Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 77 от 17.03.2025, Районен съд - Димитровград

Съд
Районен съд - Димитровград
Дело
Гражданско дело 1505/2024
Вид
Решение № 77
Подписан
17.03.2025
В сила
15.04.2025
Състав
Огнян Христов Гълъбов

Цитирани разпоредби

  • чл.237 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.237 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.237 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415 ал.1 т.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.98а · Закон за енергетиката

РЕШЕНИЕ

№ 77 гр. гр. Димитровград, 17.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДИМИТРОВГРАД в публично заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Огнян Хр. Гълъбов при участието на секретаря Силвия Ив. Димова като разгледа докладваното от Огнян Хр. Гълъбов Гражданско дело № 20245610101505 по описа за 2024 година

Предявен е иск с правно основание чл.422 от ГПК – установителен за вземане.

В исковата молба се твърди, че ищецът „ЕВН България Електроснабдяване“ЕАД, в качеството си на краен снабдител, съгласно разпоредбата на чл.98а от ЗЕ, продавал ел.енергия на клиентите си при публично известни условия. Действащите през процесния период Общи условия на договорите за продажба на ел.енергия били в сила от 27.06.2008г.

Съгласно чл.35 ал.1 от тях, те влизали в сила в 30-дневен срок след първото им публикуване, без да е необходимо изричното им писмено приемане от потребителите. Общите условия били публикувани на сайта на дружеството-ищец. Последното имало задължение да снабдява с ел.енергия обект на потребление на ответника С. С. И., с ИТН **, находящ се в с.**, за който бил открит клиентски номер **. От своя страна ответникът бил длъжен да заплаща всички свои задължения, свързани със снабдяването с ел.енергия, в сроковете и по начините, определени в чл.18 ал.1 и ал.2 от ОУ. В изпълнение на своите задължения ищецът доставил до обекта на ответника, за периода от 05.07.2022г. до 04.11.2022г. ел.енергия на стойност 102,51 лева, която до момента не била заплатена от потребителя. Поради забава в плащането, ответникът дължал законна лихва в размер на 18,70 лева за периода от 23.08.2022г. до 17.03.2024г. На 18.03.2024г. ищцовото дружество подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК. Образувано било ч.гр.д.

№631/2024г. по описа на РС-Димитровград, по което била издадена заповед за изпълнение по отношение на ответника. Тъй като същия не бил открит на декларираните от него поС.ен и настоящ адрес, на ищеца било указано предвид разпоредбата на чл.415 ал.1 т.2 от ГПК, че може да предяви иск против С. С. И. за вземането си, посочено в издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК. Предвид изложеното ищецът иска 1 съдът да постанови решение, с което да признае за установено, че ответника дължи на „ЕВН България Електроснабдяване“ЕАД сумата от 102,51 лева, представляваща стойността на консумираната от обекта на потребителя ел.енергия за периода от 05.07.2022г. до 04.11.2022г., обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва за периода от 23.08.2022г. до 17.03.2024г., а именно 18,70 лева, законна лихва върху главницата, считано от 18.03.2024г. до окончателното изплащане на задължението. Претендира присъждане на направените разноски по ч.гр.д.№631/2024г. по описа на РС-Димитровград, както и тези направени в настоящото производство.

Ищецът не изпраща представител в проведеното на 18.02.2025г. съдебно заседание, като с молба от 10.02.2025г. заявява, че ако ответника се яви в това заседание и не оспори исковата претенция, желае съдът да постанови решение при признание на иска.

Ответникът С. С. И. не депозира отговор на исковата молба. В проведеното на 18.02.2025г. съдебно заседание се явява лично, като заявява, че до имота му в с.Свобода действително е доставяна ел.енергия, като признава, че дължи претендираните от „ЕВН България Електроснабдяване“ЕАД суми и желае да ги плати.

Според разпоредбата на чл.237 ал.1 от ГПК, когато ответникът признае иска, по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно признанието. Алинея 2 от същия член предвижда, че в мотивите на решението е достатъчно да се укаже, че то се основава на признанието на иска.

Съдът намира, че в конкретния случай са налице предпоставките за произнасяне с решение по чл.237 ал.1 от ГПК, доколкото ответника в проведеното на 18.20.2025г. съдебно заседание е направил изрично изявление за признаване на предявения против него иск.

Спазени са и изискванията на чл.237 ал.3 от ГПК, доколкото признатото право не противоречи на закона и на добрите нрави, а от друга страна е такова, с което страната може да се разпорежда.

С оглед направеното признание на иска, съдът намира предявения иск с правно основание чл.422 ал.1 от ГПК за основателен и доказан. Поради това, същия следва да бъде уважен, като бъде признато за установено по отношение на ответника С. С. И., че дължи на ищцовото дружество сумата от 102,51 лева, представляваща стойността на консумираната от обекта на потребителя ел.енергия за периода от 05.07.2022г. до 04.11.2022г., обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва за периода от 23.08.2022г. до 17.03.2024г., а именно 18,70 лева, законна лихва върху главницата, считано от 18.03.2024г. до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена Заповед №305/18.04.2024г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.

№631/2024г. по описа на РС-Димитровград.

Предвид изложеното, съдът постановява настоящото решение при признание на иска, като на основание чл.237 ал.2 от ГПК, не е необходимо да излага мотиви за това.

С оглед уважаването на исковата претенция ответникът следва да бъде осъден да заплати направените от ищеца разноски по настоящото дело за държавна такса в размер на 2

75 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.

Предвид изхода на делото, ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца и направените от него разноски по заповедното производство, които са в размер на общо 75 лева, така както е посочено в издадената Заповед №305/18.04.2024г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№631/2024г. по описа на РСДимитровград.

Водим от горното и на основание чл.237 ал.1 от ГПК, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С. С. И., с ЕГН **********, с поС.ен адрес в с.** и настоящ адрес в с.**, община Димитровград, че дължи на „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ“ ЕАД, с ЕИК 123526430, със седалище и адрес на управление в гр.Пловдив, ул.“Христо Г.Данов“ №37, представлявано от юрисконсулт ***, сумата от 102,51 лева /сто и два лева и петдесет и една стотинки/, представляваща стойността на консумираната от обекта на потребителя ел.енергия за периода от 05.07.2022г. до 04.11.2022г., обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва за периода от 23.08.2022г. до 17.03.2024г., а именно 18,70 лева /осемнадесет лева и седемдесет стотинки/, законна лихва върху главницата, считано от 18.03.2024г. до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена Заповед №305/18.04.2024г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№631/2024г. по описа на РС-Димитровград ОСЪЖДА С. С. И., с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ“ ЕАД, с ЕИК 123526430, направените по настоящото дело разноски в размер на 175 лева /сто седемдесет и пет лева/, както и разноските направени по ч.гр.д.№631/2024г. по описа на РС-Димитровград в размер на 75 лева /седемдесет и пет лева/.

Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред ОС- Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Димитровград: _______________________ 3