Решение № 435 от 14.08.2024, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 435 гр. Благоевград, 14.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Надя Узунова

Членове:

Гюлфие Яхова

Искра К. Трендафилова при участието на секретаря Анастасия Фотева като разгледа докладваното от Надя Узунова Въззивно гражданско дело № 20241200500514 по описа за 2024 година

Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от Г. И. У. и И. Б. У. чрез адв.В. А. против Решение №46/07.03.2024г., постановено по гр.д.

№98/2023г. по описа на РС-Гоце Делчев.

Жалбоподателите считат решението за неправилно и незаконосъобразно. Сочат, че неправилния анализ на доказателствата са довели до незаконосъобразни правни изводи.

Навеждат доводи за несъобразяване от РС, че ищцата не е демонстрирала правата си на собственост, като се е дезинтересирала от имота.

Акцентират в жалбата, че не са преценени правилно обстоятелствата по отношение на 2-ри жилищен етаж и дворното място, за които свидетелите твърдяли едно и също, че жалбоподателите са ползвали имота преди и след смъртта на родителите. Сочат, че гаражът е на Г.У. и се ползва от него. Молят решението да се отмени и иска отхвърли. Претендират разноски за настоящата инстанция.

Насрещната страна депозира отговор, в който сочи, че жалбата е 1 неоснователна, а постановеното решение съобразено със закона и съдебната практика.

БлОС счита, подадената жалба за допустима. Подадена е от лица с правен интерес, срещу подлежащ на атакуване съдебен акт, в предвидения в закона срок.

С атакуваното решение №46/07.03.2024г. и решение 78/12.4.24 г. за поправка на ЯФГ в него, РС e уважил предявения иск като е признал за установено спрямо ответниците Г. и И. У.и, които са съпрузи, че В. И. О.е собственик по наследство от родителите си на 1/2 ид.ч. от Урегулиран поземлен имот V-393, в кв. 20 по плана на с . Г., ведно с 1/2 ид.ч, от построените в същия имот масивна жилищна сграда, с площ от 76 кв.м. и 1/2 ид.ч. от масивна второстепенна сграда на един етаж, с обща площ от 21 кв.м. като ги е осъдил да й предадат владението.

Постановените решения са валидни и допустими.

За да се произнесе съгл. чл. 269, изр. 2 ГПК по доводите в жалбата БлОС, въз основа на тезите на страните, закона и събраните доказателства, счита за установено следното от фактическа и правна страна:

В. Омбашиева и Г. У. са брат и сестра, а И. У. е съпруга на Г. У..

Имотът предмет на делото е бил собственост на родителите на В. О. и Г.

У.. Баща им И. У. е починал на 07.06.2008 г., а майка им М. У. е починала на *** г.

В. Омбашиева и Г. У. са единствени техни наследници.

Установява се, че на 19.1.2023 г., след смъртта на родителите си - Г. У. се е снабдил с нотариален акт за собственост върху недвижими имоти, придобити по давност – чл. 587, ал. 2 от ГПК № 17/2023 г., с който е признат за собственик по давностно владение на процесните имоти.

Спорно е по делото дали Г. У. и съпругата му са станали изключителни собственици на имотите по давност, каквото възражение по чл. 79 от ЗСоб. са направили пред РС по предявения срещу тях собственически иск по чл. 108 от ЗСоб. от наследницата В. О., дъщеря на починалите, че е собственик по наследство на ½ ид.ч.

За да се приеме, че собствениците са изгубили правото на собственост поради придобИ.ето му по давност от друго лице респ. от наследник спрямо 2 наследствена част на останалите наследници, нормата на чл. 79, ал. 1 ЗСоб. визира претендиращият собствеността да е упражнявал фактическа власт за период от 10 години като е демонстрирал по отношение на собственика/съсобственика на вещта поведение на пълноправен собственик т.е. да е упражнил собственически правомощия единствено за себе си.

Доказване на елементите от фактическия състав на нормата следва да е пряко и пълно.

Такова доказване ответниците по делото не са успяли да проведат за процесните имоти.

Събрани са гласни доказателства.

