Решение № 3 от 06.01.2026, Районен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№3 гр. Кърджали, 06.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Вергиния Еланчева при участието на секретаря Симона Иванова като разгледа докладваното от Вергиния Еланчева Административно наказателно дело № 20255140200599 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 25-1947-000259 от 25.06.2025 г., издадено от Началник сектор в РУ-Кърджали към ОД МВР-Кърджали, с което на Ш. И. Ш. с ЕГН **********, адрес ****, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 50 лв. на основание чл.183, ал.4, т.6 от ЗДвП за извършено нарушение по чл.104а от ЗДвП, както и отнемане на 8 контролни точки на основание Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 г. на МВР.

Жалбоподателят Ш. И. Ш. намира атакуваното наказателно постановление за незаконосъобразно, издадено при съществено нарушение на процесуалните правила. Твърди, че на процесната дата и място той спрял управлявания от него автомобил, за да проведе разговор, когато до него дошла патрулна кола и му били поискани документи за проверка от униформен служител. Невярно било твърдението, че по време на движение използвал мобилен телефон. Освен това, наказателното постановление било издадено в нарушение на разпоредбите на чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Моли съдът да постанови решение, с което да отмени обжалваното наказателно постановление.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, представлява се от упълномощен адвокат, който поддържа жалбата. Сочи, че атакуваното постановление е издадено в нарушение на чл.42, ал.1, т.3 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Нарушението било описано бланкетно, без никаква индивидуализация, като просто било записано, че се използва мобилен телефон, без устройство, което позволява да се ползва без участие на ръцете. В показанията на свидетелите имало разнопосочна информация. Неточно било посочено мястото и времето на извършване на нарушението. Използването на мобилен телефон в 1 контекста на разпоредбата на чл.104а от ЗДвП обхващало всички възможни функции на съвременните мобилни телефони, като проверяване на електронна поща, правене на снимки, сърфиране в интернет, но нищо от тези действия не било описано в наказателното постановление. Нелогично било водачът минавайки през контролните органи да извърши това нарушение. Описанието на нарушението като място било некоректно и неточно. Моли съдът да отмени наказателното постановление, като присъди и направените разноски на жалбоподателя.

Административнонаказващият орган, редовно призован за съдебно заседание, не се явява и не се представлява. Депозирал е чрез юрисконсулт писмена молба, в която оспорва жалбата и моли съдът да потвърди наказателното постановление. Излага подробни съображения за неговата законосъобразност. Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на Областна дирекция на МВР-Кърджали. При условията на евентуалност, прави и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Районна прокуратура-Кърджали, редовно призована за съдебното заседание на основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 09.06.2025 г. свидетелите Б. Д. и И. А. - полицейски служители в РУ-Кърджали, били на работа и изпълнявали служебните си задължения в с.Нови пазар, общ.Черноочене.

Около 14.50 на същата дата те се намирали на ул.„Шеста“ в с.Нови пазар, близо до сградата на Община Черноочене, където взели отношение спрямо неправилно паркиран автомобил. В този момент покрай свидетелите Д. и А. преминал товарен автомобил „****“ с рег.№ ****, управляван от жалбоподателя Ш. И. Ш.. Полицейските служители възприели водача да използва мобилен телефон по време на управление, без устройство позволяващо ползването му без участие на ръцете. Виждайки нарушението, те веднага последвали със служебния автомобил управляваното от жалбоподателя моторно превозно средство, което спряло след около 50 метра. По повод установеното нарушение, свидетелят Б. Д. на място съставил срещу жалбоподателя АУАН по чл.104а от ЗДвП, който той подписал и получил без възражение. Въз основа на съставения акт, на 25.06.2025 г. наказващият орган издал атакуваното постановление, с което наложил на Ш. И. Ш. административно наказание „глоба” в размер на 50 лв. на основание чл.183, ал.4, т.6 от ЗДвП за извършено нарушение по чл.104а от ЗДвП, както и отнемане на 8 контролни точки на основание Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 г. на МВР.

Изложената фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите Б.

Д. и И. А.; Акт за установяване на административно нарушение от 09.06.2025 г., който като редовно съставен се ползва с доказателствена сила на основание чл.189, ал.2 от ЗДвП;

Справка за нарушител/водач на жалбоподателя; Справка за собственост на МПС; Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 г. на МВР, установяваща компетентността на длъжностното лице, издало наказателното постановление; Заповед № 292з-109 от 15.01.2025 г. на директора на 2

ОД МВР-Кърджали, установяваща компетентността на актосъставителя, както и другите приети по делото доказателства.

При анализа на гласните доказателства съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите Б. Д. и И. А., защото са логични, последователни и взаимно допълващи се и установяват по безспорен начин релевантните по делото факти. Двамата са очевидци на деянието и категорично сочат, че на 09.06.2025 г. на ул.„Шеста“ в с.Нови пазар жалбоподателят е управлявал моторно превозно средство и по време на движение е използвал мобилен телефон, без устройство позволяващо ползването му без участие на ръцете. Те подробно описват времето, мястото и маршрута на движение на автомобила „****“ с рег.№ ****, както и поведението на жалбоподателя като водач на превозното средство по време на нарушението, а и след това по време на проверката. Свидетелите Д. и А. са категорични, че Ш. И. Ш. е държал телефона с ръка в близост до лицето, което обстоятелство видели и именно затова последвали автомобила му и предприели действия по съставяне на акт за нарушението. Липсват каквито и да било основания съдът да поставя под съмнение показанията на разпитаните свидетели, които кореспондират и с писмените доказателства по делото. Изложената по-горе фактология не се опровергава по никакъв начин и от представения от страна на жалбоподателя електронен носител с видеозапис, заснет след нарушението.

