Решение № 21 от 23.02.2023, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 21 гр. Велико Търново, 23.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ИЛИЯНА ПОПОВА

Членове:

ГАЛЯ МАРИНОВА

МАЯ ПЕЕВА при участието на секретаря ИНА Д. СТОЯНОВА като разгледа докладваното от МАЯ ПЕЕВА Въззивно търговско дело № 20224001000186 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 20/28.02.2022 г. по т.д. № 77/2021 г. Окръжен съд Русе е приел за установено, че в полза на „Юробанк България” АД съществува вземане от Н. И. Е. за сумата от 60000 лева, представляваща главница по договор за кредит № HL78561/20.10.2016 г. за периода 01.10.2019 г. – 19.07.2020 г., частично от общо дължима сума 91541,57 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на депозиране на заявлението по чл. 417 ГПК - 22.07.2020 г. до окончателното й изплащане, както и за сумата 197,50 лв. – такси за периода 02.10.2019 г. – 19.07.2020 г., за които е издадена заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д. № 3022/2020 г. на РРС. Присъдени са разноски.

Против това решение е постъпила въззивна жалба от Н. И. Е.. В жалбата са наведени оплаквания за неправилен извод на съда относно настъпването на предсрочна изискуемост на кредита. Връчването на уведомлението на кредитора е извършено на основание чл. 47, ал. 5 ГПК.

1

След като кредиторът е избрал съобщаването на длъжника за настъпила предсрочна изискуемост на кредита да стане чрез ЧСИ, то съгласно чл. 18 ЗЧСИ връчването следва да стане по реда на чл. 37 – чл. 58 ГПК. За да се приеме, че е налице редовно връчване на основание чл. 47, ал. 5 ГПК следва да бъдат предприети последователно всички процесуални действия, предвидени в чл. 47, ал. 1 – 3 ГПК. Въпреки направените оспорвания на отбелязванията върху разписките на уведомленията на ЧСИ за обявяване на предсрочна изискуемост и възраженията, че не е правен опит съобщението да му бъде връчено по месторабота, чрез неговия работодател, както разпорежда чл. 47, ал. 3 ГПК, решаващият съд е преценил, че може да се приложи фикцията на чл. 47, ал. 5 ГПК, позовавайки се единствено на изключението по чл. 47, ал. 1, изр. 4 ГПК. По този начин кредиторът не е положил всички усилия за откриване на длъжника, изисквани от принципите на дължимата грижа и добросъвестността.

Моли съда да отмени постановеното решение като неправилно, и вместо него да постанови друго, с което бъде присъдена само падежиралата главница в хода на производството в размер на 4160,78 лв. и неплатената такса в размер на 3,50 лв. Претендират се разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна е депозирала отговор, с който се заема становище, че постановеното първоинстанционно решение е правилно и обосновано, поради което жалбата следва да се остави без уважение.

Настоящият състав, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, становищата на страните и като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

При извършване на проверката по чл. 269 ГПК настоящият състав констатира, че оспореното съдебно решение не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановено е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма, с разбираемо изложени аргументи, подписано от председателя на състава. При извършената служебна проверка въззивният съд констатира, че съдебното решение е допустимо в 2 обжалваната част, поради което следва да пристъпи към решаване на спора по същество, съгласно чл. 271, ал. 1 ГПК.

