Решение № 3866 от 08.06.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3866 гр. София, 08.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО II ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Галя Митова

Членове:

Валентина Ангелова

Милен Евтимов при участието на секретаря Мариана Д. Ружина като разгледа докладваното от Валентина Ангелова Въззивно гражданско дело № 20251100512447 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е въззивно - по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.

С Решение № 17016/18.09.2025 г., постановено по гр. д. № 12624/2025 г. по описа на Софийски районен съд, 139 състав, е изменен размерът на издръжката, определена с Решение № 8499/10.05.2024 г., постановено по гр. д. № 3545/2022 г. по описа на СРС, 84 състав, като Ив. В. е осъден да заплаща на малолетното си дете М. Ив. В., действащо чрез своята майка и законен представител А. Л. Ц., месечна издръжка в размер на 700 лева, считано от 06.03.2025 г. – датата на подаване на исковата молба, до настъпване на законно основание за нейното изменение или прекратяване; осъден е да заплати по сметка на СРС държавна такса в размер на 432,00 лева, както и сумата от 500,00 лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение, в полза на А. Л. Ц..

Недоволен от така постановеното решение останал Ив В., ответник в първоинстанционното и въззивник в настоящото производство, който обжалва 1 същото над размера от 550 лева до присъдения увеличен размер на месечната издръжка на детето М. от 700 лева. В жалбата се поддържа, че първоинстанционният съд неправилно е увеличил размера на издръжката на 700 лева месечно, без да съобрази действителните доходи и материални възможности на въззивника, както и обстоятелството, че същият е поемал 50 % от всички разходи, свързани с лечението на детето. Твърди се още, че съдът необосновано не е обсъдил и кредитирал представените от въззивника седем броя платежни нареждания за заплащане на месечна издръжка, както и на 50 % от медицинските разходи на детето за периода януари – юли 2025 г. Излагат се доводи, че не е налице трайно и съществено изменение в нуждите на детето, което да обуславя увеличаване на издръжката до присъдения размер.

Поддържа се също, че съдът неправилно е формирал изводите си относно възможностите на въззивника въз основа на брутното му трудово възнаграждение, вместо въз основа на реално получавания нетен доход.

Поради това въззивникът счита, че присъдената издръжка е прекомерна и несъобразена с имущественото му състояние. Моли съда да отмени решението в обжалваната му част, като определи по-нисък размер на издръжката, а именно в размер на 550 лева месечно, считано от 06.03.2025 г. до настъпване на законно основание за изменение или прекратяване на издръжката.

В хода на съдебното дирене въззивникът чрез процесуалния си представител, заявява, че поддържа въззивната си жалба, като моли за уважаването и. Претендира сторените по делото разноски по представен списък.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна - малолетния М. Ив В., действащ чрез своята майка и законен представител А. Л. Ц. Б., с който въззивната жалба се оспорва като неоснователна и моли същата да бъде оставена без уважение.

В хода на съдебното дирене малолетният въззиваем, чрез процесуалния си представител оспорва въззивната жалба и поддържа заявеното в отговора становище и пледира въззивната жалба да бъде оставена без уважение, като бъде потвърдено първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно по изложените съображения. Претендира сторените по делото разноски по представен списък. Прави възражение за прекомерност на 2 претендираните разноски за адвокатско възнаграждение на насрещната страна.

Окончателното си становище излага в писмени бележки, вх. № 57043 от 27.04.2026 г.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от лице, имащо интерес от обжалването, като отговаря на изискванията на чл. 261 от ГПК, поради което същата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

С оглед предмета на въззивната проверка, очертан във въззивната жалба, въззивният съд констатира, че постановеното в първоинстанционното производство решение е влязло в сила като необжалвано до размера на допуснатото увеличение на издръжката на малолетния ищец от 550 лева, считано от 06.03.2025 г. до настъпване на законно основание за изменение или прекратяване на издръжката.

При произнасяне по спора, въззивния съд съобрази следното :

Първоинстанционният Софийски районен съд е бил сезиран с искова молба от малолетното дете М. Ив В., действащо чрез своята майка и законен представител А. Л. Ц. с правно основание чл. 150 от Семейния кодекс - за изменение размера на присъдената му издръжка от 400 лева на 550 лева, считано от датата на завеждане на исковата молба на 06.03.2025 г.

В исковата молба се излагали твърдения, че ответникът е баща на ищеца и с решение, постановено по гр. д. № 3545/2022 г. по описа на СРС, бил осъден да заплаща месечна издръжка в размер на 400,00 лева. Поддържало се, че първоначално определеният размер на издръжката не бил достатъчен за задоволяване нуждите на детето, свързани с неговото обучение, профилактика и лечение, както и с извънкласните му занимания и ежедневни потребности.

Твърдяло се още, че с оглед възрастта на детето, здравословното му състояние и увеличените разходи по отглеждането му било налице съществено и трайно изменение на обстоятелствата по смисъла на чл. 150 СК, което обуславяло увеличаване размера на дължимата издръжка.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е депозирал отговор на исковата молба.

При постановяване на обжалваното решение първоинстанционният съд е приел за установена следната фактическа обстановка :

3

Ответникът Ив. В. е баща на малолетния М. Ив. В., като с влязло в сила Решение № 8499/10.05.2024 г., постановено по гр. д. № 3545/2022 г. по описа на СРС, 84-ти състав, бил осъден да заплаща на детето месечна издръжка в размер на 400,00 лева, считано от 10.05.2022 г.

Първоинстанционният съд приел, че от определяне на първоначалния размер на издръжката е изминал значителен период от време - над три години, през който детето е пораснало, а потребностите му, свързани с храна, облекло, здравеопазване, обучение и извънкласни дейности, са се увеличили.

