Решение № 258 от 16.07.2024, Районен съд - Несебър

РЕШЕНИЕ

№ 258 гр. гр.Несебър, 16.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Сияна Ст. Димитрова при участието на секретаря Радостина Г. Менчева като разгледа докладваното от Сияна Ст. Димитрова Гражданско дело № 20232150101292 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК.

Производството по делото е образувано по искова молба вх. № 27.11.2023 г., на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, представлявано от А.С.А. и И.И.Е., срещу А. С. И., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, с която се иска от съда да приеме за установено между страните, че ответницата дължи на ищцовото дружество следните суми:

- сумата от 523,15 лева - главница, представляваща стойност на доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода м.май 2019 г. – м.април 2021 г., за топлоснабден имот, находящ се в гр. ***;

- сумата от 130,18 лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху претендираната главница от 523,15 лева за периода 15.09.2020 г. – 13.02.2023 г.;

- сумата от 17,90 лева - главница, представляваща разпределение на топлинна енергия за топлоснабдения имот от дялово разпределение за м.август 2020 г. – м.май 2021 г.;

- сумата от 3,93 лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху претендираната главница от 17,90 лева за разпределение на топлинна енергия за топлоснабдения имот от дялово разпределение за периода 16.10.2020 г. – 13.02.2023 г.;

- законната лихва върху главниците от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК – 22.02.2023 г. до окончателното им изплащане; за които вземания, в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по чл.

410 от ГПК № 309/19.06.2023 г. по ч.гр.д. № 634/2023 г. по описа на Районен съд Несебър.

Излагат се подробни съображения за основателността на исковете. Претендират се съдебни разноски.

1

Преди надлежната размяна на исковата молба до ответницата е постъпило заявление вх. № 1105/02.02.2024 г. от страна на ответницата, с което е заявен съдебен адрес и телефон за връзка, както и е направено искане за прекратяване на делото и изпращането му подсъдност на Районен съд – София, където се сочи, че е адресът на длъжника. В подкрепа се представя удостоверение за настоящ адрес изх. № 12384/17.10.2023 г. на Столична община, 17 РН Витоша.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК ответницата е депозирала два броя заявления вх. №№ 1666/19.02.2024 г. и 2518/15.03.2024 г., с твърдения че е заплатила вцялост претенцираните от ищеца вземания, чрез превеждане по сметка на „Т.С.“ ЕАД на сумата в общ размер от 986,43 лева. Представени са писмени доказателства в подкрепа на твърденията.

Ищцовото дружество не изпраща представител в проведено по делото открито съдебно заседание. Депозира молби вх. №№ 4997/03.06.2024 г. и 5679/20.06.2024 г., с които потвърждава, че с плащания на отвеницата от 14.02.2024 г. и 14.03.2024 г. вземанията, предмет на иска са погасени вцялост. Моли се за присъждане в полза на ищеца на юрисконсултско възнаграждение за исковото производство и на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК.

В откритото съдебно заседание по делото ответниците не се явява и не се представлява. Депозира становище с вх. № 4541/20.05.2024 г. с което представя писмени доказателства за изплатените към ищеца суми и излага твърдения за пълното погасяване на вземанията по делото. Моли делото да бъде прекратено.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

От приетото за послужване ч.гр.д. № 634 по описа за 2023 г. на Районен съд Несебър, се установява, че за процесните суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 309/19.06.2023 г. Последната е била надлежно връчена на длъжника /наследодател на ответниците/, като предвид постъпило от последния възражение в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК, съдът е указал на заявителя, на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК да предяви иск за установяване на вземанията си против длъжника. В дадения от съда едномесечен срок е предявен искът с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, който има за предмет вземания, идентични на тези, предмет на издадената заповед за изпълнение. Поради изложените съображения съдът намира, че предявеният иск е допустим.

