Акт от 06.10.2021, Административен съд - Велико Търново

Р Е Ш Е

Н И Е

№ 306 гр.

Велико Търново, 06.10.2021 г.

В ИМЕТО

НА НАРОДА

Административен съд –

Велико Търново, V-ти състав, в публично заседание на двадесет и първи септември две хиляди двадесет и първа година, в състав

АДМИНИСТРАТИВЕН

СЪДИЯ: М. ДАНАИЛОВА при участието на секретаря Д. С. разгледа докладваното от съдия Данаилова адм. дело № 497/2021г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.

118 от Кодекса за социално осигуряване КСО/ във връзка чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба от Н.А.Н. с постоянен адрес ***, п. 4, чрез *** М.И.Д.

***, със служебен адрес гр. ***и ет. 4 против Решение № 1012-04-100#3/20.07.2021г. на Директора на ТП на НОИ – Велико Търново, с което е отхвърлена жалбата му против Разпореждане № 041-00-6109-3/04.06.2021г. на оправомощено лице за ръководител на осигуряването за безработица в ТП на НОИ – Велико Търново.

В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на оспореното решение като издадено при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалноправните разпоредби, несъответствие с целта на закона, неспазване на установената форма и липса на компетентност. Предвид гореизложеното се претендира цялостната отмяна на акта и връщане на преписката за повторно разглеждане със задължителни указания на лицето да бъде отпуснато дължимото му се обезщетение за безработица.

В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и се представлява от *** Б., който поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Смисълът на ЕС е механизмът за солидарност и свобода на придвижване на хора и капитали, т.е. нямало пречка едно лице да работи някъде и след това да се върне. Естествено след като е работил в рамките на ЕС и си е заплащал съответните осигуровки, следва да получи обезщетение. Свободата на движение на индивида му дава право той да избере къде ще живее къде ще работи и къде ще продължи да живее. В случая български гражданин, който в годините на криза е бил принуден да поработи в чужбина, за да кумулира някакви капитали. Работил е, но винаги идеята му е била да се върне в България. Запознал се е с настоящата си партньорка преди 15 години. Преди 10 години са закупили жилище с кредит, продължили са да работят в Англия, за да си изплатят кредита. Изплатили го. Имал е идея като се върне в България да започне собствен бизнес. На по-късен етап е закупил къща с двор за целта. Снабдил се е с разрешение за строеж, архитектурен проект и е започнал строителство. През миналата година с оглед Ковид ситуацията в страната съответно работодателят в Англия го е уведомил, че няма да поднови трудовия му договор, който изтича м. август и той се завръща за постоянно в България. Вече една година и два, три месеца е изцяло в България. От справката за излизанията се вижда, че по Коледа е бил в Англия при децата си, но през другото време е пребивавал за постоянно в България. Строи си автосервиза, като си е намерил и работа като шофьор. Партньорката му и тя се завърнала в България и тя си е намерила работа и двамата живеят заедно в собственото му жилище. Фактът, че децата му са в чужбина не е от значение, тъй като и те имат намерение да се приберат в България. В тази връзка най-важният фактор е не притежаваното имущество, а намерението да остане в България. При това логично е да се ползва от механизма за обезщетение за безработица в България, тъй като си е платил съответните осигуровки в другата държава. Претендира за присъждане на разноски по производството, за което представя списък.

Ответникът –

Директора на ТП на НОИ – Велико Търново, чрез юрисконсулт В., заема становище за неоснователност на жалбата. Посочва, че оспореното решение е издадено от материално и териториално компетентен административен орган, след изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая, в предвидената от закона форма и съдържа изискуемите реквизити, като са посочени фактическите и правни основания за издаването му. Намерението на Н. относно установяването му в Р България следващо този период, както и извършените действия в тази посока не следвало да бъдат вземани предвид като решаващи такива доколкото между РБ и Великобритания не е налице спор по този въпрос. Смята, че Н. е посочил информация касаеща елементите за определяне на пребиваването му, която не съответства на обективната действителност. В това число и през процесния период децата му са живели в България, че има партньорка, която е живеела с него във Великобритания, както и че преобладаващата част от роднините му също е живяла в България. Основният мотив в настоящата жалба бил, че Н. притежава недвижима собственост на територията на Р България, но това обстоятелство не е единственото от определящо значение за държавата му на пребиваване, а следва да бъде съобразено с всички останали елементи посочени в чл. 11 от Регламент 987/2009г. Предвид изложеното моли съда да постанови решение, с което да потвърди обжалвания акт. В указания от съда срок представя писмено становище вх. № 4243/28.09.2021г.

