Решение № 159 от 01.12.2025, Районен съд - Берковица

РЕШЕНИЕ

№ 159 гр. Берковица, 01.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЕРКОВИЦА, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ДЕНИЦА АНГ. ЦВЕТКОВА при участието на секретаря СВЕТЛАНА Н. ПЕТРОВА като разгледа докладваното от ДЕНИЦА АНГ. ЦВЕТКОВА Гражданско дело № 20251610100154 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по искова молба, с която са предявени от С. И. М. против ЕОС МАТРИКС ЕООД обективно съединени искове с правна квалификация чл. 439 ГПК във вр. чл. 124, ал. 1 ГПК – отрицателни установителни искове за признаване на установено между страните, че ищецът не дължи на ответника следните суми - главница 11 020лв. , законна лихва върху главницата, считано от 18.10.2025г. до 20.02.2025 г. в размер на 14562.13 лева, 600,59лв. договорна лихва за периода 07.01.2012 г. до 17.10.2012г., 495,80лв.- наказателна лихва за периода от 07.01.2011г. до 17.10.2012г., 833,13 лв. - присъдени разноски по изпълнителен лист, издаден от РС-Берковица на 19.10.2012 г. по ч.гр.д. № 562/2012 г., поради изтекла давност.

Ищецът С. И. М. твърди в исковата си молба, че срещу него е издаден изпълнителен лист от 19.10.2012г., по ч.гр.д. 562 от 2012г., по описа на Районен съд — Берковица, с който е осъден за заплати в полза на „Обединена Българска Банка“ АД, следните суми: главница 11 020лв., законна лихва върху главницата, считано от 18.10.2012г. до окончателно изплащане на задължението, 600,59лв. договорна лихва за периода 07.01.2012 г. до 1

17.10.2012г., 495,80лв.- наказателна лихва за периода от 07.01.2011г. до 17.10.2012г., 833,13 лв. - присъдени разноски.

За принудително събиране на вземанията е било образувано изпълнително дело 1373 от 2012г., по описа на ЧСИ М.И., прекратено на 30.06.2016г., след което е образувано изпълнително дело 1392 от 2017 г., по описа на ЧСИ Мая Иванова, прекратено на основание чл.433, ал. 1, т.8 ГПК на 16.12.2021 г., с последно изпълнително действие по делото 08.02.2018г.

На 24.02.2025г. получил съобщение с изх.№ 4120 от 06.02.2025г. от ЧСИ М.И., с което му е съобщено, че срещу него е образувано ново изпълнително дело № 307 от 2025г. по посочения изпълнителен лист за сума в общ размер на 30094,45лв., като му е връчено и Уведомление за цесия на вземането, с което „ОББ”АД, чрез пълномощника си „ЕОС МАТРИКС”ЕООД му е съобщил за извършена на 31.01.2018г. цесия на вземането.

Поддържа, че вземането по описания изпълнителен лист е погасено по давност на 08.02.23 г., тъй като последното валидно изпълнително действие е било извършено на 08.02.2018 г.

Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че не дължи на ответника ЕОС МАТРИКС ЕООД посочените в изпълнителен лист, издаден от РС-Берковица на 19.10.2012 г. по ч.гр.д. № 562/2012 г. суми – гл а вни ц а 11 020лв. , законна лихва върху главницата, считано от 18.10.2025г. до 20.02.2025 г. в размер на 14562.13 лева, 600,59лв. договорна лихва за периода 07.01.2012 г. до 17.10.2012г., 495,80лв.- наказателна лихва за периода от 07.01.2011г. до 17.10.2012г., 833,13 лв. - присъдени разноски.

Претендира се заплащане на адвокатско възнагражднеие при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата.

Ответната страна ЕОС МАТРИКС ЕООД е подала отговор и взема становище по допустимостта и основателността на предявения иск в дадения му по чл. 131 от ГПК едномесечен срок. Оспорва иска. Поддържа, че същият е недопустим и неоснователен. Възразява, че давността за вземането е изтекла.

Съдът, след като обсъди поотделно и в тяхната съвкупност всички доказателства по делото и доводите на страните, и като съобрази разпоредбите на закона, на основание чл. 235, ал.2 от ГПК, във вр. с чл. 12 от 2

ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното :

Разпоредбата на чл.439 от ГПК предвижда защита на длъжника по исков ред, след като кредиторът е предприел изпълнителни действия въз основа на изпълнителното основание.

