Решение № 129 от 15.03.2025, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 129 гр. София, 15.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ирина Р. Славчева

Членове:

Ивайло П. Георгиев

Виктория Р. Стоилова при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова като разгледа докладваното от Виктория Р. Стоилова Въззивно гражданско дело № 20241800500929 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 258 и следв. ГПК.

С Решение № 146 от 11.07.2024 г., постановено по гр. дело № 197/2024 г. по описа на Районен съд - Ихтиман, постановено при участие на трето лице помагач на страната на ищеца, са отхвърлени предявените от „Топлофикация София” ЕАД против В. Ж. К. искове за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 4 885.38 лева, представляваща главница - стойността на незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2019 г. до м.

04.2022 г., сумата от 877.31 лева, представляваща мораторна лихва върху тази главница за периода от 15.09.2020 г. до 21.08.2023 г., сумата от 56.21 лв., представляваща стойността на извършената услуга дялово разпределение за периода м.07.2020 г. до м.04.2022 г. и сумата от 11.95 лв., представляваща мораторна лихва за периода 15.09.2020 г. до 21.08.2023 г., както и законната лихва върху главницата за периода от 30.08.2023 г. до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена заповед по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 1055/2023 г. по описа на Районен съд - Ихтиман. Със същото решение „Топлофикация София” ЕАД е осъдена на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК да заплати на В. Ж. К. сумата от 520.00 лв., представляваща разноски сторени в исковото производство, както и на адв. Ч. сумата в размер на 180.00 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ в заповедното производство.

Решението е обжалвано от ищеца „Топлофикация София" ЕАД с доводи за необоснованост и неправилност и с искане бъде отменено, а вместо него – 1 постановен нов акт по съществото на спора, с който исковете да бъдат уважени. Ищецът счита за неправилен фактическия извод на районния съд кое е лицето, страна по облигационното отношение с „Топлофикация София" ЕАД. При безспорно установеното качество на собственик на ответника, ищецът счита, че именно той е участник в правната връзка помежду им. Моли обжалваното решение да бъде отменено, а исковете уважени. Претендира разноски.

Ответникът по жалбата В. Ж. К., в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК изразява становище за неоснователност на жалбата, като моли обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Привлеченото от ищеца трето лице-помагач „ПМУ Инженеринг“ ООД не изразява становище по въззивната жалба.

Софийски окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещните страни, приема следното.

Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 149 ЗЕ, вр. с чл. 79, ал.

1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно, допустимо и неправилно, тъй като е допуснато нарушение на императивна правна норма.

Според нормата на чл. 154, ал. 1 от ГПК в доказателствена тежест на ищеца е да установи по реда на пълното и главно доказване следните кумулативни предпоставки: възникването, съществуването, изискуемостта и размера на претендираните от него вземания, т.е. наличието на правоотношение между топлопреносното предприятие и ответника като потребител за продажба на топлинна енергия през процесния период; използването от ответника на претендираното количество топлинна енергия; стойността на топлинната енергия и изискуемостта на вземането.

Спорен на етапа на въззивното производството е въпросът кой е страна в процесното договорно правооотношение – собственикът или ползвателя на топлоснабдения имот.

Настоящият съдебен състав приема следното:

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.), "клиенти" на топлинна енергия са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Така е уредено понятието и според легалната дефиниция, дадена в пар. 1, т. 41 б от ДР на ЗЕ (нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.).

2

Съгласно нормата на пар. 1, т. 2 а. (нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) "битов клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди.

Същото тълкуване е застъпено и в разясненията по въпроса, дадени в ТР № 2 от 17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК. Съобразно становището на ВКС изразено в посоченото ТР № 2 от 17.05.2018 г., "изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти (потребители) на топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие не е изчерпателно“. Според тълкуването, възприето в т. 1 от ТР № 2/2018 г. на ОСГК на ВКС „собствениците, респективно титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на ЗЕ в хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената й“. В тълкувателното решение е посочено още, че Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот.

Следователно, съгласно посочените норми и тълкуването на закона дадено от ВКС, страна по договора за доставка на топлинна енергия и потребител на топлинна енергия е или собственикът на имота, или физическото лице, на което е учредено ограничено вещно право на ползване или лицето, което е поискало откриване на партида на свое име със заявление до доставчика.

От данните по делото е видно, че с нотариален акт за продажба на недвижим имот № 30, том ХХХХХIV, дело № 9469 от 1990 г. на нотариус Ч.

Бележкова - 1 нотариус при Софийска нотариален служба към Втори районен съд – София, по силата на който на 11.12.1990г. ответникът В. Ж. К. и неговата съпруга Е. К. К.а продават на Е. Н. К.а /майка на В. К./ недвижим имот – апартамент № 85, находящ се в град София, кв. „Априлски“ /Зона Б-5/, бл. 9, етаж 2, състоящ се от стая, дневна, кухня и други сервизни помещения с площ от 74,44 кв.м. заедно с избено помещение № 7 с площ 4,90 кв.м., който апартамент бил придобит по време на брака от съпругата Е. К. К.а, представляващ съпружеска имуществена общност.