Съдът след като обсъди доказателствата по делото и доводите на страните приема за установено следното:

От приложената и приета като доказателство по делото административна преписка, изпратена от Директора на ТП на НОИ – Велико Търново, се установява, че Н.А.Н. е подал, чрез директора на Д“БТ“ – гр. Горна Оряховица, Заявление вх. № 041-00-6109 от 05.08.2020 г. за отпускане на парично обезщетение за безработица. В същото е декларирал, че е упражнявал трудова дейност във Великобритания от 2007 до 2020г. Към заявлението са приложени копия на документи от Великобритания.

С уведомително писмо, изх. № от 07.08.2020г. от лицето е изискано да представи попълнени следните документи: заявление за удостоверяване на осигурителни периоди от друга държава-членка на ЕС – по образец, формуляр СА3916 и декларация относно определяне на пребиваването във връзка с прилагането на чл. 65, § 2 от Регламент (ЕО) № 883/2004 – по образец.

С разпореждане на оправомощеното лица за ръководител на осигуряването за безработица на ТП на НОИ – Велико Търново, административното производство е спряна на основание чл. 54г, ал. 4, т. 1 КСО, предвид необходимостта от удостоверяване на информаци.

На 17.08.2020г. са приети заявление за удостоверяване на осигурителни периоди от друга държава-членка на ЕС – по образец, попълнен формуляр СА3916 с приложени копия на документи от Великобритания и декларация относно определяне на пребиваването във връзка с чл. 65, § 2 от Регламент (ЕО) № 883/2004.

След приемане на допълнително представените документи през Системата за електронен обмен на социално осигурителна информация между ДЧ на ЕС до компетентната институция на Великобритания са изпратени структуриран електронен документ (СЕД) U001СВ – искане за осигурително досие и СЕД U003 – искане за удостоверяване на заплата.

С получен СЕД U007 са удостоверени период на осигурена заетост от 01.06.2007г. до 31.07.2020г. и самостоятелна заетост, която не представлява осигурителен период за безработица от 01.06.2007г. до 11.04.2015г.

Поради продължителния период на заетост във Великобритания за Н. е изпратен СЕД Н005 – искане за информация за пребиваване на лицето през процесния период.

На 26.05.2021г. е получен СЕД Н006, с който е предоставена информация, че държавата на пребиваване на лицето по време на последната му заетост е Обединеното кралство.

С разпореждане от 26.05.2021г., на основание чл. 55 от АПК, образуваното административно производство е възобновено.

С Разпореждане № 041-00-6109-3/04.06.2021г. на оправомощено лице за ръководител на осигуряването за безработица в ТП на НОИ – Велико Търново е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица на Н..

Мотива е, че през последния период на заетост, държавата му по пребиваване е Великобритания и компетентна институция е тази по последна заетост.

След оспорване по административен ред от Н. пред Директора на ТП на НОИ – Велико Търново, с Решение № 1012-04-100#3/20.07.2021г., е отхвърлена жалбата му против Разпореждане № 041-00-6109-3/04.06.2021г. на оправомощено лице за ръководител на осигуряването за безработица в ТП на НОИ – Велико Търново.

