Решение № 50 от 16.01.2024, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 50 гр. Варна, 15.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ТО, в публично заседание на двадесет и първи декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Цвета Павлова

Членове:

Пламен Ат. Атанасов

Деница Добрева при участието на секретаря Мая М. Петрова като разгледа докладваното от Цвета Павлова Въззивно гражданско дело № 20233100501551 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК .

С решение № 1072/31.03.2023 год., постановено по гр.д. № 12934/2022 год., ВРС – 49-ти състав е осъдил “ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ” АД, ЕИК 200299615, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Г. М. Димитров“ № 1 ДА ЗАПЛАТИ на Н. К. Н. – П.а, ЕГН **********, с адрес: ******, сумата от 2758,52 лв. /две хиляди седемстотин петдесет и осем лева и петдесет и две стотинки/, представляваща неизплатено застрахователно обезщетение по договор за застраховка “Сухопътни превозни средства без релсови превозни средства”, обективирана в застрахователна полица № ******, със срок на застрахователно покритие от 00.00 ч. на 22.04.2020г. до 17.00 ч. на 21.04.2021г., в резултат на реализирано на 16.03.2021г. произшествие в гр.

Варна, на паркинга зад сградата на „Макдрайв“, намиращ се на ул.“Константин Величков“, при което са настъпили щети по лек автомобил марка Марцедес Е 270, рег. № *****, както следва: 1./ преден десен фар; 2./ преден десен калник; 3./ ляв мигач във външно дясно огледало; 4./ предна дясна врата; 5./ задна дясна врата; 6./ заден десен калник, на основание чл. 405 КЗ, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до 1 окончателното изплащане на задължението си и сумата от 414,54 лв.

/четиристотин и четиринадесет лева и петдесет и четири стотинки/, съобразно допуснатото изменение на иска в проведеното о.с.з. по реда на чл. 214 ГПК, претендирана като обезщетение за забава, съизмеримо със законната лихва от 04.04.2021г. до 26.09.2022г., на основание чл. 409 КЗ,, като е отхвърлил иска за разликата над присъдената сума от 2 758,52 лв. до претендираната такава от 3 232.39 лв., както и иска за разликата над присъдената сума от 414,54 лв. до претендираната такава от 487,55 лв., както и е осъдил “ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ

И ЗДРАВЕ” АД, ЕИК 200299615, съсседалище и адрес на управление: гр.

София, бул. „Г. М. Димитров“ № 1 ДА ЗАПЛАТИ на Н. К. Н. – П.а, ЕГН **********, с адрес: ******, сумата от 790,52 лв. /седемстотин и деветдесет лева и петдесет и две стотинки, съобразно допуснатото изменение на иска в проведеното о.с.з. по реда на чл. 214 ГПК, претендирана като неизплатено застрахователно обезщетение по договор за застраховка “Сухопътни превозни средства без релсови превозни средства”, обективирана в застрахователна полица № ******, със срок на застрахователно покритие от 00.00 ч. на 22.04.2020г. до 17.00 ч. на 21.04.2021г., в резултат на реализирано на 18.03.2021г. произшествие по време на движение към с. Кичево в района на картинг писта, при което са настъпили щети по лек автомобил марка Марцедес Е 270, рег. № *****, както следва: 1./ преден капак; 2./ преден ляв калник, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на задължението си, както и сумата от 119,23 лв.

/сто и деветнадесет лева и двадесет и три стотинки/, съобразно допуснатото изменение на иска в проведеното о.с.з. по реда на чл. 214 ГПК, претендирана като обезщетение за забава, съизмеримо със законната лихва от 04.04.2021г. до 28.09.2022г., на основание чл. 405, ал. 1 КЗ и чл. 409 КЗ, като е разпределил и отговорността за разноски.