Окръжен съд Русе е сезиран с искова молба от „Юробанк България” АД против Н. И. Е. за приемане за установено, че в полза на банката съществува вземане от ответника за сумата 60000 лв., дължима част от главница по договор за кредит № HL78561/20.10.2016 г. за периода 01.10.2019 г. – 19.07.2020 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от 22.07.2020 г. до окончателното изплащане, както и за сумата 197,50 лв. – такси за периода от 02.10.2019 г. – 19.07.2020 г., които суми са предмет на издадената заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д. № 3022/2020 г. на РС Русе. Изложени са обстоятелства, че по силата на сключения договор за кредит между банката и кредитополучателите Н. И. Е. и П. Н. П., банката е предоставила в заем сумата от 131000 лв., от които 121528 лв. – за целите на пълно предсрочно погасяване на задълженията по договор за кредит № HL41719 и 9472 лв. – за погасяване на задълженията на ипотекарния съдлъжник. За усвоения кредит кредитополучателите не дължат на банката за първите 60 месеца от срока на издължаване лихва, а от 61-вия месец до крайния срок на издължаване се дължи променлива годишна лихва, която се определя като сбор от референтен лихвен процент плюс фиксирана договорна надбавка в размер на 3,666 процентни пункта. При просрочие на дължимите плащания, включително и при обявяване на кредита за предсрочно изискуем, кредитополучателят дължи обезщетение за времето на забавата върху просрочените суми в размер на законната лихва за забава.

Кредитополучателите дължат и месечна такса за обслужване на разплащателна сметка в размер на 3,50 лв., такса активиране/деактивиране на пакет SMS известяване, годишен абонамент за пакет SMS известяване.

Крайният срок за погасяване на кредита, включително дължимите лихви е 180 месеца, считано от датата на откриване на заемната сметка, като размерът на вноските от първата до шестдесетата възлиза на 727,78 лв., а от шестдесет и първата вноска – на 884,21 лв. плюс една последна изравнителна вноска. По силата на чл. 21, ал. 1 от договора за кредит, при непогасяване в уговорения срок на една или повече вноски по кредита, банката има право да го обяви изцяло или частично за предсрочно изискуем и да се снабди с изпълнителен лист за принудително събиране на вземанията си. С покана, връчена на Н. Е. чрез ЧСИ В. М. по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК „Юробанк България“ АД е 3 уведомила длъжника, че поради неплащане на дължимите вноски по кредита, банката обявява същия за изцяло предсрочно изискуем, като е определен 7 дневен срок на длъжника за погаси изцяло задълженията си към кредитора. С изтичане на 14 дневния срок от залепване на уведомлението - на 02.07.2020 г. кредитът е станал предсрочно изискуем. С покана, връчена на длъжника П. П. на 22.06.2020 г., банката я е уведомила, че поради неплащане на дължимите вноски по кредита, същият се обявява за предсрочно изискуем изцяло, като също е определен 7 дневен срок за погасяване на задълженията. След залепване на уведомлението от ЧСИ В. М. на 17.06.2020 г., на следващия ден – 18.06.2020 г. Н. Е. е подал молба в банката, с което обяснява, че не може да плаща и сменя работни места. След датата на обявяване на предсрочната изискуемост на кредита длъжникът Е. е възстановил плащанията и е извършил погасявания в общ размер на 5658,36 лв. Независимо от извършените погасявания и с оглед на това, че длъжникът не е погасил целия размер на дълга, „Юробанк България“ АД е подала заявление за издаване на заповед за изпълнение, към който момент непогасените вноски са, както следва: 10 непогасени вноски за главница, считано от 01.10.2019 г., а общото задължение на длъжника възлиза на 92421,87 лв., от които 91541,57 лв. – главница, 682,80 лв. – наказателна лихва за просрочие за периода от 01.11.2019 г. до 19.07.2020 г., 197,50 лв. – такси за периода от 02.10.2019 г. до 19.07.2020 г. Издаването на заповед за изпълнение и изпълнителен лист е поискано частично за сумата от 60197,50 лв., от които 60000 лв. – част от главницата и 197,50 лв. – такси за периода от 02.10.2019 г. до 19.07.2020 г., като за тези суми, ведно със законна лихва за забава върху главницата от датата на заявлението – 22.07.2020 г. до окончателното изплащане и дължимите разноски е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 3022/2020 г. на Районен съд Русе. Образувано е изп.д. № 8/2021 г. на ЧСИ В. М.. С оглед на подаденото възражение от длъжника Н. Е. срещу издадената заповед за изпълнение е предявен настоящият установителен иск.

