Решение № 312 от 27.07.2023, Районен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 312 гр. Видин, 27.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, III СЪСТАВ НО, в публично заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мариела В. Йосифова при участието на секретаря ТОНИКА С. БАТИНЯНОВА като разгледа докладваното от Мариела В. Йосифова Административно наказателно дело № 20231320200513 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 22-0953-001403/21.11.2022 г. на Началник с-р „Пътна полиция”при ОД МВР Видин, с което на Д. М. А. ЕГН:********** от гр.Видин са наложени следните административни наказания: глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца на основание чл.174, ал.3 пр.1 от ЗДвП за нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП.

По подробно изложени в жалбата доводи Д. М. А. моли съда да отмени обжалваното наказателно постановление като незаконосъобразно, издадено при съществени процесуални нарушения. В съдебно заседание се явява и се представлява от редовно упълномощен процесуален представител, който също развива доводи в насока отмяна на атакуваното НП.

АНО , редовно призован, изпраща процесуален представител , който моли за потвърждаване на обжалваното НП.

Съдът, като прецени събраните доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок, допустима е и разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

На 29.10.2022г. в 22.35 часа в гр.Видин по ул. „Осъм“, в близост да ул.“Владикина“ Д. М.

А. е управлявал личния си автомобил марка „БМВ 520 И“ с рег.№ВТ4397КТ, като при извършена проверка същият отказва да бъде тестван с техническо средство „Алкотест Дрегер“ за употреба на алкохол и отказва медицински изследвания за установяване концентрацията на алкохол в кръвта – връчен му е талон за изследване номер 0007220 и не е 1 отишъл да даде кръвна проба. За констатираните нарушения спрямо него бил съставен АУАН за нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП

Разпитан в съдебно заседание, актосъставителят Б. Б. заявява, че поддържа така съставения от него акт. Сочи, че е съставил два акта на жалбоподателя , включително и за друго нарушение по ЗДвП.

Съдът кредитира показанията на свидетеля като обективни, конкретни, последователни и съответстващи на събраните по делото писмени доказателства - НП, АУАН, талони за медицинско изследване, справка за нарушител/водач, оправомощителна заповед.

При така установените фактически обстоятелства, след преценка на събраните доказателства съдът намира следното от правна страна:

При съставянето на акта и издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Същите отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, като издадени от компетентни органи притежаващи нужните правомощия за тези действия. АУАН е издаден при спазване на императивните изисквания на чл.42 и чл.43 от ЗАНН.

Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл.57 от ЗАНН и в него не съществуват съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя. Спазени са и сроковете по чл. 34 от ЗАНН.

В случая компетентността на административнонаказващия и контролния орган се установява от цитираната в НП и приложена по делото заповед на министъра на вътрешните работи, като възраженията в тази насока се явяват неоснователни.

Съдът счита, че от доказателствата по делото безспорно се установява, че жалбоподателят е направил отказ да бъде тестван с техническо средство за употреба на алкохол. В случая фактическите констатации, отразени в АУАН и възпроизведени в НП, в частност – отказът на жалбоподателя да му бъде извършена проверка за употреба на алкохол както с тест, така и с вземане на биологични проби за химическо изследване, като даде кръвна проба за целта, се установява от показанията на актосъставителя и със съдържанието на представените талони за изследване, поради което и тъй като не се събраха доказателства, които да ги оборват, съдът намира описаните в НП нарушения и извършването им от жалбоподателя за доказани. С този си отказ същият е осъществил административно нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП. От съдържанието на оспореното наказателно постановление е видно, че е изписано словесно точно в какво се е състояло нарушението на жалбоподателя, което покрива изцяло състава на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, съдържаща едновременно правило за поведение и санкцията за неизпълнението му. Разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП съдържа хипотези, при които се санкционира водачът, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол или упойващи вещества, както и ако не изпълни предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му. Редът, по който се установява употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства се 2 регламентира от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози. Съгласно същата- чл. 1, ал. 3 употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози се установява чрез използване на технически средства и медицински изследвания. Техническите средства включват и тестове за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози. За целите на медицинските изследвания се извършват и химически и химико-токсикологични лабораторни изследвания. Чл. 3, ал. 1 от Наредбата указва, че при извършване на проверка на място от контролните органи употребата на алкохол се установява с техническо средство, а употребата на наркотични вещества или техни аналози – с тест. Ал. 2 на разпоредбата посочва случаите, в които проверката се извършва чрез медицински изследвания – на алкохол - с химическо лабораторно изследване, а на употребата на наркотични вещества или техни аналози – с химико-токсикологично лабораторно изследване, когато лицето откаже извършване на проверка с техническо средство или тест; лицето не приема показанията на техническото средство или теста; извършената проба с техническо средство или тест е некачествена или невалидна; физическото състояние на лицето не позволява извършване на проверка с техническо средство или тест. За целта на медицинското изследване, се издава талон за изследване, който се връчва на водача срещу подпис с указани в него лечебното заведение, в което водача следва да се яви и срока на явяването му. Съобразно конкретиката на настоящия случай жалбоподателят е реализирал нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, като е отказал да бъде изпробван за алкохол с техническо средство, след което е отказал и медицинско изследване и след като му е издаден талон не е дал кръвна проба. Смисълът, вложен от законодателя, е да се установи употребил ли е съответният водач на МПС алкохол, както и наркотични вещества и техни аналози и при положение, че откаже проверката с техническото средство или теста, то е длъжен да изпълни предписанията за медицинско изследване. След като е отказал да изпълни тези си задължения, жалбоподателят е извършил вмененото нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.