С предявеният иск с правно основание чл. 439 от ГПК длъжникът има право на защита като оспорва притезанието на взискателя, поради обстоятелства, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, в което е постановено изпълняемото решение. Следователно релевантните факти, обуславящи основателност на исковата претенция, са свързани с установяване по безспорен начин от ищеца на възникнал след издаването на съдебния акт /в случая заповед за изпълнение/ юридически факт, довел до погасяване на вземането по него. В тежест на ответника е да установи спиране, съответно прекъсване на погасителната давност относно вземането.

В настоящия случай ищецът се позовава на погасяване по давност на материалните права, след постановяване на съдебния акт, с който са установени вземанията.

Не се спори и от събраните доказателства се установи, че на 19.10.2012 г. е издаден изпълнителен лист от Районен съд - Берковица по ч. гр.д. № 562/2012 г. /л. 7 по делото/, с който С. И. М. е осъден да заплати на „Обединена Българска Банка“ АД сумата 11 020лв., ведно със законна лихва, считано от 18.10.2012 г. до окончателно изплащане на задължението, 600,59лв. договорна лихва за периода 07.01.2012 г. до 17.10.2012г., 495,80лв.наказателна лихва за периода от 07.01.2011г. до 17.10.2012г., произтичащи от Договор за потребителски кредит от 08.12.2011 г., заедно с направените разноски в размер на 242.33 лева държавна такса и 590.80 лева адвокатско възнаграждение.

Със съобщение с изх.№ 4120 от 06.02.2025г. от ЧСИ М.И. /приложено на л. 3/ ищецът е уведомен, че за събиране на вземането по изпълнителния лист срещу него е образувано ново изпълнително дело № 307 от 2025г. с взискател ЕОС МАТРИКС ЕООД за сума в общ размер на 30094.45 лева, от които главница в размер на 11 020 лева, законна лихва в размер на 14 526.13 лева от 18.10.2025г. до 20.02.2025 г., неолихвяеми вземания /мораторна лихва, обезщетения и т.н./ в размер на 1096.39 лева и присъдени разноски в размер 3 на 833.13 лева.

С доклада по делото съдът е отделил като безспорно и ненуждаещо се от доказване: че вземанията по изпълнителен лист, издаден от РС-Берковица на 19.10.2012 г. по ч.гр.д. № 562/2012 г. е прехвърлено на ответника ЕОС МАТРИКС ЕООД, като ищеца е надлежно уведомен за така извършената цесия, които факти се потвърждават и приложените доказателства по изп.д. № 307/2025 г. по описа на ЧСИ М. И. /от което е приложено заверено копие – договор за цесия и приложение към него, уведомление за извършената цесия и пълномощно, с което цесионера е упълномощен да уведоми длъжника за цесията/.

В изпълнителният лист изрично е отбелязано, че заповедта подлежи на предварително изпълнение и не е влязла в законна сила.

Съгласно чл.418 ал.5 ГПК заповедта за изпълнение по чл.417 ГПК се връчва от съдебния изпълнител, а до влизане в сила на заповедта за изпълнение давност не тече – чл.115 б. „ж“ ЗЗД.

В случая заповедта е връчена на длъжника заедно с поканата за доброволно изпълнение на 28.01.2013 г. /покана за доброволно изпълнение на л. 32 ведно с разписка по изп.д. №1373/2012 г., от което е приложено завереното копие/.

По делото не се твърди, а и няма доказателства длъжникът да е подал възражение в законоустановения срок по чл. 414, ал. 2 ГПК /в редакцията Обн. - ДВ, бр. 59 от 2007 г., в сила от 1.03.2008 г./, предвид което заповедта е влязла в сила на – 12.02.2013 г.

След влизане в сила на заповедта за изпълнение длъжникът трябва да основе отрицателния си установителен иск на факти, които са настъпили след приключилото съдебно дирене пред последната инстанция, разгледала спора по същество /когато вземането е установено с влязло в сила решение/, респективно на факти, които са настъпили след изтичането на срока по чл.