С отговора на исковата молба ответникът е оспорил иска като неоснователен и недоказан. Сочи се, че кредиторът ищец не е упражнил надлежно правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, тъй като не е спазена процедурата по чл. 47 ГПК. Видно от приложената разписка връчителят е посетил постоянния и настоящ адрес на ответника на 15.06.2020 4 г., като е оспорено удостоверителното изявление, отразено в документа, че ответникът се е установил да живее и работи във Франция. Връчителят е посетил адреса само още веднъж – на 17.06.2020 г., за да залепи уведомление по чл. 47 ГПК. Оспорено е удостоверителното изявление относно обстоятелствата, при които е залепено уведомлението, а именно – че от два месеца адресатът живее и работи във Франция. Записаното в двете разписки се опровергава от направеното и внесено от ответника в „Юробанк България“ АД искане за отсрочване на задълженията по договора за кредит с вх. № 208/18.06.2020 г. Не е спазена процедурата по чл. 47 ГПК и защото не са изпълнени всичките й хипотези, а именно по чл. 47, ал. 3, изр. посл. От ГПК – връчване по месторабота или местослужене, за да може да се приложи фикцията на чл. 47, ал. 5 ГПК. По тези съображения ответникът счита, че не е установено надлежно връчване на уведомление за предсрочна изискуемост на кредита и не е налице обявяването й. Излагат се обстоятелства, че са извършени плащания в по-голям размер от сочения от банката.

С обжалваното решение съдът е приел, че по сключения договор за банков кредит банката е изпълнила задължението си да предостави договорената парична сума на ответника, че са настъпили предпоставките за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, предвид периода, в който кредитът не е обслужван, и надлежното връчване на обявлението на банката за обявяване на предсрочната изискуемост, отчел е извършените погашения, и е установил размер на дълга, както следва: главница в общ размер на 88312,98 лв. /в която се включва и сумата от 418,73 лв. – погасена по реда на принудителното изпълнение/, такси в общ размер на 197,50 лв., поради което и предявеният частичен иск за сумата от 60000 лв. – част от главница от общо дължим размер от 91541,57 лв., ведно със законна лихва върху тази част от подаване на заявлението до окончателното изплащане, както и сумата от 197,50 лв. – такси за периода 02.10.2019 г. - 19.07.2020 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 3022/2020 г. на РРС, е уважен.

Не са спорни по делото фактите, че между ищеца, от една страна, и Н. И. Е. и П. Н. П., от друга страна, е съществувало облигационно правоотношение по повод сключен договор за кредит № HL 78561/20.10.2016 г., по силата на който кредиторът "Юробанк България" АД предоставя на кредитополучателите кредит в общ размер на 131000 лв., от които 121528 лв.

– за пълно предсрочно погасяване на задълженията по договор за кредит № 5

HL 41719 и 9472 лв. – за погасяване на задължения на ипотекарния съдлъжник, във връзка с които има наложена възбрана от ЧСИ върху обезпечението. Кредитополучателите се задължават да върнат ползвания кредит с краен срок на погасяване – 180 месеца, като за първите 60 месеца не дължат лихва на банката, а от 61-вия месец до крайния срок се дължи променлива годишна лихва, която се определя като сбор от референтен лихвен процент плюс фиксирана договорна надбавка в размер на 3,666 процентни пункта /чл. 7 и чл. 3 от договора/. Падежа на месечните вноски е първо число на месеца, като от първа до шестдесета вноска размерът е 727,78 лв., а от 61-вата вноска – 884,21 лв., плюс една последна изравнителна вноска /чл. 9 от договора/. Съгласно чл. 4 от договора при просрочие на дължимите плащания, включително и при обявяване на кредита за предсрочно изискуем, кредитополучателят дължи обезщетение за времето на забавата върху просрочените суми в размер на законната лихва за забава, чийто размер се определя от Министерския съвет.