състояние на ищцата. Така свидетелката М. К. разкрива, че след падането ищцата изпитвала силна болка в областта на окото, като във връзка с оплакванията си посетила различни специалисти – офтамолог, дерматолог, съдов хирург и невролог. Освен физическите страдания и неудобства свидетелката К. сочи, че инцидентът съществено променил начина на живот на сестра – ищцата се отказала от плановете си да замине да живее в чужбина, затворила се в себе си, като и към момента на проведения разпит отказвала да излиза, да се среща с хора, преустановила спортните си занимания и цялостно изпаднала в дълбока емоционална дупка. Свидетелката разкрива, че след инцидента сестра много се смущавала от белега на лицето си и избягвала да се гледа в огледало. Свидетелката Л/Щ също сочи, че след инцидента С. К. се затворила в себе си, престанала да излиза навън и избягвала да се среща с хора, като дори не включвала видео камерата си когато разговаряла с близките си онлайн. Свидетелката сочи, че преди инцидента ищцата била в прекрасен период от живота си – имала планове да замине за чужбина, спортувала и живеела здравословно, като след инцидента изпаднала в депресия и не можела да се отърси от случилото се. Съдът цени показанията на свидетелките като логични, последователни и разкриващи в детайли непосредствено възприети от лицата обстоятелства във връзка с възникване на процесния инцидент, здравословното и емоционалното състояние на ищцата непосредствено след събитието и трайното отражение на случилото се върху психиката на С. К.. Макар свидетелките да са близки роднини на пострадалата нито в показанията на М. К., нито в показанията на К.Л.Щ се констатира опит за преиначаване на релевантни за повдигнатия спор обстоятелства, като следва да бъде отбелязано, че именно близките отношения между лицата са причина свидетелките от една страна да възприемат отражението на случилото се върху ищцата, така и да имат наблюдения върху емоционалното състояние на С. К. преди и след инцидента.

Обстоятелството, че свидетелките очевидно съчувстват на пострадалата и са силно загрижени за емоционалното и психичното здраве не изключва годността на събраните доказателствени средства, като за пълнота на изложението следва да бъде посочено, че разкритите от свидетелките обстоятелства се подкрепят от останалите ангажирани по делото доказателства – амбулаторни листа за проведени медицински прегледи в периода от 31.01.2023 г. в 18:10 часа ( непосредствено след процесния инцидент) до 03.07.2023 г. и заключения по допуснати съдебно-медицинска и комплексна психиатрична и психологична експертиза.

За установяване на претърпените от ищцата вследствие на инцидента физически страдания е приета съдебно-медицинска експертиза, която съдът цени като обективно и компетентно дадена. Вещото лице след анализ на представената по делото медицинска документация разяснява, че на 31.01.2023 г. ищцата е потърсила медицинска помощ, като след извършени прегледи и изследвания са установени данни за мекотъканна травма в областта на горно-външната дясна околоочна област с разкъсно-контузна рана в областта на горния десен клепач, посттравматичен оток и кръвонасядане в областта на дясното слепоочие и на дясна скула. От приетото заключение се установява, че на 28.02.2023 г. при ищцата са установени данни за персистиращ оток в околоочната област в дясно и хиперестезия ( намалена чувствителност) за зона инервирана от средния клон на тройчения нерв в дясно, по повод на което са препоръчани, но няма данни да са проведени изследвания. Вещото лице сочи, че установените обективно травматични увреждания са довели до болки и страдания, които в първите няколко дни след инцидента са били интензивни и са налагали обработка на нараняванията и медикаментозно обезболяващо лечение, като постепенно с времето болките са намалявали по интензитет и средностатистически при подобни наранявания отшумяват за по-малко от месец. Експертът разяснява, че всички установени травми на ищцата се намират в причинно-следствена връзка с описания в исковата молба инцидент, тъй като травматичните увреждания са причинени от механично действие на твърд тъп предмет с неголяма травмираща сила и могат да бъдат получени след падане на терен от собствен ръст.

За установяване на претърпените от ищцата вследствие на процесния инцидент душевни 3 страдания е прието заключение по допусната комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза, което съдът цени като задълбочено, обективно и компетентно дадено. От заключението се установява, че по време на инцидента С. К. е преживяла остра стресова реакция, последвана от дистрес в рамките на разстройство в адаптацията и преминаващо в смесено тревожно депресивно разстройство с елементи на посттравматичен стрес. Вещите лица приемат, че при ищцата се констатират умерени разстройства в когнитивните процеси и изразена дисфункция в личностовата сфера и социалното функциониране, характерни за капсулираните травматични стресови разстройства. От заключението се установява, че установените психични промени са последица именно от преживяното събитие, като при изслушването на експертизата вещото лице Г. ( психолог) уточнява, че макар да е налице известна личностна предразположеност към по-тревожно и депресивно изживяване на случилото се, не следва да се приема, че въпросната предразположеност е причина за породеното психическо състояние доколкото без стресогенното събитие у С. К. не би било породено въпросното състояние. Вещото лице А. ( психиатър) разяснява, че при ищцата се наблюдава трайно нарушено функциониране, свързано с нейните преживявания, притеснения за външния вид след случилото се, с което същата не може да се справи и ограничава своите контакти, като всички изложено отговаря на критериите за депресивно състояние.

Разпечатката съдържа 16 от 40 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/40d6ff81-c5fb-4fb3-b5a3-118938302e68