Като писмени доказателства по делото са приети документите, съдържащи се в административната преписка, изпратена с писмо изх. №2103-04-35#1/11.08.2021г. от ТП на НОИ-Велико Търново; трудов договор № 10/17.10.2021г.; заповед №РД08579/14.09.2021г. на директора на ОУ „Св. Паисий Хилендарски“-Горна Оряховица; 2 броя удостоверение за свидетелство за регистрация Част І на МПС за такива с регистрационни номера ***и ***; квитанция за извършено плащане за подмяна на талон сектор „Пътна полиция“-Велико Търново; писмо изх. № 2103-04-35#3/07.09.2021г. на директора на ТП на НОИ-Велико Търново; писмо рег. №366000-21823 от 10.09.2021г. на директора на ОД на МВР-Велико Търново и писмо рег. №127500-17779/10.09.2021г. на началник сектор ПП към ОД на МВР-Велико Търново.

В хода на съдебното дирене по искане на процесуалния представител на жалбоподателя е разпитан в качеството на свидетел Д. П., който твърди, че се познава със жалбоподателя от повече от двадесет години. Знае, че живее в Горна Оряховица и около 2000г. поради тежкото положение, в което се намирали взели заедно визи и отишли в Англия. Н. започнал да работи като шофьор. Живеели заедно, местили се от една в друга квартира. През цялото време си говорили какво ще правят, когато се приберат в България. Жалбоподателят през цялото време искал да си направи сервиз и събирал пари за целта. Тогава се събрал с настоящата му партньорка-В..

С нея те купили апартамент в Горна Оряховица и започнали да го изплащат. След време намерил място за сервиз и купили и къща, в която имало двор за сервиз. Миналата година започнал да му помага да строи сервиза. Имотът се намира в Горна Оряховица. Н. искал да се установи и да започне бизнес в България. Никога не е говорил, че ще остава в Англия. Било място за изкарване пари, но не и за живот.

Имал право да вземе гражданство, но не е правил такива постъпки. През цялото време мислел за майка си, после за родителите на сегашната си партньорка, защото някой трябвало да им помага. След Ковид забраните, които вдигнали в Англия, през м. август 2020г. той се прибрал в България. Прави сервиз в България, в който доста средства влага в него с идеята да се установи тук. В Англия не е имал недвижимо имущество, винаги е бил на квартира. Доколкото са говорили и неговите деца не смятат да остават в Англия. Интересуват се от имоти в Горна Оряховица без да посочват някакви времеви рамки. Неговата партньорка е в България също. Започнала е да работи. Скоро и той започнал работа като шофьор.

Майка му живее в Горна Оряховица. Доколкото знае поддържа някакви контакти с хората от Англия, които в повечето случаи са българи, но приятелите му са в България.

По реда на чл. 176 ГПК, във връзка с чл. 144 АПК са изслушани обясненията на жалбоподателя. Винаги искал да се върне в България след като събере пари да си купи жилище. Надявал се нещата да се подобрят в България, тъй като е баща с две деца, за които сам се грижел, тъй като законната му съпруга се разболяла. Искал да ги изуча и сега те са пораснали, отделни семейства, имат деца. Родителите им имали нужда от помощ. Неговата майка е на 82 г., а родителите на партньорката му, с която живее, са живи и съответно са на

79 и 82 години. Отдавна искал да се върне в България, но искали да изплатят апартамента и в крайна сметка миналата година се върнали в България. Ако искал да остане в Англия, щял да си извади английски паспорт и да взема английско поданство. Не подал заявление за обезщетение в Англия защото не искал да остава там да работи.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е редовна и процесуално допустима – подадена е в предвидения преклузивен срок по чл. 118, ал. 1 от КСО, от страна в административното производство, притежаваща правен интерес, срещу индивидуален административен акт, подлежащ на съдебно оспорване.

Решение № 1012-04-100#3/20.07.2021г. на директора на

ТП на НОИ Велико Търново, както и Разпореждане № 041-00-6109-3/04.06.2021г. на оправомощено лице за ръководител на осигуряването за безработица в ТП на НОИ – Велико Търново са валиден индивидуален административен акт, издаден от административен орган, в кръга на неговата компетентност и в съответната писмена форма, като съдържа фактически и правни основания за произнасянето, поради което същият отговаря на изискванията за форма съгласно чл. 59, ал. 2 от АПК. Не са допуснати съществени нарушения на административнопроцесуалните правила при неговото издаване, представляващи основание за отмяната му.