Следва да се посочи също, че по отношение на нарушението, редовно съставените актове, съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, се ползват с доказателствена сила, което с оглед на доказателствата по делото дава основание на съда да приеме, че описаното нарушение е извършено от жалбоподателя. По същество жалбоподателят не оспорва констатациите в акта и НП и не ангажира доказателства в противната насока. Жалбоподателят единствено излага в жалбата си допуснати според него процесуални нарушения, довели до нарушаване правото му на защита.

По отношение на другото възражение за допуснато съществено процесуално нарушение , съдът счита това възражение за неоснователно с оглед на обстоятелството, че в конкретния случай, за да се счита за достатъчно описанието на фактите следва да са посочени всички визирани в закона факти от обективна страна, каквито в случая са налични. Това е така доколкото е описано, че жалбоподателя е управлявал МПС, описано е къде е спрян за проверка, описани са и констатираните административни нарушения. В АУАН и НП ясно е посочено, че лицето като водач на МПС отказва да бъде тестван с технически средства за 3 наличие както на алкохол, като не е дал и кръвна проба , след като му е връчен талон за изследване. В АУАН и НП следва да бъдат изложени обстоятелства, относно признаците от състава на вменените на лицето нарушения, каквото описание в случая е налице.

В нормата на чл.174, ал.3 ЗДвП ясно е посочено изпълнителното Д.ие на нарушението – описано с двете му форми, както и следващото се наказание. Става реч се за типична наказателна норма, в която правната забрана е формулирана, чрез посочване на Д.ието, което се санкционира, а щом едно Д.ие се санкционира с наказание по смисъла на ЗАНН, то естествено е и забранено.

По отношение на наложените наказания за установените нарушения съдът счита, че следва да посочи, че същите са определени в твърд размер в закона и наказващия орган няма възможност за индивидуализация на същите.

Същевременно допуснатото нарушение не следва да се счита за маловажно по смисъла на чл.28 от ЗАНН, доколкото същото не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обичайните случаи на нарушения от същия вид.

При извършената служебна проверка съдът не констатира допуснати в хода на административнонаказателното производство съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяна на обжалваното наказателното постановление.

По изложените съображения съдът прие, че следва да се потвърди като законосъобразно наказателното постановление.

Съгласно чл. 63д ал. 1 от ЗАНН страните имат право на разноски по реда на АПК.

Правилата на чл. 143 от АПК предвиждат в случай, че съдът отхвърли оспорването, ответникът да има право на разноски,включително юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл. 37 от Закона заправната помощ и Наредба за заплащане на правната помощ, където в чл. 27е е предвидено възнаграждението за защита в производства по Закона за административните нарушения и наказания да е от 80 до 150 лв.

Съдът счита, че съобразно с правната и фактическа сложност по делото и свършената работа по процесуално представителство на наказващия орган, следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.

Водим от горното Съдът,

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 22-0953-001403/21.11.2022 г. на Началник с-р „Пътна полиция”при ОД МВР Видин, с което на Д. М. А. ЕГН:********** от гр.Видин са наложени следните административни наказания: глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца на основание чл.174, ал.3 пр.1 от ЗДвП за нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП.

4

ОСЪЖДА Д. М. А. ЕГН:********** от гр.Видин ДА ЗАПЛАТИ на ОДМВР Видин сумата от 100 лева /сто лева/, представляваща направени по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение,на осн.чл.63д ал.3 вр.ал.1 от ЗАНН.

Решението може да бъде обжалвано пред АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-ВИДИН по реда на глава дванадесета от АПК в 14-дневен срок от съобщението до страните.

Съдия при Районен съд – Видин: _______________________

5