От представен нотариален акт за продажба на недвижим имот № 191, том LLLLVII, дело № 40738 от 1997 г. на нотариус Валери Манчев - Първи нотариус при Софийски районен съд, се установява, че на 04.12.1997 г. В. Ж.

К. закупува от своята майка Е. Я. К.а 4/6 идеални части и от своя брат К. Ж. К.

3

1/6 идеална част от апартамент № 85, находящ се в град София, ж.к. „Зона Б5“, бл. 9, ет. 2, заедно с избено помещение № 7 с площ 4.90 кв.м. за сумата от 100 000 лв.

По делото пред въззивния съд е прието удостоверение за наследници на Ж. К. П., от което е видно, че неговите наследници са съпругата му Е. Я. К.а, В. Ж. К. и К. Ж. К.. В удостоверението за наследници е посочено, че Ж. К. П. е починал на 22.06.1994 г.

От посочените разпоредителни сделки става ясно, че през 1990 г. В. Ж.

К. и неговата съпруга са прехвърлили на Е. Ж.а К.а собствеността върху топлоснабдения имот, който тя е придобила в режим на СИО със съпруга си Ж. К. П.. В последствие последният е починал, като е оставил за свои наследници - Е. Я. К.а, В. Ж. К. и К. Ж. К.. Така с неговата смърт Е. Я. К.а е станала собственик на 4/6 ид.ч. от имота, а синовете му са станали собственици на по 1/6 ид.ч. В последствие през 1997 г. Е. Ж.а К.а и К. Ж. К. прехвърлят на ответника В. Ж. К., собствените си ид.ч. от имота, съответно 4/6 и 1/6. От изложеното следва, че В. Ж. К. е придобил собствеността по отношение на 5/6 от топлоснабдения имот по силата на разпоредителната сделка, а останалата 1/6 по наследяване от баща си Ж. К. П.. Обстоятелството дали последният е придобил ид.ч. от имота в режим на СИО или не е ирелевантно по отношение на преценката на съда за наличието или липсата на облигационна връзка между ищцовото дружество и ответника, който се установява да е собственик на имота. Това би имало значение единствено по отношение на обстоятелството дали последния ще отговоря сам за задълженията за топлинна енергия или солидарно със своята съпруга.

Настоящият състав намира за неправилни изводите на първоинстанционния съд, че в случая ползвател на процесния топлоснабден имот била Е. К. К.а, за която е приел, че има данни да е сключен индивидуален договор за доставка на топлинна енергия и която имала качеството на „клиент“. Както беше посочено за да има качеството „клиент“ третото ползващо лице, то по делото следва да се докаже, че е налице договор между него и топлопреносното предприятие, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот. В случая от събраните по делото доказателства не се установява такава индивидуална партида да е открита за Е. К. К.а. Неоснователни се явяват доводите на въззиваемия, че в списъка на етажната собственост била вписана единствено Е. К. К.а, както и че фактурите били издадени на нейно име, доколкото както бе посочено и по-горе, фактическото ползване на имота не е обуславящо за ангажиране на отговорността й. По делото не се установява да е открита индивидуална партида на името на Е. К. К.а, за която се твърди да е ползвател на имота, доколкото не е представено заявление за откриване на такава до доставчика. Обстоятелството, че фактурите са издавани на нейно име, както и че последната е списъка на етажната собственост не обуславят извод в обратна посока. Тези обстоятелства се дължат на факта, че последната е била собственик на имота в предходен момент, а именно преди продажбата му през 1990 г. Съобразно съдебната практика така например Определение № 4

549 от 06.02.2025 г. по гр. д. № 1966/2024 г., I I I г.о. на ВКС „старият собственик, респективно титулярът на ограничено вещно право на ползване на топлоснабден имот, на когото е била доставяна енергия за собствени битови нужди, не дължи цената на доставената енергия за периода след изгубването на правото на собственост, респективно на ограниченото вещно право на ползване, с изключение на случаите при които между него в качеството му на ползвател на имота на договорно основание и крайния доставчик е сключен договор за продажба на топлинна енергия за същия имот.“. Доколкото по настоящото дело не са доказани горепосочените обстоятелства, че Е. К. К.а, след придобиване на правото на собственост върху имота от В. Ж. К. през 1997 г. е придобила качеството на ползвател на имота със съгласието на новия собственик и че е сключила договор за продажба с доставчика, въззиваемия ответник следва да отговаря за доставената до имота топлинна енергия, в качеството му на собственик на имота.

Налага се извод, че между него и ищеца е валидно възникнал договор за продажба на ТЕ, по който са възникнали процесните вземания. Той следва да отговоря за цената на ползваната в имота топлинна енергия и стойността на услугата „дялово разпределение“, като относно последната възраженията на ответника са неоснователни.