Съдът отчел и настъпилата през този период съществена промяна в социално-икономическите условия в страната, изразяваща се в повишаване на инфлацията и увеличаване размера на минималната работна заплата. В тази връзка посочил, че към м. юни 2025 г. инфлацията спрямо м. юни 2022 г. възлизала на 19,5 %, а минималната работна заплата за 2025 г. била в размер на 1077,00 лева, при 710,00 лева за 2022 г., което обуславяло промяна в обстоятелствата, при които първоначално е бил формиран размерът на издръжката. Изложил съображения, че тези изменения имат траен и продължителен характер, поради което не можело да се очаква възстановяване на състоянието отпреди настъпването им.

От събраните по делото доказателства съдът приел за доказано, че детето е с 85 % степен на увреждане с чужда помощ и водеща диагноза „детски аутизъм“ - средно тежка форма, съпроводена с изразени нарушения в комуникацията, стереотипии, когнитивен дефицит и понижен срок на инвалидността. Според съда здравословното състояние на детето и необходимостта от чужда помощ обуславяли значително завишени разходи за задоволяване на ежедневните му потребности.

Въз основа на събраните писмени доказателства районният съд счел за установено, че реално извършваните разходи за детето надхвърлят обичайните за дете на същата възраст, като включват разходи за прегледи, терапевтични процедури, медикаменти и други медицински нужди.

Относно доходите на родителите съдът приел, че ответникът реализира средномесечен осигурителен доход в размер на около 3600,00 лева, при месечни разходи за задоволяване на жилищните му нужди между 700 и 900 лева.

С оглед възрастта и здравословното състояние на детето, установените 4 по делото нужди, доходите на ответника, както и принципа, че детето следва да има условия на живот, близки до тези, които би имало, ако родителите живееха съвместно, районният съд достигнал до извод, че общият размер на необходимата месечна издръжка възлиза на около 1300,00 лева. Приел, че ответникът следва да участва в издръжката с по-голям дял, а именно със сумата от 700,00 лева месечно.

При така установените факти първоинстанционният съд приел, че са налице предпоставките на чл. 150 СК за изменение размера на издръжката, поради което увеличил дължимата от ответника месечна издръжка от 400,00 лева на 700,00 лева, считано от 06.03.2025 г.

Настоящият състав на Софийски градски съд, Гражданско отделение, след като взе предвид становищата на страните, събраните в двете съдебни инстанции доказателства, прецени ги по реда на въззивното производство и съобрази приложимия закон и по свое убеждение, приема за установено следното :

Въззивният съд, макар да споделя установената в първоинстанционното производство фактическа обстановка, намира, че следва да извърши допълнителен анализ на представените от страните писмени доказателства, а именно – удостоверение за раждане на малолетния М. Ив В., решение по гр. дело № 3545/2022 г. по описа на СРС, 84-ти състав, справки от НАП и НОИ относно доходите на родителите, медицински документи относно здравословното състояние на детето, както и представените разходни документи и служебни бележки относно необходимите средства за неговото лечение, терапия и ежедневна издръжка.

От анализа на тези доказателства се установява, че въззивникът Ив В. е баща на малолетния М. Ив В., роден на 01.03.2019 г., а негова майка е А. Л. Ц..

Към момента на определяне на първоначалния размер на издръжката от 400 лева, присъдена с решение № 8499/10.05.2024 г., постановено по гр. дело № 3545/2022 г. по описа на СРС, 84-ти състав, детето е било на петгодишна възраст, като издръжката е присъдена, считано от влизане в сила на същото решение на 10.05.2024 г. В решението не се съдържат данни за доходите на задължените за издръжката на малолетния М. родители, като към този момент минималната работна заплата за страната е била в размер на 933 лева месечно.

Към датата на подаване на исковата молба - 06.03.2025 г., както и към 5 момента на приключване на устните състезания пред първоинстанционния съд, детето вече е навършило седемгодишна възраст. С израстването на детето закономерно се увеличават както обичайните разходи за неговото отглеждане и развитие, така и необходимите средства за обезпечаване на специфичните му здравословни и терапевтични потребности, които в случая имат траен и интензивен характер.

Към датата на завеждане на исковата молба през 2025 г., както и към момента на приключване на устните състезания пред първоинстанционния съд минималната работна заплата е в размер на 1077 лева.

От събраните по делото писмени доказателства, а именно експертно решение на НЕЛК № 92050/128/05.09.2023 г., правилно първоинстанционният съд е приел, че детето е с 85 % степен на увреждане с чужда помощ и водеща диагноза „детски аутизъм“ – средно тежка форма, с по-тежко изразени нарушения в комуникацията, изразени стереотипии, когнитивен дефицит, налагащи пожизнен срок на инвалидността и нуждата от чужда помощ. Това обстоятелство се потвърждава и от останалите представени медицински документи, включително епикриза на М. Ив В., издадена от Клиника по детска психиатрия „Св. Никола“ към УМБАЛ „Александровска“ ЕАД. Следва да бъде отчетено, че установеното по делото здравословно състояние на детето не е временно или преходно, а има траен и пожизнен характер, като едновременно с това, средствата необходими за поддържането му нямат константен характер, а търпят промяна във времето, съобразно изменените нужди и възраст на самото дете. Поради това нуждата от специализирани терапии, логопедична подкрепа, психологическо наблюдение, медицински консултации и съпътстващи разходи не може да бъде възприета като инцидентна или краткотрайна, а представлява трайна и обективно обусловена необходимост, която под една или друга форма, ще съществува и занапред.