Определение № 3160 от 17.12.2025, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3160 гр. Бургас, 17.12.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Недялка П. Пенева

Членове:

Веселка Г. Узунова

Даниела Д. Михова като разгледа докладваното от Даниела Д. Михова Въззивно частно гражданско дело № 20252100501956 по описа за 2025 година Производството е по чл.274 и сл.ГПК, вр.чл.121, вр.чл.118, ал.2 ГПК и е образувано по частната жалба на М. И. Д. от *** против Определение № 5756/14.10.2025 г. по гр.д.1883/2024 г. по описа на Бургаски районен съд, с което производството по делото е прекратено на основание чл.118, ал.2 от ГПК и делото е изпратено по подсъдност на Административен съд-Бургас.

В жалбата са изложени съображения, че обжалваното определение е неправилно, тъй като съдът неправилно е приел, че искането е за осъществяване на контрол за незаконосъобразност върху действия/бездействия на служители на изпълнителната власт и неосъществено против жалбоподателя наказателно преследване. Изброени са хипотезите, при които, съгласно ЗОДОВ, държавата отговаря за вреди. Отново са изложени твърдения по фактите, като е посочено, че първоинстанционният съд е приел неправилна правна квалификация на предявения иск, тъй като искът е с правно основание чл.2, ал.1, 2 и 3 от ЗОДОВ, при което е подсъден на гражданския съд. Изложени са и твърдения, че поради обстоятелството, че съдията-докладчик по първоинстанционното дело е съсед на ищеца, е налице „обективно и субективно съмнение за пристрастност в нарушение на чл.22, ал.1, т.6 ГПК“, което представлява нарушение на чл.6, §1 от ЕКПЧ.

Претендира се обжалваното определение да бъде отменено и делото да бъде изпратено на РС Бургас за разглеждане от друг съдебен състав, както и да бъде отведен съдия Евгений Узунов от разглеждане на делото.

Заявено е искане да бъде разгледан искът на жалбоподателя за обезщетение по чл.2, ал.1 ЗОДОВ, „включително за нарушаване на правото на свободно придвижване, нарушаване на презумпцията за невиновност и незаконно обвинение“.

Частната жалба е подадена от легитимирано лице, против акт на съда, подлежащ на обжалване, в законовия срок, поради което съдът я намира 1 за допустима.

Разгледана по същество, съдът намира частната жалба за неоснователна, по следните съображения:

Производството по гр.д.1883/2024 г. на БРС е образувано по исковата молба на жалбоподателя Д. против ОД МВР Бургас, Община Бургас и Административен съд Бургас, за осъждане на ответниците да заплатят на ищеца солидарно обезщетение в размер на 11 000 лв за имуществени и неимуществени вреди, причинени от неправомерно задържане и извършено особено нарушение на правото на ЕС, ведно със законна лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на обезщетението, като е посочено, че претенцията към всеки от тримата ответници е за по 3666,66 лв.

Изложени са твърдения за неправилно репатриране на автомобила на ищеца от служители на Община Бургас, както и за грубо, пристрастно и обидно отношение на служители на Общината спрямо ищеца при опитите му на наказателния паркинг да разбере за какво нарушение автомобилът му е бил репатриран. Твърди се грубо, обидно и унизително отношение на служители на ОД МВР Бургас спрямо ищеца при незаконното му задържане. На следващо място се твърди пристрастно и в нарушение на процесуалните правила разглеждане от Административен съд Бургас по адм.дело № 425/2022 г. на подадената от ищеца жалба против наложената от Община Бургас ПАМ, както и в нарушение на закона – отказ на съда да администрира подадената от ищеца касационна жалба против решението по адм.дело № 425/2022 г.. Твърди се, че в резултат от допуснатите от служителите на първите двама ответници и от съдията по адм.дело № 425/2022 г. на Административен съд Бургас закононарушения, и от грубото им и унизително спрямо ищеца поведение, ищецът е претърпял имуществени и неимуществени вреди, чийто характер и размер описва, и за чието репариране претендира обезщетение по ЗОДОВ.