414, ал. 2 ГПК /когато заповедта е влязла в сила поради неподаденото в срок или оттеглено възражение/. С влизането в сила на заповедта за изпълнение – чл. 416 ГПК, същата се ползва със стабилитет и се получава ефект, аналогичен на силата на пресъдено нещо, поради което и длъжникът не може да релевира възраженията си срещу дълга по общия исков ред, извън случаите 4 на чл. 424 ГПК и чл. 439 ГПК, тъй като същите са преклудирани, с което се получава ефект на окончателно разрешен правен спор за съществуване на вземането – аргумент и от разпоредбата чл. 371 ГПК. /в този смисъл Решение № 50295/23.01.2023 г. на ВКС по гр.д. № 1030/2022 г., IV г.о/.

При влязла в сила заповед за изпълнение по аналогия на чл.117 ал.2 ЗЗД погасителната давност за вземанията винаги е 5-годишна /Решение № 50295/23.01.2023 г. на ВКС по гр.д. № 1030/2022 г., IV г.о./.

Новата 5-годишна давност важи както за вземанията за главницата, така и за вземанията за лихва /Постановление №2 от 21.12.1981 г. на Пленума на ВС, Тълкувателно решение №51 от 01.04.1966 г по гр.д. №17/1966 г на ОСГК на ВС, Решение №235 от 21.09.2012 г по гр.д. № 1762/2011 г, ГК , ІІІ ГО на ВКС, Решение №51 от 21.02.2019 г по гр.д.№2917/18 г на ВКС , IV ГО/. Това важи и след спиране и/или прекъсване на давността /така Решение №2106 от 28.12.1998 г по гр.д. № 1571/1998 г, V ГО на ВКС/.

Предвид горното и с оглед нормата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД, считано от влизането в сила на заповедта за изпълнение, въз основа на която е бил издаден процесния изпълнителен лист – на 12.02.2013 г., е започнала да тече нова петгодишна давност за цялото вземане.

Давността се прекъсва в изрично посочените в чл. 116 ЗЗД хипотези и от прекъсването на давността почва да тече нова давност на основание чл. 117, ал. 1 ЗЗД, а именно: а) с признаване на вземането от длъжника; б) с предявяване на иск или възражение или на искане за почване на помирително производство; ако искът или възражението или искането за почване на помирително производство не бъдат уважени, давността не се смята прекъсната; в) с предприемане на действия за принудително изпълнение.

В случая ответникът твърди, че са били предприети изпълнителни действия, като са били образувани три изпълнителни дела по описа на ЧСИ Мая Иванова – № 1373/2012 г.; № 1392/2017 г. и № 307/2025 г., от които заверени копия са приложени по настоящото производство, които действия са прекъснали давността.

Съгласно т. 10 на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. на ВКС по 5 т.д. № 2/2013 г., ОСГТК, при изпълнителния процес давността се прекъсва многократно – с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ /независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ/: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица.

В същото тълкувателно решение е разяснено още, че не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.

На 12.12.2012 г. /преди да изтече давностния срок за вземането / въз основа на така издаденият изпълнителен лист първоначално е образувано изп.д. № 1373/2012 г. по описа на ЧСИ Мая Иванова /от което е приложено заверено копие/, като взискателят е поискал да бъдат наложени запори и да бъде извършен опис на движими вещи, като са извършени следните изпълнителни действия, които са прекъснали давността за вземането и от които е започнала да тече нова петгодишна давност, а именно: на 16.01.2013 г. е наложен запор върху трудово възнаграждение на длъжника /запорно съобщение на л. 23 по завереното копие от изп.д./ на 16.01.2013 г. е наложен запор върху трудово възнаграждение на длъжника /запорно съобщение на л. 24 по завереното копие от изп.д./ 6 на 16.01.2013 г. е наложен запор върху дружествени дялове на длъжника /запорно съобщение на л. 31 гръб по завереното копие от изп.д./ на 14.02.2013 г. е насрочен опис върху имущество на ищеца /покана за доброволно изпълнение на л. 32 по завереното копие от изп.д./ Изп.д. № 1373/2012 г. по описа на ЧСИ Мая Иванова е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, поради бездействие на взискателя в продължение на повече от две години и настъпила перемпция.