Предявени са субективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 153, ал. 1 и чл. 150 от ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

С определение № 388/19.04.2024 г. по делото, съдът е изложил проекто-доклада по делото, разпределил е доказателствената тежест между страните и е приел, че няма спорни и подлежащи на доказване правопораждащи претенцията факти и обстоятелства, предвид постъпилите доказателства за плащания от страна на ответницата. Делото е окончателно докладвано съгласно доведения до знанието на страните проекто-доклад с протоколно определение № 378/19.06.2024 г., без възражения на страните.

Предвид посоченото и с оглед приобщените по делото писмени доказателства, съдържащи се в заповедното производство и представени от ищеца в приложение на исковата молба, се установява дължимостта на разпоредените за плащане по реда на 2 чл. 410 от ГПК вземания, както следва: 523,15 лева - главница, представляваща стойност на доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода м.май 2019 г. – м.април 2021 г., за топлоснабден имот, находящ се в гр. ***; 130,18 лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху претендираната главница от 523,15 лева за периода 15.09.2020 г. – 13.02.2023 г.; 17,90 лева - главница, представляваща разпределение на топлинна енергия за топлоснабдения имот от дялово разпределение за м.август 2020 г. – м.май 2021 г.; 3,93 лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху претендираната главница от 17,90 лева за разпределение на топлинна енергия за топлоснабдения имот от дялово разпределение за периода 16.10.2020 г. – 13.02.2023 г.; както и законната лихва върху главниците от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК – 22.02.2023 г. до окончателното им изплащане. Така общия размер на признатите от ответницата чрез плащане в хода на процеса вземания към ищцовото дружество възлиза на сумата от 675,16 лева, ведно със законната лихва върху главниците от 541,05 лева от 22.02.2023 г. до окончателното им изплащане.

Същевременно видно от приложените доказателства от ответницата /л. 73, л. 82, л. 109-114 от делото/ в хода на процеса са извършени следните плащания към ищеца: на 14.02.2024 г. – сумата от 750,01 лева с основание „заповед нр. 309 за парично задължение по чл. 410 от ГПК ч.гр.д. 634/2023 г.“; на 14.03.2024 г. – сумата от 236,42 лева с основание „изискуема сума по дело 1292/23 на НРС“; и на 16.05.2024 г. – сумата от 3,17 лева с основание „доплащане по дело 1292/23 на НРС“.

Съгласно разпоредбата на чл. 76 от ЗЗД, този, който има към едно и също лице няколко еднородни задължения, ако изпълнението не е достатъчно да погаси всичките и отсъства изявление на задълженото лице, кое от задълженията погасява, се погасява най-обременителното за него задължение при следната поредност – разноски, лихви, главница. Тук следва да се подчертае, че законодателят има предвид единствено изискуеми и ликвидни вземания, не бъдещи такива, напр. претендирани съдебни разноски по неприключило производство.

В случая, на 14.02.2024 г. ответницата е извършила плащане и е посочила, че погасява задълженията си по заповедта по чл. 410 от ГПК, предмет на процесния иск, както следва: лихви в общ размер от 257,82 лева /вкл. законна лихва върху главниците от 541,05 лева от 22.02.2023 г. до 14.02.2024 г. в размер на 123,71 лева, изчислена от съда с калкулатор на

НАП с интернет адрес https://nraapp02.nra.bg/web_interest/check_upWS.jsp/ и главници в общ размер на 541,05 лева. Предвид посоченото и по правилата на чл. 76 от ЗЗД се налага извода, че към 14.02.2024 г. ответницата е погасила с плащане в размер на 750,01 лева процесните лихви и главницата от 17,90 лева за дялово разпределение, като неизплатена е останала сумата от 48,86 лева – част от главницата от 523,15 лева за доставена топлинна енергия.

Поради отказа на ищеца да оттегли претенциите си до заплатения размер на вземанията и неоснователните твърдения, че вземанията му включват направените за исковото и заповедното производство съдебни разноски, на 14.03.2024 г. ответницата е извършила второ плащане в размер на сумата от 236,42 лева, с която е покрила изцяло оставащия размер на задълженията по заповедта – сумата от 48,86 лева – част от главницата от 523,15 лева за доставена топлинна енергия и законната лихва върху нея от 14.02.2024 г. до 14.03.2024 г. в размер на 0,56 стотинки.