С определение № 1876/26.03.2024 г. производството по делото е било прекратено и е постановено делото да се изпрати на Административен съд Бургас по съображения, че се касае за претенция по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.

С определение № 1112/25.04.2024 г. по ч.гр.д.585/2024 г. по описа на Бургаски окръжен съд, определение № 1876/26.03.2024 г. е отменено и делото е върнато на Бургаския районен съд за продължаване на процесуалните действия, като в мотивите си въззивният съд е посочил, че първоинстанционният съд е постановил прекратяване на делото преди да изясни (поради неясните твърдения на ищеца), каква е действителната правна квалификация на иска, която да определи както правното основание на предявения иск, така и подсъдността му.

След връщане на делото на БРС, по указания на съда, с уточняваща молба от 04.10.2024 г. ищецът е пояснил, че управляваният от него автомобил е бил репатриран незаконно и в нарушение на всякакви норми от служители на Община Бургас; отново служители на Община Бургас са се държали грубо към ищеца на наказателния паркинг, като са цитирани твърденията в исковата молба по този повод; самият ищец е бил неправомерно задържан от полицейски служители по указания на служител на Община Бургас.

Като е приел, че нередовностите на исковата молба са отстранени, съдът е постановил изпращането й на ответниците за писмен отговор.

С представения в срока по чл.131 ГПК писмен отговор Община 2

Бургас е оспорила предявения иск като недопустим, а по същество – и като неоснователен. Посочено е, че законосъобразността на действията на служителите на Община Бургас по повод репатрирането на автомобила на ищеца, е установено с влязлото в сила решение по адм.дело № 425/2022 г. на Административен съд Бургас, с което е отхвърлена жалбата на ищеца против наложената му ПАМ по чл.171, т.5, б.“б“ от ЗДвП. По повод случилото се на наказателния паркинг се твърди, че в съставената по този повод докладва записка рег.№ 431р-20296/2021 на Първо РУ при ОДМВР не са установени незаконосъобразни действия на служители на Община Бургас, които да са основание за претендиране на обезщетение от ищеца.

Ответникът ОД на МВР Бургас е представил писмен отговор, в който е изразим становище, че липсват незаконосъобразни действия на полицейските служители, тъй като те са били принудени да преустановят проявите на ищеца, насочени против обществения ред. Твърди се, че искът против ответната ОДМВР Бургас е неоснователен, евентуално, ако все пак се приеме, че е основателен, при определяне на обезщетението следва да се съобрази, че ищецът е допринесъл с поведението си за настъпване на вредите.

В представения от Административен съд Бургас писмен отговор е изразено становище на първо място, че исковата молба продължава да бъде нередовна - поради претенцията за осъждане на тримата ответници едновременно солидарно, и за по 3666,66 лв; както и поради това, че макар и бланкетно, се твърди нарушение от съда на чл.6, ал.1 от ЕКЗПЧОС, нарушение при доказателствената дейност на съда, както и нарушения при администриране на касационната жалба на ищеца. Заявено е, че искът е процесуално недопустим пред РС Бургас, с оглед разпоредбата на чл.2в, ал.1 от ЗОДОВ и чл.128, ал.1, т.6 от АПК и обстоятелството, че се претендират вреди от правораздавателната дейност на Административен съд Бургас. По същество се твърди, че искът е и неоснователен като се излагат подробни съображения.

С обжалваното определение първоинстанционният съд е постановил на основание чл.118, ал.2 ГПК прекратяване на делото и изпращането му по подсъдност на Административен съд Бургас, компетентен, съгласно чл.2в, ал.1, т.1 ЗОДОВ и чл.128, ал.1, т.6 АПК, да разгледа предявените искове, които първоинстанционният съд е квалифицирал с правно основание чл.1, ал.1 ЗОДОВ.

Обжалваното определение е допустимо.

