Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2086 от 30.04.2026, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Гражданско дело 15734/2025
Вид
Решение № 2086
Подписан
30.04.2026
Състав
Анна Димитрова Дъбова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 2086 гр. Пловдив, 30.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анна Д. Дъбова при участието на секретаря Петя Г. Карабиберова като разгледа докладваното от Анна Д. Дъбова Гражданско дело № 20255330115734 по описа за 2025 година

С исковата молба ищцата К. Д. Д. е предявила против „Вивус.БГ“ ЕООД установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че сключеният между тях Договор за кредит № *****/27.08.2023 г. е недействителен на основание чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК, както и осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД във вр. с чл. 23 ЗПК за заплащане на сумата от 233, 56 лв. (след прието с Определение от 23.04.2026 г. изменение на иска на основание чл. 214 ГПК чрез увеличаване на неговия размер), представляваща недължимо заплатена сума по Договор за кредит № *****/27.08.2023 г., формирана от заплатените суми над чистата стойност по договора за кредит, дължими поради неговата недействителност, ведно със законна мораторна лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 04.11.2025 г., до окончателното изплащане на задължението.

В случай на отхвърляне на главните искове, в условията на евентуалност, са предявени и установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че клаузата, установяваща задължение за заплащане на „такса разглеждане“ от Договор за кредит № *****/27.08.2023 г. е нищожна на основание чл. 10 а ЗПК, чл. 26, ал. 1, предл. трето ЗЗД, както и на основание чл. 143, ал. 1, т. 5 ЗЗП, както и осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД за заплащане на сумата от 195, 85 лв., представляваща недължимо заплатена сума по клауза за „такса разглеждане“ от Договор за кредит № 1

*****/27.08.2023 г., ведно със законна мораторна лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 04.11.2025 г., до окончателното изплащане на задължението.

В исковата молба са изложени твърдения, че между страните е сключен Договор за кредит № *****/27.08.2023 г., по силата на който в полза на ищцата е отпусната сумата от 660 лв., при установен годишен лихвен процент – 40, 97 % и годишен процент на разходите – 49, 80 %. Твърди, че в договора е установено задължение за заплащане на такса разглеждане в размер от 195, 85 лв. Сочи, че в изпълнение на задълженията по договора е заплатила сумата от 860 лв. за главница, сумата от 195, 85 лв. за такса и сумата от 28, 13 лв. за лихва. Счита, че договорът за потребителски кредит е сключен в нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, тъй като в последния не е посочен договорният лихвен процент и условията за прилагането му, както и размерът на възнаградителната лихва, която следва да бъде заплатена. Позовава се на допуснато нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като в договора не е посочена методиката за определяне на годишния процент на разходите, като не става ясно какви компоненти са включени в годишния процент на разходите и дали при определянето му е съобразено задължението за заплащане на такса за разглеждане, която представлява разход по кредита. Счита, че с включване на задължението за заплащане на такса за разглеждане в годишния процент на разходите задължението на кредитополучателя би нараснало в нарушение на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Твърди, че поради невключване на задължението за заплащане на такса в годишния процент на разходите по кредита, посоченият в договор процент не съответства на действително приложения в нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Излага съображения за недействителност на клаузата, установяваща задължение за заплащане на такса за разглеждане на основание чл. 10 а ЗПК, поради установяването и в противоречие с добрите нрави и поради нейната неравноправност по смисъла на чл. 143 ЗЗП, доколкото последната е във вреда на потребителя. Счита, че посочената клауза не е уговорена индивидуално по смисъла на чл. 146 ЗЗП. По така изложените съображения се моли за уважаване на предявените главни искове, като при евентуалното им отхвърляне се моли за уважаване на предявените при условията на евентуалност искове.

В законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „Вивус.БГ“ ЕООД, е депозирал отговор на исковата молба, в който излага подробни съображения за нейната неоснователност. Не оспорва обстоятелството, че между страните е сключен договор за потребителски кредит с размер на предоставената главница от 660 лв., възнаградителна лихва от 22, 24 лв. и такса разглеждане от 155, 96 лв. Сочи, че на основание т. 10 от Общите условия са сключени анекси за допълнителни суми – на 01.09.2023 г. за сумата от 210 лв. и на 07.09.2023 г. за сумата от 50 лв., като общият размер на задължението се е увеличил до 1 153, 56 лв., от която 920 лв. за главница, 29, 19 лв. за договорна лихва и 204, 37 лв. за такса бързи разглеждане. Твърди, че в изпълнение на задълженията си по договора ищцата е заплатила сумата 2 от общо 1 153, 56 лв., с която е погасена главница от 920 лв., договорна лихва от 29, 19 лв. и такса за разглеждане от 204, 37 лв. Сочи, че още на етап преддоговорни отношения потребителят е уведомен за дължимата сума за допълнителна незадължителна услуга за бързо разглеждане, чрез предоставяне на Стандартен европейски формуляр. Сочи, че в стандартния случай искането за предоставяне на кредит се разглежда в 7-дневен срок, като се оценява кредитоспособността на заявителя, като при изрично заявена услуга за разглеждане искането за предоставяне на кредит се разглежда в рамките на 15 минути, което ангажира финансов и човешки ресурс. Поддържа, че допълнителната услуга не представлява задължително условие за получаване на заемната сума, като предоставянето на тази услуга е съобразена с принципа за свобода на договарянето. Твърди, че при сключване на договора за кредит не е допуснато соченото нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК, като годишният процент на разходите е правилно определен при съобразяване на разпоредбите на ЗПК и в него е включено единствено задължението за заплащане на договорна лихва. Счита, че при определяне на годишния процент на разходите не е допуснато нарушение на чл. 19, ал. 4 и ал. 5 ЗПК.

