Решение № 4818 от 04.12.2024, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 915/2023
- Вид
- Решение № 4818
- Подписан
- 04.12.2024
- В сила
- 07.01.2025
- Състав
- Живко Стоянов Желев
Цитирани разпоредби
- чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 439 · Граждански процесуален кодекс
- чл.439, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 99, ал.4 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 4818 гр. Пловдив, 04.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Живко Ст. Желев при участието на секретаря Стела Гр. Грозева като разгледа докладваното от Живко Ст. Желев Гражданско дело № 20235330100915 по описа за 2023 година
Предявен е иск с правно основание чл.439, ал.1 ГПК.
Ищцата М. И. К. твърди, че против нея е образувано изпълнително дело ***/*** г. по описа на *** за събиране на вземане по заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК издадена по ч.гр.д. № 7632/2008 г. на Районен съд – Пловдив. Поддържа се, че е установила, че в хода на изпълнителното дело ответникът „ЕОС Матрикс“ ЕООД бил уведомил ЧСИ, че е придобил, по силата на договор за цесия, вземането предмет на изпълнението, първоначален взискател по което бил „***“ АД. Твърди, че тя като длъжник не е била уведомена надлежно за сключената цесия, поради което прехвърлянето е непротивопоставимо на основание чл. 99, ал.4 ЗЗД. С оглед това иска да бъде признато за установено по отношение на ответника, че тя не дължи сумата по изпълнителния лист.
Ответникът “ЕОС Матрикс” ЕООД развива подробно доводи в писмения отговор по отношение на това, че прехвърлянето на вземането не представлява правопогасяващ факт, който е настъпил след установяване по съдебен път на вземането. Освен това поддържа, че цесията следва да се счита съобщена по силата на това, че ищцата узнала за нея, както и че е било изпратено уведомление, копие от което прилага към отговора. Счита, че искът е неоснователен.
Съдът намери за установено следното:
По силата на изпълнителен лист издаден на 04.04.2008г. по ч.гр.д. №7632/2008г., 1 на ПРС възоснова на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК по ч.гр.д. № 10453/2015г. на ПРС, ищцата М. И. К. е била осъдена да заплати на "***" АД сумите 13031,95 лв. главница по договор за потребителски кредит от ***г.; 382,98 лв. договорна лихва за периода 28.12.2007г. - 02.04.2008г.; 2,28 лв. наказателна лихва за периода 28.12.2007г. - 02.04.2008г., ведно със законната лихва върху главницата от 03.04.2008г. и сумата 676,68 лв. деловодни разноски / лист 4 и 5/ . По делото не е спорно, че по искане на взискателя "***" АД било образувано изпълнително дело №*** по описа на ***, като на ищцата е била изпратена покана за доброволно изпълнение /лист 6/. Не се спори също, че вземането на банката срещу ищцата М. К. е било прехвърлено с договор за цесия от 31.01.2018г., тоест след завеждане на изпълнителното дело, на ответника "ЕОС Матрикс" ЕООД / лист 31 и 64/ , като по молба на "***" АД и поради настъпило правоприемство ЧСИ е конституирал ответника като взискател по изпълнението / лист 8/ . Относно прехвърлянето на вземането до ищцата М. К. било изпратено съобщение за извършената цесия. Съобщението е отправено от цедента "ЕОС Матрикс" ЕООД, по силата на упълномощаване от предишния кредитор /лист 35/.
Според приложеното известие за доставяне съобщението е връчено на ищцата на ***г.
/ лист 35 и 38/ .
При така установените факти се налагат следните правни изводи:
Съгласно чл. 439 ГПК длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението, като в тези случаи той може да се позовава само на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене, в производството в което е издадено изпълнителното основание.
В исковата молба за да обоснове недължимост на вземането ищцата се позовава единствено на факта, че цесията не й е била надлежно съобщена, тъй като е установила за нея при запознаване с изпълнителното дело. Поради това се поддържа, че цесията не е произвела действие спрямо нея.
Съдът намира, че съобщаването на цесията не може да бъде разглеждано като факт, който погасява вземането по изпълнителния лист. Целта на уведомяването по чл.99, ал.4 ЗЗД е длъжникът да има знание относно това, че следва да изпълнява спрямо новия кредитор. Ако длъжникът не е бил уведомен, договорът за цесия има действие спрямо страните, които са го сключили и е налице промяна на кредитора, но длъжникът има право да изпълни валидно на стария кредитор, като противопостави плащането на новия позовавайки се на факта, че цесията не му е съобщена.
Неуведомяването на длъжника обаче, не е въведено като факт, който погасява вземането. Ищцата не се позовава, нито доказва извършени на предишния кредитор плащания, а дори да има такива, доказателствата за това следва да представи пред съдебния изпълнител, пред който е висящо изпълнителното дело.
Извън това, самата ищца твърди, че е узнала за цесията запознавайки се с воденото спрямо нея изпълнително дело. Следва да се има предвид също, че след 2 постъпване на писмения отговор и представените с него доказателства ищцата е уведомена за цесията, дори и да се приеме, че не е получила съобщението за нея.
В обобщение следва да се посочи, че ищцата не е доказала осъществяване на правопогасяващ факт, който е настъпил след приключването на съдебното дирене, в производството в което е издадено изпълнителното основание. В случая заповедта за изпълнение е влязла в сила, тъй като издаването й е било съобщено с поканата за доброволно изпълнение от 12.05.2008г., като не са налице доказателства, че ищцата е възразила, респективно, че заповедта за изпълнение е била обезсилена или пък искът за вземането е бил отхвърлен.
Поради изложеното съдът намира, че предявения иск е неоснователен и следва да се отхвърли.
Ответникът не е направил искане и не е представил доказателства за извършени по делото разноски, поради което присъждане на такива не му се следва.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на М. И. К. ЕГН ********** с адрес *** против „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК 131001375, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.
Райчо Петков - Казанджията №4-6 относно признаване на установено, на осн. чл.439, ал.1 ГПК, че ищцата не дължи, поради несъобщаване на извършена цесия, следните суми: 13031,95 лв. главница по договор за потребителски кредит от ***г.; 382,98 лв. договорна лихва за периода 28.12.2007г. - 02.04.2008г.; 2,28 лв. наказателна лихва за периода 28.12.2007г. - 02.04.2008г., ведно със законната лихва върху главницата от 03.04.2008г. до окончателното изплащане и сумата 676,68 лв. деловодни разноски, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 7632/2008г. на ПРС и изпълнителен лист от 04.04.2008г., които са предмет на изпълнение по изп. дело №*** по описа на ***.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването пред Пловдивския окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _____________/п/__________ 3