Недоволен от горното е останал ответникът, който обжалва решението в осъдителната му част /след влизане в сила на определение № 2989/03.08.2023 год./ с доводите за неговата необоснованост, незаконосъобразност и неправилност. Излага се, че първоинстанционният съд е допуснал съществени процесуални нарушения при преценката на събраните по делото доказателства, които е обсъдил едностранчиво и полза на ищцовата страна, като е игнорирал част от установените факти. Сочи, на първо място, че неправилен е изводът на съда за наличието на неравноправна клауза в Общите условия към застрахователния договор, в частност на т.68 и т.68.1 от тях. Твърди, че процесния договор за застраховка има изцяло доброволен характер, в който смисъл е имало и възможност за предововаряне на обявените и общо достъпни общи условия към него при несъгласие отстрана на застрахованото лице с клаузи от тях. Такова обаче не е било изразявано от страна на ищцата и същата е обвързана от тях, поради което и отказът на застрахователя да изплати обезщетение над изплатено такова, е основателен.

В евентуалност, се твърди прекомерност на определеното от съда 2 обезщетение. Твърди се, че заключението по проведената по делото експертиза дава стойност на труда и материалите, необходими за възстановяване на увреденото МПС, по експертна оценка, която част от него обаче е изцяло игнорирана от съда и съобразно която следва да се определи дължимото обезщетение. Настоява се за отмяна на първоинстанционното решение, евентуално за изменение на размера на присъденото обезщетение.

В срока по чл.263 ГПК, насрещната страна депозира писмен отговор, с който моли за потвърждаване на решението. Счита за доказано настъпването на сочените в исковата молба увреждания на автомобила, а възраженията на насрещната страна за неоснователни. Позовава се и на предприетото пред първоинстанционния съд оспорване, че се е запознал с Общите условия, на които ответникът се позовава и поддържа твърдението занеравноправност на клаузата на чл.68, т.1 от ОУ.

В срока за отговор, насрещната страна Н. К. Н. – П.а подава и насрещна въззивна жалба срещу решението в отхвърлителната му част с доводите за неговата неправилност. Счита, че съдът неправилно е приложил разпоредбата на чл.400, ал.2 КЗ, възприемайки т.1 от заключението на вещото лице. Сочи, че в конкретния казус не е установена алтернатива от същото качество и количество като увредената вещ и обезщетението следва да е в размер, равен на средноаритметичната стойност на вещото лице по т.1, а именно 3 232.40 лева, а не 2 758.52 лева, както е приел първоинстанционния съд. Насрещната страна по въззивната жалба не депозира отговор по същата.

В открито съдебно заседание въззивницата Н. К. поддържа насрещната си въззивна жалба и моли за отмяна на първоинстанционното решение в отхвърлителните му части, респ. моли за оставянето без уважение на жалбата на другия въззивник – „Застрахователно акционерно дружество Даллбогг:

Живот И Здраве” АД. Последният не изпраща представител в открито съдебно заседание и не изразява становище след даване ход на устните състезания.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа и правна страна: съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част.

Решението на първоинстанционния съд е действително и допустимо и съответства на предявените обективно кумулативно съединени искове. По отношение на неправилността на първоинстанционното решение, съгласно чл. 269, ал. 1, изр. 2 от ГПК въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.

За уважаването на предявените главни искове с правно основание чл.

3

405, ал. 1 от КЗ в тежест на ищцовата страна е доказването на съществуването на валидно застрахователно правоотношение между нея и ответното дружество; осъществяването на застрахователно събитие, в периода на покрития риск; претърпяването на вреди по застрахования автомобил в претендирания размер; и причинно-следствената връзка между вредите и застрахователното събитие.

Не е спорно между страните, че същите са били обвързани от валиден договор за застраховка „Сухопътни превозни средства, без релсови превозни средства“, обективиран в полица № BG020120000001187 от 21.04.2020 год. с период на покритие 22.04.2020 год. – 21.04.2021 год. с обект на застраховане собствения на ищцата лек автомобил „Мерцедес“ Е270, рег. № *****.