По същество, настоящият съдебен състав намира, че обжалваното определение е и правилно.

Описаните от ищеца в исковата молба и в уточняващата му молба обстоятелства сочат на правно основание на предявения против Община Бургас и ОД на МВР Бургас иск – чл.1, ал.1 ЗОДОВ, а по отношение на Административен съд Бургас – чл.2в, ал.1, т.1 от ЗОДОВ, доколкото се претендира обезщетяване за вреди, причинени от достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз и произтичащи от правораздавателната дейност на административен съд.

Съгласно чл.2в, ал.2 от ЗОДОВ, когато исковете са предявени срещу няколко ответници, един от които е административен съд, Върховният административен съд или юридическо лице за вреди, причинени при или по повод административна дейност, те се разглеждат по реда на АПК.

3

Местната му компетентност следва да се определи в съответствие с разпоредбата на чл.7 от ЗОДОВ, съгласно която компетентността е на съда по мястото на увреждането или по настоящия адрес или седалището на увредения срещу органите, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени вредите.

В съответствие с горното, настоящият състав приема, че правилно производството по делото пред БРС е било прекратено и делото правилно е изпратено по подсъдност на Административен съд Бургас.

С оглед изложените в жалбата оплаквания и за пълнота следва да се посочи, че следва да се оставят без разглеждане: искането в жалбата съдът да за отведе съдия Узунов, тъй като преценката на наличието на основания за отвод или самоотвод на съда, принадлежи само на конкретния съдия, и е недопустимо горестоящата инстанция да отвежда съдия по делото; както и искането да бъде разгледан искът на жалбоподателя за обезщетение по чл.2, ал.1 ЗОДОВ, „включително за нарушаване на правото на свободно придвижване, нарушаване на презумпцията за невиновност и незаконно обвинение“, тъй такова искане за първи път се заявява с частната жалба.

По изложените съображения и поради съвпадането на крайните изводи на двете инстанции, обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

Мотивират от изложеното, Бургаският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 5756/14.10.2025 гр.д.1883/2024 г. по описа на Бургаски районен съд.

Определението е окончателно. г. по

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3160 гр. Бургас, 17.12.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Недялка П. Пенева

Членове:

Веселка Г. Узунова

Даниела Д. Михова като разгледа докладваното от Даниела Д. Михова Въззивно частно гражданско дело № 20252100501956 по описа за 2025 година Производството е по чл.274 и сл.ГПК, вр.чл.121, вр.чл.118, ал.2 ГПК и е образувано по частната жалба на М. И. Д. от *** против Определение № 5756/14.10.2025 г. по гр.д.1883/2024 г. по описа на Бургаски районен съд, с което производството по делото е прекратено на основание чл.118, ал.2 от ГПК и делото е изпратено по подсъдност на Административен съд-Бургас.

В жалбата са изложени съображения, че обжалваното определение е неправилно, тъй като съдът неправилно е приел, че искането е за осъществяване на контрол за незаконосъобразност върху действия/бездействия на служители на изпълнителната власт и неосъществено против жалбоподателя наказателно преследване. Изброени са хипотезите, при които, съгласно ЗОДОВ, държавата отговаря за вреди. Отново са изложени твърдения по фактите, като е посочено, че първоинстанционният съд е приел неправилна правна квалификация на предявения иск, тъй като искът е с правно основание чл.2, ал.1, 2 и 3 от ЗОДОВ, при което е подсъден на гражданския съд. Изложени са и твърдения, че поради обстоятелството, че съдията-докладчик по първоинстанционното дело е съсед на ищеца, е налице „обективно и субективно съмнение за пристрастност в нарушение на чл.22, ал.1, т.6 ГПК“, което представлява нарушение на чл.6, §1 от ЕКПЧ.

Претендира се обжалваното определение да бъде отменено и делото да бъде изпратено на РС Бургас за разглеждане от друг съдебен състав, както и да бъде отведен съдия Евгений Узунов от разглеждане на делото.