От тях се установява, че родителите на ищцата и ответника Г.У., докато са били живи са живеели на първия етаж на жилищната сграда, а семейството на сина им Г. У. на – 2-рия етаж, както и че са извършвани действия от Г. У., които са свързани с ползването на имота и че В. О. е посещавала имота както приживе, така и след смъртта на родителите им. За извода си съдът съобрази обстоятелствата, сочени от свидетелите, а именно:

Св. С., братовчедка на наследниците /баща й им е вуйчо/, с която повече общува с В., сочи, че през годините в имота не са правени подобрения; на 1вия етаж има санитарен възел, направен от родителите им /И. и М. У.и/; дограмата на къщата не е сменяна; баща им е бил тенекеджия и ремонта на долния етаж – баня и ел. инсталация, той си е направил. Категорично свидетелката сочи, че родителите не са имали намерение имота да остане на едно от децата; сочи, че сградата е измазана, докато били живи родителите им; не е сигурна дали някой е ремонтирал покрива. След смъртта на родителите си В. е идвала в имота, като е отсядала в къщата на родителите си, като се е отбивала и при нея/при свидетелката/, поради което последната знае, че В. е посещавала имота; спала е на етажа, в който живее Г..

Св. Д. – съсед на имота, живее в къща до процесния имот, дели ги една мрежа сочи, че няма никакви правени ремонти на покриви, подмяна на дограми, смяна на ВиК инсталации; нищо не е сменяно; къщата си е със стара дървена дограма, боядисана с бяла блажна боя; измазана е докато родителите им са били живи; не е виждал майстори там. Виждал е и преди, и след смъртта на родителите им, В. и брат й Г. да разговарят в двора – седнали да си приказват; сега всичко е под ключ; виждал е също В. със сина си да с влизат 3 спокойно в къщата, като след време не е виждал сина й; сочи, че В. влиза в къщата от долния вход, като брат й й отваря, но може да се влезе и от към дерето, откъдето я е виждал да влиза; не знае дали В. има ключ от къщата; сочи, че след смъртта на родителите им Г. налял един бетон, защото им е останал и така направили алеи пред къщата.

Св. С., която живее през една къща от процесната- не е видяла да се правят подобрения на приземния етаж; но сочи, че е направен ремонт след като дъщерята на Г. се върнала с детето си да живее в къщата на първи етаж; сочи, че не може да влезеш свободно у тях, защото вратата им откъм улицата е заключена като свидетелката не знае да имат друг вход за в къщата, като въпреки това сочи, че може да се влезе и откъм дерето; не е виждала В. повече от 15 години. Сочи, че къщата си е с дървена дограма, боядисана с блажна боя; откакто се е оженил Г. със съпругата си живеят в къщата; не знае какво е работил дядо И.; не е общувала с В.; свидетелката се е върнала в селото от преди 20 години.

Св. Ш., живее в друг квартал на с. Г., но е приятелка на И. - жената на Г.. Сочи, че Г. е направил за себе си и за родителите си баня, като прокопал канал за включване в канализация; сочи, че е виждала Г. със скеле да маже къщата, което е станало докато са били живи родителите му; после сменял покрива, наковал дюшемето, за да не падат майка му и жена му; свидетелката не е виждала В. освен на погребенията; не я е засичала в къщата, само слушала, че майка й постоянно питала за нея; Гошо е изравнил и почистил двора откъм дерето, за да повдигне нивото, за да не се наводнява, тъй като всяка пролет им се наводнява; в двора има гараж, построен от Г.; свидетелката е била в къщата преди няколко дни, но не е видяла драстични промени в къщата; дограмата си е дървена, не знае да е сменяна; родителите им отглеждали животни – кокошки, магарета, прасета в стопанската сграда.

Според съда от съдържащите се обстоятелства в свидетелските показания не се установява, ответниците да са осъществявали владение върху имота в продължение законоустановения период.

Възможността по чл. 79 от ЗСоб. един имот да се придобие по давност предполага доказване на владение, продължило в период от 10 години.