При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Настоящата жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно разпоредбата на чл.104а от ЗДвП, в редакцията към инкриминираната дата, на водача на моторно превозно средство е забранено да използва мобилен телефон по време на управление на превозното средство, освен чрез устройство, позволяващо използването на телефона без участие на ръцете му. Безспорно се установи по делото, че с действията си на процесната дата и място жалбоподателят е нарушил посочената норма. Той е бил водач на МПС - товарен автомобил „****“ с рег.№ ****, като при управлението му е използвал мобилен телефон, при това без устройство, позволяващо използването на телефона без участие на ръцете. Нарушението е доказано и правилно квалифицирано от актосъставителя и наказващия орган. Посочената санкционна норма е тази на чл.183, ал.4, т.6 от ЗДвП, предвиждаща към датата на деянието, че се наказва с „глоба“ от 50 лв. водач, който използва мобилен телефон по време на управление на превозното средство, освен чрез устройство, позволяващо използването на телефона без участието на ръцете му. При индивидуализацията на наказанието административнонаказващият орган е съобразил цитираната разпоредба и е наложил предвиденото без възможност за преценка наказание „глоба“ в размер на 50 лв. Правилно са отчетени и контролните точки, които ще бъдат отнети при влизане в сила на наказателното постановление, а именно 8 точки на основание чл.6, ал.1, т.17 от Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 г. на МВР.

3

При извършената служебна проверка настоящата инстанция не констатира да са допуснати твърдените от страна на жалбоподателя нарушения на процесуалните правила или материалния закон, които да опорочават административнонаказателното производство.

АУАН и наказателното постановление са съставени от компетентен орган, отговарят на изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Даденото словесното описание на констатираното нарушение и установената по делото фактическа обстановка съответстват на посочената като нарушена правна норма, както и на санкционната такава. Деянието е правилно квалифицирано и достатъчно индивидуализирано с всички относими към състава признаци, вкл. време, място и обстоятелства, при които е извършено, като жалбоподателят е бил напълно наясно какво нарушение му е вменено да е извършил. Нарушението се явява доказано от свидетелските показания на очевидците Б. Д. и И. А., както и от съставения акт, чиято доказателствена сила не бе оборена по никакъв начин. Разпоредбата на чл.104а от ЗДвП установява забрана за използването на мобилен телефон по време на управление на превозното средство, което може да се изрази в различни действия. Неотносимо към процесното нарушение е дали е имало разговор по телефона или пък е използван чрез други приложения. Това не са признаци от състава на административното нарушение и не е необходимо да бъдат посочвани. Нещо повече, не е нужно изобщо да е проведен разговор с мобилния телефон, достатъчно е само използването му, т.е. боравенето с него по време на управление, каквото безспорно се установи в случая. Безспорно е също, че деянието е извършено на ул.„Шеста“ в с.Нови пазар, общ.Черноочене, както е посочено в акта за установяване на административно нарушение и постановлението. Именно там водачът е възприет и установен в нарушение, което става ясно и от показанията на разпитаните свидетели, като неоснователно е възражението, че в същите се наблюдавали противоречия.

Показанията на разпитаните контролни органи, касаещи съществените обстоятелства от предмета на доказване, са непротиворечиви, кореспондират помежду си и взаимно се допълват, поради което няма основание да се поставя под съмнение тяхната надеждност и доказателствена стойност. Предвид изложените съображения, атакуваното постановление следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

С оглед изхода на делото и направената претенция за разноски, на основание чл.63д, ал.4 вр. ал.1 от ЗАНН следва на административнонаказващия орган да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер определен в чл.37 от ЗПП. Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. По силата на чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, в относимата редакция, възнаграждението за защита в производствата по ЗАНН е от 80 до 150 лева. В случая по делото са проведени съдебни заседания, в които не е взел участие процесуалният представител на наказващия орган, но е изготвил и депозирал писмена защита, поради което следва да се присъди възнаграждение в размер на 80 лева или 40.90 евро. Доколкото издателят на наказателното постановление се намира в структурата на Областна дирекция на МВР-Кърджали, именно в полза на същата в качеството й на юридическо лице следва да 4 бъдат присъдени разноските по делото.

При този изход на производството, на жалбоподателя не се дължат и не следва да се присъждат поисканите разноски за адвокатско възнаграждение.

Така мотивиран, Съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 25-1947-000259 от 25.06.2025 г., издадено от Началник сектор в РУ-Кърджали към ОД МВР-Кърджали, с което на Ш. И. Ш. с ЕГН **********, адрес ****, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 50 лв. на основание чл.183, ал.4, т.6 от ЗДвП за извършено нарушение по чл.104а от ЗДвП, както и отнемане на 8 контролни точки на основание Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 г. на МВР.