Макар застрахователят да твърди, че договорът е сключен при относими Общи условия, такива не са представени по делото. Съгласно чл. 348, ал. 1 от КЗ, освен че застраховащият трябва писмено да заяви, че ги приема, ОУ следва също да му бъдат и връчени. Въпреки че в първото по първоинстанционното дело открито съдебно заседание ищцата, чрез процесуалният си представител, е заявила, че ОУ не са й били предоставяни и тя не се е запознала с тях, застрахователят не е предприел насрещно доказване на това обстоятелство. При предприето оспорване на въпросното обстоятелство, включването на декларативен текст в противоположния смисъл в полицата, не е достатъчно за установяване на предаването на ОУ.

Освен това, те не могат да бъдат разглеждани и като ноторно известен на съд факт, ненуждаещ се от доказване /в този смисъл Решение № 107/25.07.2013 год. по т. д. № 381/2012 г. на ВКС, I ТО/. По тази причина, недоказано е останало твърдението на ответника, че ОУ са част от застрахователния договор и че същите обвързват ищцата. Макар в жалбата си застрахователят да поддържа, че неправилно ВРС е достигнал до извод за наличието на относима към процесния случай неравноправна клауза от ОУ, то същото се явява неоснователно поради неприложимостта на последните към договора.

По същата причина неотносими се явяват останалите възражения на жалбоподателя касаещи общодостъпността на ОУ на интернет страницата му, доброволния характер на застраховката и възможността за предоговаряне на условия, с които потребителят не е бил съгласен, както и законосъобразността на заплащането на ищцата само на 10% от застрахователната сума за обезщетяване на процесните щети. В този смисъл, правилен, макар и поради други съображения, се явява изводът на първоинстанционния съд за неприложимост на т. 68 и т. 68.1 от ОУ.

Не се спори и че в срока на действие на застраховката – на 19.03.2021 год. ищцата, чрез настоящия си процесуален представител, е уведомила ответника за настъпилите застрахователни събития, респ. за нанесените по автомобила й вреди, за което са били образувани щета № ********* и щета № ******. Уврежданията по всяка щета са били описани в съответен описзаключение, след оглед, извършен от представител на ищцата и на застрахователя.

4

Макар и във връзка с приложението на т. 68 и т. 68.1 от ОУ при определяне на размера на дължимите обезщетения, в жалбата си, застрахователят е възразил, че неизяснен е останал механизмът на настъпване на вредите. Това възражение не се споделя от настоящия състав, доколкото в заключението по проведената в първоинстанционното производство САТЕ, което съдът кредитира като пълно и обективно дадено, е посочено, че е възможно процесните застрахователни събития да са настъпили по твърдения от ищцата начин. Въпреки този извод на вещото лице, заключението не е било оспорено от застрахователя.

Относно размера на дължимото застрахователно обезщетение за репариране на претърпените вреди, съдът съобразява, че между страните не се спори, че след уведомяване на застрахователя за настъпването на застрахователните събития, същият е заплатил на ищцата 750 лв. Според заключението по САТЕ общата стойност по средни пазарни цени за труд и материали, необходими за възстановяване на автомобила в състоянието му преди застрахователното събитие от 16.03.2021 год. по цени на сервизи, притежаващи сертификат за качество, такива без, и официалния сервиз на марката и отчитане на необходимостта от подмяна на определени детайли с оригинални резервни части, е в размер на 4 456,28 лв. Ако резервните части бъдат набавени от алтернативни доставчици, то стойността би била 3 508,52 л в . За щетите, настъпили на 18.03.2021 год. вещото лице заявява, че по средни пазарни цени за труд и материали, необходими за възстановяване на автомобила в състоянието към 18.03.2021 год. по цени на сервизи, притежаващи сертификат за качество, такива без, вкл. и цените на официалния сервиз на марката, са 790,52 лв. По експертна оценка съгласно Методиката за оценка на щети на МПС по застраховка „Автокаско” на ответника общият размер на обезщетението за вредите от 16.03.2021 год. възлиза на 1 780,10 лв., а за тези от 18.03.2021 год. – 327,82 лв.