Решение № 138 от 05.03.2025, Районен съд - Казанлък
- Съд
- Районен съд - Казанлък
- Дело
- Гражданско дело 2499/2024
- Вид
- Решение № 138
- Подписан
- 05.03.2025
- В сила
- 25.03.2025
- Състав
- СТЕЛА ВЕСЕЛИНОВА ГЕОРГИЕВА
Цитирани разпоредби
РЕШЕНИЕ
№ 138 гр. К., 05.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: СТЕЛА В. ГЕОРГИЕВА при участието на секретаря МАРИАНА Т. МАТАНОВА като разгледа докладваното от СТЕЛА В. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело № 20245510102499 по описа за 2024 година
Предявен е иск за прекратяване на граждански брак с правно основание чл.49, ал.1 от Семейния кодекс /СК/.
В исковата молба ищцата, чрез пълномощника си адвокат Т. Д. заявява, че след кратка шестмесечна връзка с ответника сключили граждански брак на 04.10.2019 г. в гр. К., от който нямат общо дете, като за нея този брак е втори, а от първият си брак има едно дете.
За да съберат средства и да закупят собствено жилище в края на 2019 г. вече като съпрузи, с У. заминали за Англия, където работили и двамата.
Сочи, че между тях постепенно се породили проблеми от различно естество и преди около три години се разделили. Тя останала да работи и живее в Англия, а той се прибрал в България.
Твърди, че от тогава до днес не са правили опити да се съберат отново, не поддържат контакти, с изключение на няколко телефонни разговора, в които обсъждат варианти за прекратяването на брака им, чрез развод.
Заявява, че вече нищо не ги свързва, нямат общ дом и интереси.
Продължителната фактическа раздяла между ищцата и ответника, желанието на всеки един от тях да живее сам, без другия, незаинтересоваността им един към друг довела до дълбоко и непоправимо разстройство на брака им.
Запазване на брачната им връзка и приетия за нормален семеен живот се обезсмислил.
Предвид гореизложеното моли съда да постанови решение, с което да прекрати брака между страните като дълбоко и непоправимо разстроен, по вина и на двамата; да постанови след прекратяването на брака съпругата да 1 носи предбрачното си фамилно име Х.. В съдебно заседание адвокат Т. Д. моли съда да прекрати брака между страните като дълбоко и непоправимо разстроен и да постанови след прекратяването му ищцата да носи предбрачното си име Х..
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от адокат Д. Д., в качеството му на пълномощник на ответника У. А., с който заявява, че счита предявения иск за допустим и основателен.
Не отрича, че доверителят му и ищцата са сключил граждански брак на 04.10.2019 г. в гр. К., както и че по време на брака нямат дете. Не оспорва и факта, че бракът между страните е дълбоко и непоправимо разстроен по вина и на двамата, както и че съпрузите са разделени от три години, и към настоящия момент не са правили опити за заздравяване на семейството.
Сочи, че доверителят му също е категоричен, че брака му с ищцата е дълбоко и непоправимо разтроен по вина и на двамата, т.к. общността помежду им била напълно и окончателно разрушена, т.е. липсва и минимална наличност на изискуемото от морала и закона съдържание на една нормална брачна връзка. Бракът им, вече повече от три години, съществува само формално, като и двамата са охладнели и незаинтересовани един към друг, станали си напълно чужди.
Доверителят му е съгласен, че е настъпило дълбоко и непоправимо разстройство в брачните отношения между страните.
Счита за морално искането на ищцата след прекратяване на брака да възстанови предбрачното си фамилно име Х., съгласно разпоредбата на чл. 53 СК. В съдебно заседание пълномощника на ответника, адвокат Д. Д. моли съда да прекрати брака между страните като дълбоко и непоправимо разстроен. Заявява, че относно иска за промяна на фамилното име на ищцата същото и нейно право и е морално да възстанови фамилното си име преди брака.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните, приема за установена следната фактическа обстановка :
Видно от представеното по делото удостоверение за сключен граждански брак, страните са сключили граждански брак на 04.10.2019г. в град К., за което е съставен акт за граждански брак № 0245 от същата дата /лист 3/. От брака си нямат ненавършили пълнолетие деца.
За изясняване на обстоятелствата по делото са събрани и гласни доказателства чрез разпит на свидетелката М.С. Д..
От показанията на свидетелката Д. /майка на ищцата/ се установява, че В. се омъжила за У. преди 4,5 години. „У. и дъщеря ми дойдоха от Англия.