Всичко гореизложено мотивира съда да приеме, че ответницата е изплатила вцялост задълженията си предмет на настоящия иск към 14.03.2024 г., като е 3 надплатила неоснователно в полза на ищеца сумата от 187 лева.

Тук е мястото да се посочи, че съдът многократно е давал указания на ищеца и го е запитвал за правния му интерес да поддържа иска, предвид потвърждението му за получени плащания в заявен от ответницата размер към 14.03.2024 г. Независимо от опитите на съда да наведе ищеца към извода, че не може да претендира предварително заплащане на разноски, които съдът не е установил по основание и размер и при приложен различен от законовия ред за прихващане, ищецът продължи да поддържа тезата за неизплатени законни лихви в размер на 3,17 лева от страна на ответницата, предвид което съдът бе задължен да извърши самостоятелна преценка за основателността и дължимостта на претенциите по делото, като развие пълния исков процес и постанови крайното си решение с мотиви по същество на спора.

По реда на чл. 235, ал. 3 от ГПК съдът съобрази правопогасяващия факт, че задълженията на ответницата са погасени в хода на процеса – на 14.03.2024 г., тъй като с извършените плащания са платени претендираните от ищеца суми. Така, предявеният установителен иск се явява неоснователен, респективно същият следва да бъде отхвърлен.

С оглед изхода от делото, в полза на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК се следват сторените разноски, възлизащи общо в размер на 275 лева, включващи държавна такса /175 лева/ и минимално юрисконсултско възнаграждение /100 лева/, както и направените разноски в заповедното производство, възлизащи в размер на 75 лева, съгласно издадената заповед по чл. 410 от ГПК.

Съдът, взимайки предвид доказателствата за неоснователно заплатени по делото от страна на ответницата спрямо ищеца 187 лева, намира, че сторените по делото разноски следва да се възложат в тежест на ответницата частично. Действително, ответницата е дала повод за завеждане на делото, депозирайки възражение в хода на заповедното производство, като е изплатила изцяло претендираните по делото суми след завеждането му – в хода на процеса. Същевременно, съобразявайки надплащането съдът намира, че ответницата следва да бъде осъдена да плати на ищеца разноски за исковото и заповедното производство в размер на сумата от 163 лева Мотивиран от горното и на основание чл. 422 вр. чл. 235 от ГПК, Несебърският районен съд

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, представлявано от А.С.А. и И.И.Е., срещу А. С. И., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, установителни искове с правно основание чл. 422 вр. чл.

415, ал. 1, т. 1 от ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 153, ал. 1 и чл. 150 от ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за установяване, че ответницата дължи на ищцовото дружество следните суми: - сумата от 523,15 лева - главница, представляваща стойност на доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода м.май 2019 г. – м.април 2021 г., за топлоснабден имот, находящ се в гр. ***; - сумата от 130,18 лева обезщетение за забава в размер на законната лихва върху претендираната главница от 523,15 лева за периода 15.09.2020 г. – 13.02.2023 г.; - сумата от 17,90 лева - главница, представляваща разпределение на топлинна енергия за топлоснабдения имот от дялово разпределение за м.август 2020 г. – м.май 2021 г.; - сумата от 3,93 лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху претендираната главница от 17,90 лева за 4 разпределение на топлинна енергия за топлоснабдения имот от дялово разпределение за периода 16.10.2020 г. – 13.02.2023 г.; - законната лихва върху главниците от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК – 22.02.2023 г. до окончателното им изплащане; за които вземания, в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 309/19.06.2023 г. по ч.гр.д. № 634/2023 г. по описа на Районен съд – Несебър, като ПОГАСЕНИ поради плащане в хода на съдебното производство.