Поддържа, че таксата за разглеждане не е задължително условие за отпускане на кредита, последната е договорена по споразумение между страните и не представлява разход по кредита. В този смисъл се позовава на практика на СЕС. Възразява се по отношение на размера на адвокатското възнаграждение, претендирано на основание чл. 38 ЗАдв., като се моли да бъдат взети предвид останалите образувани между страните производства.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд – Пловдив е сезиран с установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК и осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал.

1, предл. първо ЗЗД, съединени при условията на евентуалност с установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК и осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД.

С определението за насрочване на делото съдът на основание чл. 146, ал.

1, т. 3 и т. 4 ГПК е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: че между страните е сключен за Договор за кредит № *****/27.08.2023 г., по силата на който в полза на ищцата е отпусната сумата от 660 лв.; че в договора е установено задължение за заплащане на такса разглеждане в размер от 195, 85 лв. и че в годишния процент на разходите, посочен в договора не е включено задължението за такса разглеждане.

По делото е приложен Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредит, в който са посочени основните параметри на потребителски кредит с размер на главницата по кредита от 660 лв., като е установено, че задължението подлежи на погасяване на 1 погасителна вноска в срок до 26.09.2023 г. при фиксиран годишен лихвен процент от 41 % и годишен процент на разходите от 49, 70 %. Посочено е, че 3 общата дължима сума е от 838, 20 лв., в която е включена главница, възнаградителна лихва от 22, 24 лв. и еднократно възнаграждение за допълнителна услуга за бързо разглеждане от 155, 96 лв., която услуга е свободно избираема и не е свързана с усвояването и управлението на кредита, нито влияе на резултата от оценка на кредитоспособността.

От събраните по делото доказателства се установява, че между страните е сключен договор за кредит № *****/27.08.2023 г., по силата на който ответникът е поел задължение да предостави на ищцата сумата от 660 лв., при установен фиксиран годишен лихвен процент от 41 % и годишен процент на разходите от 49, 70 %. Установено е, че ищцата следва да заплати на кредитора сумата в общ размер от 838, 20 лв. за срок от 30 дни – на 26.09.2023 г., в която е включено задължението за заплащане на възнаградителна лихва от 22, 24 лв. и такса за бързо разглеждане от 155, 96 лв.

С Анекс за допълнителна сума от 01.09.2023 г. е договорено, че на ищцата се предоставя допълнителна сума от 210 лв., при размер на първоначалния кредит от 660 лв., при което общият размер на кредита е от 870 лв. Установена е възнаградителна лихва след отпускане на допълнителната сума от 28, 13 лв. и такса за бързо разглеждане след отпускане на допълнителната сума от 195, 83 лв., при общ размер на всички задължения от 1 093, 98 лв., с падеж на връщане на 26.09.2023 г. Договорен е лихвен процент от 40, 95 % и годишен процент на разходите от 49, 80 %.

С Анекс за допълнителна сума от 07.09.2023 г. е договорено, че на ищцата се предоставя допълнителна сума от 50 лв., при размер на първоначалния кредит от 870 лв., при което общият размер на кредита е от 920 лв. Установена е възнаградителна лихва след отпускане на допълнителната сума от 29, 19 лв. и такса за бързо разглеждане след отпускане на допълнителната сума от 204, 37 лв., при общ размер на всички задължения от 1 153, 56 лв., с падеж на връщане на 26.09.2023 г. Договорен е лихвен процент от 40, 73 % и годишен процент на разходите от 49, 60 %.

Съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК когато при сключване на договора за потребителски кредит не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал.

1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен, като в тези случаи потребителят връща само чистата стойност на кредита и не дължи лихва или други разходи по кредита – арг. чл.

23 ЗПК.

С клаузата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК е установено, че в договора за потребителски кредит следва да се съдържа информация за годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите.

Законът за потребителския кредит е приет в изпълнение на задължението на Република България за транспониране на разпоредбите на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 4

2008 г. относно договорите за потребителски кредити, в която е установен принципът за информираност на потребителя, на който следва да бъде осигурена възможност да познава своите права и задължения по договора за кредит, който следва да съдържа цялата необходима информация по ясен и кратък начин. В съображение 19 от Директивата е установено, че за да се даде възможност на потребителите да взимат своите решения при пълно знание за фактите, те следва да получават адекватна информация относно условията и стойността на кредита и относно техните задължения, преди да бъде сключен договорът за кредит, която те могат да вземат със себе си и да обмислят.

В чл. 10, б. „ж“ от посочената Директива е установено, че в договора следва да се съдържа информация относно годишния процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя, изчислена при сключването на договора за кредит; посочват се всички допускания, използвани за изчисляването на този процент. Тази разпоредба е транспонирана и съответства на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, като съобразно с разпоредбата на чл. 23 от Директивата, съгласно която държавите-членки следва да установят система от санкции за нарушаване на разпоредбите на настоящата Директива и да гарантират тяхното привеждане в изпълнение, в чл. 22 от ЗПК е установено, че нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т.