Владението по чл. 68 ЗСоб. се характеризиа с два основни признака: обективен – упражняване на фактическа власт върху вещта и субективен – 4 намерение да се държи вещта като своя. При държането фактическата власт се упражнява за друг. Според презумпцията на чл. 69 ЗСоб. владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго. Установената от законодателя оборима презумпция в полза на владелеца е поради трудността за доказване намерението за своене като психично състояние, поради което с доказване на упражняването на фактическата власт се предполага и намерението за своене.

РС е счел, че ответниците не са доказвали да са упражнявали давностно владение върху процесния имот от преди 40 години - от момента, в който след на сключване на граждански брак са се настанили да живеят на втория етаж на намиращата се в имота двуетажна сграда, със съгласието на родителите на Г., като не се установява родителите му да са заявили, че имотът /етажа и дворното място/ остава на сина им, поради което той и семейството му са били само ползватели на втория етаж и дворното място. Няма доказателства за демонстрирани по отношение на тогавашните собственици – родителите на Г.

У. - намерение за своене било то на целия имот, било то само на втория етаж.

БлОС споделя тезата на РС, тъй като е обоснована и законосъобразна.

ОТ установените факти и от изтъкнатите обстоятелства от ответниците в подкрепа на тезата им за придобИ.е имота по давност, според БлОС не се доказва собствеността им, тъй като жалбоподателите не се позовават на действия, въз основа на които да се заключи по несъмнен и категоричен начин, че с извършването им се обективира спрямо собствениците намерение да владеят имота единствено и само за себе си. Извършеното от ответниците в имота, съдържащо се в показанията на свидетелите са действия, които са обичайни и дължими за извършването им от лице, което със семейството си живее в него в т.ч. и заключването на имота.

Ползването на имота според неговото предназначение - за живеене, заради което и в съотвествие, с което предназначение Г. У. го е поддържал са действия, който не сочат на владение - нито спрямо неговите родители, които са били собственици на имота, нито спрямо наследената след смъртта им ½ ид.ч. от ищцата, негова сестра. Ползването на имота след като Г.У. се е оженил е продължил по същия начин. Затова не може в хипотеза като настоящата да се приеме, че е упражнявана фактическа власт от него с намерение за своене.

За да се придобие имот по давност е необходимо намерението за своене 5 да бъде противопоставено на собственика по категоричен начин чрез действия.

Действията, с които се демонстрира намерение то за своене спрямо собственика/съсобственика следва по категоричен начин да отричат неговите права, да сочат на намерение за своене на целия имот /вкл. на идеалните части на другия съсобственик/ и да са достигнали до неговото знание.

Затова и доводите в жалбата, с които се акцентира, че не са преценени правилно обстоятелствата по отношение на 2-ри жилищен етаж и дворното място, за които свидетелите твърдяли едно и също - че те са ползвали имотите преди и след смъртта на родителите им, са неоснователни. Плащането на данъци също не е факт за демонстриране на намерението за своене.

Съображенията, че ищцата не е демонстрирала правата си на собственост, е без съществено значение за спора, доколкото в тежест на жалбоподателите, които са ответници пред РС - е да докажат, че са станали изключителни собственици на имота по давност, каквото е твърдението им със съответните предприети от тях категорични и недвусмислени действия, обективиращи намерението им за своене в продължение на законоустановения срок.

Възраженията за некредитиране показанията на св. Д., са несъстоятелни, защото показанията му се подкрепят от показанията на останалите свидетели, от което следва, че дори и да не се кредитират, това не би се отразило на изводите на съда.

По отношение на второстепенната сграда от един етаж следва да се допълни и следното:

Според разпоредбата на чл. 92 от ЗЗД собственика на земята е собственик и на построеното върху нея, освен ако е установено друго. Това друго не може да е фактическото изграждане от несъсобственик на сграда в чужд имот. Фактическото строителство не създава право на собственост, а собствеността на сградата следва собствеността върху терена. ЗСоб. уреждайки възможността собствеността върху постройката да е отделна от собствеността върху земята /чл. 63 ЗСоб./ не е придал правно значение на това кой фактически извършва строителството с оглед възникване на вещни права. То има значение само за облигационните отношения между фактическия строител и носителя на вещни права.