Сключиха тук брак и за една седмица в Англия“. Твърди, че оттогава не била 2 виждала У.. В Англия страните живели заедно година. Заявява, че страните се разделили преди 4,5 години. Когато се разделили У. бил в България. Дъщеря й била в Англия, където живеела и работила. „Поддържат връзка само за развода. Доколкото знаела той е съгласен с развода, не я иска, защото има друга жена, бременна“.
Показанията на свидетелката Й. следва да бъдат преценени с оглед разпоредбата на чл.172 от ГПК, предвид родствената й връзка с ищцата по делото. След тази преценка съдът счита, че следва да кредитира показанията на свидетелката изцяло, тъй като същите са безпротиворечиви, логични и взаимнодопълващи се и се подкрепят от събрания по делото доказателствен материал.
С оглед на така събраните доказателства, съдът намира, че бракът между страните е дълбоко и непоправимо разстроен. Съгласно чл. 14 от СК, отношенията между съпрузите се изграждат на основата на взаимното уважение, общи грижи за семейството и разбирателство. Съпрузите не са могли да адаптират характерите си и вижданията си за брака, което е довело до неразбирателство. Различията в приоритетите и във виждането за задълженията на семейството, които различия се дължат на възпитанието, нравите, личностовите особености са довели до разногласия между страните, до конфликти. Между тях няма любов, доверие, взаимно уважение и загриженост един към друг. Създадената семейна атмосфера не е случайно или временно явление, продиктувано от обикновени, временни и преходни недоразумения. Тя е проявление на установилото се между съпрузите отчуждение. Съпрузите не са в състояние чрез взаимно разбирателство и общи усилия да осигурят благополучието на семейството си. Нещо повече, те не желаят да постигнат това, защото поведението на ищцата и на ответника е трайно установено. Разстройството на брака е непоправимо, тъй като е изключена всякаква възможност за неговото преодоляване и същото е намерило израз в съществуващата фактическа раздяла повече от четири години, която е задълбочила отчуждението между съпрузите. Установи се, че страните не живеят заедно от 4,5 години. Те дори живеят в различни държави, като всеки е устроил живота си без другия. Двамата отдавна са престанали да полагат усилия за запазването на брака, при което може да се направи извод, че той съществува само формално, което не е в ничий интерес. Запазването на брака е лишено от смисъл, тъй като той е изпразнен от съдържание и това би било вредно за обществото и самите съпрузи, между които не съществува физическа и духовна близост, изчезнали са чувствата на обич, взаимност и привързаност. Поради изложеното съдът счита, че запазването на брака е невъзможно и същият следва да бъде прекратен, като дълбоко и непоправимо разстроен.
Такъв брак с такива отношения може да бъде само дълбоко и непоправимо разстроен, като вина за това носят и двамата съпрузи. В тази 3 връзка съдът намира за необходимо да подчертае, че бракът създава определени задължения за всеки един от двамата съпрузи и докато той не е прекратен, те не могат да се считат за освободени от тях. Ако ги наруши, бракът следва да бъде прекратен по вина на двамата. Причината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака е свързана изцяло с нежеланието на двамата да положат усилия и възникналите между тях недоразумения да бъдат преодолени. Предвид на тези съображения съдът счита, че следва да прекрати брака между страните по вина и на двамата съпрузи.
По отношение на фамилното име
След прекратяване на брака съпругата ще носи предбрачното си фамилно име Х..
Съгласно разпоредбата на чл. 329 от ГПК съдебните разноски по брачните дела са възлагат върху виновния или недобросъвестния съпруг.
Когато няма вина или недобросъвестност или и когато и двамата съпрузи са виновни или недобросъвестни, разноските остават в тежест на всеки от тях, както са ги направили. По изложените по – горе съображения разноските остават за страните така като са ги направили.
Страните следва да заплатят дължимата държавна такса поравно при решаване на делото.
Воден от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА гражданския брак между В. Ю. А., ЕГН **********, с адрес град ***** и У. А., ЕГН **********, със съдебен адрес град *****, чрез адвокат Д. Д., сключен с акт за граждански брак №0245/04.10.2019г. в К., като дълбоко и непоправимо разстроен.
ОБЯВЯВА, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака имат и двамата съпрузи.
ПОСТАНОВЯВА след прекратяване на брака съпругата да носи предбрачното си фамилно име Х..
ОСЪЖДА В. Ю. А., ЕГН **********, с адрес град ***** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд – Казанлък, сумата от 20,00 лева представляваща държавна такса.
ОСЪЖДА У. А., ЕГН **********, със съдебен адрес град *****, чрез адвокат Д. Д. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд – Казанлък, сумата от 20,00 лева представляваща държавна такса.
4
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му пред Окръжен съд - Стара Загора.
Съдия при Районен съд – Казанлък: _______________________ 5